| Дейност 1. Проучване на опита на други държави членки на ЕС и изготвяне на анализ – Деск рисърч: Целта на дейността е да бъдат проучени нови за кандидата и България практики, модели, подходи за приобщаване на хората с увреждания в работната среда и осигуряване на комплекс от мерки и похвати за насърчаване на работодателите да задържат на работа и да наемат нови лица с увреждания. Да бъдат проучени превантивни похвати за видовете професионални увреждания и методи за образователно информиране на работодателите.
В България заетостта на работещите в традиционно рискови икономически сектори е по-висока в сравнение със страните в ЕС. Професионалните болести и увреждания се разглеждат основно от медицинска гледна точка, въпреки че страната още преди десет години прие и въведе нов списък на професионалните болести. Неглижирането на темата от ръководителите на предприятията извежда от пазара на труда нови хора с увреждания. Хората с увреждания са една от най-дискриминираните групи в заетостта. Нагласите на работодателите са стигмиращи и, въпреки недостига на квалифицирани кадри в някои браншове, хората с увреждания са силно неглижирани като възможна работна сила. Необходимо е да бъдат обобщени различни гледни точки за достигане до търсещите растеж работодатели и по-приобщаващ пазар на труда в България, които да предложат общоевропейски успешни мерки и решения.
Дейността има за задача изследване на опита и работещите методи на страни от ЕС, изготвяне на анализ на използваните подходи и добри практики. Ще бъде събрана информация за действащите в момента програми, методики и политики, насочени към повишаване на мотивацията на работодателите за задържане на работа на лица с увреждания и наемане; мерки за стимулиране и насърчаване на трудовата заетост сред хората с увреждания; за информиране и промяна на нагласите на работодатели относно значението на социалната отговорност и предимствата да наемеш човек с увреждане, за активно участие на всички заинтересовани страни в социалното развитие на страната. Данните от проведеното проучване и изследване ще бъдат оформени в доклад и анализ към дейността и ще служат като база за създаване на социална иновация и нейното пилотно прилагане. Предварителният анализ трябва да може да идентифицира проблемите и перспективите пред развитието на заетостта на хората с увреждания, отчитайки взаимовръзката на три фактора - ресурсното състояние на пазара на труда и нагласите на работодателите, държавна политика и стимули и развитието на човешкият ресурс - пригодност за заетост на пазара на труда на хората с увреждания.
В анализа могат да бъдат разгледани развитието на индикатори като динамика и структура на бизнеса; техническите и технологичните иновации; демографско-социалните процеси; потенциала за развитие; динамиката и структурата на заетостта и безработицата и представената групата на лицата с увреждания; наличие на програми, мерки, организации, предлагащи заетост, обучение, квалификация; превенция на професионалния риск; социално партньорство и комуникация и т.н.
В рамките на планираният деск-рисърч ще се извърши преглед на информационните източници за пазара на труда, преглед и вторичен анализ на данни от съществуващи изследвания, анализ на статистическа информация, анализ на документи, сравнителен анализ в рамките на ЕС.
Предварителното проучване (деск рисърч) за изготвяне на специфичния анализ на изследване на опита на други държави членки на ЕС е част от първи етап от общите дейности на организациите партньори. Предвиденият Деск рисърч прехвърля ноу-хау от партньорски и други европейски страни и осигурява база за разработване на практически инструмент, който съдържа методи и начини за подкрепа на предприятията и работодателите, които да се ангажират и да запазят заетостта на хора с увреждания. В изготвения анализ ще бъдат включени и по-конкретни източници по отношение на икономическите и етичните аспекти на устойчивата заетост за хората с увреждания. |
15 834.46
|
21 083.45
|
| Дейност 2. Повишаване на капацитета на партньорите – съвместни модели за подобряване условията на заетост: Цел на дейността е да бъдат проучени локалните проблеми и потребности на работодателите и предприятията относно назначаване на хора с увреждания и знания и информираност относно професионалния риск пред служителите.
Основна задача е партньорско извеждане и обобщаване на конкретни методи за насърчаване на работодателите и повишаване на тяхната мотивация за наемане на лице с увреждане, осигуряване на комплекс от мерки и похвати за задържане на лица с увреждания на работните места, както и за подобряване на условията на труд в организациите с цел превенция на професионалните заболявания и увреждания. Сътрудничеството на „Институт за изследване на промяната“ (България) с останалите партньори включва обмен на актуални дефиниции и данни, споделяне на информация и опит, което ще осигури възможност за съвместна партньорска работа по разработването и въвеждането на планираната иновативна практика.
Общата европейска задача на проекта е и да бъде увеличаване заетостта на хората с увреждания, като се съсредоточава върху въвеждане на програми за работодателите и предприятията. Партньорският проект е с транснационален план за повишаване на перспективата за растеж и богатството на разнообразието, базирани върху икономическия аспект в предприятията и аспектите за правата на човека като социална отговорност пред ръководителите.
Партньорските обмени имат задачата да обсъдят подобряване условията на труд на работниците със силата на интелигентните иновации–насочени към предприятията, като бъдат обобщени различни гледни точки за достигане до търсещите растеж работодатели и по-приобщаващ пазар на труда в България и ЕС.Проектът се отнася до хоризонтален проблем - заетите лица, които са в риск на пазара на труда: мъже и жени в риск от професионално увреждане или вече с увреждания, в т.ч и трудови/професионални заболявания.Благодарение на транснационалното сътрудничество ще бъде възможно да се разработи решение, което да помогне за подобряване на организацията и условията на труд, както и да бъдат увеличени броя на заетите с увреждания в предприятията.
Иновативните подходи ще бъдат обсъдени и приети за използване в рамките на проекта в две партньорски срещи -семинарна среща на трите партньора в Швеция, с предвиден обмен на информация относно подхода за събиране на данни, начини за обмен на информация,формиране на шаблон за интервюта с работодатели и заети лица с увреждания.На двудневната среща ще бъдат картографирани контактите на всички партньори и тяхната мрежа (кръгове на влияние) във всяка страна, ще бъдат обсъдени редовни комуникации в рамките на проекта с големи европейски асоциации, които са заинтересовани от интелигентни иновации в и инструменти за развитие и подобряване на условията на труд: Платформа за рехабилитация SUEEM, EUSe, МОТ (организация на всички работодатели на европейско ниво), EPR и др.През месец януари 2019 г. ще бъде и съгласувано и прието Споразумение за образеца на доклада за интервютата.
Втората среща - работна конференция е планирана в Белгия (март 2019 г.) за представяне на докладите от Деск рисърч от тримата партньори, които ще помогнат да бъде придобито по-дълбоко разбиране за пазара на труда и да бъдат надградени хипотезите за въздействие върху нагласите на работодателите.
Дейността е обвързана с ИП 5 - за приспособяване на работниците и предприятията към промените,а именно въвеждане на инструменти за подобряване организацията и условията на труд за снижаване на риска от професионални заболявания.Дейност 2 постига пълна синергия за допустимост на кандидат и партньори като отговор на специфична цел за транснационален обмен на добри практики за увеличаване на обхванатите заети лица с увреждания в предприятията.
Тя представлява първи етап за въвеждане на иновативни практики съгласно Наръчникът за социални иновации на Европейската Комисия (Guide to Social Innovation, февр. 2013 г.). |
19 443.52
|
16 931.59
|
| Дейност 3. Създаване на социална иновация и пилотно прилагане : Цел на дейността е да бъде реализиран процес по разработване на нов метод, насочен към предприятията, за ангажиране на работодателите към заетост на хората с увреждания и подобряване на организацията и условията на труд за снижаване на риска от професионални заболявания и увреждания, чрез пилотно прилагане на разработен тестови инструмент към локални условия.
Приобщаването на хора с увреждания като трудоспособна сила е един от белезите на напредналите икономики и цивилизованите общества. Основна роля играят работодателите, които паралелно с разкриването на работни места и динамизирането на националния стопански живот, извършват и социални функции. Това са двустранно зависими процеси, чийто симетричен паралелизъм предопределя успеха или неуспеха на икономическата дейност. Осъзнаването на подобна релация (пазар на труда – хора със здравословни проблеми) е една от предпоставките за реализиране на идеята за заетост на хората с увреждания и превенция на трудовия риск.
Предпроектни проучвания сочат, че в страни от ЕС с функциониращи системи за заетост на хората с увреждания и професионални заболявания, бедността е с по-ниски нива. Новите предизвикателства пред пазара на труда са свързани със социална ангажираност на работодателите и съблюдаване на етичните норми и правата на заетите лица - правото на сигурна работна среда, снижен риск от професионални заболявания, защита на правото на труд за всички, вкл. и на хората с увреждания.
Все по-динамична е промяната в България и ЕС, свързана със застаряване на населението и недостига на квалифицирани кадри. Инвестирането в подобрени условия на труд за съхраняване здравето на служителите и привличането на хора с увреждания като работна сила е едно от новите решения за предприятията.
Опитът на кандидата сочи, че стигмите към тях от обществото и работодателите са изключително силни и отхвърлящи. Липсата на достатъчно информация в общността води до наличие на страхове, предразсъдъци, стигма и автостигма – самите лица с увреждания си налагат самоограничения за общуване и работа, което води до социалното им изключване. При пилотното въвеждане на иновативната практика ще бъде постигнато аргументирано предложение за приобщаване и приспособяване на хората с увреждания в работна среда и подобряване условията на труд за рисковите фактори, които водят до професионални увреждания и заболявания. Въвеждането включва практически уъркшопи за работодатели, се фокусирани върху ползите от наемането на хора с увреждания от гледна точка на растежа и обучения за ползите от тази устойчива перспектива.
На работна среща през месец септември 2019 г. на трите партньора в Полша в рамките на 3 дни ще бъдат извършен обмен и разработване на образец на пилотно прилагане на социалната иновация и тестови прототипи.
Разработените инструменти, обучителни материали (печатни и видео) и пилотното прилагане от всеки един партньор ще бъдат представени и обсъдени на партньорска среща на трите партньора в Швеция (декември 2019 г.). През месец юни 2020 г. ще бъде извършен обмен на информация (текуща) и споделен опита при изпълнението на проекта на работна среща в рамките на два дни в България.
В допълнение към традиционните материали за курса ще бъде изготвен модул за интерактивен форум, с който да насърчи комуникацията между работодателите и хората с увреждания /МООК/. Инструментът ще бъде използван и в Дейност 6 за онлайн-базирана мрежа за работодатели.
Дейността представлява втори етап за въвеждане на иновативни практики спрямо общия Наръчник на ЕК –„разработка и прототипиране“.
Разработената иновативна практика изцяло отговаря на хоризонталните принципи, заложени по Програмата, за насърчаване на равните възможности и предотвратяването на всякаква дискриминация, основана на пол, увреждане и др.
Социалната практика предлага за България и на транснационално ниво нови решения за работодателите и предприятията, които да подобрят условията на труд за служителите и да увеличат обхванатите заети лица с увреждания. |
91 082.68
|
98 344.64
|
| Дейност 4. Оценка на приложимостта и постигнатите резултати: Цел на дейността е да бъде проследена логическата връзка между заложеното във Формуляра за кандидатстване и неговото реално изпълнение. Предвидената оценка е насочена към ефективността и отчетността, ефикасността и качеството на изпълнението на заложените проектни цели и дейности. По отношение на ефективността основните въпроси са колко успешни са създадените иновативни практики, постигнали ли са те своите цели, какви са техните положителни и отрицателни въздействия. Оценка на ефикасността дава възможност да се прецени как се разпределят и използват ресурсите и адекватни ли са направените разходи на получените резултати. При оценка на качеството на изпълнението важните проблеми на оценката се отнасят до ефективното функциониране на структурата на проекта, правилното поставените цели, осигуряването на качествени резултати, спазването на времевите графици и т.н.
Кандидатът приема, че заложената оценка, която ще бъде реализирана от външен изпълнител, е преди всичко инструмент за развитие. Обратната връзка от въвеждане на практиките и препоръките са от полза за утвърждаването на въведените модели и механизми. Ключовите въпроси, на които ще се търсят отговори в оценката, са съобразени с потребностите за преосмисляне и подобряване на националните политики. Практическата полза от оценката ще се гарантира от представените препоръки за подобряване на програмите и на подходите за осъществяване на дългосрочните и краткосрочните цели на проекта и Кандидата. Бенефициенти на оценката ще бъдат и целевите групи, които ще се възползват от новите възможности за развитие на своя потенциал и подобряване на организацията и условията на труд. Същевременно, усъвършенстваните политики и практики на въведени иновации ще дадат съществен принос за цялостното качествено подобряване на капацитета на човешките ресурси, прието като стратегически приоритет в развитието на България. |
3 000.00
|
3 000.00
|
| Дейност 5. Разпространение на въведеният модел и постигнати резултати: В съвременния свят изискванията към предприятията и работодателите се променят. Очакванията към тях са да бъдат социално отговорни в управлението и в инвестирането в качествени условия на труд за заетите в предприятията лица.
България формулира свои национални цели в изпълнение на стратегията „Европа 2020“: не по-малко от 76% от населението между 20 и 64-годишна възраст да е в заетостта към 2020 г. и намаляване броя на хората в бедност. Постигането на тези цели е от основополагащо значение за визията и стратегията на ОП РЧР и на настоящия проект. Реализирането на подобни мащабни цели е възможно, ако работещите иновативни идеи и добри практики не остават затворени в рамките на знанията на една организация.
Процедурата дава възможност за организацията кандидат да проучи, трансферира и адаптира опита на едни от най-успешните в социалните си програми държави членки на ЕС - Белгия. Всичко, което е постигнато в проекта като идеи, знания, ноу-хау, разработени и внедрени иновативни практики трябва да бъде разпространено и предоставено за използване от максимум заинтересовани страни.
Добавената стойност на прототипирана и приложена в рамките на проекта социална иновация може да бъде постигната единствено чрез въвеждането й от други специалисти и организации в страната.
Цел на дейността е информацията за съществуващите апробирани и въведени иновативни похвати да достигне до всички, които имат нужда от нови разработки в практиките си – институции; хора, формиращи политики; работодатели, от които зависи успешното валидиране на социалните иновации; обществото, като необходим участник в социалното включване на целевите групи; целевите групи уязвими лица. Целта ще бъде постигната чрез:
- създаването и поддържането на сайт за проекта и разработена отделна страница в социалните мрежи;
- организиране и провеждане на кръгла маса в София с участие на до 40 участника;
- работно посещение и тристранна партньорска среща за разпространение на постигнатите локални резултати и направени изводи и оценки - в Полша, декември 2020 г.- в рамките на 2 дни. |
16 708.00
|
12 068.01
|
| Дейност 6. Мрежа за развитие и сътрудничество: Цел на дейността е създаване на предпоставки за изграждане на комуникационни канали за обмен на информация и координация между бизнеса и хората с увреждания. Макар че много организации разбират колко е важно да бъдат задържани на работа лицата с професионални увреждания и постигнато увеличаване на работните места за хора с увреждания, все още и работодателите, и самите хора с увреждания са изправени пред сериозни предизвикателства и бариери. Липсват платформи, на които работодатели и лица с увреждания лесно и неформално могат да се срещнат, както и работодателите да общуват помежду си и да обменят опит и решение на възникнали казуси.
Интеграцията на хората с увреждания е двустранен процес, а достъпът до пазара на труда трябва да се разглежда като отговорност и на двете страни. Премахването на физическите пречки пред хората с увреждания в повечето случаи е по-незначителният проблем. Големият проблем е, че повечето мениджъри не знаят къде, как или се страхуват да общуват с хора с увреждания, а именно те са първите, с които кандидатите за работа се срещат. В настоящата икономическа ситуация бизнесът страда от липсата на добре подготвени и мотивирани кадри, които бързо да се приспособяват към новите изисквания на пазара. Хората с увреждания са част от неизползвания пазар на хора с различни умения на различни нива. От друга страна, клиентите стават все по-взискателни, а компаниите трябва да отговарят на техните нужди. Многобройни проучвания показват, че разнообразните, хетерогенни екипи насърчават творчеството, иновациите и по-доброто вземане на решения. Хората с увреждания могат да дадат своя принос към многообразието на мисълта, защото носят свежа перспектива, и така да допринесат за иновациите на работното място.
Дейността предвижда изграждане на онлайн платформа, базирана в социалните мрежи, за активизиране на работодателите и хората с професионални увреждания да търсят пътища един към друг. Платформата, към която ще бъдат привличани работодатели и служители с увреждания от цялата страна, ще стимулира комуникацията и свързването на всички заинтересовани страни. Както и информация и данни от правна и социална гледна точка; предимства за бизнеса от задържането на работа на човек с професионално увреждане, увеличаване на броя на обхванатите заети в предприятието чрез наемането на човек с увреждане; начини за адаптиране на работно място и специфики в комуникацията и др.
Мрежата за сътрудничество е планирана като ключов елемент за въвеждане на добри европейски практики и иновативно разработени системи за подобряване на организацията на труд в предприятията, постигайки косвено и социалното включване и икономическата независимост, като инструмент за реализацията на хората с увреждания на пазара на труда, ситуацията на местно ниво в тази област, взаимодействие за осигуряването на заетост за хората с увреждания.
Стълбовете, на които се основава стратегията на ОП РЧР са: „По-висока и по-качествена заетост“. Придобитата от настоящия проект експертиза за кандидата устойчиво ще допринася за постигането на стратегическите цели на Програмата, обхващайки работодатели за информиране и мотивиране в принципите: Работниците с увреждания, в частност хората с професионални увреждания, особено тези с по-голям трудов стаж, имат традиционно добро отношение към важни въпроси от производството - качество, спазване на поръчания срок, икономия на материали и енергия, стриктно спазване на технологията и предписанията и др.; Работодателите на хора с увреждания имат по-голям престиж в обществото, ползват се с по-голямо доверие сред кредиторите, държавните институции, обществените организации, особено тези с контролни и разрешителни функции; Работодателите, наели и задържащи на работа хора с увреждания, имат по-широко поле за действие при привличане на инвестиции от европейските и други фондове. |
19 752.82
|
7 271.52
|
