Saved trees
UMIS AND ITS USERS CONTRIBUTED TO SAVING 54 969 TREES
Български

Programme: Environment

Planning region: All

Description

The project proposal envisages the implementation of activities under measure 109 of the NAPR related to the support of waterfowl and other bird species in the Natura 2000 site and in particular the implementation of six measures of the BG0002015 Konush Dam Conservation Area Management Plan approved by Order No. RD-145 / 24.02.2017 of the Minister of Environment and Water (State Gazette No. 25 / 24.03.2017). The measures cover the implementation of specific priority conservation activities to improve the habitats and food base, maintain the vegetation in the breeding and other sites, restrict the entry of people and cars in the area, inform the visitors about the prohibitions in the protected area with signposts on all entrances and exits to Areas A1, A2 and B with information on access restrictions, will increase the potential of breeding habitats of waterfowl, create a safe place for and post-breeding concentrations of young birds will restore breeding small cormorants and mane herons through an artificial breeding program, will restore critically endangered in Europe Lopatarka / Platalea leucorodia and Glossy ibis / Plegadis falcinellus through the use of breeding facilities for artificial birds.
Activities
Activity Contracted Amount Reported Amount
Спомагателни дейности свързани с подготовка и изпълнение на проектното предложение: Изпълнението на дейността включва извършване експертни и технически анализи и проучвания, необходими за написване и планиране на проектното предложение, постигане на съответствие с екологичното законодателство. 3 600.00 2 400.00
Изпълнение на Мярка 6.1.3. „Ограничаване на достъпа на автомобили и хора в зона А1 запад“ от Плана за управление на ЗЗ BG0002015 „Язовир Конуш“.: Съгласно Плана за управление на защитена зона BG0002015 „Язовир Конуш“, утвърден със Заповед № РД-145/24.02.2017 г. на министъра на околната среда и водите (ДВ бр. 25/24.03.2017 г.): Общата площ на зона А1 е 2.58 ха. Тя е обособена в две териториални единици – А1 изток и А1 запад. Територията А1 запад е разположена на западния бряг на язовира, непосредствено срещу колонията. Това е критично важно място, където възрастните нощни чапли почиват, т.нар. „очаквателен район“ преди заемане на колонията. През целия гнездови период това място се използва и за след гнездови концентрации на млади птици. Мястото е с дължина не повече от 200 м. и представлява редица от ниски върби. Основната цел на зона А1 е гарантиране дългосрочно опазване на голямата чаплова колония. Границите на зона А1 са определени на базата на количествен анализ на действия на серия от заплахи, вкл. умишлено безпокойство и прогонване на колониите, пряко унищожаване на дървесната растителност в колониите, неумишлено безпокойствие на птиците през периода на заемане на гнездата, навлизане на хора и автомобили през периода на мътене, промяна на предназначението и начина на трайно ползване на територията в непосредствена близост до колонията. ДЕЙНОСТ 2 ОТ ПРОЕКТА ОБХВАЩА: 1. Изграждане на ограда в зона А1 запад за ограничаване достъпа на хора и автомобили до местата за следгнездови концентрации на младите птици. 2. Работа със заинтересованите страни за спазване на забраните, вкл.: осъществяване на срещи с представители на община Асеновград, с арендатори на земеделски земи на на територията в непосредствена близост до колонията, както и представители на туристически организации в района. Целта е да се мотивират всички заинтересовани страни за спазване на забраните и да се ограничи максимално достъпа на автомобили и хора в зона А1 запад. 5 010.00 4 800.00
Изпълнение на мярка 6.1.4. „Поставяне на указателни табели на всички входове и изходи към Зоните А1, А2 и В с информация за ограниченията на достъпа“ от Плана за управление на ЗЗ BG0002015 „Язовир Конуш“ : Съгласно Плана за управление на защитена зона BG0002015 „Язовир Конуш“, утвърден със Заповед № РД-145/24.02.2017 г. на министъра на околната среда и водите (ДВ бр. 25/24.03.2017 г.): Въведени са три зони с тристепенни ограничения и специфика в режимите. Общата площ на зона А1 е 2.58 ха. Тя е обособена в две териториални единици – А1 изток и А1 запад. Територията А1 запад е разположена на западния бряг на язовира, непосредствено срещу колонията. Това е критично важно място, където възрастните нощни чапли почиват, т.нар. „очаквателен район“ преди заемане на колонията. През целия гнездови период това място се използва и за след гнездови концентрации на млади птици. Мястото е с дължина не повече от 200 м. и представлява редица от ниски върби. Основната цел на зона А1 е гарантиране дългосрочно опазване на голямата чаплова колония. Границите на зона А1 са определени на базата на количествен анализ на действия на серия от заплахи, вкл. умишлено безпокойство и прогонване на колониите, пряко унищожаване на дървесната растителност в колониите, неумишлено безпокойствие на птиците през периода на заемане на гнездата, навлизане на хора и автомобили през периода на мътене, промяна на предназначението и начина на трайно ползване на територията в непосредствена близост до колонията. Основната цел на зона А2 е да гарантира опазване на предпочитаните места на концентрации на ключови видове и птици с висок консервационен статус. Общата площ на зоната е 6,3 ха. Зоната има следните части: - Територия А2 остров - остров, разположен в централните части на язовира с площ 3000 кв.м. Островът е изкуствено образувание залесено с подходяща дървесна растителност. Той е изграден с цел бъдеща подготовка на място за образуване на нова чаплова колония и е част от проекта на „Зелени Балкани“ и РИОСВ – Пловдив – „Последната чаплова колония в Тракия. Възстановяване на смесени чаплови колонии по поречието на р. Марица“. Островът е предпочитано място за почивка на ключовите видове чапли, в т.ч. и на зимуващите големи бели и сиви чапли. Островът е любимо място за концентрация на дълъг списък от мигриращи птици с високо консервационно значение. - Територия А2 плитчини и брегове - разположени на западния бряг непосредствено срещу острова – територията има същата консервационна значимост както острова. Територия А2 плитчини и брегове - разположени на западния бряг, непосредствено срещу острова – територията има същата консервационна значимост както острова. - Територия А2 заливни хабитати – обхващат територията на втока на язовира. Състоят се от плътни съобщества на папур и тръстика и залята върбова гора. Мястото е с най-разнообразни екологични ниши и с най-висока плътност на гнездящи видове водолюбиви птици. Това е бившото гнездово местообитание на чапловата колония до 2010 г. Предпочитано местообитание на мигриращи лопатари, блестящи ибиси, лебеди и др. Гнездово местообитание на дълъг списък видове с високо консервационно значение, в т.ч. малък воден бик, малък гмурец, голям гмурец и лебеди. Зона В включва коренно различни територии, но обединени с близки по характер режими и ограничения. Зоната е разделена на: Зона В акватория (В1) и зона В сухоземна част (В2). Цел и описание на зона В акватория. Опазване на водните съобщества и местообитания. Зоната обхваща цялата акватория на язовира и извън акваторията по зона А1. Общата площ на зона В1 е 19,1 ха. Зонирането на зоната е извършено на базата на анализа на всички заплахи. Зона В2 (сухоземна част) - включва територии от защитената зона, които са временно заливаеми или напълно сухи с частично или сезонно земеделско ползване. Общата площ на зона В2 е 5,6 ха. Основната цел е опазването на заливните местообитания от хидро и хигрофити, разположени в най-южната част на ЗЗ. Освен с високото биологично разнообразие, тази територия играе ролята на биологично стъпало и пречиства навлизащите битово-фекални води от селото. 1 920.00 1 897.56
Изпълнение на мярка 6.1.9. „Създаване на нова площ от обраствания от тръстика и папур в района на втока на язовира“ от Плана за управление на ЗЗ BG0002015 „Язовир Конуш“ : Съгласно Плана за управление на защитена зона BG0002015 „Язовир Конуш“, утвърден със Заповед № РД-145/24.02.2017 г. на министъра на околната среда и водите (ДВ бр. 25/24.03.2017 г.): Най-значимият обект в Защитена зона обхващащ 69% от площта на защитената зона се заема от „Язовир Конуш“. Язовирът е построен през 1960 г., с площ около 190 дка. По-късно се извърши реконструкция и площта на язовира е увеличена на 260 дка. След реконструкцията площта на водното огледало е 220-230 дка. Началото на язовира („втока“ с площ 30-40 дка) е гъсто обрасъл със заливна върбова гора и съобщества от папур и тръстика. Язовирът е бил стопанисван от бившето ТКЗС, но след ликвидацията му е отдаден полузаконно на частно лице, което го стопанисва до 2010 година. След 2010 г. държавата чрез законодателни промени променя собствеността (всички язовири се прехвърлят за стопанисване от общините). От тогава язовирът е собственост на община Асеновград. В основното водно тяло на защитената зона (язовир „Конуш“) се вливат замърсени води от три източника: - Битово-фекални води от населението на селото. Причина: преди 6 години е изградена канализация на селото с идеята водите да се пречистват в малка локална пречиствателна станция. По-късно през 2010 г. нормативната база е променена и Оперативна програма „Околна среда“ спира да финансира пречиствателни станции на селища под 10 000 еквивалент жители (а селото е със 700 жители). Това повишава замърсяването на водите към предишна база, когато е имало септични ями. - Нерегулярни, но доста чести (над 10 пъти годишно) са органичните замърсявания вследствие на заустване на вода използвана за почистване на обори на малки кравеферми. • Замърсявания от селското стопанство свързани с интензивната агротехника. В непосредствена близост до водното тяло има големи площи интензивни зърнени култури. Тези три източника на замърсяване повишават еутрофикацията на водоема. Това може да доведе до кризи и измиране на рибата, което от своя страна да предизвика недостиг на хранителни ресурси и напускане на колонията. Макар и заплахата да няма пряко отношение с чаплите, нейната значимост може да бъде оценена като висока. По отношение на останалата биота на защитената зона, заплахата е с критична значимост. На практика тази заплаха е със средна значимост, поради предприетите вече мерки, вкл.: Поддържане на голяма площ обраствания от тръстика и папур в района на втока на язовира с цел усвояване и задържане на органичните замърсители. Замърсяването от органични отпадъци от животновъдството и торове от земеделието се редуцират до голяма степен от развитата гъста заливна дървесна растителност и съобщества от папур и тръстика в зоната на втока на язовира. Това се потвърждава от дългосрочния мониторинг провеждан от нас на базовите физико-химични показатели отчитащи органичното замърсяване. ДЕЙНОСТ 4 ОБХВАЩА: Създаване на нова площ от обраствания от тръстика и папур в района на втока на язовира. Увеличаване на площта на обрастванията от папур чрез изкуствено създаване на две петна с обща площ от минимум 3200 кв.м. 12 107.50 9 800.00
Изпълнение на мярка 6.2.2. „Възстановяване на два малки острова в плитчините на западния бряг на язовира, необходими за осигуряване на безопасно място за следгнездови концентрации на млади птици“ от Плана за управление на ЗЗ BG0002015 „ЯзовирКонуш“ : Съгласно Плана за управление на защитена зона BG0002015 „Язовир Конуш“, утвърден със Заповед № РД-145/24.02.2017 г. на министъра на околната среда и водите (ДВ бр. 25/24.03.2017 г.): Най-значимият обект на опазване и управление в защитена зона „Язовир Конуш“ е най-голямата смесена чаплова колония в страната. Това обстоятелство определя европейското консервационно значение в защитената зона. Колонията се намира в центъра на Горнотракийската низина в зона на интензивно земеделие и силно деградирали естествени местообитания и въпреки това, тази колония е по-голяма от всички колонии разположени по островите на р. Дунав в българския участък. Това дава основание за определяне за основни ключови видове трите вида чапли: Нощна чапла (Nycticorax nycticorax), Малка бяла чапла (Egretta garzetta) и Гривеста чапла (Ardeola ralloides). И трите вида образуват обща временна „протокооперация“ по време на гнездовия период. По това време биологичните и екологичните особености и на трите вида са много близки и се нуждаят от една и съща управленска намеса, затова в Плана представяме колонията като общ обект на управление. Типичното гнездово местообитание на смесените чаплови колонии са острови обрасли с дървесна растителност. В територията на Тракийската низина подобни местообитания се броят на пръсти и ако в съседство с тях има множество други видове заплахи, недостигът на подходящи гнездови местообитания става още по-критичен. До 2010 г. колонията обитаваше залята малка гора на втока на язовира. Местообитанието беше във висока степен сигурно, тъй като колонията беше недостъпна, изолирана от водна преграда и блатист участък с дълбока тиня. През 2010 г. колонията беше прогонена от този район и зае сегашното си местоположение, което на практика е полуостров и не е типичното гнездово местообитание. По проект по ОПОС е залесен и изграден изкуствен остров в язовира, подходящ за бъдещото заемане от колонията. Заплахата е с много висока значимост, която в някои случаи може да се превърне в критична, ако бъдат унищожени от преексплоатация на инертни материали и малкото останали острови по р. Марица. Когато колонията е разположена в гора, която ежегодно е наводнявана повече от 6-7 месеца без прекъсване дори върбите са застрашени от загиване, като загиването става постепенно в период от няколко години. Това води до постепенно деградиране на колонията, поради липса на места за гнездене. - Когато колонията е разположена на суха земна повърхност (независимо дали е остров или полуостров) и тя е гъсто заселена, в рамките на период от 8-10 години в следствие на екскрементите, които не се отмиват, се получава тежко обременяване на почвата и листата. Ефектът от този процес е постепенно умиране на дърветата. Този процес зависи от много фактори и може да продължава от 8-15 години. Процесът може да се ускори, ако под дърветата пладнуват пашуващи животни. Подобна е сегашната ситуация с колонията на защитената зона, но тъй като процесът е в начален етап има време да се планират действия по ограничаване на заплахата. Към настоящия момент вече е изграден и залесен изкуствен остров с площ 3000 кв. м. ДЕЙНОСТ 5 ОБХВАЩА: Възстановяване на два малки острова в плитчините на западния бряг на язовира, необходими за осигуряване на безопасно място за следгнездови концентрации на млади птици. 15 865.00 13 100.00
Изпъленние на мярка 6.2.3. „Възстановяване на гнездящите малък корморан и гривеста чапла чрез програма за изкуствено размножаване и въвеждане в новите колонии“ от Плана за управление на ЗЗ BG0002015 „ЯзовирКонуш“ .: . Проектът обхваща първите 4 години от тази програмаСъгласно Плана за управление на защитена зона BG0002015 „Язовир Конуш“, утвърден със Заповед № РД-145/24.02.2017 г. на министъра на околната среда и водите (ДВ бр. 25/24.03.2017 г.): В защитената зона са наблюдавани 24 вида със световно и европейско природозащитно значение, но най-високата стойност се определя от присъствието в зоната на най-голямата смесена чаплова колония в страната. Колонията се обитава от нощна, малка бяла и гривеста чапла, а в отделни години гнезди и малък корморан и сива чапла. От трите вида чапли гривестата чапла е с най-висок природозащитен статут. Доказано е, че през периода 2004-2009 г. числеността на гривестата чапла е била 3-4 двойки. Защитената зона е ключово местообитание за вида, тъй като това е една и съща колония, в която видът през 1980-1985 г. е достигал численост от 60 до 110 двойки (най-високата численост в страната). Зоната е с много висока важност за възстановяването на гнездовата популация на вида. Единственото находище на вида във вътрешността на страната. Находището е с високо значение, тъй като през 80-те години гривестата чапла е достигала численост от 60 до 110 гнездящи двойки. Биологията на вида е в пряка зависимост от другите два вида чаплови птици (нощната и малката бяла). По тази причина смесените чаплови колонии са единственото място от значение за възстановяването на вида. ДЕЙНОСТ 6 ОБХВАЩА: Възстановяване на гнездящите малък корморан и гривеста чапла чрез програма за изкуствено размножаване и въвеждане в новите колонии. Мярката е част от дългосрочна 10-годишна програма. 16 700.00 0.00
Изпъленние на мярка 6.2.4. „Възстановяване на критично застрашените в Европа Лопатарка / Platalea leucorodia и Блестящ ибис/ Plegadis falcinellus чрез използването на изградените съоръжения за изкуствено размножаване (волиера)“ от Плана за управление на ЗЗ BG0002015 : Съгласно Плана за управление на защитена зона BG0002015 „Язовир Конуш“, утвърден със Заповед № РД-145/24.02.2017 г. на министъра на околната среда и водите (ДВ бр. 25/24.03.2017 г.): Сред видовете с високо консервационно значение обитаващи Защитена зона ЗЗ BG0002015 „ЯзовирКонуш“ са критично застрашените блестящ ибис (Plegadis falcinellus) и лопатарка (Platalea leucorodia). Най-голямата влажна зона във вътрешността на страната е системата от 140 хил. дка оризища и 62 микроязовира разположени в Пловдивско-пазарджишкото поле в Горнотракийската низина. Този, макар и до голяма степен създаден от човека ландшафт е огромна потенциална хранителна база не само за чапловите птици, но и за представители на целия разред Щъркелоподобни. Въпреки избиванията през средата на миналия век, тази хранителна база е поддържала многократно по-висока численост на птиците от този разред. В края на 70-те години след въвеждането на „тарифата” за обезщетения към Закона за защита на природата, беше забранен отстрела на рибоядни птици. Въпреки безогледното унищожаване на чаплите, а заедно с тях и на редките и тогава блестящ ибис и малък корморан, числеността на гнездящите двойки през 60-те и 70-те години беше значително по-висока от настоящата. По това време 70-78г. имаше най-малко три големи колонии с обща численост над 2000 двойки. През последните 20 години числеността на птиците варира от 350 до 500 гнездящи двойки, които обитават една единствена колония. Рязко е съкратен и видовият състав. От 120 двойки през 70-те и 80-те г., гривестата чапла намалява на 3-4 двойки през 2004-2009 г., а в последните 5 години до 1-2 двойки. Малкият корморан изчезва като гнездящ вид през 2004 г. ДЕЙНОСТ 7 ОБХВАЩА: Възстановяване на критично застрашените в Европа Лопатарка / Platalea leucorodia и Блестящ ибис/ Plegadis falcinellus чрез използването на изградените съоръжения за изкуствено размножаване (волиера). Мярката е част от дългосрочна 10-годишна програма. Проектът обхваща първите 4 години от тази програма. 21 710.00 18 000.00
Организация и управление и информация и комуникация на проекта : Дейността по организация и управление на проекта включва организиране и обезпечаване работата на екипа за управление на проекта (възнаграждения, осигуровки и командировъчни разходи), осигуряване на необходимите консумативи, материали и оборудване за администриране на проекта. Структурата на организация и управление на проекта включва: Ръководител на проект, Експерт "Координация, мониторинг и докладване" и Експерт "Документи" . Дейността предвижда сформиране на екип за управление на проекта (ЕУП), цялостна организация и управление на дейностите по проекта. Дейността осигурява успешно изпълнение на проекта и постигане на проектните цели, оптимизиране на използването на проектните ресурси, постигане на ефективна координация и комуникация с изпълнителите на дейностите, осигуряване на прозрачност в управлението на проекта, осигуряване на добра отчетност и контрол върху изпълнението. Тя ще гарантира постигането на очакваните резултати от реализацията на проекта и спазването на принципите на добро управление, отчетност и прозрачност. Членовете на екипа изготвят междинните и окончателният доклад за напредък по проекта, съгласно указаните образци, изготвят исканията за верифициране на разходи и плащания, ще осъществяват мониторинг и контрол за изпълнение на договора с външния изпълнител, ще следят за спазване на графика за изпълнение на проектните дейности, ще докладват за нередности. За всеки от експертите са посочени функции и изисквания за необходимата квалификация и отговорности в т.9 Екип от формуляра за кандидатстване. Екперт " Координация, мониторинг и докладване" изпълнява функциите по координация на дейностите по проекта, мониторинг и докладване, изпълнява мерките за информация и комуникация. Експерт " Документи" изпълнява функциите по подготовката на документациите за възлагане и провеждането на поръчки по реда на ПМС 160/2016 г. за дейностите, подготовка на документите, необходими за извършване на плащания и за верификация на разходите, съхранение на документите по проекта. Бенефициентът ще определи оценители и резервни оценители за разглеждане и оценка на офертите от своите членове. При подготовката на процедурите ще се спазват всички изисквания на ПМС 160/2016г, ЗУСЕСИФ и Правилата за подготовката и провеждането на процедури по ПМС 160/2016 на Сдружението.Изпълнението на дейностите по информация и комуникация е свързано с изискванията и правилата на Европейския съюз за информация и комуникация на всеки проект, финансиран със средства от европейските фондове. Мерките за осигуряване на информация и публичност ще бъдат изцяло съобразени с изискванията на ОП "Околна среда 2014 2020 г" и Единния наръчник на бенефициента за прилагане на правилата за информация и комуникация 2014 -2020 и гарантират популяризирането и представянето на проекта пред широк кръг лица.Бенефициентът носи отговорност във всеки един документ, свързан с изпълнението на проекта, който се използва за обществеността или за участниците, вкл. всеки присъствен списък или друг доказателствен материал да се посочва, че проектът се финансира по ОП "Околна среда 2014-2020 г с подкрепата на Европейския фонд за регионално развитие (ЕФРР) на Европейския съюз (ЕС). По време на осъществяване на проекта ще се информира широката общественост за получената от фонда подкрепа. Предвижда се изработването на 40 бр. плакати, с минимален формат А3 с информация за проекта, които ще бъдат поставени на видно място. Предвидени са 10 Прессъобщения (публикации), (минимален размер на карето 200см2, пълноцветен печат), които ще бъдат публикувани в местни и национални медии за отчитане напредъка по проекта. Първите публикации ще бъдат при стартирането на проекта. За отчитане на напредъка по проекта ще се изготвят публикации за медиите , в което освен посочената по-горе информация, ще представят постигнатите до момента резултати. При завършване на проекта ще се публикува информация за постигнатите резултати. 9 229.50 5 999.71

Notes:

Elements in light blue allow detailed view when selected
All amounts are in Bulgarian lev (BGN) / 1 EUR = 1,95583 BGN
The project is financed by the Operational Programme "Technical Assistance" and co-financed by the European Union through the European Regional Development Fund.
In implementing the project № 0115-CCU-2.1 "Information system for management and monitoring of EU funds in 2014-2020 - UMIS 2020" (BG161PO002-2.1.01-0007-C0001).