Изследване на криминологичната среда и тенденциите в нея: Динамиката и най-често извършваните престъпления в последните години значително се е променила. В последните десетилетия са извършвани малко на брой изследвания на отделни престъпления и то само за някои от тях. Липсва по-широк анализ на престъпната дейност в страната по видове престъпления, видове наложени наказания за един и същ вид престъпления, както и за профила на извършителя. Не са изследвани видовете наказания и практиката за налагане на различни наказания за едни и същи престъпни състави. В рамките на дейността ще бъдат събрани данни за последните 10 години по видове престъпления, брой осъдени, видове наложени наказания, продължителност на изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода“, наличието на различните видове рецидив, както и общия брой на образуваните наказателни производства по глави, раздели и текстове от НК. Ще бъдат събрани данни относно това в кои райони на страната преобладават отделни видове престъпления, както и данни за извършителите по пол, възраст, образование, професия и др. Събраните данни ще бъдат анализирани, за да може да се отчете динамиката на престъпната дейност и нейната специфика по райони в страната, профила на извършителите, съдебната практика за налагане на наказания за един и същ престъпен състав от различни съдилища, видовете наказания, налагани за един и същ престъпен състав, но от различни съдилища, тенденциите при налагане на най-тежките и най-леките наказания. Ще се анализират наложените и изтърпени наказания по глави, раздели и текстове от НК, възможностите за формиране на рецидив, както и образуваните досъдебни производства в зависимост от това дали са завършили с внасяне на обвинителен акт, предложение за споразумение или предложение за освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно наказание на основание чл. 78а от НК. Необходимо е да се проследи ефективността на наложените и изтърпени вече наказания на едни и същи лица, като по този начин ще се прецени доколко тези наказания успяват да реализират превъзпитателната си функция. Впоследствие този показател ще се обвърже и с видовете престъпления, при които най-често се проявява рецидив.
В изпълнение на дейността се предвиждат следните поддейности:
1. Събиране на емпирични данни чрез ЕИСПП.
2. Анализ на събраните данни, идентифициране на ключови криминогенни фактори и тенденции и дефиниране на актуалната картина на криминологичната среда. Анализът следва да включва най-малко следното:
2.1. Изследване на влиянието на най-малко 3 броя криминогенни фактори и техните прояви по области на страната, сред които задължително да присъстват:
- географско местоположение, вкл. наличие на седалища на държавни институции и гранични контролно-пропускателни пунктове;
- специфики на населението /численост и разпределение по населени места, възраст, образование и заетост/;
- социално–икономически специфики на региона.
Изследването ще дефиира причините и условията, способстващи извършването на престъпления, в резултат на влиянието на криминогенните фактори.
Криминологията извежда тези три фактора и съдържащите се в тях под-фактори като ключови при формиране на престъпната среда, като в случая те осигуряват необходимия минимален обхват за нуждите на изследването.
2.2. Групиране на проведените наказателни производства по глави, раздели и престъпни състави от НК за всяка година от изследвания период;
2.3. Изводи за състоянието на престъпността и наказаността на същата;
2.4. Изводи за рецидивната престъпност /съобразно квалификациите за повторен и опасен рецидив по НК/.
2.5. Анализ на данните от ГДИН за лица, изтърпявали ефективно наказание лишаване от свобода – установяване на броя на лицата, изтърпявали наказание лишаване от свобода след като преди това са били осъждани на наказание пробация или лишаване от свобода с отложено наказание и установяване на броя на лицата, изтърпявали наказание лишаване от свобода, след като преди това са изтърпявали такова наказание. |
84 824.00
|
82 372.06
|
Оценка на изпълнението на Концепцията за наказателната политика 2010-2014 г. и анализ на прилагането на Наказателния кодекс: Концепцията за наказателна политика (Концепцията) обхваща периода 2010-2014 г. Тя очертава предизвикателствата към този отминал период. След 2014 г. не е извършен анализ на Концепцията, за да се очертаят нейните силни и слаби страни, както и предизвикателствата, на които тя не е могла да отговори. Необходимостта от анализ на Концепцията е свързана с осмисляне на въздействието й и оттам обосновано формулиране на нова единна стратегическа визия на интервенциите на държавата в областта. Концепцията си поставя общата цел да допринесе за постигане на по-голяма ефективност в борбата срещу престъпността и подобряване на качеството на правораздаването. Разработването на нова концепция необходимо трябва да оцени степента на постигане на заложените в предходния документ цели и инструменти. Резултатът от такава оценка ще зададе направлението и фокуса на търсената ефективна промяна. По този начин ще се гарантира и стабилитет на уредбата в областта на наказателната политика.
В този период са извършени редица промени на НК, често без предварителен анализ на криминогенната среда. Преди всяко изменение в НК не е извършвана професионална оценка на прилагане му, така че обосновано да се формулира необходимост от актуализация. Единствено при въвеждане изискванията на актовете на ЕС или на международни ангажименти е провеждан професионален диалог за същността и необходимостта от промените. В рамките на работни групи, формирани с оглед такива изменения, представители на магистратурата са очертавали конкретни проблеми с оглед доказване на определени факти и обстоятелства в процеса, но без обсъждане на концептуални промени. Необходим е и анализ на престъпните състави, чиито елементи се припокриват със съставите на административни нарушения, както и анализ на престъпленията, при които извършител може да бъде само лице от определена група субекти. Новата концепция следва да дефинира и бъдещите действия относно алтернативни способи за въздействие спрямо правонарушители. Такава система е пробацията, която представлява съставна част от наказателно-правния инструментариум. Системата на пробацията и нейните елементи досега не е била анализирана с оглед оценка на ефективността и възможностите от модернизация. Всичко това налага извършването на задълбочен анализ на прилагането на действащия НК, вкл. спрямо европейските тенденции и практики в наказателното правораздаване, който да включва най-малко:
1. Дефиниране на проблеми по прилагането на НК през последните 10 г. поотделно за общата и за особената част на НК – да се установи броят тълкувателни решения на ВКС относно противоречива практика по приложението на НК и да се сравни с броя на такива решения в периодите 1950-1990 г. и 1990-2006 г. Да се изведат престъпните състави, по които се е наложила тълкувателна дейност по НК в две групи – за последните 10 г. и за периода от 1990-2006 г.;
2. Чрез използване на данните по т. 1 отделяне на нововъведените състави на престъпления през последните 10 г. и анализ на практиката по тях;
3. Идентифицирани състави на престъпления, за които през последните 10 г. са увеличени наказанията в НК /по-висок минимум, по-висок максимум, а също много важно въвеждане на минимален срок наказание лишаване от свобода, както и замяна в санкциите – глоба заменена с пробация и т.н./, включително сравнителен анализ на практиката по НК по тези състави, по които е увеличена санкцията;
4. Съобразно данните по т. 1 идентифициране на съставите, които имат най-малко приложение през последните 10 г. и идентифициране на причините за това.
В рамките на тази дейност ще бъдат извършени три под-дейности, както следва:
1. Оценка на прилагането на Концепцията;
2. Оценка на прилагането на НК;
3. Публично събитие за обсъждане на резултатите от дейността.
На базата на тези две оценки ще бъдат направени и предложения за промени, които ще се включат в новата Концепция за наказателна политика. При предложенията за промени ще се вземат предвид и резултатите от анализа по предходната дейност. |
85 340.00
|
83 315.11
|
Разработване на нова Концепция за наказателна политика: Разработването на новата Концепция за наказателна политика се налага поради настъпилите промени и нови предизвикателства в борбата с престъпността в национален, европейски и международен план. На европейско ниво това е отчетено в Стратегическите насоки на Европейския съвет в област „Свобода, сигурността и правосъдие“, приети на 27 юни 2014 г. Новата концепция следва да включва най-малко набор от мерки в отговор на променената престъпна среда, включително законодателни и координационни. Форматът на концептуален документ предполага разписването на способите и инструментите, чрез които ще бъдат постигнати заложените цели. Доколкото документът касае наказателно-правния модел на държавата, тези инструменти включват законодателни, координационни и организационни мерки. Изпълнението им е обвързано с одобрението на концепцията с решение на Министерския съвет, каквато е досега практиката в България. Самото одобрение на концепцията ще вмени ангажимент на отговорните институции за започване на изпълнението на предвидените мерки. В обхвата на настоящото проектно предложение е разработването и обсъждането на проект на концепция, който до приемането си няма обвързваща сила и съответно изпълнението му се очаква да се състои извън срока на проекта.
В новата концепция ще се направи и връзка със стратегическите документи в областта - стратегия за реформа на съдебната система, стратегия за противодействие на престъпността, антикорупционната стратегия и др. Поради голямата динамика в престъпната среда, включително и в международен аспект, новият документ следва да обхваща период от 5 (пет) години от одобрението й, което би следвало да е факт през 2018 г. В борбата с престъпността са ангажирани пряко редица институции, както и трите власти - изпълнителна, законодателна и съдебна, които допринасят за борбата с престъпността в различен аспект и поради това са необходими съвместни и координирани действия на всички тях. Затова проектът на нов концептуален документ ще бъде предложен за обсъждане с техни представители, които са членове и на Съвета по прилагане на Актуализираната стратегия за продължаване на реформата в съдебната система. В изпълнение на ПМС № 3 от 2016 г. Съветът извършва мониторинг на изпълнението на стратегическите цели на Стратегията и като консултативен орган приема решения, с които отправя препоръки или предложения към съответния компетентен орган. Предвид това, че новата концепция ще съдържа и законодателни мерки, при обсъждането й ще бъдат поканени и представители на различни парламентарни сили, съгласно чл. 7, ал. 2 на ПМС № 3 от 2016 г. за създаване на Съвет по прилагане на Актуализираната стратегия за продължаване на реформата в съдебната система. След одобряване на проекта от Съвета, същият ще бъде предложен за обсъждане и от Министерския съвет. |
23 664.00
|
8 393.11
|
Мерки за информация и комуникация: При изпълнението на дейността екипът на Министерството на правосъдието и избраният изпълнител ще се придържат към изискванията на Единния наръчник на бенефициента за прилагане на правилата за информация и комуникация 2014-2020 г.
През целия период на изпълнението на проекта бенефициентът и избраният изпълнител ще провеждат активна информационна политика, насочена както към заинтересованите страни, така и към широката общественост.
В изпълнение на дейността се предвиждат следните под-дейности:
1. Провеждане на Заключителна пресконференция за запознаване на обществеността и медиите с целите, дейностите и постигнатите резултати по проекта, както и с ролята на ЕСФ и ОПДУ. На събитието ще бъдат поканени освен представители на средствата за масово осведомяване и представители на обществеността и на заинтересованите страни – ръководители и служители в изпълнителната и съдебната власт, представители на неправителствени организации и академичната общност, други. Събитието ще се проведе на комуникативно място в гр. София, ще включва 50 участника и ще е с продължителност половин работен ден.
2. Изработване на рекламно-презентационни материали по проекта и разпространението им сред участниците в Заключителната пресконференция и в публичното събитие по Дейност 2. |
2 153.74
|
2 040.00
|