| Организация и управление на проекта: Организацията и управлението на проекта ще се осъществява от ръководител проект (Каритас София) и двама координатори (Каритас София и Съвет на жените бежанки в България). Този екип ще има отговорност за оперативното управление на проекта, координацията на екипа, разпределението на задачи и проследяването на работата. Всички ще са наети на непълно работно време. Ще бъдат подкрепени също от двама счетоводители на непълен работен ден от страна на организацията кандидат и организацията партньор.
Всеки един, натоварен с организацията и управлението има ясно разпределени функции и отговорности по подбор и обучение на експертите за изпълнение, разписване на детайлен план за изпълнение на дейностите и неговото адекватно комуникиране и превръщане в конкретни задачи за екипа по изпълнение, вземане на решения и адекватна реакция при нужда от промени, адаптиране към външни обстоятелства или за нуждите на вътрешната комуникация и координация между екипа, разработване, адаптиране на отчетни форми, приемане и одобрение на отчетни документи, официална кореспонденция с Програмния оператор и др.
Ръководителят ще проследява цялостния процес на организиране и изпълнение на дейностите, спазване на срокове за отчетност и ще си взаимодейства тясно с експерта по мониторинг и оценка на Каритас София, който на хоризонтален принцип ще работи за проследяване и качественото изпълнение на всички дейности по проекта. Ръководителят води официална кореспонденция с Програмния оператор и всички заинтересовани страни. Съвместно с координаторите по проекта и счетоводителите ще се работи за спазването на принципите на законосъобразна финансова отчетност, прозрачност и публичност на изпълнението.
Проектът предвижда работа с крайно уязвими целеви групи, което изисква стриктно спазване на принципи за закрила, правила на работа, конфиденциалност и етика като същевременно се цели промяна в капацитета за работа с непридружени малолетни и непълнолетни, предоставяне на широк набор от услуги и занимания, които да подкрепят крайно нуждаещи се търсещи международна закрила. За тази цел екипът по организация и управление ще адаптира наличните политики на двете организации и ще координира дейностите на терен с цел надграждане на вече съществуващите и предлагане на ефективна грижа и закрила.
С цел предоставяне на качествени услуги и поддържане на благосъстоянието на екипа - отработване на емоции от прекия контакт и тежките лични истории на бенефициентите - ще се провежда регулярна супервизия от външен експерт. |
177 780.66
|
117 286.53
|
| Информиране и публичност: В рамките на дейност "Информиране и публичност" екипът си поставя за цел да представи на широката публика целите, основните постижения и резултати от осъществените дейности по програмата. Материалите ще бъдат разработени съобразно Комуникационния план и ръководството за комуникация и дизайн и изискванията на програма „Вътрешни работи“ на Норвежкия финансов механизъм.
Проектното предложение представя и Комуникационен план за целите на публичността. В допълнение към този план експерти по комуникация и връзки с обществеността от двете организации ще разработят вътрешен подход за координиране на отразяването на дейностите. Предвид спецификата на основната целева група, ще се спазват принципите на закрила и съгласие при заснемане. За целите на публичността, снимковия материал, имена, произходът и възрастта на непридружените малолетни и непълнолетни, както и на децата от търсещи закрила семейства, ще бъдат анонимизирани и/или представяни с инициали/маскирани.
Комуникационният план е насочен както към даване на глас на уязвимите групи, така и към промяна на нагласи сред приемащото общество относно търсещите закрила, и към по-доброто разбиране от обществото на трудностите, пред които са изправени, и на нуждите им.
Ще се планират откриващо, междинно и закриващо събитие, в рамките на които на широката публика, партньорски организации и институции, граждани и др. ще се представят целите на проекта и постиженията. Организацията кандидат – Каритас София ще създаде нарочна подстраница на интернет страницата на сдружението, където ще се публикуват регулярно новини за изпълнението на проекта, интервюта с представители на екипа, които работят пряко на терен, материали за събития и занимания, лични истории (при спазване на принципите на закрила и без споделяне на факти, които уронват достойноството или може да допринесат за допълнителна травма на участниците). Текстовете за под-страницата ще бъдат създавани от двамата експерти по комуникация и връзки с обществеността, отразяващи работата и на двете организации.
Ще се публикуват кратки съобщения и през социалните медии (минимум 250 поста). Най-чест канал за комуникация на двете организации е Фейсбук. Страницата на Каритас София в социалната мрежа има над 2400 последователи, а тази на Съвета на жените бежанки в България – над 6600. В допълнение, ще се публикуват избрани материали и на НПО портала, както и в медии и в предавания, с които организациите са изградили партньорски отношения и които имат интерес към отразяването на постиженията в адаптацията интеграцията на търсещи закрила в България и техните успехи, както и развитие на отношения с нови медии.
Всички публикации ще бъдат съобразени и ще следват указанията за визуализация и дизайн на "Ръководство за комуникация и дизайн Финансов механизъм на ЕИО и Норвегия за периода 2014- 2021 г.". Ще се разработят указателни табели, плакати и брошури, които ще информират на съответните езици за целите и дейностите по проекта.
|
78 885.67
|
15 362.60
|
| Достъп до услуги със специален фокус върху непридружени малолетни и непълнолетни: Подобряването на достъпа до услуги чрез ефективно посредничество с подкрепата на екипа е сред основополагащите нужди на новопристигналите търсещи закрила. В ситуацията на пандемия, здравните услуги и добронамереното обяснение на родния език на задълженията, правата, изискванията и управление на очакванията са още по-важни.
В рамките на проектно предложение ще се работи с установената практика "Управление на случаи", която представлява организиране и координиране на мрежа от формални и неформални дейности, услуги и подкрепа, устроени да подобрят благополучието на определен човек. Основните стъпки са изготвяне на индивидуална оценка, разработване на индивидуален план за работа, изграждане на отношения на доверие, залагане на конкретни цели, предоставяне или насочване към услуги за тяхното постигане, проследяване на процеса. Изключително сложни случаи ще се дискутират на мултидисциплинарни срещи с участието на организации и институции, пряко ангажирани с целевата група, за да се гарантира работа без припокриване на дейности и най-ефективно решаване на належащия проблем.
Фокусът е насочен върху непридружени малолетни и непълнолетни, но достъпът до услуги ще бъде насочен и към търсещи закрила семейства с деца, както и други в уязвимо положение. Като най- малка по численост група ще бъдат включени търсещите закрила на база риск от изключване от социалния и икономическия живот на страната по класификацията на Националната стратегия за намаляване на бедността и насърчаване на социалното включване с хоризонт 2030.
Целевата група от непридружени малолетни и непълнолетни, търсещи закрила деца и семейства в уязвимо положение, се характеризират със силно изразени непредвидимост, мобилност и хетерогенност. Някои от тях прекарват изключително кратко време на територията на България и при тях е невъзможно да се търси дълготраен и дългосрочен ефект. Сред тази част от целевата група ще се търси краткосрочен достъп до основна здравна и социална грижа, хигиенни навици, кризисна подкрепа, закрила, насочване към безплатна правна помощ и посредничество с техните представители.
В групата на непридружените, които изчакват процедура за събиране със семействата си по Дъблинския регламент, тези, които са стартирали процедура за получаване на семейство, както и при децата на семействата, които търсят закрила и установяване в България в по-дългосрочен период, ще се работи за постигане на дълготраен ефект. С подкрепата на експертите по проекта ще се работи за установяване на доверителна връзка, опосредяване на достъпа до услуги, които надграждат базисните като здравеопазване, емоционална стабилност, психологическа подкрепа, достъп до образователната система.
На преден план са индивидуалните нужди на всеки човек, които се задоволяват чрез организирана и координаирана на мрежа от формални и неформални дейности и услуги в полза на развитието и израстването му. Управлението на случаи следва последователни стъпки, първата от които е на първоначална среща и опознаване чрез детайлно интервю за регистрация. Осъществява се оценка на нуждите и се идентифицират силни страни и бариери пред достъпа до услуги и пред личностното развитие. Оценката включва преглед на социални, културни, икономически и емоционални аспекти
и дава възможност да се идентифицират основните нужди, да се планират и приоритизират области на въздействие. В началния етап се включват различни експерти, които да успеят точно и последователно да определят насоките за развитие. Поставят се цели и се разработва план, който кореспондира с началната оценка. Водещият случая е основната връзка с всички замесени експерти в работата с определения човек, както и прякото лице за контакт с него. В рамките на поставените приоритети и плана се разясняват права, задължения, възможности и очаквания, поставя се времева рамка, осъществява се насочването към и включване в услуги, които проектът предвижда или публични институции и партньорски организации предоставят. Всеки случай се проследява. |
472 968.95
|
329 587.60
|
| Детско развитие и неформално образование с фокус върху непридружени малолетни и непълнолетни: Дейността се фокусира върху правото на закрила и детство при зачитане най-добрия интерес на децата, особено на непридружените малолетни и непълнолетни. България като държава членка на ЕС и като ратифицирала Конвенцията за правата на човека, и тази за правата на детето има отговорност да гарантира закрилата и правилното третиране на представителите на най-уязвимата група търсещи закрила.
Принципът „в най-добрия интерес на детето“ е водещ в разработването на тази дейност. Предвижда се индивидуална и групова работа с фокус върху непридружените малолетни и непълнолетни, осигуряване на продължителна грижа основана на доверителна връзка, върху която постепенно да се работи за преодоляване на стрес и травми и изграждане на житейски навици и умения. В
допълнение ще се работи с придружени деца, пребиваващи на територията на РПЦ - София и РПЦ - Харманли, които са сред най-уязвимите представители на търсещите закрила, както и със семействата им за мотивация и подкрепа за достъпа до образование.
България е сред първите страни на прием и въпреки положените усилия, има нужда от подобряване на условията на прием и предоставяне на услуги за непридружените малолетни и непълнолетни и най-уязвимите сред търсещите закрила, а именно децата. Изследвания на конфликта в Сирия показват как вече цяло поколение е изгубено и освен липсата на образование, децата са свидетели на насилие, преживели са насилие, живеят в несигурност и постоянен страх въпреки ангажиментите на международната общност (https://reliefweb.int/report/syrian-arab-republic/keeping-our-promise-syria-s- refugees-education-and-no-lost-generation).
Изследване на Каритас България „Еднакви в различието“ (https://caritas.bg/documents-2/izdania- bezhantsi/ednakvi-v-razlichieto/) прави преглед на набора от различни услуги и дейности, които екипът на Каритас София в отдел „Миграция и интеграция“ предоставя специално за децата.
Поставя се акцент на нуждата от защитена среда за непридружените деца, проследяване какво се случва с тях, подобряване на механизма на представителство, както и необходимостта от комплексна грижа за адаптация. От значение е възможността да имат достъп до закрила, подкрепа, както и занимания, които да подкрепят правото им на детство и нормалност, да осмислят ежедневието си, да подредят деня си и да работят за преодоляване на травмата. От значение е и достъпът до различни занимания, които да внесат разнообразие, смисъл и надежда, докато трае процедурата за статут.
Данни на УНИЦЕФ (https://www.unicef.org/emergencies/syrian-crisis) показват, че децата плащат най- високата цена от дългогодишния конфликт в Сирия. Според техни публикации всяко дете е засегнато от конфликта като освен липсата на достъп до образование, те са в ситуация на постоянна несигурност, риск от бедност и изключване, което се усилва с пандемията от коронавирус. В допълнение, изследвания за непридружените малолетни и непълнолетни (Unaccompanied minors
from Afghanistan: problems and protection in the European Union; Unaccompanied Minors in Greece and Italy: An Exploration of the Challenges for Social Work within Tighter Immigration and Resource Constraints in Pandemic Times; Different Patterns of Mental Health Problems in Unaccompanied Refugee Minors (URM): A Sequential Mixed Method Study, показват необходимостта от специална грижа за най-уязвимите сред търсещите закрила. Често те са жертви на трафик, страдат от сериозни психически травми, тревожност, депресия, преживели са насилие и липсата на семейна среда и подкрепа от възрастен нарушават естествения процес на детско развитие.
Във фокуса на проектните дейности по детско развитие и неформално образование е създаване именно на среда на нормалност; усещането, че те са деца като всички други и чрез дългосрочна грижа, неформално образование, ограмотяване и рекреативни дейности на тях ще им бъде помогнато да преодолеят както бариерите като език и навици, така и за по-дълбоките проблеми като социализация, доверие, поведенчески проблеми. |
727 231.09
|
789 592.83
|
| Кариерно ориентиране и личностно развитие: В рамките на тази дейност ще се подкрепят търсещите закрила в България, които са в риск от изключване поради липса на езикови умения и професионални компетенции. Фокус ще бъде поставен върху търсещите закрила с допълнителна уязвимост и към непридружените непълнолетни.
Намирането на постоянна работа на трудов договор е отправна точка към постигането на незавимост и подобряване на адаптацията на търсещите закрила в България. Търсещите закрила в България
имат възможността да започнат работа три месеца след подаване на молба за закрила. Въпреки улеснените условия обаче наемането на търсещите закрила среща редица трудности и предизвикателства. От една страна е езиковата бариера, а от друга различния контекст и условия на работа. Същевременно изследване на Каритас София „Жените бежанки и пазарът на труда в България“, 2019 (https://caritas-sofia.org/assets/media/gender-assessment-bg.pdf) показва, че съществуват и допълнителни условности пред намирането на работа за жените бежанки. Те изпитват допълнителни трудности и пречки пред реализирането си, което ги поставя в уязвима позиция спрямо мъжете. Освен битуващите предразсъдъци в приемащото общество, съществуват културни пречки, липса на мотивация, традиционни роли и неразбиране на местния контекст. Липсата на образование и грамотност е по-често срещана сред жените. Изследването показва и необходимостта от подкрепа и мотивация в установяването на устойчиви трудови навици, както сред жените, така и сред мъжете от целевата група.
Същевременно непридружените непълнолетни също са с ограничено образование и грамотност, част от тях не са посещавали училище, липсват им елементарни навици, дисциплина, задържане на внимание, ангажираност и лична отговорност. На непълнолетните им предстои да навлязат в пазара на труда, за което са им нужни умения, разбиране, както и подкрепа за ориентиране. В тази насока се търси работа с по-дългосрочно пребиваващите и чакащите статут/събиране на семейство.
В допълнение, търсещите закрила като обща група срещат трудности пред реализацията си и достъпа до пазара на труда. За целта, и в трите насоки, е нужна целенасочена работа по информиране относно правилата и задълженията, условията, контекста и неформалните изисквания на даденото работно място.
Проектното предложение си поставя за цел да подкрепи търсещите убежище и закрила в България за усвояване на умения и получаване на информация, която да ги ориентира за достъпа до труда и да ги подкрепи в търсенето на работа. Това ще включва работа с непридружени непълнолетни, жени и уязвими търсещи закрила в сесии за професионална ориентация, мотивация, сесии за усвояване на професионални умения, езиково ограмотяване и др. |
157 278.39
|
93 042.39
|
| Активно участие и културна ориентация: В работата на терен с непридружени непълнолетни и малолетни, както и с придружени деца и възрастни търсещи и получили международна закрила, най-сериозна следа в съзнанието им оставят активностите, които ги запознават с мястото, на което са попаднали. Така имат възможност да имат усещане за нормалност чрез включване в различни дейности по преживяване и споделяне.
При пристигането си в непознатата страна, търсещите закрила и най-вече непридружените непълнолетни са премествани от място на място, често без да разбират какво се случва, какви са правата им и на какво могат да разчитат. Усещането за обърканост допълнително усилва уязвимостта им и увеличава риска от допълнителна социална изолация.
Изследване за работата с непридружени непълнолетни в Барселона и ефекта от участието им в менторска програма (Mentoring for Improving the Self-Esteem, Resilience, and Hope
of Unaccompanied Migrant Youth in the Barcelona Metropolitan Area) показва, че чрез включване в подобни програми може да се противодейства на риска от изолация и да се въздейства положително за изграждането на увереност и връщане на надеждата сред младите хора.
Данните от теренната работа на социални работници на Каритас София също показват, че чрез комбинация от подходи може да се постигне положителна промяна в състоянието на апатия, тревожност и липса на надежда за бъдещето сред непридружените непълнолетни и малолетни. Успешни формати за включване на търсещи закрила са също и посещенията на различни забележителности, институции, опознаване на културата и историята на града. Заниманията по културна ориентация, които бяха разработени и пилотирани в рамките на проект по ФУМИ „Комплексна интеграционна подкрепа за легално пребиваващи граждани на треди държави“ се радват на голям интерес и подпомагат мигрантите в изграждане на периметър на нормалност и познато място. Общността също играе голяма роля за успешната адаптация и развитие.
Организирането на положителни преживявания, спортни активности, занимания и споделяне на личен опит са сред основните механизми за преодоляване на травма и връщане на децата към нормалност. По данни на различни организации редовните спортни занимания може да върнат усещането за надежда, по-стабилната почва под краката и устойчивост и рутина в детското ежедневие (https://www.rwjf.org/en/blog/2016/04/can_sports_help_youn.html). Спортът съумява да преодолее и конфликти и да изгради база за общуване. При правилен подход и добър ментор, спортните занимания имат оздравителен и лечебен ефект при преодоляване на травма (https://resourcecentre.savethechildren.net/node/2637/pdf/2637.pdf). В допълнение, положителните преживявания, впечатления и споделени моменти създават усещане за приемане, нормалност и възможността за по-бързо възприемане и учене. |
124 763.29
|
76 997.55
|
