| Дейности за организация и управление на проекта: Дейностите целят осигуряване на гладкото и навременно изпълнение на проекта, постигане на качество в управлението на проекта, прозрачност при отчитането на резултатите на проекта. Тук са включени организационни и управленски поддейности:
1.1. Дейности за предварителна организация на проекта:
1.1.1. Разгласяване на новите места по проекта (студенти, докторанти, постдокторанти, млади учени, специализанти, преподаватели във висшите училища и научни организации)
Екипът на проекта разпространява информация сред потенциалните участници в целевата група и изяснява критериите за подбор за различните позиции по проекта. Кандидатите се запознават с целите на проекта, дейностите и отговорностите си в проекта.
1.1.2. Подбор на представителите на целевата група - участници в проекта
Изборът се извършва при липса на каквато и да било дискриминация по полов, родов, социален, верски принцип.
1.1.3. Конституиране на органите за управление на проекта
Създават се органите за управление (управителен съвет) и комисия за мониторинг на качеството и изпълнението на дейностите по проекта. Разпределят се отговорностите и задачите в екипа за управление на проекта. Сформира се и комисия, която да следи за липсата на дискриминация при изпълнението на проекта.
1.1.4. Работна среща на екипа за управление и участниците в целева група
Ръководният екип на проекта запознава участниците в целевата група с приоритетите и целите на ОП НОИР, хоризонталните принципи на ЕС и как проектното предложение ги прилага в избраната област на интервенция.
1.2. Дейности за управление на проекта:
1.2.1. Изготвяне на трудови договори, допълнителни споразумения и длъжностни характеристики на лицата, ангажирани с изпълнението на дейностите по проекта
1.2.2. Определяне на индивидуалните задачи на участниците в проекта
1.2.3. Организация на участия в научен обмен и събития в страната и чужбина
1.2.4. Организиране на обученията по проекта (семинари, лятна школа и т.н.)
1.2.5. Технически и финансов отчет на проекта
1.2.6. Текущо отчитане на проекта
1.2.7. Закупуване на консумативи
1.2.8. Текущ контрол и наблюдение на изпълнението
Екипът за управление се състои от 1 ръководител, 1 координатор, 1 финансист. Ръководителят на проекта отговаря за цялостното планиране, управление и организация на планираните дейности с особен акцент върху изпълнението на научните задачи и обучението на студентите, докторантите, постдокторантите, младите учени и специализантите. Координаторът отговаря за ежедневното изпълнение на планираните задачи и контактува пряко с наетите лица за изпълнение на дейностите на проекта, подготвя необходимата документация за назначаване на лица по проекта, отчитане на проекта, организиране на планираните събития и информационни кампании; подпомага ръководителя при изпълнение на задълженията му (офис администрация, кореспонденция, организационни дейности). Финансовото обслужване на проекта ще бъде поверено на служител на НИС-СУ, което представлява специализирано звено за обслужване на проекти. |
34 905.79
|
34 905.70
|
| Научни изследвания в областта на медиевистиката и палеославистиката: Основната цел е включването на младите докторанти и учени в модерни научни изследвания в областта на медиевистиката и палеославистика, като се използват вече създадените възможности за електронна обработка на средновековни славянски и гръковизантийски текстове.
Изборът на научната проблематика по проекта е най-важната предпоставка за повишаването на квалификацията на участниците в целевата група. Затова проектът предвижда изследователите да се фокусират върху ключови, значими и нерешени проблеми на палеославистиката, българистиката и медиевистиката. На първо място това е пълното проучване на начина, по който старобългарският език се превръща в свещен и културен език на всички православни славяни чрез изграждането на различни терминологични пластове за различните сфери на употреба: църковна, природонаучна, богословска, историческа, административна, военна и т.н. Въпреки появата на отделни изследвания най-вече върху християнската (и отчасти природонаучната терминология) старобългаристите и медиевистите не разполагат със специализиран терминологичен речник на Кирило-Методиевия книжовен език. Липсата на такова лексикографско помагало ограничава възможностите на изследователите медиевисти при изучаването на историята на познанието и представите за образованост през Средновековието. Голяма част от средновековната терминология е повлияна от гръцките образци, което налага съвместната работа между слависти и византинисти - медиевисти в широкия смисъл на думата, които познават културно-религиозната ситуация през средновековието, когато се поражда специфичната книжовна терминология. Проучването на историческото словообразуване стои в пряка връзка с изследването на терминологията, която заема определени словообразувателни модели, както от старобългарските, така и от гръцките книжовни образци.
Наложително е цялостното проучване на лексиката и езика на Патриах Евтимий, чиято дейност, свързана с развитието на исихазма през XIV в., предопределя културното, книжовното и духовното развитие на Православните славяни през следващите няколко века. Подобно проучване изисква изработката на речник върху произведенията на писателя и пълно описание на морфосинтактичните особености на език му.
За изпълнението на поставените изследователски задачи ще бъде използван основно уникалният електронен ресурс на системата Histdict, където са разположени електронен старобългарски речник, исторически корпус на българския език, електронен граматически речник, специализиран софтуер за изработка на уеб-базирани речници, електронен исторически речник на българския език в процес на изработка и попълване и други инструменти за електронна обработка на средновековни текстове (търсачка, виртуална клавиатура и др.). Използването на електронните ресурси ще позволи интегрирането на това ново познание за историята на българския език в електронния исторически речник. По този начин участниците в целевата група ще получат уникалната възможност да повишат своя изследователски капацитет във всички сфери на историческата лингвистика (фонетика, морфология, синтаксис, лексикология и лексикография, словообразуване), като същевременно използват експертизата и опита и на други медиевистични дисциплини като богословие, културология, история.
Запознанството с възможностите на компютърните технологии в медиевистиката ще засили мотивацията на младите хора (студенти, докторанти, млади учени) за участието им в подобен тип научни изследвания и бъдеща научна кариера.
Проектът предвижда назначаването на 2 водещи учени от Италия и Полша като гост-професори. Те ще се включат активно в дейност 2 и 3 по проекта.
Тъй като научноизследователската дейност е част от обучението по проекта, предвидените работни часове се разделят между дейност 2 и 3. |
256 385.69
|
265 943.58
|
| Обучение за повишаване на квалификацията
: Проектът ще има на свое разположение уникални бази данни за научни изследвания и обучение на студенти, докторанти и млади учени, изработени по предишни проекти (финансирани от ОП РЧР): системата Histdict (http://histdict.uni-sofia.bg/), обучителната платформа e-Medievаlia (http://e-medievalia.uni-sofia.bg), виртуална библиотека и простанство за самоархивиране, разположени на портала Cyrillomethodiana (http://cyrillomethodiana.uni-sofia.bg), Зографската стая с дигитални копия на славянски ръкописи от различни книгохранилища. Част от функционалностите на описаните по-горе ресурси са достъпни и за широката публика, но други (напр. търсачката в електронния корпус, програмата за писане и редактиране на речниковите статии, текстовете на лекционните курсове и практикумите от обучителната платформа) изискват специален достъп. Още в началото на проекта участниците в целевата група ще получат достъп и до недостъпните им бази данни и специализиран софтуер и в хода на проекта ще бъдат обучени да прилагат електронните инструменти за изпълнение на поставените по проекта задачи и в своите собствени научни дирения.
Всичко това ще се осъществи по два начина: чрез обучение in situ в хода на съвместните научни изследвания и чрез специално организирани обучителни семинари и лятна школа по проекта. Като се има предвид, че за разбирането на нашето минало е нужно както познаване на езика на писмените ни паметници, така и познания за средновековната българска история и литература и специализирана богословска подготовка, предвидените обучения ще включват семинари и научни консулнации от всички тези дисциплини. Предвиждаме публикуването на електронно помагало по компютърни технологии в медиевистиката. Съвместната научна работа и обученията по проекта ще създадат условия за обмен на опит и експертиза между изследователи с различен медиевистичен профил от една страна, и от друга - между утвърдени и млади учени. Предвиждаме в целевата група на проекта да бъдат включени 6 души студенти (бакалаври и магистри от ФСФ), като смятаме, че ранното им запознанство с модерната медиевистика ще ги насочи към бъдеща научна кариера в тази област. По време на проекта всеки един от младите изследователи и студентите ще може да получава научни консултации от останалите участници в целевата група и от двама реинтегрирани в проекта български учени, работещи в чужбина. Последните активно ще се включат и в част от организираните по проекта обучения. Най-младите учени ще получат помощ и при изготвянето на първите си научни разработки в хода на проекта (магистърски тези, участия в научни форуми и публикации в научни издания). Проектът ще организира три обсъждания на научни разработки на младите учени от целевата група. |
63 704.59
|
63 094.18
|
| Изследователска мобилност: Проектът предвижда серия от краткосрочни пътувания (изходящи мобилности) на участници в целевата група за обмен на опит, участия в научни форуми и изпълнение на съвместни изследователски задачи до страни и институции, с които са установени контакти на сътрудничество по предходни проекти, свързани с изработката на електронни ресурси за обработка на средновековни славянски текстове и различни лексикографски наръчници. На първо място проектът смята да продължи и доразвие контактите си с Славянския институт в Прага, който е изработил многотомен речник на старобългарския език и в момента пристъпва към неговата дигитализация по начин, по който беше дигитализиран старобългарският речник, изработен от ИБЕ при БАН, и по чийто модел се изработва електронният исторически речник на българския език. Връзките между участниците в проекта и водещите специалисти в Прага ще са полезни и за двете страни. Подобни са и отношенията ни със Старословенския институт в Загреб, Хърватска, който разработва речник на хърватската глаголическа книжовност и се опитва да използва дигиталните технологии за неговото изработване. Безспорен авторитет в изработката на речници върху средновековен славянски материал е Институтът за руски език (ИРЯ) при Руската академия на науките, който има дългогодишен опит в правенето на речници по традиционния начин. Във Виена през 2014 г. беше основан модерен център за анализ на изображенията и материалите в културното наследство (CIMA), който позволява успешното разчитане на повредени славянски ръкописи и палимпсести с помощта на дигиталните технологии и обединява три научни дисциплини: филология, компютърни науки и химия (на материалите). Разработките на този център представляват прекрасна илюстрация на възможностите на съвременните технологии за възстановяването на културното книжовно наследство. По време на краткосрочната мобилност участниците в проекта ще могат да се възползват от възможностите на центъра за разчитане на неясни и трудни места в някои от използваните от нас ръкописи. Дългогодишни са и връзките на част от членовете на екипа на проекта с групата от Кралската академия на науките на Испания, която разработва от близо 30 години електронния исторически речник на испанския език и с която постоянно обменяхме опит и експертиза по предходни проекти. Командировките в Рим ще осигурят възможност за посещение на Ватиканската апостолическа библиотека, от която по един предходен проект СУ придоби дигитални копия на част от славянската колекция, съхранявана там. Макар че копията на ръкописите могат да се ползват в така наречената Зографска стая в библиотека "Филология" на СУ, възможността за работа с техните оригинали във Ватиканската библиотека е от изключително значение за подготовката на младите медиевисти. Достъпът до библиотеката ще се реализира с посредничеството на Трети Римски университет.
|
25 857.05
|
30 967.44
|
| Дейности по информация и комуникация: Уеб-страницата на проекта ще стане основното средство за разпространение на информация за проекта и комуникация с представителите на целевата група и други външни заинтересовани страни. Тя ще бъде включена в специализирания портал Cyrillomethodiana (http://cyrillomethodiana.uni-sofia.bg), който съдържа информация и ресурси, изработени по четири предходни проекта с медиевистична насоченост. На този специализиран портал се намират диахронен корпус на българския език и дигитализиран старобългарски речник, електронен исторически речник на българския език, електронната платформа за обучение e-Medievalia, както и специализирани старобългарски Unicode-шрифтове. Пак там се намират виртуалната библиотека и практикумът по компютърна и корпусна медиевистика. Доколкото всички тези електронни ресурси ще бъдат използвани за изпълнението на настоящото проектно предложение, разполагането на уеб-страницата на новия проект на портала ще улесни работата с ресурсите и ще осигури приемствеността между различните проектни начинания.
В края на проекта ще бъде организирана заключителна конференция, която ще представи и популяризира проектните резултати в теоретичен, методологически и практически аспект. На конференцията ще бъдат поканени и гости извън преките участници в проекта както и потенциални потребители на изработените по проекта електронни и печатни материали.
Проектът ще изработи и комплект от печатни рекламни материали, които ще се разпространяват по време на работните срещи, обученията, лятната школа и заключителната конференция по проекта, както и по време на други национални и международни конференции, в които участват членове на целевата група.
Публикуването на електронното помагало, електронните и печатните издания на двата речника (терминологиен речник и речник на езика на Патриарх Евтимий), както и публикациите в специализирания научен печат също ще осигурят необходимата информация за проектните резултати.
Проектът ще използва и своята институционална мрежа и връзките си с описаните по-горе лексикографски и медиевистични центрове, за да разпространява информация за целите и дейностите по проекта още от самото му начало. Участниците в проекта ще използват своите участия в национални и международни форуми за разгласяване на постиженията на проекта. За целта ще бъдат изработени съответните PowerPoint (PP) презентации.
Материалите от заключителната конференция, обучителните семинари и лятната школа ще бъдат качени в портала Cyrillomethodiana. |
3 142.80
|
3 142.80
|
