| Развитие на оперативния модел за управление на иновационната дейност и трансфер на технологии: Целта на тази дейност е изграждането на процес за успешен трансфер на знания и технологии (ТТ) в български контекст. В България съществуват отделни случаи на успешен трансфер, но към момента липсва ясно дефиниран модел и прилежащи процеси.
В началото на проекта ще бъдат изследвани успешни модели за ТТ, като на тяхна основа ще бъде разработен и разписан процес, който да подлежи на актуализация на всеки 6–12 месеца. Целта е да бъде развит ефективен оперативен модел за управление, който да постави основите на целия проект чрез изграждане на ясна и работеща управленска рамка. Методологията включва задълбочен анализ на съществуващата екосистема и международните добри практики.
В рамките на дейността ще бъдат реализирани следните основни етапи: начално проучване на капацитета за ТТ в България („Baseline Survey“) с цел установяване на изходното състояние; проучване на необходимостта и търсенето на ТТ от страна на бизнеса; анализ на модели за ТТ в други държави, съобразени с националните специфики. На тази основа ще бъдат определени ролите, отговорностите и процесите на взаимодействие в рамките на централния управляващ хъб (ЦУХ), както и между ЦУХ и периферните звена (спици).
Ще бъде разписан първичен процес, описващ етапите, през които преминава всеки проект, свързан с ТТ, и ще бъде изграден първичен универсален модел, който при необходимост може да бъде адаптиран към отделни научни направления. В подкрепа на прилагането на модела ще бъде разработена интернет платформа за ЦУХ и спиците, улесняваща работата, комуникацията и прилагането на правила и методология.
Дейността ще завърши с внедряване на модела в практиката на ЦУХ и изготвяне на официален модел за ТТ, включващ правилник за функциониране на мрежата, механизми за вземане на решения, модели за сътрудничество и методология с прилежащ наръчник, който да бъде прилаган от спиците и след края на проекта. Моделът може да подлежи на последваща актуализация в хода на изпълнение на проекта.
Оперативният модел ще обхваща следните направления:
а) От лабораториите към пазара – трансфер на разработки, основани на НИРД, чрез правно консултиране в областта на интелектуалната собственост и свързване с потенциални бизнес партньори;
б) От пазара към лабораториите – идентифициране и решаване на конкретни индустриални и технологични проблеми чрез научни и изследователски капацитети;
в) От компания към компания – споделяне на ноу-хау и добри практики между компании при защита на интелектуалната собственост и ясна икономическа логика;
г) От спиците към останалите заинтересовани страни – изграждане на връзки между научни организации, компании, финансиращи институции и пазарни партньори. |
453 785.50
|
0.00
|
| Управление, в т.ч. и подходи за управление на мрежата от звена/офиси за технологичен трансфер: За да бъде ефективно управлението на централния управляващ хъб (ЦУХ) и отделните звена за технологичен трансфер (спици), е необходимо ясно разграничаване на правата, отговорностите и задълженията на всяка от страните. За тази цел ще бъдат дефинирани такива за всеки отделен офис за трансфер на технологии.
Права на отделните звена (спици).
Всички спици ще имат достъп до:
– методология и материали за трансфер на знания и технологии, разработени в рамките на Дейност 1;
– обучения за трансфер на знания и технологии, описани в Дейност 4;
– международната и националната мрежа от партньори на ЦУХ, като първоначално ще се използва съществуващата мрежа на София Тех Парк, която ще бъде разширявана спрямо възникващите нужди;
– пазарна, техническа, научна и друга неконфиденциална информация, необходима за успешното изпълнение на дейностите;
– материали, разработени в рамките на настоящото проектно предложение, както и допълнителни материали, които възникват в процеса на реализация на проекта.
Отговорности и задължения на отделните звена
Спиците ще предоставят месечни и тримесечни отчети, съдържащи индикативна информация за:
– брой обучени или изпратени на обучения лица;
– брой проекти, включени в процес на трансфер на технологии;
– брой привлечени пазарни партньори;
– брой проекти, комерсиализирани от лабораториите към пазара;
– брой проекти за намиране на научно-приложни решения на индустриални проблеми (от пазара към лабораториите);
– брой съвместни проекти с други спици или ТТО;
– общ оборот от трансфер на технологии;
– брой външни организации с успешно комерсиализирани проекти;
– брой лица, ангажирани с дейности по трансфер на технологии в съответните научни звена.
Правата, отговорностите и задълженията на звената ще бъдат конкретизирани финално в рамките на изпълнение на проекта. Допълнителните задължения на спиците, насочени към повишаване на пазарната ориентация и конкурентоспособността на услугите се предвижда да включват:
- своевременна обработка на входящи запитвания;
- разработване на матрица на отговорностите
- предоставяне на ясен процес и времеви рамки при стартиране на нови проекти;
- определяне на срокове за анализ и изготвяне на предложения;
- ясна комуникация в случаите, когато дадена услуга не може да бъде предоставена в предвидения срок.
Всички добри практики ще бъдат подробно описани в наръчниците за трансфер на технологии.
Осигуряване на дългосрочност
За осигуряване на устойчивост на процесите, свързани с трансфера на технологии, отвъд настоящия проект ще се работи за изграждане на иновационна култура в спиците и академичните и научните институции. Паралелно ще се насърчава интересът към STE(A)M дисциплините и предприемачеството сред подрастващите, в синхрон с дългосрочната дейност на София Тех Парк. Целта е ЦУХ да бъде позициониран като национално средище за иновации, което идентифицира, развива и подкрепя таланти, технологии и проекти, осигурявайки устойчиво развитие на мрежата от спици. |
282 263.17
|
0.00
|
| Разработване на унифицирани протоколи и методически указания за работа: За да се гарантира високо качество и последователност на услугите в цялата мрежа, ще бъдат разработени стандартизирани документи и унифицирани протоколи за работа. Процесът включва създаване на протоколи за оценка на технологична зрялост, управление на интелектуална собственост и пазарни анализи, както и разработване на шаблони и методически указания за водене на преговори по лицензионни споразумения и създаване на нови компании (spin-off).
Разработените документи ще бъдат разпространени и внедрени във всички звена в мрежата. Паралелно ще бъдат създадени наръчници за привличане на финансиране, съдържащи указания за подготовка на инвестиционни презентации, проучвания за осъществимост (feasibility studies), разпределение на привлечения капитал и измерване на резултатите с цел постигане на максимална възвръщаемост.
Преодоляване на „Долината на смъртта“
В процеса на трансфер на технологии най-предизвикателно е преминаването от TRL 4 към TRL 7, етап, известен като „Долината на смъртта“. Основните рискове в този период са свързани с високи разходи за разработка, недостатъчно финансиране и технически предизвикателства. Тъй като ЦУХ не финансира пряко проекти, ще бъдат разработени протоколи за работа на спиците с организации, финансиращи трансфер на технологии, с цел осигуряване на ранен капитал за ускоряване развитието на обещаващи технологии. Особен фокус ще бъде поставен върху направлението от лабораториите към пазара, като се подпомогне преминаването от етапите на научна валидация към пазарна реализация. |
137 137.70
|
0.00
|
| Изграждане и поддържане на функциониращ център за обучение в областта на технологичния трансфер: В рамките на хъба ще бъде създаден специализиран обучителен център за трансфер на знания и технологии. Неговата дейност ще се състои в:
- Събиране, анализиране и разработване на обучително съдържание за трансфер на знания и технологии.
- Създаване и провеждане на обучителни програми, семинари и уъркшопи, съобразени с нуждите на експертите от „спиците“, учените, предприемачите и компаниите, които искат да се занимават с ТТ.
- Привличане на водещи национални и международни лектори и експерти, които да водят обученията.
Темите на обученията и предмети
По-долу са представени индикативни ключови теми за трансфер на знания и технологии, като финалната структура и съдържание може да бъдат различни. Голямата цел да бъдат създадени 6-7 начални модула, всеки от които да бъде по 2-3 месеца. Така един цикъл на обучение, ще може да бъде в рамките на (прогнозно) 12-18 месеца. Примерните теми са:
1.) Управление на интелектуалната собственост (ИС)
- Видове ИС
- Критерии за патентоспособност
- Контекст на ИС
- Споделяне ИС
2. Жизнен цикъл на технологичния трансфер
- Разкриване на изобретението. Как изследователите да докладват своите открития и да се оценяват формулярите за разкриване на изобретения (IDF).
- Оценка. Оценка на техническите предимства и търговския потенциал на новото откритие.
- Нива на технологична готовност (TRL). Идентифициране на зрелостта на технологията – от основни принципи (TRL 1) до доказани системи в реална среда (TRL 9).
3. Стратегии за комерсиализация
- Лицензиране или създаване Спин-оф (Spin-off). Вземане на решение дали технологията да се лицензира на утвърдена компания, звено за НИРД или да се създаде нова компания / стартъп.
- Маркетинг на технологиите. Стратегии за намиране на индустриални партньори, изготвяне на резюмета на технологии (technology teasers) и представяне (pitching) пред инвеститори.
- Методи за оценка. Разходни, пазарни и приходни подходи за определяне на цената на нематериалните активи.
4. Правна и договорна рамка
- Споразумения за трансфер на материали (MTAs). Управление на обмена на биологични или химични материали.
- Споразумения за поверителност (NDAs). Защита на тайни по време на първоначални преговори с партньори.
- Лицензионни договори. Подробен анализ на възнагражденията (royalties), етапните плащания (milestones), правата за сублицензиране и специфични клаузи за прекратяване.
- Конфликт на интереси (COI). Управление на баланса между академичните задължения на изследователя и неговите лични търговски интереси.
5. Подкрепа за Спин-оф компании и стартиращи предприятия
- Бизнес планиране. Основи на Lean Canvas и генериране на бизнес модели за високотехнологични стартъпи (deep-tech).
- Капиталова структура (Cap Tables). Разбиране на дяловото участие, когато НИРД организацията и/или отделните учени придобиват дял в нова компания.
- Източници на финансиране. Управление на рисково, дялово и дългово финансиране (VC: pre-seed, seed, series A), както и безвъзмездни грантове
6. "Меки" умения и изграждане на екосистема
- Умения за преговори. Техники за постигане на взаимноизгодни (win-win) резултати между университетите и корпорациите.
- Управление на взаимоотношенията. Изграждане на мостове между изследователите и представителите на индустрията.
- Мрежи в екосистемата. Ролята на научните паркове (напр. СТП), инкубаторите и акселераторите.
7. Политики и съответствие (т.нар. “Compliance”)
- Национално и международно законодателство. Закони, уреждащи собствеността върху научни изследвания, финансирани с публични средства.
- Експортен контрол. Управление на ограниченията за споделяне на чувствителни технологии с двойна употреба в международен план. |
1 140 962.76
|
0.00
|
| Интернационализация на мрежата от офиси/звена за технологичен трансфер, включително предоставяне и използване на съвети, анализи и консултантски дейности от водещи световни центрове и организации за трансфер на знания и технологии: Дейността е насочена към изграждане на международни партньорства и повишаване на видимостта на българската иновационна екосистема. Чрез нея трябва да се ускори на навлизането на български разработки и технологии на глобалния пазар.
а.) Мрежа от партньори
Създадената мрежа от партньори ще послужи на всички български учени и спиците да имат достъп до: 1.) международна мрежа; 2.) стратегически консултации; 3.) пазарна информация, данни и проучвания. Всички тези ресурси ще бъдат ключови, за да могат да се конкурират на европейските и световните пазари и да могат да бързо и ефективно да стигнат по-големи мащаби на дейност. Първоначалния списък ще бъде създаден с експерти и организации, с които СТП има вече изграден контакт, като ще се актуализира постоянно. Мрежата от партньори ще бъде така създадена, че отделните спици да могат да добавят и актуализират своите контакти.
б.) Членство в международни мрежи за технологичен трансфер
Интеграцията на ЦУХ в утвърдени глобални и европейски мрежи, като ASTP (Association of European Science and Technology Transfer Professionals), AUTM (Association of University Technology Managers) и Enterprise Europe Network (EEN) и други, е от стратегическо значение за позиционирането на българските иновации на международния пазар. Чрез тези партньорства офисът ще осигури достъп до най-добрите световни практики, съвременни методологии за оценка на интелектуална собственост и специализирани обучения за сертифициране на кадри. Активното членство позволява не само обмен на опит и знания, но и създаване на директни канали за трансгранично сътрудничество.
в.) Привличане на таланти
Ключово елемент за успешната реализация на ТТ и на интернационализацията е привличането и задържането на технически таланти. България трябва да се превърне в магнит за изследователи, инженери и предприемачи. За да се случи това са необходими конкурентно финансиране, изследователска инфраструктура от световна класа и ясни пътища за ТТ и комерсиализация на иновациите. В случая това е цел, която е по-голяма от дейността на ЦУХ, но СТП може да участва и да фасилитира част от процесите.
Дейностите в тази посока трябва да бъдат насочени на първо място към българските експерти, които да останат в страната. Втори фокус ще бъде да бъдат привлечени експерти от чужбина – започвайки с българите, които биха се прибрали - стигайки до чужденци, които да видят потенциал за своята дейност в България.
|
335 429.08
|
0.00
|
| Разработване на система за мониторинг и оценка и въвеждане на ключови индикатори за работа на мрежата от офиси/звена за технологичен трансфер: В рамките на дейността ще бъде разработена и въведена система за мониторинг и оценка на дейността на мрежата от офиси/звена за технологичен трансфер. Системата ще осигурява регулярно и съпоставимо проследяване на изпълнението на модела за трансфер на знания и технологии чрез набор от ключови индикатори за резултат и въздействие.
Индикаторите ще отразяват както развитието на човешкия и организационния капацитет, така и напредъка на проектите и икономическите резултати от трансфера на технологии. Индикативните показатели включват:
– брой обучени и изпратени на обучения лица;
– брой проекти, включени в процес на трансфер на технологии;
– брой привлечени пазарни партньори;
– брой проекти, комерсиализирани от лабораториите към пазара;
– брой проекти за намиране на научно-приложни решения на индустриални проблеми (от пазара към лабораториите);
– общ оборот от трансфер на технологии, с цел постигане на устойчив годишен ръст;
– брой външни организации с успешно комерсиализирани проекти;
– брой лица, ангажирани с дейности по трансфер на технологии в университети и научни звена.
Проследяването на индикаторите и на цялостното изпълнение на процесите по трансфер на технологии ще се осъществява чрез централизирана цифрова система, интегрирана в платформата, описана в Дейност 7. Системата ще подпомага ЦУХ при идентифициране на затруднения в реално време и насочване на методологическа подкрепа към съответните спици.
|
148 389.29
|
0.00
|
| Изграждане на борса за технологии – своеобразен доставчик на нов тип услуги по сделките с технологии: Основна цел на борсата за технологии е осъществяване на партньорствата между академичните среди и индустрията. ЦУХ ще работи за свързване на университетите и изследователските институции директно с индустриални партньори, за да се синхронизират иновационните им дейности с пазарните нужди.
За целта ще бъде създаде дигитална платформа, която бъде пространството на което ще се срещат всички заинтересовани страни. По този начин всички контакти, връзки и взаимоотношения ще се управляват дигитално. Платформата ще служи като централизиран дигитален пазар за предлагане и търсене на технологии. Системата не само ще съхранява контактна информация, но и ще картографира специфични компетенции, патенти, минали проекти и налична лабораторна инфраструктура.
По-важното – процесът по свързване (“matchmaking”) на бизнеса с науката ще бъде автоматизиран чрез внедряването на усъвършенствани алгоритми. Системата трябва да анализира запитванията от компаниите, подадени на естествен език, и ги съпоставя с профилите на учените и техните публикации. AI модулът ще разкрива съответствия между индустриалния проблем и научното решение, които традиционните търсачки по ключови думи биха пропуснали. Това драстично ще съкрати времето за идентификация на подходящ екип – от седмици на броени секунди.
Друга цел на платформата е да служи като оперативна система на ЦУХ, като обединява в единна среда бази данни с международни партньори, водещи учени, сертифицирани експерти и технологични организации. Би следвало платформата да автоматизира рутинни задачи и да подпомага вземането на решения.
В дългосрочен план платформата може да създаде самообучаваща се база от знания, която анализира причините за успешни или неуспешни трансфери. В изготвянето на платформата трябва да се планират и модели за киберсигурност и защита на интелектуалната собственост, така че да се превърне в цялостна защитена среда за обмен на данни и документи.
Дейността ще включва оценка на портфолиото (“Portfolio Valuation”) чрез прилагане на международни стандарти за определяне на пазарна цена на българската интелектуална собственост.
|
261 248.75
|
0.00
|
| Апробиране на програма “Proof of Concept” (PoC), която има за цел ускоряване трансформацията на изследователските открития в технологични приложения: В рамките на дейността ще бъде апробирана програма Proof of Concept (PoC), насочена към ускоряване на трансформацията на научни изследователски резултати в пазарно приложими решения, основани на технологии. Програмата отчита концептуалната разлика между чисто технологични PoC подходи и пазарно ориентирани PoC модели, като цели по-добро съгласуване между научната стойност на разработките, тяхната технологична приложимост и реалния пазарен потенциал.
Фокусът на програмата ще бъде поставен върху пазарните приложения, основани на технологии. Подходът изхожда от разбирането, че устойчивата реализация на технологични решения изисква не само технологична новост, но и наличие на ясно идентифициран пазарен интерес и възможност за икономическа реализация. В този контекст програмата ще прилага поетапен модел, при който предварителната оценка на възможностите за пазарна реализация подпомага вземането на информирани решения за преминаване към последваща технологична оценка и разработване на PoC.
Чрез този подход се създават условия за по-ефективно насочване на ресурси и за ранно идентифициране на разработки, които към даден момент не показват достатъчен потенциал за практическо приложение, без това да ограничава тяхното по-нататъшно научно развитие.
Предвижда се същинския процес по апробиране на риска да включва:
1. Технологична оценка (“Technical Feasibility Assessment”)
а.) Одит на нивото на технологична готовност (TRL)
б.) Оценка на критичните технологични бариери
в.) Мащабируемост (“Scalability”)
г.) Анализ на конкурентна ИС
2. Процес по създаване на работещ PoC (“Implementation Path”), включващ:
a.) Дефиниране на минимални критерии за успех (“Technical Milestones”).
б.) Проектиране и изграждане на прототипа (“Design amp; Build”).
в.) Техническа валидация в контролирана среда.
г.) Доказване на възпроизводимост (“Reproducibility”). |
123 767.49
|
0.00
|
| Technology Scouting – Идентифициране на технологии и резултати от НИРД с потенциал за пазарна реализация и насърчаване създаването на spin-off компании: Дейността е насочена към системно идентифициране („technology scouting“) и предварителна оценка на технологии и резултати от научноизследователска и развойна дейност (НИРД) с потенциал за пазарна реализация. Основната ѝ цел е изграждане на устойчив и качествен поток от иновации, които да бъдат насочвани към процесите по трансфер на технологии, включително дейностите по Proof of Concept, описани в Дейност 8.
В основата на дейността ще залегнат дейности, свързани с технологично „разузнаване“ („scouting“):
Ще се извършва активно и проактивно „разузнаване“ за идентифициране на технологии и резултати от НИРД с висок пазарен потенциал. Дейността ще се реализира чрез регулярни срещи, консултации и работа с изследователски екипи в университетите и научните институции. Целта е да се оцени потенциалът на всички предложени разработки и да се идентифицират тези с най-големи възможности за пазарна реализация, които впоследствие да получат целенасочена подкрепа в процеса на трансфер на технологии.
Особено внимание ще бъде отделено на създаването на стимули за учените и научните екипи, които да бъдат насърчавани и подпомагани в процеса на комерсиализация и създаване на spin-off компании.
За целта ще бъде изградена система за скаутинг, в рамките на която всяка спица ще проследява:
- броя на регистрираните учени и изследователски екипи;
- броя на идентифицираните разработки – потенциален обект на ТТ;
- нивото на технологична готовност (TRL) на съответните разработки.
В модела ще се търси баланс между количеството и качеството на идентифицираните технологии. От една страна е необходимо достигане до достатъчен брой разработки, а от друга – прилагане на филтри за качество, за да не се ангажират ресурси с решения, които към даден момент не показват пазарен потенциал. В този контекст ще бъдат въведени стимули както за учените, така и за спиците, за да се насърчава идентифицирането и предлагането на разработки с реални перспективи за комерсиализация.
Ще бъде извършвана ранна оценка на пазарния потенциал (pre-PoC етап)
В рамките на дейността ще се прилагат механизми за ранна оценка на пазарния интерес към идентифицираните разработки. Подходът отчита концептуалната разлика между чисто технологични разработки и пазарни приложения, основани на технологии, като целта е предварително да се установи наличието на достатъчен пазарен потенциал, преди да се премине към дейности по разработване на Proof of Concept.
В тази връзка могат да се използват индикативни критерии, като:
- Proof of (Marketable) Concept – наличие на писма за интерес от потенциални бизнес партньори;
- Proof of (Revenue) Concept – предварителни договори или ангажименти за предплащане на продукт, услуга или технология;
- Proof of (Investment) Concept – наличие на външна инвестиция като индикатор за пазарен потенциал.
Тези механизми ще служат като ориентир за селекция и приоритизация на разработки и ще подпомагат насочването на най-перспективните проекти към последващи дейности по Proof of Concept (Дейност 8), без да ограничават по-нататъшното им научно развитие.
Ще бъде създадена мрежа от регионални посланици
Ключов инструмент за изпълнение на дейността ще бъде създаването на мрежа от регионални посланици (скаути), които ще действат като външни партньори и доверени представители на ЦУХ на местно ниво. Основните цели на посланиците включват повишаване на разпознаваемостта и видимостта на ЦУХ, географска диверсификация на дейностите, трансфер на знания и добри практики в регионите, както и ранна идентификация на таланти, разработки и потенциални партньори.
Ролята на посланиците ще обхваща
- предоставяне на информация за услугите и възможностите на ЦУХ;
- идентифициране на потенциални проекти и партньори;
- улесняване на първоначалния контакт;
- промотиране на дейността на ЦУХ на регионални събития и форуми. |
117 010.81
|
0.00
|
