Програма: Програма за развитие на селските райони (за мерки по чл. 9б, т.2 от ЗПЗП)

Грижата за самотен възрастен човек или болен в България е лукс или невъзможна задача. Традиционният модел у нас оставя на децата да поемат грижата за техните родители или болни близки. Обичайно се търсят : индивидуално договаряне с медицинско лице, настаняване в частен или държавен старчески дом, в хоспис, в дневен център и др.
Недостигът на домове за стари хора е един от най-големите проблеми за социалната сфера. За настаняване в такава държавна институция се чака две и повече години. Голяма част от българите нямат възможност да се грижат за възрастните си родители. Миграцията към големите градове и в чужбина за търсене на работа на хора в трудоспособна възраст са сериозен мотив за подобно решение. Ежедневните ангажименти в работата и семейството, отговорност към отглеждането и възпитанието на децата, осигуряване на финансова стабилност и сигурност за семейството и дома и други създават предпоставки възрастните да се чувстват изоставени от своите близки, да живеят в самота, без грижа и подкрепа, без средства за лечение и покриване на елементарни нужди.България е на първо място в ЕС с най-малко старчески домове към населено място и услуги за възрастни хора, а нуждата от това стремително нараства през последните години.