Saved trees
UMIS AND ITS USERS CONTRIBUTED TO SAVING 77 624 TREES
Български

Programme: Programme "Competitiveness and Innovation in Enterprises" 2021-2027

Planning region: All

Description

The overall goal of the project is to increase the level of digitalization of ORENDA GROUP through the implementation of technologies from the field of Industry 4.0. The specific objectives address individual parameters such as: implementing a high-tech tube-filling process using IIoT; developing intelligent manufacturing through the introduction of a real-time production data monitoring system; creating a digitally controlled production flow with real-time traceability and control; improving the efficiency of planning, management, and reporting processes through integration with an ERP system; increasing the company’s production capacity and efficiency; enhancing the quality and stability of production processes; reducing production costs and optimizing value.
The project will address our key needs for an independent, highly digitalized production process with real-time data exchange between machines, production, and management systems. The project activities focus on the introduction of Industry 4.0 technologies — industrial internet of things; digital twins; big data analytics.
The implementation of the project will enable the company to achieve a high level of digitalization through the introduction of a digitally connected tube-filling machine and a real-time monitoring system. The simultaneous deployment of IIoT, digital twins, and big data analytics through these assets creates an integrated digital ecosystem that transforms production into an observable, optimized, and predictable process. The cumulative effect includes high production transparency, predictive maintenance, increased efficiency (OEE), more stable quality, lower costs, and automated reporting through ERP integration. This synergy builds an intelligent manufacturing environment that shifts from reactive to proactive management and lays the foundation for higher levels of digitalization in line with Industry 4.0.
Activities
Activity Contracted Amount Reported Amount
Въвеждане на технологии от Индустрия 4.0. - част 1: Целта на настоящата дейност е да бъдат въведени технологии от Индустрия 4.0 в нашето предприятие, чрез които ще успеем да повишим нивото си на дигитализация. Изпълнението на дейността ще доведе до внедряването на следните технологии от Индустрия 4.0 от Приложение 18: 1. Технология Индустриален интернет на нещата ; 2. Технология Дигитални близнаци; 3. Технология Анализ на големи данни. 1. Технология Индустриален интернет на нещата (Industrial Internet of Things – IIoT). Технологията е свързана със: - Събиране на данни за работните параметри, качеството на производството и състоянието на оборудването в реално време чрез сензори и контролери; - Предаване на данните в реално време към централни системи за анализ; - Отворена платформа за комуникация; За целите на въвеждането на технологията ще бъде закупена Автоматична машина за пълнене на туби, интегрираща принципите на IIoT чрез съчетаване на модерни сензори, свързана електроника и стандартизирани комуникационни протоколи, позволяващи събиране, обмен и анализ на производствени данни в реално време. Машината разполага с широка мрежа от вградени устройства — фотоклетки, ултразвукови датчици, електронни сензори и контролни модули, които следят ключовите параметри на производствения процес. Сензори наблюдават наличието и правилното позициониране на тубите, ориентацията по регистрационен печат, нивото на продукта в бункера, температурата на нагревателните системи и работното състояние на отделни възли. Тези данни се генерират непрекъснато по време на производствения цикъл и представляват основата за интелигентно управление, диагностика и предотвратяване на грешки. Събраната от сензорите информация се предава чрез съвременни комуникационни мрежи. Машината поддържа Ethernet свързаност и използва индустриални протоколи като OPC UA и Modbus TCP/IP, които са стандарт в индустрията за обмен на структурирани данни между оборудване, MES/SCADA системи и аналитични платформи. Комуникацията е базирана на TCP/IP или UDP, което позволява интеграция към корпоративната мрежа и реално наблюдение на работните параметри. Така машината се превръща в активен елемент от цифровата производствена среда, в която данните се използват за оптимизация, предиктивна поддръжка и проследимост. Вградената OPC UA сървърна функционалност е ключов елемент в IIoT интеграцията. Тя осигурява достъп до информация като работна скорост, текуща рецепта, аларми, машинни броячи и други оперативни параметри. Тези данни могат да бъдат визуализирани в системи за управление или използвани за анализ на ефективността (например OEE), идентифициране на аномалии и по-добро планиране на производството. Машината е допълнително оборудвана с функции, предназначени специално за Industry 4.0. Това включва по-мощен PLC процесор, ново поколение 10-инчов сензорен екран с Ethernet и USB връзка, както и модул за дистанционна помощ и диагностика. Благодарение на тези компоненти, оборудването може да бъде наблюдавано в реално време, да се извършва дистанционна поддръжка и да се събират разширени цифрови данни за състоянието на машината. Цифровите сензори и комуникационният модул позволяват непрекъснато следене на програмните и механичните параметри, което улеснява ранното откриване на проблеми и оптимизирането на работните режими. Комбинацията от интелигентни сензори, модерна автоматизация и стандартизирани комуникационни протоколи превръща тубопълначната машина в типичен представител на IIoT оборудване. Машината не функционира просто като автономна система, а като свързано устройство, което активно обменя данни, позволява наблюдение, контрол и анализ в реално време. Това я прави готова за интегриране в умни фабрики, дигитализирани производствени линии и съвременни архитектури за управление, базирани на принципите на Индустрия 4.0. 171 282.78 0.00
Въвеждане на технологии от Индустрия 4.0. - част 2: 2. Технология Дигитални близнаци; Внедряването на посочените технологии ще се осъществи чрез ползване на софтуер за визуализация и мониторинг в реално време на състоянието на машини и оборудване. Внедряването на технологията Дигитален близнак започва с изграждането на виртуален модел на производствените машини, като първата стъпка е тубопълначната машина, която вече разполага с вградени IIoT сензори. Този виртуален модел представлява точно копие на физическата машина в цифрова среда и включва всички ключови компоненти, параметри и състояния, които определят нейното функциониране. Всяко действие на машината, като цикли на пълнене, скорост на работа, температура на нагревателните елементи, нива на продукта и състояние на аларми, се отразява моментално в дигиталния близнак чрез данните, събирани от IIoT сензорите и предавани през OPC UA gateway. За останалите машини в производствената линия, които в момента не разполагат с IIoT функционалност, ще бъдат внедрени подходящи сензори — като температурни датчици, вибрационни сензори, датчици за консумация на енергия, броячи на цикли и други измервателни устройства — и шлюзове за свързване към съществуващата комуникационна архитектура. Чрез тези устройства физическите параметри на машините ще бъдат конвертирани в дигитални данни, които могат да бъдат интегрирани в софтуера за мониторинг. Софтуерът за мониторинг действа като централна платформа, в която се събира, обработва и визуализира информацията от всички машини. Той осигурява синхронизация на физическите машини с техните дигитални двойници в реално време, като съхранява история на данните и позволява анализ на работните процеси. В рамките на софтуера се създават виртуални модели на оборудването с дефинирани параметри, алармени състояния и операции, които се обновяват постоянно чрез потока от данни от IIoT устройствата и ретрофит сензорите. Това позволява на операторите и мениджърите да наблюдават машините в реално време, да проследяват ефективността им и да симулират различни сценарии на работа. Дигиталният близнак чрез софтуера предоставя възможности за симулации и оценка на въздействието на промените, без да се нарушава реалният производствен процес. Например, може да се моделира как промяна на скоростта на пълнене, температурата на продукта или времето за цикъл ще се отрази на производителността и качеството. Софтуерът позволява също така интеграция с ERP системата, което дава контекст за поръчките, наличностите на материали и планирането на производството. Така дигиталният близнак се превръща не само в средство за визуализация, но и в инструмент за вземане на информирани решения, превантивна поддръжка и оптимизация на ресурсите. В резултат от внедряването на дигиталния близнак чрез софтуера предприятието ще разполага с реално-времева цифрова реплика на целия производствен процес. Това осигурява пълна прозрачност на процесите, позволява ранно откриване на потенциални проблеми и създава условия за оптимизация на производителността, качество на продукцията и ефективност на поддръжката. Дигиталният близнак също така служи като фундамент за бъдещо внедряване на прогнозна аналитика и машинно обучение, като постепенно превръща фабриката в интелигентна и свързана среда, съобразена с принципите на Индустрия 4.0. 3. Технология Анализ на големи данни. Внедряването на технологията за анализ на големи данни в предприятието се основава на изграждане на цялостна дигитална инфраструктура, която позволява непрекъснато събиране, обработка, съхранение и визуализиране на големи обеми от оперативна информация, генерирана от производствените машини. Анализът на големи данни има за цел да идентифицира закономерности, тенденции, аномалии и скрити зависимости в производствените процеси, като по този начин подпомага вземането на информирани решения, прогностична поддръжка и цялостна оптимизация на производството. 15 272.29 0.00
Въвеждане на технологии от Индустрия 4.0. - част 3: Основен компонент на внедряването е събирането на данни от оборудването. Тубопълначната машина разполага с интегриран IIoT модул и OPC UA Server, които предоставят комуникация в реално време и достъп до широк набор от параметри. Останалите машини в производството ни, които не разполагат с IIoT функции, ще се оборудват с необходимите сензори и измервателни устройства. Чрез тях ще започнат да генерират постоянен поток от телеметрични данни, създавайки основата за Big Data екосистема. Следващият слой е свързаността. Данните от машините се предават към централната система чрез OPC-UA или Modbus TCP, а в зависимост от позиционирането на машините се използва Ethernet или Wi-Fi. Тази унифицирана комуникационна архитектура гарантира, че информационният поток от всички устройства лесно се интегрира в единен IIoT слой, който обслужва платформата за анализ. Големите масиви от данни ще се обработват и съхраняват в софтуер за визуализация и мониторинг в реално време на състоянието на машини, където е изградена Big Data средата. Планираме да ползваме облачно решение, тип SaaS. Данните от машините ще постъпват като поток в реално време, ще се записват се в time-series бази и архивират като исторически записи. Облачната инфраструктура позволява гъвкавост, мащабируемост и надеждност, необходими за Big Data анализи. В системата данните ще се обработват и подготвят за последващ анализ. Аналитичният слой на софтуера за мониторинг изпълнява ключови функции. Чрез алгоритми за анализ на времеви редове и правила за откриване на отклонения системата генерира аларми, отчита вариации в производствените цикли, открива тенденции, предсказва потенциални проблеми и подпомага идентифицирането на производствени тесни места. Инструментите за анализ позволяват автоматично разкриване на причинно-следствени връзки, например между промени в рецепти, операторски намеси и промяна в ефективността. Данните от ERP системата ни – като поръчки, материали, инвентар и др. – ще допълват анализа и позволяват разширени прогностични модели, свързани с материали, доставки и планиране. Резултатите от анализа на големи данни ще се визуализират чрез табла в реално време. Системата за мониторинг и визуализация на текущите процеси чрез табла (dashboards) ще показват текущото състояние на свързаните машини, техните KPI (включително OEE), исторически показатели, аларми, причини за престои, производствени цикли и отклонения в параметрите. Операторите и ръководството ще разполагат с постоянен достъп до актуална информация, а мобилните приложения позволяват незабавно уведомяване при проблеми или аномалии. Това създава прозрачно производство с висока степен на контрол и видимост. Описаната архитектура въвежда в предприятието реална Big Data технология според дефиницията – 5Vs - работа с големи обеми, висока скорост, разнообразие и достоверност и аналитична стойност на данните в реално време. ✔ Обем (Volume) Данните от тубопълначната машина и допълнителните сензори от другите машини генерират хиляди точки в минута → съхраняват се в софтуера. ✔ Скорост (Velocity) Данните се предават в реално време през OPC UA → визуализират се незабавно в мониторинговите табла. ✔ Разнообразие (Variety) Събират се различни типове данни: – температури, вибрации, консумация, IR броячи, енергия, аларми, скорости, ERP записи. Достоверност (Veracity) Данните се придобиват директно от контролера на машината, без ръчно въвеждане, което елиминира субективни грешки. ✔ Стойност (Value ) Натрупаните данни се анализират и визуализират в уеб клиента на софтуера чрез графични панели, отчети и исторически анализи. Внедряването на анализ на големи данни трансформира производствената дейност: позволява превантивна вместо реактивна поддръжка, намалява престои, оптимизира работната скорост на машините, улеснява планирането на производството и материалите, и подобрява качеството на продукцията. Чрез интеграция с ERP системата се автоматизира отчетността е и се ускоряват процесите по управление на поръчки. 0.00 0.00

Notes:

Elements in light blue allow detailed view when selected
All amounts are in euro (EUR) / 1 EUR = 1,95583 BGN
The project is funded by the “Technical Assistance” Programme 2021–2027, co-financed by the European Union through the European Regional Development Fund, under project BG16RFTA001-1.003-0001 “Digital transformation in the management of EU funds” and by the “National Recovery and Resilience Plan”, under Investment C10.I11 “Ensuring an adequate information and administrative environment for the implementation of the Recovery and Resilience Plan”.