| Научно изследване по Въпрос 2.: След като бъдат ясно характеризирани проблемите със самоконтрола, които произтичат от дигиталните технологии (Въпрос 1), ще се премине към втория, етически въпрос.
В2. Каква морална отговорност носят лицата, които са свързани с проблема за дигиталната пристрастеност?
Вторият въпрос цели да открие кои от релевантните действащи лица (потребители, компании, образователни институции, правителствени и неправителствени организации) носят морална отговорност за дигиталната пристрастеност, както и какви действия се очакват от тях предвид тази отговорност. За да се отговори на този въпрос, ще бъде проведен стандартен и изчерпателен етически анализ на това какви права и задължения са приложими предвид проблема. По-конкретни въпроси, които ще бъдат изследвани, са например: носят ли единствено потребителите на дигитални технологии отговорност за пристрастяването си или споделят отговорността със създателите им? Как би се споделила отговорността между потребители и създатели? Какви политики са длъжни държавните институции да преследват, за да се справят с дигиталната пристрастеност? |
25 053.30
|
0.00
|
| Научно изследване по Въпрос 1. : В първите 5 месеца от проекта ще бъде извършено проучването по Въпрос 1: Вземайки предвид съществуващите емпирични проучвания, до каква степен и по какъв начин дигиталните технологии уронват самоконтрола на потребителите?
Отговорът на този въпрос е нужен, тъй като ще послужи като основа за етически анализ (Въпрос 2). Въпреки че има доказателства, че дигиталните технологии водят до някаква загуба на самоконтрол, не е ясно точно каква форма приема тя. Научната литература още не е в съгласие относно това дали е правилно да се говори за дигитална „пристрастеност“, ако понятието се разбира в тесния клиничен смисъл. Възможно е например понятието да скрива повече отколкото да разкрива, понеже, без да идентифицира специалните им особености, приобщава дигиталните технологии към други пристрастявания (наркотична зависимост, хазартна зависимост, алкохолизъм). За разлика от други пристрастявания, може би по-сериозният проблем на дигиталните технологии не е, че директно влияе зле на личното ежедневие, а че води до (или влошава) други псхични разстройства, като депресия и тревожно разстройство. Също така, отворен въпрос е по какъв начин уронването на самоконтрола е различно при различните дигитални технологии и активности (онлайн пазаруване, социални медии, гледане на видеоклипове, видео игри).
Проучването ще изследва основно психичните проблеми, свърани със самоконтрола или произтичащи от загубата му. Това ще гарантира достатъчно тесен фокус, така че проектът да е постижим предвид отреденото време. Съответно няма да се изследват задълбочено други възможни вреди, които дигиталните технологии могат да нанасят. |
0.00
|
0.00
|
| Управление на проекта.: Всеки месец ще бъде провеждана среща с ръководителя проф. Ставру (и при нужда научен сътрудник от БАН) за управление на проекта. В първия месец ще бъдат изготвени всички документи необходими за началото на проекта и ще бъде създаден конкретен изследователски план за изпълнението му. В седмия месец ще бъде проведена оценка на напредъка на проекта и планът за изпълнение при нужда ще бъде адаптиран за втората му половина. В последния (14-ти) месец ще бъдат изготвени документите, нужни за завършване и отчитане на проекта. |
0.00
|
0.00
|
| Обучение и трансфер на знания.: Д-р Величков е специалист по етика и по теориите за морална отговорност, но досега не е прилагал научно знанията си в приложната етика. Този проект е отличен шанс за д-р Величков да специализира в научно нововъзникваща и общественозначима сфера под експертното ръководство на проф. Ставру и „Институт по философия и социология“ (ИФС) към БАН.
Научните постижения на проф. Ставру свидетелстват, че той е сред най-високо квалифицираните български специалисти по етика. Проф. Ставру е доктор по философия и доктор по право, с богат опит в интердисциплинарните подходи към етиката. Едни от основните му научни интереси са биоетиката и етиката на технологиите, а дигиталната пристрастеност комбинира елементи и от двете сфери. Всичко това показва, че проф. Ставру е способен да предостави на д-р Величков всички основни насоки, които ще са му нужни за изпълнението на проекта, както и да го въведе в българската научна среда. Биоетиката и/или етиката на дигиталните технологии са сред научните интереси на повечето членове на секция „Етически изследвания“ (с ръководител проф. Сравру) към ИФС, така че д-р Величков ще може да получи подкрепа и насоки и от редица по-опитни от него колеги.
Д-р Величков ще получава обучение, ръководство и обратна връзка по проекта си на ежемесечни срещи с ръководителя на проекта (проф. Ставру), семинар(и) в ИФС и индивидуални срещи с неговите членова. Освен това, под ръководството на проф. Ставру, постдокторантът ще завърши поне един курс към БАН и ще усвои поне два метода/техники чрез курсове, упражнения или индивидуално специализирано обучение. Възможни курсове са: „Личност, благополучие и психично здраве“, „Философия на техниката“, „Човешкото тяло като проблем в хуманистиката“ и „Право и етика в информационните технологии“. Следването на курса ще започне възможно най-скоро от началото на проекта и при възможност още във втория месец и завършен до петия месец.
От своя страна, д-р Величков ще допринесе към ИФС и по-общо към българската философска среда чрез знанията, уменията и контактите си в областта на съвременната философия на моралната отговорност от т. нар. аналитична школа (преобладаващата философска традиция в англоезичните страни). Въпреки че това е сфера в етиката, която се преподава в редица европейски и американски университети и за която в момента има стотици публикации, на практика няма български учени, които да я преподават или да са публикували статии по темата. Чрез активното участие на д-р Величков в български философски конференции, семинари и други научни събития, д-р Величков ще може да сподели знанията по специалността си, да помогне за създаването на нови връзки между българската и западноевропейската наука, както и да проучи възможности за по-формално споделяне на знания (например преподаване на курс). |
0.00
|
0.00
|
