| Участия в семинари, координационни срещи, работни групи и други мероприятия свързани с изпълнението на Националната програма за събиране на данни (НПСД) през 2025 г.: Причината за избора на дейността е, че страната ни е задължена да осигури присъствието на националните експерти (отговорни за изпълнението на НПСД) във всички срещи свързани с програмата за събиране на данни.
Към момента на подаване на проектното предложение не е възможно да бъдат посочени и конкретизирани всички срещи и териториите, на които ще бъдат проведени през 2025 г., поради факта, че няма точно регламентиран брой срещи, които се провеждат по Програмата за събиране на данни, а местонахожденията им се определят на предварителни технически срещи, като в много случаи определеното място за провеждане на дадена среща търпи промяна поради невъзможността на избраната държава-членка на ЕС да организира събитието. При формиране на стойността за разхода са предвидени средства на база изразходваните средства и броя на участниците в срещи по НПСД през предходните години.
По време на срещите експертите участват в обсъждания на политиките в рибарството и в процеса на вземане на решения, касаещи оптимизирането на процеса на събиране на данни и повишаване на тяхното качество. В допълнение се разработват методологически документи, които да подпомагат процесите при събиране, обработване и докладване на данни за сектор рибарство.
Участие в срещи с други държави-членки и представители на ЕС във връзка със задълженията на Република България по изпълнението на Регламент (ЕС) 2017/1004 на Европейския парламент и на Съвета от 17 май 2017 година за установяване на рамка на Съюза за събиране, управление и използване на данни в сектора на рибарството и за подкрепа при изготвяне на научни становища във връзка с общата политика в областта на рибарството, и за отмяна на Регламент (ЕО) № 199/2008 на Съвета.
Участие в срещи към Регионални организации за управление на рибарството. включително заседания на Генералната комисия по рибарство в Средиземно море (GFCM), които имат отношение и връзка с дейностите по изпълнение на програмата за събиране на данни. Част от тези срещи (Срещата за подготовка на данните за оценка на запасите в Черно море, Среща за оценка на запасите в Черно море, Работната група за Черно море) са ежегодни и се провеждат в различни страни от Черноморския басейн, като основната им задача е свързана с обработката и оценката на биологични, технически и социално-икономически данни, които да послужат за предоставянето на съвет за управлението на запасите в Черно море и определянето на нивата на общ допустим улов на регионално ниво.
Дейността е част от основните дейности по проекта и нейното изпълнение е необходимо за постигане на целите на проекта. В тази връзка, дейността (участие в срещи свързани с изпълнението на НПСД) следва да се разглежда, като самостоятелна дейност, отделна от дейностите за организация и управление на проекта, където попадат командировки в страната и чужбина на лицата, пряко ангажирани с дейности по изпълнението и/или управлението на проекта. |
30 000.00
|
0.00
|
| Изследване за оценка на запасите от дънни видове риби пред българския бряг на Черно море в рамките на две изследвания – едно през пролетния сезон на 2025 г. и едно през есенно-зимния сезон на 2025 г. на базата на две трални снимки.: Причината за избор на дейността е, че България е задължена да изпълнява изследванията, заложени в разпоредбите на Решение за изпълнение (ЕС) 2021/1168 на Комисията от 27 април 2021 година за утвърждаване на списъка на задължителните научни изследвания в открито море и праговите стойности в рамките на многогодишната програма на Съюза за събиране и управление на данни в секторите на рибарството и аквакултурите от 2022 г. нататък, а именно две пелагични трални изследвания за оценка на запасите от пелагични видове риби и две дънни трални изследвания за оценка на запасите от дънни видове риби в Черно море, които са заложени и в раздел 2 - Биологични данни и таблица 2.6 - Научни изследвания в открито море от Работния план на България за събиране на данни в секторите на рибарството и аквакултурите за периода 2025-2027 г.
За да бъде осъществена дейността, се наема научноизследователски институт, който да осъществи научното изследване за оценка на запасите от калкан, черноморска акула, меджид и други дънни видове риби пред българския бряг на Черно море през пролетния и есенно-зимния сезон на 2025 г.
През месеците май-юни 2025 г. и месеците ноември-декември на същата година, в рамките на Работния план за събиране на данни, изследователски екип от научен институт провежда пролетно и есенно-зимно дънно изследване в българската акватория на Черно море, между Дуранкулак и Ахтопол в близост до 100 м изобата.
Основната цел на дънните трални изследвания е да се оцени обилието и биомасата на калкан (Scophthalmus maximus), черноморска акула (Squalus acanthias) и меджид (Merlangus merlangius) в българското черноморско крайбрежие въз основа на трални снимки. Биологическият анализ се базира на разпределението и величините на относителната биомаса на референтните видове по време на изследванията. Представя се и разпределението на видовете, уловени като прилов, на всички станции.
Всички анализи се основават на оценка на биомасата и плътността по дълбочинни страти. Екипът осъществява статистическа оценка, използвайки софтуерни продукти и методология, в съответствие със стандартната методика, използвана при предходните трални изследвания на състоянието на калкана. Дънното проучване включва следните дейности: - Събиране на проби с дънен трал; - Качествен и количествен анализ на улова, установяване на биологичното разнообразие, биометрични измервания, събиране на биологични проби от риби; - Събиране на материал за определяне на възрастта на калкана; - Събиране на стомаси от калкан за установяване на съдържанието на консумираната храна. За установяване на моментната численост и биомаса на референтните видове пред българския бряг на Черно море е приложена стандартна методика за стратифицирано пробовземане (Gulland, 1966; Sparre, Venema, 1998). За целите на изследването, районът предварително е разделен на четири страти в зависимост от дълбочината – Стратум 1 (15 - 35 м), Стратум 2 (35 - 50 м), Стратум 3 (50 - 75 м) и Стратум 4 (75 - 100 м). Изследваната площ предварително е разделена на равни по размер непокриващи се полета, разположени на дълбочина между 15 - 100 м. В изследваните полета се извършват дънни тралирания на случаен принцип.
След събиране на пробите и тяхната обработка институтът следва да изготви научни отчети с оценка на биомасата и обилието на калкан, черноморска акула и меджид, заключения и препоръки, които се предоставят на Европейската комисия и на Генералната комисия по рибарство за Средиземно море, за да бъдат използвани при оценката на запаса в целия черноморски басейн и в процеса по вземане на решения за управление на сектор Рибарство. В допълнение участва активно в процеса по вземане на решения чрез участие в работни срещи, изготвя част от определени докладвания до крайните потребители и участва в срещи за повишаване на експертното ниво, и други срещи, касаещи изследването. |
283 884.00
|
0.00
|
| Научно изследване (пелагично) за оценка на запасите от пелагични видове риби пред българския бряг на Черно море през пролетно-летния и есенно-зимния сезон на 2025 г. на базата на две трални снимки.: Причината за избор на дейността е, че България е задължена да изпълнява изследванията, заложени в разпоредбите на Решение за изпълнение (ЕС) 2021/1168 на Комисията от 27 април 2021 година за утвърждаване на списъка на задължителните научни изследвания в открито море и праговите стойности в рамките на многогодишната програма на Съюза за събиране и управление на данни в секторите на рибарството и аквакултурите от 2022 г. нататък, а именно две пелагични трални изследвания за оценка на запасите от пелагични видове риби и две дънни трални изследвания за оценка на запасите от дънни видове риби в Черно море, които са заложени и в раздел 2 - Биологични данни и таблица 2.6 - Научни изследвания в открито море от Работния план на България за събиране на данни в секторите на рибарството и аквакултурите за периода 2025-2027 г.
За да бъде осъществена дейността, се наема научноизследователски институт, който да осъществи научните изследвания за оценка на запасите от трицона, хамсия, сафрид, барбуня и други съпътстващи видове пред българския бряг на Черно море през пролетно-летния и есенно-зимния сезон на 2025 г.
Научните изследвания се осъществяват в съответствие с Работния план на България за събиране на данни в секторите на рибарството и аквакултурите за периода 2025-2027 г. в българската зона на Черно море. Биологичният анализ се базира на биомасата на вида трицона (Sprattus sprattus) в зоната на проучването. Наред с това се представя анализ на разпределението и обилието на останалите видове уловени като прилов. Проучванията се провеждат в зоната, между Дуранкулак и Ахтопол (България) с обща дължина на бреговата линия от 370 км. Проучваната зона обхваща водите между 42ᵒ05 'и 43ᵒ45' N и 27ᵒ55 и 29ᵒ55 E.
За да се установи обилието на референтния вид (Sprattus sprattus) в българската част на Черно море се използва стандартна методология за стратифицирано изследване (Gulland,1966). Районът на изследването се разделя на четири подгрупи в зависимост от дълбочината - Страта 1 (15 - 35 м) Страта 2 (35 - 50 м), Страта 3 (50 - 75 м) и Страта 4 (75 - 100 м). Областта на изследване в български води се разпределя в 128 равни по размер непокриващи се полигона, разположени на дълбочина между 10 - 100 м. В 36 от областите, избрани на случаен принцип, е извършено вземане на проби с помощта на тралиране с пелагичен трал.
След събиране на пробите и тяхната обработка институтът изготвя научни отчети с оценка на биомасата и обилието на видовете обект на изследването, заключения и препоръки, които се предоставят на Европейската комисия и на Генералната комисия по рибарство за Средиземно море, за да бъдат използвани при оценката на запаса в целия черноморски басейн и в процеса по вземане на решения за управление на сектор Рибарство. В допълнение участва активно в процеса по вземане на решения чрез участие в работни срещи, изготвя част от определени докладвания до крайните потребители и участва в срещи за повишаване на експертното ниво, и други срещи, касаещи изследването. |
269 725.00
|
0.00
|
| Биологичен мониторинг (събиране на биологични проби) от уловите на калкан при разтоварвания от риболовния флот на Република България в рамките на четири изследвания - по едно през всяко тримесечие на 2025 г.: Причината за избор на дейността е, че България е задължена да събира биологични данни чрез мониторинг на разтоварванията за видове, които попадат в групите от 1 до 3 от списъка със значими видове на GFCM-DCRF. Събирането на биологични данни е заложено и в разпоредбите на Делегирано решение (ЕС) 2021/1167 на Комисията от 27 април 2021 година за утвърждаване на многогодишната програма на Съюза за събиране и управление на биологични, екологични, технически и социално-икономически данни в секторите на рибарството и аквакултурите от 2022 г. нататък. Съгласно тези разпоредби събирането на биологични данни е заложено в раздел 2 - Биологични данни и таблици 2.2, 2.5 и 4.1 от Работния план на България за събиране на данни в секторите на рибарството и аквакултурите за периода 2025-2027 г.
За да бъде осъществена дейността, се наема научноизследователски институт, който да осъществи научното изследване чрез събиране и анализиране на биологични проби от разтоварванията на калкан в български пристанища.
Целта на биологичния мониторинг върху уловите от калкан пред българския бряг на Черно море е да се съберат биологични данни, които да послужат за анализ на уловите и за формирането на база данни с цел проследяване на биологичната структура на уловите през годините. Основните задачи по време на изследванията включват измервания върху теглото, абсолютната и стандартната дължина на тялото на калкана от разтоварвания, за определяне на размерната и тегловната структура на уловите, както и анализ на получените резултати. Наред с това се цели и събирането на информация относно други основни биологични данни за вида, отнасящи се до репродукцията и хранителния спектър на вида.
Събирането на биологични данни от разтоварванията се осъществява в рамките на четири изследвания - по едно през всяко тримесечие на 2025 г. в българската Черноморска акватория. От разрешените за разтоварвания на калкан пристанища, за събиране на биологични данни се предвиждат минимум четири пристанища, от които да бъдат събрани пробите.
През различните периоди на изследването се събират биологични данни от уловите на различни кораби, подбрани на случен принцип. Измерванията на рибите се извършват на борда на корабите, веднага след тяхното акостиране в пристанищата, върху свежи, охладени с лед екземпляри.
След събиране на пробите и тяхната обработка институтът изготвя научни доклади с оценка на размерния и тегловен състав на разтоварванията от калкан, заключения и препоръки, които се предоставят на Европейската комисия и на Генералната комисия за Средиземно море, за да бъдат използвани при оценката на запаса в целия черноморски басейн и в процеса по вземане на решения за управление на сектор Рибарство. В допълнение участва в процеса по вземане на решения чрез участие в работни срещи, изготвя част от определени докладвания до крайните потребители и участва в срещи за повишаване на експертното ниво, и други срещи касаещи, изследването. |
60 708.00
|
0.00
|
| Биологичен мониторинг на разтоварванията от уловите на трицона, хамсия, сафрид, барбуня, меджид и черноморска акула при разтоварвания от риболовния флот на Република България в рамките на четири изследвания - по едно през всяко тримесечие на 2025 г.: Причината за избор на дейността е, че България е задължена да събира биологични данни чрез мониторинг на разтоварванията за видове, които попадат в групите от 1 до 3 от списъка със значими видове на GFCM-DCRF. Събирането на биологични данни е заложено и в разпоредбите на Делегирано решение (ЕС) 2021/1167 на Комисията от 27 април 2021 година за утвърждаване на многогодишната програма на Съюза за събиране и управление на биологични, екологични, технически и социално-икономически данни в секторите на рибарството и аквакултурите от 2022 г. нататък. Съгласно тези разпоредби събирането на биологични данни е заложено в раздел 2 - Биологични данни и таблици 2.2, 2.5 и 4.1 от Работния план на България за събиране на данни в секторите на рибарството и аквакултурите за периода 2025-2027 г.
За да бъде осъществена дейността, се наема научноизследователски институт, който да осъществи научното изследване, чрез събиране и анализиране на биологични проби от промишлените улови от трицона, хамсия, сафрид, барбуня, меджид и черноморска акула на риболовния флот на Република България за 2025 г.
Многогодишният биологичен мониторинг на разтоварванията осигурява така наречената "зависима от рибарството" информация. Целта на това изследване е да се събере и анализира динамиката на разпределението на дължината, теглото и възрастта, както и да се определи състоянието на наблюдаваните видове, използвайки така наречения условен фактор. Така биологичната информация за даден вид, анализирана и сравнена с предишни периоди, може да се използва за оценка на параметрите на растежа. Тези показатели са от голямо значение за видовете с кратък жизнен цикъл. Дългосрочната информация е от решаващо значение за оценката на рибните запаси, управлението на рибарството и вземането на решения при формирането на Общата политика в областта на рибарството.
След събиране на пробите и тяхната обработка институтът изготвя научни доклади за биологичния мониторинг, заключения и препоръки, които се предоставят на Европейската комисия и на Генералната комисия по рибарство за Средиземно море, за да бъдат използвани при оценката на запасите в целия черноморски басейн и в процеса по вземане на решения за управление на сектор Рибарство. В допълнение участва активно в процеса по вземане на решения чрез участие в работни срещи, изготвя част от определени докладвания до крайните потребители и участва в срещи за повишаване на експертното ниво, и други срещи, касаещи изследването. |
62 725.00
|
0.00
|
| Биологичен мониторинг (събиране на биологични проби) от уловите на рапан при разтоварвания от риболовния флот на Република България в рамките на четири изследвания - по едно през всяко тримесечие на 2025 г.: Причината за избор на дейността е, че България е задължена да събира биологични данни чрез мониторинг на разтоварванията за видове, които попадат в групите от 1 до 3 от списъка със значими видове на GFCM-DCRF. Събирането на биологични данни е заложено и в разпоредбите на Делегирано решение (ЕС) 2021/1167 на Комисията от 27 април 2021 година за утвърждаване на многогодишната програма на Съюза за събиране и управление на биологични, екологични, технически и социално-икономически данни в секторите на рибарството и аквакултурите от 2022 г. нататък. Съгласно тези разпоредби събирането на биологични данни е заложено в раздел 2 - Биологични данни и таблици 2.2 и 2.5 от Работния план на България за събиране на данни в секторите на рибарството и аквакултурите за периода 2025-2027 г.
За да бъде осъществена дейността се наема научноизследователски институт, който да осъществи научното изследване чрез събиране и анализиране на биологични проби от промишлените улови от рапан на риболовния флот на Република България за 2025 г.
Биологичният мониторинг на разтоварванията осигурява така наречената "зависима от рибарството" информация. Целта на това изследване е да се събере и анализира динамиката на разпределението на дължината и теглото, както и да се определи състоянието на наблюдаваните видове, използвайки така наречения условен фактор. Така биологичната информация за даден вид, анализирана и сравнена, може да се използва за оценка на параметрите на растежа. Тези показатели са от голямо значение за животните с кратък жизнен цикъл. Събраната информация е от решаващо значение за оценката на запасите, управлението на рибарството и вземането на решения при формирането на Общата политика в областта на рибарството.
След събиране на пробите и тяхната обработка, институтът изготвя доклад за биологичния мониторинг, заключения и препоръки, които се предоставят на Европейската комисия и на Генералната комисия по рибарство за Средиземно море, за да бъдат използвани при оценката на запаса в целия черноморски басейн и в процеса по вземане на решения за управление на сектор Рибарство. В допълнение участва активно в процеса по вземане на решения чрез участие в работни срещи, изготвя част от определени докладвания до крайните потребители и участва в срещи за повишаване на експертното ниво, и други срещи касаещи изследването. |
28 767.60
|
0.00
|
| Научно изследване за оценка на улова, приулова, изхвърленото и разтоварено количество, събиране на биологични данни за всички видове риби и други морски организми, и събиране на данни за уязвими, защитени и застрашени видове, чрез наблюдатели на борда на риболовни кораби от флота на Република България, които осъществяват риболовни дейности в Черно море през 2025 г.: Причината за избор на дейността е, че съгласно разпоредбите на Делегирано решение (ЕС) 2021/1167 на Комисията от 27 април 2021 година за утвърждаване на многогодишната програма на Съюза за събиране и управление на биологични, екологични, технически и социално-икономически данни в секторите на рибарството и аквакултурите от 2022 г. нататък всички държави членки следва да прилагат научни изследвания за оценка на инцидентния приулов на всички птици, бозайници, влечуги и риби защитени от законодателството на съюза или международни споразумения и се класифицират като застрашени. В допълнение към оценката на рибарството върху морските екосистеми следва да се оценява и нивото на изхвърлянията при осъществяване на риболовните дейности.
За да се изпълнят разпоредбите за наблюдатели на борда на риболовните кораби, произтичащи от многогодишната програма на Съюза за събиране и управление на биологични, екологични, технически и социално-икономически данни в секторите на рибарството и аквакултурите от 2022 г. нататък следва да се изпълняват ежегодно научни изследвания чрез наблюдатели на борда на корабите, които да оценят въздействието от различните риболовни дейности осъществявани от риболовния флот на Република България.
В раздел 4 - Въздействие на рибарството върху морските биологични ресурси и таблица 2.5 от Работния план на България за събиране на данни в секторите на рибарството и аквакултурите за периода 2025-2027 г. са описани дейностите, които България следва да изпълнява по отношение на изследванията, чрез наблюдатели на борда на риболовни кораби.
За да бъде осъществена дейността се наема научноизследователски институт, който да осъществи научното изследване за оценка въздействието от различните дейности при стопански риболов в Черно море, с цел да се оцени въздействието му върху морските екосистеми. Научното изследване се осъществява посредством наблюдатели (научни работници) на борда на плавателните съдове упражняващи риболов в Черно море през 2025 г.
Научните работници от избрания институт провеждат изследването съгласно утвърдените от ЕК и ФАО методики, и следва да предоставят доклад, който се изпраща на Комисията в необходимия формат, за да бъде използван при формиране на бъдещи мерки за управление на риболова в Черно море. В допълнение участва активно в процеса по вземане на решения чрез участие в работни срещи, изготвя част от определени докладвания до крайните потребители и участва в срещи за повишаване на експертното ниво, и други срещи касаещи изследването. |
261 879.60
|
0.00
|
| Подкрепа за изпълнението на функциите на секретариат в подкрепа на Регионалните координационни групи (RCGs) през 2025 г.: Причината за избор на дейността е, че въз основа на разпоредбите на член 25 от Регламент (ЕС) № 1380/2013 - държавите членки координират своите дейности за събиране на данни с другите държави членки в същия морски регион и полагат всички усилия за координиране на действията си с трети държави, които имат суверенитет или юрисдикция върху води в същия морски регион, и в съответствие с чл. 9 от Регламент (ЕС) № 1004/2017 - с цел да се улесни регионалната координация съответните държави членки създават регионални групи за координация за всеки морски регион, всички държави членки единодушно решиха (по време на срещата на националните кореспонденти, която се състоя на 20 септември, 2022 г. в гр. Брюксел, Белгия) функциите на секретариат в подкрепа на Регионалните координационни групи да продължат да се изпълняват от Технологичния център за морето (CETMAR). В следствие на взетото решение държавите членки включиха в работните си планове по програмата за събиране на данни за 2023-2024 текст, който пояснява функциите на секретариата на RCGs и ангажираността им към секретариата. Същите разпоредби бяха включени и в регионалните работни планове по програмата за събиране на данни, и в националните работни планове на държавите-членки за периода 2025-2027 г. В допълнение, включването на този текст в работните планове осигурява допустимостта на разходите за секретариат за възстановяеми от страна на националните оперативни програми и ЕФМДРА.
В раздел 1b Други дейности свързани с програмата за събиране на данни от Работния план на България за събиране на данни в секторите на рибарството и аквакултурите за периода 2025-2027 г. са описани дейностите, въз основа на които България следва да предоставя подкрепа на работата и функционирането на секретариата на RCGs за регионална координация на дейностите по събиране на данни.
За да бъде осъществена дейността всички държави членки на ЕС и Европейската комисия възлагат на Технологичния център за морето (CETMAR) да изпълнява функциите на секретариат на регионалните координационни групи през 2025 г.
Чрез осъществяване на функциите на секретариата на Регионалните координационни групи (RCGs) изпълнявани от Технологичен център за морето (CETMAR) или друга организация одобрена от всички държави членки на ЕС, които участват в Регионални координационни групи и Европейската комисия (ЕК), ще се осигури висококачествена административна подкрепа на регионалните координационни групи, улеснявайки координацията и връзката между цялата мрежа от RCGs, и по-специално с председателите на съответното RCG и Европейската комисия. Секретариатът поддържа електронна страница на Регионалните координационни групи (RCGs) и допълнително ще развива комуникационната стратегия на RCGs, и техните дейности. |
2 106.43
|
0.00
|
| Участия в семинари, координационни срещи, работни групи и други мероприятия, свързани с изпълнението на Националната програма за събиране на данни (НПСД) през 2026 г.
: Причината за избор на дейността е, че страната ни е задължена да осигури присъствието на националните експерти (отговорни за изпълнението на НПСД) във всички срещи, свързани с програмата за събиране на данни.
Към момента на подаване на проектното предложение не е възможно да бъдат посочени и конкретизирани всички срещи и територията, на която ще бъдат проведени през 2026 г., поради факта, че няма точно регламентиран брой срещи, които се провеждат по Програмата за събиране на данни, а местонахожденията им се определят на предварителни технически срещи, като в много случаи, определеното място за провеждане на дадена среща търпи промяна поради невъзможността на избраната държава-членка на ЕС да организира събитието. През 2026 г. се предвижда две от заседанията на регионалните координационни групи да бъдат организирани в България. При формиране на стойността за разхода са предвидени средства на база изразходваните средства и броя участници в срещи по НПСД през предходните години.
По време на срещите експертите участват в обсъждания на политиките в рибарството и в процеса на вземане на решения, касаещи оптимизирането на процеса на събиране на данни и повишаване на качеството. В допълнение се разработват методологически документи, които да подпомагат качеството на процесите при събиране, обработване и докладване на данни за сектор рибарство.
Участие в срещи с други държави-членки и представители на ЕС във връзка със задълженията на Република България по изпълнението на Регламент (ЕС) 2017/1004 на Европейския парламент и на Съвета от 17 май 2017 година за установяване на рамка на Съюза за събиране, управление и използване на данни в сектора на рибарството и за подкрепа при изготвянето на научни становища във връзка с общата политика в областта на рибарството, и за отмяна на Регламент (ЕО) № 199/2008 на Съвета.
Участие в срещи към Регионални организации за управление на рибарството - срещи на Генералната комисия по рибарство в Средиземно море (GFCM), които имат отношение и връзка с дейностите по изпълнение на програмата за събиране на данни. Част от тези срещи (Срещата за подготовка на данните за оценка на запасите в Черно море, Среща за оценка на запасите в Черно море, Работната група за Черно море) са ежегодни и се провеждат в различни страни от Черноморския басейн, като основната им задача е свързана с обработката и оценката на биологични, технически и социално-икономически данни, които да послужат за предоставянето на съвет за управлението на запасите в Черно море и определянето на нивата на общ допустим улов на регионално ниво.
Дейността е част от основните дейности по проекта и нейното изпълнение е необходимо за постигане на целите на проекта. В тази връзка, дейността (участие в срещи свързани с изпълнението на НПСД) следва да се разглежда, като отделна дейност от дейностите за организация и управление на проекта, където попадат командировки в страната и чужбина на лицата, пряко ангажирани с дейности по изпълнението и/или управлението на проекта. |
30 000.00
|
0.00
|
| Изследване за оценка на запасите от дънни видове риби пред българския бряг на Черно море в рамките на две изследвания - едно през пролетния сезон на 2026 г. и едно през есенно-зимния сезон на 2026 г. на базата на две трални снимки.
: Причината за избор на дейността е, че България е задължена да изпълнява изследванията заложени в разпоредбите на Решение за изпълнение (ЕС) 2021/1168 на Комисията от 27 април 2021 година за утвърждаване на списъка на задължителните научни изследвания в открито море и праговите стойности в рамките на многогодишната програма на Съюза за събиране и управление на данни в секторите на рибарството и аквакултурите от 2022 г. нататък, а именно две пелагични трални изследвания за оценка на запасите от пелагични видове риби и две дънни трални изследвания за оценка на запасите от дънни видове риби в Черно море, които са заложени и в раздел 2 - Биологични данни и таблица 2.6 - Научни изследвания в открито море от Работния план на България за събиране на данни в секторите на рибарството и аквакултурите за периода 2025-2027 г.
За да бъде осъществена дейността се наема научноизследователски институт, който да осъществи научното изследване за оценка на запасите от калкан, черноморска акула, меджид и други дънни видове риби пред българския бряг на Черно море през пролетния и есенно-зимния сезон на 2026 г.
През месеците май-юни 2026 г. и месеците ноември-декември на същата година, в рамките на Работния план за събиране на данни, изследователски екип от научен институт провежда пролетно и есенно-зимно дънно изследване в българската акватория на Черно море, между Дуранкулак и Ахтопол в близост до 100 м изобата.
Основната цел на дънните трални изследвания е да се оцени обилието и биомасата на калкан (Scophthalmus maximus), черноморска акула (Squalus acanthias) и меджид (Merlangus merlangius) в българското черноморско крайбрежие въз основа на трални снимки. Биологическият анализ се базира на разпределението и величините на относителната биомаса на референтните видове по време на изследванията. Представя се и разпределението на видовете, уловени като прилов, на всички станции.
Всички анализи се основават на оценка на биомасата и плътността по дълбочинни страти. Екипът осъществява статистическа оценка, използвайки софтуерни продукти и методология, в съответствие със стандартната методика, използвана при предходните трални изследвания на състоянието на калкана. Дънното проучване включва следните дейности: - Събиране на проби с дънен трал; - Качествен и количествен анализ на улова, установяване на биологичното разнообразие, биометрични измервания, събиране на биологични проби от риби; - Събиране на материал за определяне на възрастта на калкана; - Събиране на стомаси от калкан за установяване на съдържанието на консумираната храна. За установяване на моментната численост и биомаса на референтните видове пред българския бряг на Черно море е приложена стандартна методика за стратифицирано пробовземане (Gulland, 1966; Sparre, Venema, 1998). За целите на изследването, районът предварително е разделен на четири страти в зависимост от дълбочината – Стратум 1 (15 - 35 м), Стратум 2 (35 - 50 м), Стратум 3 (50 - 75 м) и Стратум 4 (75 - 100 м). Изследваната площ предварително е разделена на равни по размер непокриващи се полета, разположени на дълбочина между 15 - 100 м. В изследваните полета се извършват дънни тралирания на случаен принцип.
След събиране на пробите и тяхната обработка институтът следва да изготви научни отчети с оценка на биомасата и обилието на калкан, черноморска акула и меджид, заключения и препоръки, които се предоставят на Европейската комисия и на Генералната комисия за Средиземно море, за да бъдат използвани при оценката на запаса в целия черноморски басейн и в процеса по вземане на решения за управление на сектор Рибарство. В допълнение участва активно в процеса по вземане на решения чрез участие в работни срещи, изготвя част от определени докладвания до крайните потребители и участва в срещи за повишаване на експертното ниво, и други срещи касаещи изследването. |
283 884.00
|
0.00
|
| Научно изследване (пелагично) за оценка на запасите от пелагични видове риби пред българския бряг на Черно море през пролетно-летния и есенно-зимния сезон на 2026 г. на базата на две трални снимки.
: Причината за избор на дейността е, че България е задължена да изпълнява изследванията заложени в разпоредбите на Решение за изпълнение (ЕС) 2021/1168 на Комисията от 27 април 2021 година за утвърждаване на списъка на задължителните научни изследвания в открито море и праговите стойности в рамките на многогодишната програма на Съюза за събиране и управление на данни в секторите на рибарството и аквакултурите от 2022 г. нататък, а именно две пелагични трални изследвания за оценка на запасите от пелагични видове риби и две дънни трални изследвания за оценка на запасите от дънни видове риби в Черно море, които са заложени и в раздел 2 - Биологични данни и таблица 2.6 - Научни изследвания в открито море от Работния план на България за събиране на данни в секторите на рибарството и аквакултурите за периода 2025-2027 г.
За да бъде осъществена дейността се наема научноизследователски институт, който да осъществи научните изследвания за оценка на запасите от трицона, хамсия, сафрид, барбуня и други съпътстващи видове пред българския бряг на Черно море през пролетно-летния и есенно-зимния сезон на 2026 г.
Научните изследвания се осъществяват в съответствие с Работния план на България за събиране на данни в секторите на рибарството и аквакултурите за периода 2025-2027 в българската зона на Черно море. Биологичният анализ се базира на биомасата на вида трицона (Sprattus sprattus) в зоната на проучването. Наред с това се представя анализ на разпределението и обилието на останалите видове уловени като прилов. Проучванията се провеждат в зоната, между Дуранкулак и Ахтопол (България) с обща дължина на бреговата линия от 370 км. Проучваната зона обхваща водите между 42ᵒ05 'и 43ᵒ45' N и 27ᵒ55 и 29ᵒ55 E.
За да се установи обилието на референтния вид (Sprattus sprattus) в българската част на Черно море се използва стандартна методология за стратифицирано изследване (Gulland,1966). Районът на изследването се разделя в четири подгрупи в зависимост от дълбочината - Страта 1 (15 - 35 м) Страта 2 (35 - 50 м), Страта 3 (50 - 75 м) и Страта 4 (75 - 100 м). Областта на изследване в български води се разпределя в 128 равни по размер не покриващи се полигона, разположени на дълбочина между 10 - 100 м. В 36 от областите, избрани на случаен принцип, е извършено вземане на проби с помощта на тралиране с пелагичен трал.
След събиране на пробите и тяхната обработка институтът изготвя научни отчети с оценка на биомасата и обилието на видовете обект на изследването, заключения и препоръки, които се предоставят на Европейската комисия и на Генералната комисия за Средиземно море, за да бъдат използвани при оценката на запаса в целия черноморски басейн и в процеса по вземане на решения за управление на сектор Рибарство. В допълнение участва активно в процеса по вземане на решения чрез участие в работни срещи, изготвя част от определени докладвания до крайните потребители и участва в срещи за повишаване на експертното ниво, и други срещи касаещи изследването. |
269 725.00
|
0.00
|
| Биологичен мониторинг (събиране на биологични проби) от уловите на калкан при разтоварвания от риболовния флот на Република България в рамките на четири изследвания - по едно през всяко тримесечие на 2026 г.: Причината за избор на дейността е, че България е задължена да събира биологични данни чрез мониторинг на разтоварванията за видове, които попадат в групите от 1 до 3 от списъка със значими видове на GFCM-DCRF. Събирането на биологични данни е заложено и в разпоредбите на Делегирано решение (ЕС) 2021/1167 на Комисията от 27 април 2021 година за утвърждаване на многогодишната програма на Съюза за събиране и управление на биологични, екологични, технически и социално-икономически данни в секторите на рибарството и аквакултурите от 2022 г. нататък. Съгласно тези разпоредби събирането на биологични данни е заложено в раздел 2 - Биологични данни и таблици 2.2, 2.5 и 4.1 от Работния план на България за събиране на данни в секторите на рибарството и аквакултурите за периода 2025-2027 г.
За да бъде осъществена дейността, се наема научноизследователски институт, който да осъществи научното изследване чрез събиране и анализиране на биологични проби от разтоварванията на калкан в български пристанища.
Целта на биологичния мониторинг върху уловите от калкан пред българския бряг на Черно море е да се съберат биологични данни, които да послужат за анализ на уловите и за формирането на база данни с цел проследяване на биологичната структура на уловите през годините. Основните задачи по време на изследванията включват измервания върху теглото, абсолютната и стандартната дължина на тялото на калкана от разтоварвания, за определяне на размерната и тегловната структура на уловите, както и анализ на получените резултати. Наред с това се цели и събирането на информация относно други основни биологични данни за вида, отнасящи се до репродукцията и хранителния спектър на вида.
Събирането на биологични данни от разтоварванията се осъществява в рамките на четири изследвания - по едно през всяко тримесечие на 2026 г. в българската Черноморска акватория. От разрешените за разтоварвания на калкан пристанища, за събиране на биологични данни се предвиждат минимум четири пристанища, от които да бъдат събрани пробите.
През различните периоди на изследването се събират биологични данни от уловите на различни кораби, подбрани на случен принцип. Измерванията на рибите се извършват на борда на корабите, веднага след тяхното акостиране в пристанищата, върху свежи, охладени с лед екземпляри.
След събиране на пробите и тяхната обработка институтът изготвя научни доклади с оценка на размерния и тегловен състав на разтоварванията от калкан, заключения и препоръки, които се предоставят на Европейската комисия и на Генералната комисия за Средиземно море, за да бъдат използвани при оценката на запаса в целия черноморски басейн и в процеса по вземане на решения за управление на сектор Рибарство. В допълнение участва в процеса по вземане на решения чрез участие в работни срещи, изготвя част от определени докладвания до крайните потребители и участва в срещи за повишаване на експертното ниво, и други срещи касаещи, изследването. |
60 708.00
|
0.00
|
| Биологичен мониторинг на разтоварванията от уловите на трицона, хамсия, сафрид, барбуня, меджид и черноморска акула при разтоварвания от риболовния флот на Република България в рамките на четири изследвания - по едно през всяко тримесечие на 2026 г.: Причината за избор на дейността е, че България е задължена да събира биологични данни чрез мониторинг на разтоварванията за видове, които попадат в групите от 1 до 3 от списъка със значими видове на GFCM-DCRF. Събирането на биологични данни е заложено и в разпоредбите на Делегирано решение (ЕС) 2021/1167 на Комисията от 27 април 2021 година за утвърждаване на многогодишната програма на Съюза за събиране и управление на биологични, екологични, технически и социално-икономически данни в секторите на рибарството и аквакултурите от 2022 г. нататък. Съгласно тези разпоредби събирането на биологични данни е заложено в раздел 2 - Биологични данни и таблици 2.2, 2.5 и 4.1 от Работния план на България за събиране на данни в секторите на рибарството и аквакултурите за периода 2025-2027 г.
За да бъде осъществена дейността, се наема научноизследователски институт, който да осъществи научното изследване, чрез събиране и анализиране на биологични проби от промишлените улови от трицона, хамсия, сафрид, барбуня, меджид и черноморска акула на риболовния флот на Република България за 2026 г.
Многогодишният биологичен мониторинг на разтоварванията осигурява така наречената "зависима от рибарството" информация. Целта на това изследване е да се събере и анализира динамиката на разпределението на дължината, теглото и възрастта, както и да се определи състоянието на наблюдаваните видове, използвайки така наречения условен фактор. Така биологичната информация за даден вид, анализирана и сравнена с предишни периоди, може да се използва за оценка на параметрите на растежа. Тези показатели са от голямо значение за видовете с кратък жизнен цикъл. Дългосрочната информация е от решаващо значение за оценката на рибните запаси, управлението на рибарството и вземането на решения при формирането на Общата политика в областта на рибарството.
След събиране на пробите и тяхната обработка институтът изготвя научни доклади за биологичния мониторинг, заключения и препоръки, които се предоставят на Европейската комисия и на Генералната комисия по рибарство за Средиземно море, за да бъдат използвани при оценката на запасите в целия черноморски басейн и в процеса по вземане на решения за управление на сектор Рибарство. В допълнение участва активно в процеса по вземане на решения чрез участие в работни срещи, изготвя част от определени докладвания до крайните потребители и участва в срещи за повишаване на експертното ниво, и други срещи, касаещи изследването. |
62 725.00
|
0.00
|
| Биологичен мониторинг (събиране на биологични проби) от уловите на рапан при разтоварвания от риболовния флот на Република България в рамките на четири изследвания - по едно през всяко тримесечие на 2026 г.
: Причината за избор на дейността е, че България е задължена да събира биологични данни чрез мониторинг на разтоварванията за видове, които попадат в групите от 1 до 3 от списъка със значими видове на GFCM-DCRF. Събирането на биологични данни е заложено и в разпоредбите на Делегирано решение (ЕС) 2021/1167 на Комисията от 27 април 2021 година за утвърждаване на многогодишната програма на Съюза за събиране и управление на биологични, екологични, технически и социално-икономически данни в секторите на рибарството и аквакултурите от 2022 г. нататък. Съгласно тези разпоредби събирането на биологични данни е заложено в раздел 2 - Биологични данни и таблици 2.2 и 2.5 от Работния план на България за събиране на данни в секторите на рибарството и аквакултурите за периода 2025-2027 г.
За да бъде осъществена дейността се наема научноизследователски институт, който да осъществи научното изследване чрез събиране и анализиране на биологични проби от промишлените улови от рапан на риболовния флот на Република България за 2026 г.
Биологичният мониторинг на разтоварванията осигурява така наречената "зависима от рибарството" информация. Целта на това изследване е да се събере и анализира динамиката на разпределението на дължината и теглото, както и да се определи състоянието на наблюдаваните видове, използвайки така наречения условен фактор. Така биологичната информация за даден вид, анализирана и сравнена, може да се използва за оценка на параметрите на растежа. Тези показатели са от голямо значение за животните с кратък жизнен цикъл. Събраната информация е от решаващо значение за оценката на запасите, управлението на рибарството и вземането на решения при формирането на Общата политика в областта на рибарството.
След събиране на пробите и тяхната обработка, институтът изготвя доклад за биологичния мониторинг, заключения и препоръки, които се предоставят на Европейската комисия и на Генералната комисия по рибарство за Средиземно море, за да бъдат използвани при оценката на запаса в целия черноморски басейн и в процеса по вземане на решения за управление на сектор Рибарство. В допълнение участва активно в процеса по вземане на решения чрез участие в работни срещи, изготвя част от определени докладвания до крайните потребители и участва в срещи за повишаване на експертното ниво, и други срещи касаещи изследването. |
28 767.60
|
0.00
|
| Научно изследване за оценка на улова, приулова, изхвърленото и разтоварено количество, събиране на биологични данни за всички видове риби и други морски организми, и събиране на данни за уязвими, защитени и застрашени видове, чрез наблюдатели на борда на риболовни кораби от флота на Република България, които осъществяват риболовни дейности в Черно море през 2026 г.: Причината за избор на дейността е, че съгласно разпоредбите на Делегирано решение (ЕС) 2021/1167 на Комисията от 27 април 2021 година за утвърждаване на многогодишната програма на Съюза за събиране и управление на биологични, екологични, технически и социално-икономически данни в секторите на рибарството и аквакултурите от 2022 г. нататък всички държави членки следва да прилагат научни изследвания за оценка на инцидентния приулов на всички птици, бозайници, влечуги и риби защитени от законодателството на съюза или международни споразумения и се класифицират като застрашени. В допълнение към оценката на рибарството върху морските екосистеми следва да се оценява и нивото на изхвърлянията при осъществяване на риболовните дейности.
За да се изпълнят разпоредбите за наблюдатели на борда на риболовните кораби, произтичащи от многогодишната програма на Съюза за събиране и управление на биологични, екологични, технически и социално-икономически данни в секторите на рибарството и аквакултурите от 2022 г. нататък следва да се изпълняват ежегодно научни изследвания чрез наблюдатели на борда на корабите, които да оценят въздействието от различните риболовни дейности осъществявани от риболовния флот на Република България.
В раздел 4 - Въздействие на рибарството върху морските биологични ресурси и таблица 2.5 от Работния план на България за събиране на данни в секторите на рибарството и аквакултурите за периода 2025-2027 г. са описани дейностите, които България следва да изпълнява по отношение на изследванията, чрез наблюдатели на борда на риболовни кораби.
За да бъде осъществена дейността се наема научноизследователски институт, който да осъществи научното изследване за оценка въздействието от различните дейности при стопански риболов в Черно море, с цел да се оцени въздействието му върху морските екосистеми. Научното изследване се осъществява посредством наблюдатели (научни работници) на борда на плавателните съдове упражняващи риболов в Черно море през 2026 г.
Научните работници от избрания институт провеждат изследването съгласно утвърдените от ЕК и ФАО методики, и следва да предоставят доклад, който се изпраща на Комисията в необходимия формат, за да бъде използван при формиране на бъдещи мерки за управление на риболова в Черно море. В допълнение участва активно в процеса по вземане на решения чрез участие в работни срещи, изготвя част от определени докладвания до крайните потребители и участва в срещи за повишаване на експертното ниво, и други срещи касаещи изследването. |
261 879.60
|
0.00
|
| Подкрепа за изпълнението на функциите на секретариат в подкрепа на Регионалните координационни групи (RCGs) през 2026 г.: Причината за избор на дейността е, че въз основа на разпоредбите на член 25 от Регламент (ЕС) № 1380/2013 - държавите членки координират своите дейности за събиране на данни с другите държави членки в същия морски регион и полагат всички усилия за координиране на действията си с трети държави, които имат суверенитет или юрисдикция върху води в същия морски регион, и в съответствие с чл. 9 от Регламент (ЕС) № 1004/2017 - с цел да се улесни регионалната координация съответните държави членки създават регионални групи за координация за всеки морски регион, всички държави членки единодушно решиха (по време на срещата на националните кореспонденти, която се състоя на 20 септември, 2022 г. в гр. Брюксел, Белгия) функциите на секретариат в подкрепа на Регионалните координационни групи да продължат да се изпълняват от Технологичния център за морето (CETMAR). В следствие на взетото решение държавите членки включиха в работните си планове по програмата за събиране на данни за 2023-2024 текст, който пояснява функциите на секретариата на RCGs и ангажираността им към секретариата. Същите разпоредби бяха включени и в регионалните работни планове по програмата за събиране на данни, и в националните работни планове на държавите-членки за периода 2025-2027 г. В допълнение, включването на този текст в работните планове осигурява допустимостта на разходите за секретариат за възстановяеми от страна на националните оперативни програми и ЕФМДРА.
В раздел 1b Други дейности свързани с програмата за събиране на данни от Работния план на България за събиране на данни в секторите на рибарството и аквакултурите за периода 2025-2027 г. са описани дейностите, въз основа на които България следва да предоставя подкрепа на работата и функционирането на секретариата на RCGs за регионална координация на дейностите по събиране на данни.
За да бъде осъществена дейността всички държави членки на ЕС и Европейската комисия възлагат на Технологичния център за морето (CETMAR) да изпълнява функциите на секретариат на регионалните координационни групи през 2026 г.
Чрез осъществяване на функциите на секретариата на Регионалните координационни групи (RCGs) изпълнявани от Технологичен център за морето (CETMAR) или друга организация одобрена от всички държави членки на ЕС, които участват в Регионални координационни групи и Европейската комисия (ЕК), ще се осигури висококачествена административна подкрепа на регионалните координационни групи, улеснявайки координацията и връзката между цялата мрежа от RCGs, и по-специално с председателите на съответното RCG и Европейската комисия. Секретариатът поддържа електронна страница на Регионалните координационни групи (RCGs) и допълнително ще развива комуникационната стратегия на RCGs и техните дейности. |
7 431.57
|
0.00
|
| Организиране на семинари, координационни срещи, работни групи и други мероприятия свързани с изпълнението на Националната програма за събиране на данни (НПСД) в град София.: Причината за избор на дейността е, че страната ни, като държава-членка на ЕС участва активно във всички срещи свързани с Националната програма за събиране на данни (НПСД), като тези срещи се организират и провеждат на ротационен принцип (без строго определен график) в различни държави според възможността за организация. В тази връзка страната ни е една от държавите-членки, които следва да организират част от тези срещи. До момента от страна на България подобна среща е била организирана само веднъж през 2010 г. в гр. Варна.
Вследствие участието (членството) на страната ни в две Регионалните координационни групи (RCGs) - Регионалната координационна група за Средиземно и Черно море /RCG MEDamp;BS/ и Регионалната координационна група по икономически въпроси в областта на рибарството /RCG ECON/ е необходимо в България да бъдат организирани годишните срещи на двете групи в рамките на които, съгласно чл. 25 от Регламент (ЕС) № 1380/2013, държавите членки (ДЧ) координират своите дейности за събиране на данни с другите държави членки в същия морски регион и полагат всички усилия за координиране на действията си с трети държави, които имат суверенитет или юрисдикция върху води в същия морски регион. Следва да се има предвид, че съгласно чл. 9 от Регламент (ЕС) № 1004/2017 с цел да се улесни регионалната координация съответните държави-членки създават регионални групи за координация за всеки морски регион, като двете групи имат различен обхват. Регионалната координационна група по икономически въпроси в областта на рибарството (RCG ECON) е съставена от всички държави-членки на ЕС (двадесет и шест), които събират, обработват и докладват данни в изпълнение на многогодишната програма на Съюза за събиране и управление на биологични, екологични, технически и социално-икономически данни в секторите на рибарството и аквакултурите. RCG ECON беше установена през 2020 г. с решението на всички национални кореспонденти по програмата за събиране на данни и ЕК, с цел да продължи работата на Групата за планиране по икономически въпроси (PGECON).
Именно по време на заседанието на PGECON 2019 беше договорено срещата на PGECON/RCG ECON 2020 да се проведе в гр. София (България) от 18-22 май, 2020 г. Поради ситуацията с Covid-19, не беше възможно да се организира събитието в София и срещата се проведе виртуално с участието на 67 експерти. След отминаването на Covid-19, през 2023 срещата се проведе в Белгия, а през 2024 в Гърция. За 2025 г. бе предвидено да се състои в Дания, но поради непредвидени обстоятелства провеждането на срещата в определената държава бе отменено и се търсят варианти за провеждане в друга държава-членка на ЕС. Поради кратките срокове и напредналото време, за страната ни ще е непосилно да организира събитието през 2025 г., но отчитайки поетите ангажименти за 2020 г. и наличието на достатъчно време се открива възможност да се организира събитието през 2026 г. От логистична гледна точка срещата следва да се проведе в гр. София.
По време на срещите се обсъждат политиките в рибарството и процесите по вземане на решения, касаещи оптимизирането на процеса на събиране на данни и повишаване на качеството, различните докладвания и оптимизиране на процесите по обработка и докладване на данни. В допълнение се разработват методологически документи. |
55 323.59
|
0.00
|
| Организиране на семинари, координационни срещи, работни групи и други мероприятия свързани с изпълнението на Националната програма за събиране на данни (НПСД) в град Варна.: Причината за избор на дейността е, че страната ни като държава-членка на ЕС участва активно във всички срещи свързани с Националната програма за събиране на данни (НПСД), като тези срещи се организират и провеждат на ротационен принцип (без строго определен график) в различни държави според възможността за организация. В тази връзка страната ни е една от държавите-членки, които следва да организират част от тези срещи. До момента от страна на България подобна среща е била организирана само веднъж през 2010 г. в гр. Варна.
В следствие участието (членството) на страната ни в две Регионалните координационни групи (RCGs) - Регионалната координационна група за Средиземно и Черно море /RCG MEDamp;BS/ и Регионалната координационна група по икономически въпроси в областта на рибарството /RCG ECON/ е необходимо в България да бъдат организирани годишните срещи на двете групи в рамките на които, съгласно чл. 25 от Регламент (ЕС) № 1380/2013, държавите членки (ДЧ) координират своите дейности за събиране на данни с другите държави членки в същия морски регион и полагат всички усилия за координиране на действията си с трети държави, които имат суверенитет или юрисдикция върху води в същия морски регион. Следва да се има предвид, че съгласно чл. 9 от Регламент (ЕС) № 1004/2017 с цел да се улесни регионалната координация съответните държави членки създават регионални групи за координация за всеки морски регион, като двете групи имат различен обхват. Регионалната координационна група за Средиземно и Черно море (RCG MEDamp;BS) е съставена от десетте държави-членки на ЕС, които граничат със Средиземно или Черно море.
Регионалната координационна група за Средиземно и Черно море (RCG MEDamp;BS) се е провеждала само веднъж с България (през 2010 г.), като страната ни е трябвало да домакинства събитието отново през 2020 г. Поради ситуацията с Covid-19 не беше възможно да се организира събитието. Отчитайки наличието на възможност и време се открива възможност да се организира събитието през 2026 г. От логистична гледна точка и спецификата на срещата, наличието на два научни института в гр. Варна срещата следва да се проведе в гр. Варна.
По време на срещите се обсъждат политиките в рибарството и процесите по вземане на решения, касаещи оптимизирането на процеса на събиране на данни и повишаване на качеството, различните докладвания и оптимизиране на процесите по обработка и докладване на данни. В допълнение се разработват методологически документи. |
29 480.00
|
0.00
|
| Дейности за видимост, прозрачност и комуникация на дейностите по проекта.
: За да бъде осъществена дейността за видимост, прозрачност и комуникация на дейностите по проекта ще бъде необходимо да се наеме фирма, която да изготви информационни материали за информираност на обществеността.
Ще се публикува на електронната страница на агенцията кратко описание на проекта и неговите цели и резултати, като ще се посочи финансовата подкрепа от ЕС.
На входа на сградата на ИАРА ще бъде поставен плакат с информация за проекта. Ще бъдат изготвени брошури, плакати и други информационни материали. При одобрение на проекта за финансиране ще се публикува подробна информация за проекта на електронната страница на ИАРА и в профила на агенцията в социална медия.
Дейността е съобразена с приоритетите на ЕС, като ще се спазва принципа на свободна и лоялна конкуренция, равнопоставеност и недопускане на дискриминация, публичност и прозрачност, спазване на основните права, устойчиво развитие, опазване на околната среда и ще се избягва всякаква дискриминация. |
15 991.00
|
0.00
|
| Дейности за организация, управление и изпълнение на проектно предложение и проекта: За да бъде осъществена дейността е издадена заповед на изпълнителния директор на ИАРА за сформиране на екип за организация, управление и изпълнение на проектно предложение и проект по процедура чрез директно предоставяне BG14MFPR001-1.002 - Вид дейност 1.4.2 „Събиране и обработване на данни за управление на рибарството и аквакултурите и за научни цели.“ по Програма за морско дело, рибарство и аквакултури 2021-2027 г.
Командировките в страната и чужбина на лицата (екипа за организация, управление и изпълнение на проекта), ангажирани с дейности по изпълнението и/или управлението на проекта следва да се разглеждат отделно от командировките за участие в срещи свързани с изпълнението на НПСД, които са част от основните дейности (дейност 1 и дейност 9) по проекта. |
125 383.20
|
0.00
|
