Saved trees
UMIS AND ITS USERS CONTRIBUTED TO SAVING 55 106 TREES
Български

Programme: Rural Development Programme

Planning region: All

Description

The project is targeted at improving the conservation status of plants and animals species and natural habitat types, protected in the territory of “ Vrachanksi Balkan” Nature Park, which falls within the following protected zones (Natura 2000): 
Protected zone BG0002053 "Vrachanski Balkan" for the conservation of wild birds; 
Protected zone BG0000166 "Vrachanski Balkan" for the conservation of natural habitats. 
4 activities related to direct conservation measures for species and habitats are foreseen.The envisaged actions will upgrade previous implemented projects for support of populations of vulture species-Griffon Vulture (Gyps fulvus), Egyptian Vulture (Neophron percnopterus) and Rock partridge (Alectoris graeca graeca).The planned activities for the vulture species are: repair of aviary and feeding site, conduction of relevant studies, building of a new feeding site, supply of necessary equipment and providing of feeding.  For the Rock partridge will be renovated the old and built an additional infrastructure and ensured breeding of the birds through semi-free method. As a result, a comprehensive innovative methodology and technology for breeding and displacement of birds will be developed and at least 100 birds per year will be displaced.The status of eutrophic lakes and protection of two species of tritons-Northern crested newt (Triturus cristatus) and  Southern crested newt (Triturus karelinii) will be improved by different measures. The habitat will be cleaned and fenced, troughs for watering of the animals will be built and 15 old fountains will be restored. In other activity, routes passing through natural habitats (endangered by the tourist) will be protected; information boards will be placed and secured 150 ladders and 2 km of power lines of the most dangerous places for birds.The project envisages activities for the organization, management and publicity. As an overall result, the conservation status of 7 species and 8 habitats will be improved.
Activities
Activity Contracted Amount Reported Amount
Подобряване на състоянието на популацията на Белоглав лешояд (Gyps fulvus) и Египетски лешояд (Neophron percnopterus), предмет на опазване в защитена зона за птиците BG0002053 "Врачански Балкан", в границите на Природен парк "Врачански Балкан".: Дейността е насочена към подобряване на природозащитното състояние на два вида лешоядни птици на територията на парка. Белоглав лешояд (Gyps fulvus) Включен в стандартния формуляр на ЗЗ „Врачански Балкан” - BG0002053 с глобална оценка В. Повече от 10 години на територията на ПП „Врачански Балкан” се реализира проект за възстановяване на белоглав лешояд като гнездещ вид. Изградена бе волиера за доотглеждане и разселване на птици в с. Долно Озирово. Бяха внесени и разселени над 50 птици и осигурено подхранване, опазване и мониторинг. От 2014 год. в района ежемесечно се наблюдават около 40-50 белоглави лешояда. През 2017 г. в парка бяха установени 13 двойки белоглави лешояди, от които 8 двойки успешно отгледаха по едно малко. Новосъздадената колония привлича и птици от други части на Балканския п-ов, където видът гнезди. Популацията на птицата на територията на парка се възстановява много добре и според всички специалисти това е най-успешният проект за реинтродукция на вида в Югоизточна Европа. Основната колония гнезди по скалните масиви в северните части на парка, като от 2016 год. лешоядите разширяват своя гнездови ареал в източна посока, където се сформира втора гнездова колония - 5 двойки през 2017 г., на скалите над гр. Враца. Египетски лешояд (Neophron percnopterus) Включен в стандартния формуляр на ЗЗ „Врачански Балкан” - BG0002053 с глобална оценка С. Видът е гнездил на територията на парка, като в периода 2000-2010 г., са наблюдавани 3 гнездящи двойки. Последно гнездене на вида е през 2010 г. От 2015 год. на площадката за подхранване редовно се наблюдава египетски лешояд, а през 2016 год. и 2017 год. на четири пъти бе наблюдаван и заснет черен лешояд. Негативно въздействащи фактори Във внесения за одобрение План за действие за опазване на белоглав лешояд в България, основните причини за намаляване на популацията му са: • Намаляване на хранителната база; • Използване на отровни примамки за хищни бозайници; • Мащабно бракониерство, което води до много ниски числености на видове бозйници, които са част от хранителните източници за белоглавия лешояд. За Египетски лешояд има приет План за действие - 2008 год., БДЗП, София. ПП „Врачански Балкан” е посочен като основно гнездово местообитание в Плана, като са идентифицирани основните негативно въздействащи фактори: • намаляването на домашните животни; • намаляване популациите на животните, служещи за храна; • унищожаване на хранителните местообитания; Като основна мярка посочена във всички документи и утвърдена като добра практика е посочено подхранването. Основни нужди и ограничения Анализа на постигнатите резултати формира няколко основни нужди за бъдещото развитие на популациите на лешоядите. На първо място е нуждата от разширяване на мрежата за подхранване, чрез изграждане на нова площадка в източната част на планината. Това ще доведе до подхранване на лешоядите в нов район, който е в близост до подходящите за гнездене скали в източните и централните части на парка, както и разнообразяване на местата за хранене на птиците. За определянето на мястото на новата площадка ще бъдат извършени предварителни проучвания и пробни подхранвания. От съществено значение е нуждата от цялостен ремонт на старата площадка над с. Долно Озирово и изградената там волиера. Инфраструктурата е от 2008 год. и не е в добро състояние. Ремонта ще спомогне за разширяването и бъдещото успешно функциониране на площадката и волиерата. Към старата площадка има нужда от изграждането на пункт за наблюдение на лешояди и други мършоядни видове птици. Това ще даде възможност за мониторинг и работа с ученици, студенти, фотографиране и др. Необходимо е съвременно оборудване за видеонаблюдение на площадките, GPS предаватели за проследяване, както и модерно оборудване за наблюдение на птиците – далекогледни тръби, фотоапарати и др. Възстановяването на популациите на двата вида са приоритени проекти в Плана за управление на парка. 155 341.58 151 667.30
Подобряване на състоянието на популацията на Планински кеклик (Alectoris graeca graeca), предмет на опазване в защитена зона за птиците BG0002053 "Врачански Балкан", в границите на природен парк "Врачански Балкан": Видът Планински кеклик (Alectoris graeca graeca) е балкански ендемит с европейско значение, предмет на опазване е в границите на защитена зона за птиците BG0002053 "Врачански Балкан" и статусът му е с глобална оценка "С" в СДФ. От 2013 год. ДПП „Врачански Балкан” в рамките на проект по ОП „Околна среда” 2007-2013 год. реализира проект за подпомагане популацията на планинския кеклик на територията на парка. В рамките на проекта бяха изградени волиери за полусвободно отглеждане на птици, метални паркчета, хранилки, заслони и др. Бяха доставени птици и яйца от две ферми в Р. Гърция и уловени местни екземпляри от вида. За три години дирекцията на парка съвместно със специалисти от ЛТУ – София разработи цялостна методология и технология за производство на птици от вида, които до момента не е прилагана никъде и която според нас е много ефективна. Във волиерите се прилага метод на полусвободното развъждане на птици, като подобен опит се извършва за пръв път в България. Целта на полусвободното развъждане е да произведем птици в условия максимално близки до естествените и след това да ги освободим в природата. Към момента са разселени, както следва - 50 птици през есента на 2016 год., 20 птици през пролетта на 2017 год. и 240 птици през есента на 2017 год. Провеждат се ограничени наблюдения чрез телеметрия, като процента на оцеляемост на птиците е над 24 %. За да завършим изцяло научната част на проекта е необходимо да се продължи производството на птици по методиката, както и да се разработи методология и технология за разселване на птиците. За целта е необходимо да се осъществи мониторинг на разселване на птици в различни варианти и сезони. След тази дейност ДПП „Врачански Балкан” ще разполага с изцяло наша методология и технология за производство и разселване на птици от вида, която е нова, както за науката, така и за практиката. Досегашният опит показа недостатъци на изградената инфраструктура – неефективна площ на волиерите, трудно прибиране на мрежите през зимния сезон и трудно опъване рано на пролет и.т.н. Това налага проектиране и цялостен ремонт на биотехнически съоръжения за полусвободно отглеждане след изтичане на 5 год. период от предходния проект. Наблюденията до момента показват, че средно 3 от 12 женски птици не строят свои гнезда, а снасят яйцата разпиляно, останалите 9 строят гнезда и успешно излюпват поколение. Основна нужда е проектиране вкл. стр. и авторски за изграждане изграждане на допълнителна постройка в МЦ "Горски дом" за излюпване и ранно отглеждане на птиците от яйца снесени извън гнездата. Това ще осигури пълна независимост и обезпеченост в производствения процес на място. Спомагателната постройка ще бъде оборудвана с мини инкубатор и кафезни батерии, които ще позволят оползотворяване на неснесените в гнездата яйца, като малките след излюпването и отглеждането им в кафезни батерии ще бъдат връщани при родителите във волиерите за полусвободно отглеждане. Основните негативно действащи фактори върху вида са: • многобройни видове хищници ловуващи на вида и висока плътност на популациите им – белка, златка, дива котка, лисица, дневни грабливи птици; • намаляване и фрагментация на местообитанието на вида – изпасани среднопланински пасища, наличие на сезонно действащи кошари и др.; • eкстремни зимни условия – дебела снежна покривка, силни застудявания и липса на укрития и храна; • бракониерство. Необходими са мерки за намаляване въздействието на тези фактори. Към момента не са налични конкретни данни за състоянието на популацията на вида на територията на парка и по тази причина е необходимо провеждането на специализирано проучване. В рамките на проучването ще бъдат идентифицирани сезонни местообитания на вида, брой птици и двойки, основни врагове и др. Това ще даде достоверна информация необходима за разработването на методология на разселването на птиците и ще бъде основа и индикатор за мониторинг на популацията на птицата. Проекта е прироритетен за изпълнение в Плана за управление на парка. 246 599.99 241 299.70
Подобряване на природозащитното състояние на природно местообитание 3150 "Естествени еутрофни езера с растителност от типа Magnopotamion или Hydrocharition", предмет на опазване в защитена зона за местообитанията BG0000166 "Врачански Балкан", в границите на природен парк "Врачански Балкан" : Местообитанието е представено от шест непресъхващи водоема в районите под вр. Бегличка могила и вр. Пешка и около 10 полу-пресъхващи водоема в различни части на парка. Спацифичния доклад от проекта "Картиране ..." в зоната показва, че то е с намалено водно ниво в последните години. Има мощни анаеробни седименти в централната му част. Наблюдава се сериозно битово замърсяване, отмиват се екскрементите на пасящите в района стада коне и овце и значителни количества от тях попадат в полигоните на местообитанието. По време на картирането е установено еутрофно граничещо с хипертрофно състояние на местообитанието в цялата зона. Регистрирани са „цъфтежни“ концентрации на фитопланктонни водорасли главно от Cyanophita и Bacillariophyta. Установени са видими хидрологични изменения, които са нетипични за типа басейн. Към момента водоемите се използват интензивно за водопой на животни овце, коне и диви животни. Водоемите имат важната роля на “родилни домове” за поне 6 вида земноводни (Hyla arborea, Rana dalmatina, R. temporaria, Bufo bufo, Triturus vulgaris, Tr. cristatus). От казаното по-горе е видно, че местообитанието се нуждае от консервационни и възстановителни мерки. На първо място това означава прекратяване на водопоя на коне и овце във водоемите. Тези водоеми са единственият източник на вода в района и това може да стане само чрез осигуряване на алтрнативни източници на вода за пиене на домашните животни. От голямо значение е почистването на съществуващите водоеми и тяхното продълбочаване с цел подобряване на водният им режим и увеличаване на площта им. Не на последно място за увеличаване площта на местообитанието е необходимо възстановяването на полупресъхнали и пресъхнали водоеми или изграждането на нови такива на подходящи места, след провеждане на съответното проучване. Съгласно специфичния доклад за местообитанието от проекта "Картиране ..." общата оценка на състоянието му в зоната е „неблагоприятно-лошо състояние”. Опазването на местообитанието е приоритетно в Плана за управление на Природен парк „Врачански Балкан”. Състоянието на местообитанието е пряко свързано със състоянието на два от населяващите го видове: Северен гребенест тритон (Triturus cristatus) За територията на парка съгласно Плана за управление видът е рядък, установен единствено в посочените по-горе водоеми. Влошените характеристики на местообитанието и намаляването на площта му се отразяват негативно на вида и предприеманите мерки следва да са аналогични на тези предвидени за самото местообитание. Природозащитният статус на вида в границите на ЗЗ „Врачански Балкан” е неблагоприятно – незадоволително състояние. Южен гребенест тритон (Triturus karelinii) За територията на парка е рядък вид с ограничено разпространение. Той не е установен при проучването на зоната, но по данни на Плана за управление на парка и от наблюденията на парковата администрация вида е установяван многократно в два микроводоема в м. Кравя, южно от вр. Пешка, както и в м. Корита. Дейностите свързани с опазването на вида са аналогични с тези за местообитанието му и Triturus cristatus. Намаляването на пасищното животновъдство в парка, обезлюдяването на селата, намаляването на горско-стопанските дейности през последните двадесет години доведе занемаряване, затлачване или пресъхване на и без това редките извори и чешми в планината. По данни на парковата администрация над 25 извора и стари чешми са загубили своето значение и не функционират (или частично функционират). Те са в много лошо състояние, със занемарени и липсващи корита, като една част от тях са пресъхнали. Наличието на тези водоизточници е от много голямо значение за функционирането на екосистемите и живота в планината. Те са и място за размножаване на редки и защитени видове и осигуряват вода за представителите на фауната. В този смисъл има остра нужда от възстановяване на функциите на тези водоизточници чрез почистване, продълбочаване, възстановяване на корита и др. поддържащи дейности. 148 525.10 139 798.16
Подобряване на природозащитното състояние на природни местообитания и състоянието на популацията на видове, предмет на опазване в защитени зони BG0000166 "Врачански Балкан" и BG0002053 "Врачански Балкан", чрез изграждане на посетителска и др. инфраструктура.: В тази дейност са включени мерки насочени към общо подобряване на природозащитното състояние на повече от едно местообитание или вид. Природни местообитания 3260 Pавнинни или планински реки с растителност от Ranunculion fluitans и Callitricho – Batrachion 6210* Полуестествени сухи тревни и храстови съобщества върху варовик (Festuco brometalia) 8210 Хазмофитна растителност по варовикови скални склонове 9130 Букови гори от типа Аsperulo-Fagetum 9150 Tермофилни букови гори (Cephalanthero-Fagion) 9180* Cмесени гори от съюза Tilio-Acerion върху сипеи и стръмни склонове 91W0 Мизийски букови гори Приоритетни видове Белоглав лешояд (Gyps fulvus), Египетски лешояд (Neophron percnopterus) Бял щъркел (Ciconia ciconia), Черна каня (Milvus migrans), Орел змияр (Circaetus gallicus), Малък орел (Hieraaetus pennatus), Обосновка През последните 10 години ДПП „Врачански Балкан” изгради голяма по мащаб туристическа инфраструктура и архитектурни елементи и основен елемент от тази инфраструктура са интерпретативните и познавателни маршрути. Към момента на територията на парка са изградени и функционират 15 такива маршрути, които се посещават годишно от над 20 хил. туристи. Различни по дължина участъци от тези маршрути преминават през природни местообитания, които се намират в неблагоприятно-незадоволително и неблагоприятно-лошо природозащитно състояние и попадат в Приложение 4 на Насоките за кандидастване. Основен проблем за територията на парка е интензивният натиск от страна на туристите върху тези местообитания, изразяващ се най-вече под формата на трайно утъпкване на трасето на маршрутите, отклоняване от самия маршрут, изхвърляне на отпадъци и др. В Плана за управление на парка Раздел „Екологична оценка” е отделено специално внимание на заплахите от туристически натиск на местообитания и видове птици. Като заплаха и основни негативно въздействащи фактори в горските и тревните местообитания са посочени утъпкване, движение извън туристическите маршрути и пътеки, замърсяване с отпадъци от туристите, палене на огън, бивакуване и др. В Плана са посочени и мерките за премахване или намаляване на въздействието на туристическия натиск, водещи до нестабилност на хабитати или популации на видове: • Ограничаване на туристическия поток в близост до находищата на консервационно значими видове; • Предприемане на мерки за намаляване на утъпкването на пътеките и маршрутите; • Въвеждане на ограничителен режим за всякаква човешка дейност и безпокойство по време на размножаване птиците в районите около гнездовите находища. Източник: План за управление на ПП „Врачански Балкан” От изложеното е видно, че на територията на парка има голяма нужда от предприемане на действия за намаляване на описаните негативни въздействия, които ще бъдат насочени към идентифициране на проблемни участъци от маршрутите и тяхното обезопасяване чрез повдигане над земята, поставяне на ограничаващи парапети, затваряне на дублиращи отклонения, както и поставяне на предупредителни табла и табели. Отдавна е известно, че един от най-важните негативно въздействащи фактори върху популацията на птиците са токови удари вследствие кацане на стълбове или сблъсък с електропроводи. Само за последните две години на територията на парка бяха намерени три бухала, един лешояд, четири бели щъркела, два мишелова и една сова, загинали вследствие на токов удар. Особено опасни са електропроводите 20 kW и особено тези намиращи се по пътищата на птиците. В този смисъл е необходимо идентифициране на особено опасните части от елпроводите на територията на парка и тяхното обезопасяване. Стълбовете на територията опасни за лешоядните птици (34 бр.) бяха обезопасени в рамките на предишен проект по ОПОС. С цел избягване на припокриване на дейности предвидени в различни проекти е постигната договореност с изпълняващите проект за черния лешояд организации и те няма да осъществяват дейности по обезопасяване на стълбове и елпроводи на територията на парка. 131 507.00 75 523.08
Спомагателни дейности по подготовка и изпълнение на проекта: В рамките на дейността бяха осъществени поредица от стъпки за цялостна подготовка на проектното предложение, както на етап предварително съгласуване, така и на етап кандидатстване. При подготовката на проектното предложение основната нужда бе от привличането на външна експертна помощ в различните предвидени дейности и мерки за подобряване на природозащитния статус на видове и местообитания от Натура 2000. Спецификата на дейностите изисква експертна помощ от орнитолози специалисти по лешоядни птици, експерти по ловно стопанство за дейностите свързани с планински кеклик, експерти по земноводни за дейностите свързани с двата вида тритони. Освен това предвидените дейности налагат използването на експертна помощ от биолози специалисти по водни, горски и тревни хабитати, строителни и ВиК инженери, ландшафтни архитекти и др. Не на последно място е необходима експертната помощ на други специалности – финансисти, юристи за процедури по ЗОП, ЗООС и ЗЗТ за постигане на съответствие с екологичното законодателство, специалисти по доставки на различно оборудване и др. На етап изпълнение ще има нужда от експертна помощ при подготовка на тръжни документации, провеждане на процедури по ЗОП, участие в оценителни комисии за определяне на изпълнители, сключване на договори и др. На етап изпълнение ще има нужда и от спомагателни дейности по постигане на съответствие с екологичното законодателство, за изготвяне на документация във връзка с прилагане на ЗООС, ЗБР, ЗВ. 9 099.00 6 852.00
Дейности по организация и управление на проекта: Дейността предвижда сформиране на екип за управление на проекта (ЕУП), цялостна организация и управление на дейностите по проекта. Екипът ще бъде сформиран през първия месец от сключване на ДБФП и ще осъществява дейност през целия проектен период – 48 месеца. ЕУП ще се състои от 5-ма служители на ДПП "Врачански Балкан, наети по ПМС 189/26.07.2016 год. Членовете на екипа изготвят междинните и окончателният доклад за напредък по проекта, съгласно указаните образци; изготвят исканията за верифициране на разходи и плащания.Членовете на ЕУП ще покриват функциите по подготовка на документите, необходими за извършване на плащания и за верификация на разходите, мониторинг и докладване, изпълнение на мерки за информация и комуникация, съхранение на документите по проекта, както и функции по координация на дейностите по проекта. Предвидени са механизми за взаимодействие между членовете на екипа за управление на проекта при изпълнение на задачите и отчитане на работата, с цел осигуряване на вътрешна оценка и контрол, мониторинг на напредъка и предприемането на корективни мерки, при необходимост. Не са допуснати смесване и припокриване на функциите и задачите между отделните членове в екипа за управление,. ЕУП е отговорен за проследяването изпълнението на дейностите в сроковете, заложени във всеки договор с конкретен изпълнител, както и за окончателното изпълнение и отчитане на целия проект пред УО на ОПОС съгласно крайния срок, заложен в ДБФП. По време на изпълнението на проекта, ЕУП създава и поддържа досие, съхранява и архивира документите по проекта. ЕУП ще се състои от 5 човека: 1. Ръководител на проекта; 2. Координатор на проекта; 3. Експерт "Консервационни дейности"; 4. Експерт "Инфраструктурни дейности, мониторинг и контрол"; 5. Счетоводител на проекта. Включени са разходи за командировъчни на екипа по управление на проекта. Административни разходи – канцеларски. 76 296.13 69 870.84
Дейности по осигуряване на публичност и комуникация: Ролята на мерките за информация и комуникация е да разяснят целта на проекта, ползата му за обществеността и подкрепата на ЕС и фондовете за осъществяването му. В проектното предложение е нужно да се предвидят дейности за информация и комуникация, които да обхващат целия период на изпълнение на проекта и да популяризират приноса на фондовете на ЕС и на оперативната програма. Тези дейности следва да включват като задължителен минимум приложимите за процедурата мерки и реквизити от Приложение № 2 „Единен наръчник на бенефициента за прилагане на правилата за информация и комуникация 2014-2020 г.“ (http://www.eufunds.bg/archive/documents/1423147813.pdf) към Националната комуникационна стратегия. 7 392.00 7 237.50

Notes:

Elements in light blue allow detailed view when selected
All amounts are in Bulgarian lev (BGN) / 1 EUR = 1,95583 BGN
The project is financed by the Operational Programme "Technical Assistance" and co-financed by the European Union through the European Regional Development Fund.
In implementing the project № 0115-CCU-2.1 "Information system for management and monitoring of EU funds in 2014-2020 - UMIS 2020" (BG161PO002-2.1.01-0007-C0001).