„Старобългарска литература“ излиза от 1971 г. и е специализирано периодично издание за средновековна българска литература и култура и техните връзки с византийската и другите славянски литератури. В него се обнародват оригинални интердисциплинарни изследвания по медиевистика, въвеждат се в научно обращение новооткрити и малко познати книжовни паметници, публикуват се отзиви за нови книги, обзори, библиография. Досега са публикувани 70 броя на „Старобългарска литература”. До края на годината предстои да излезе кн. 71-72 за 2025 г., която е в процес на редактиране. „Старобългарска литература“ излиза в един двоен том годишно, с обем ок. 420-450 с., тъй като тя е единственото издание със старобългаристична насоченост, което дава възможност за публикуване на по-големи по обем (в сравнение с останалите медиевистични списания) изследвания (до 60 с.), включващи и издания на оригинални старобългарски текстове, както и цветни приложения. В книжките, излезли през последните три години, са публикували 59 автори (на студии, статии и рецензии), от които само 9 са от Института за литература (останалите са външни автори), а чуждестранните учени са 11 (средно по четирима на книжка), но това е разбираемо предвид българистичната проблематика на изданието. Предложените за печат, но върнати статии за този период са 6 (от общо 30 рецензирани статии), т.е. 20%. Всички статии се рецензират от анонимни външни рецензенти (double-blind peer review), специалисти в конкретната област от България и чужбина (списък на рецензентите може да се види на сайта на списанието: https://www.starobulglit.eu/). Всички статии са снабдени с резюме на английски език.
None
