| Изграждане на капацитет за подобряване на контрола върху експертизата на работоспособността: Концепция за реформиране на системата за експертиза на работоспособността (10/2017; "КРСЕР") се основава на критериите и принципите на Международната класификация на човешката функционалност, уврежданията и здравето (ICF), изготвена от СЗО, за въвеждане в международен план на единни, стандартизирани понятия за описание на функционирането, увреждането и здравето на човека и на инструментариум за връзка между медицинската оценка и социалната среда, в която функционалните недостатъци се явяват като ограничения за работа. Чрез новия подход при експертизата на работоспособността ще се оценява способността на лицето да полага труд и възможностите му за включване в пазара на труда, като се отчитат неговите образование, квалификация, знания и опит, а оценката се извършва по четири категории критерии: функциониране на тялото, структури на тялото, дейности и участие, и фактори на околната среда. Доклад на Световната банка от 2015 г. констатира сериозни трудности за определяне на конкретни области на функционален капацитет, предвид колко силно и последователно са свързани със стандартизиран „капацитет за работа“ и колко разнообразни са изискванията за работа и видове ситуации на заетост, и налага мнение за необходимост от нова форма на оценка, която да оценява индивидуалния капацитет за работа и да се базира на ICF. Така, прилагането на ICF в България следва не само да адаптира методологията към националните особеностите на ДОО, но и да се реализира по начин, даващ възможност за устойчивото ѝ бъдещо развитие.
Проект „Експертиза на работоспособността“ (06/2017–10/2019; НОИ е партньор) цели разработване на методиките, по които ще работят Комисиите при извършване на медицинска експертиза и на експертиза на работоспособността (ЕР), в рамките на които ще бъдат интегрирани принципите на ICF, вкл. на свързаните с нея класификатори; и въвеждане на единни, стандартизирани критерии за описание на функционирането, увреждането и здравето на човека, въз основа на които да се оценяват вида и степента на увреждане от една страна, а от друга - способността на лицето да полага някакъв вид труд и възможностите му за включване в пазара на труда. Това, обаче, е едва 1-та стъпка от реформата, която не само следва да се развие в своята цялост, но и ще рефлектира пряко върху дейността на всяко ведомство – заинтересована страна в процеса.
Реформирането на оценката на ЕР налага детайлно преразглеждане на процесите на контролна дейност на НОИ във връзка с постановяването ѝ и необходимостта от надграждане на капацитета на експертите по осигуряване в ЦУ/ТП на НОИ относно: оценка и управление на риска, възлагането на нови и доразвиване на съществуващите функционални характеристики на дейността на експертите по осигуряване; подобряване на съществуващи и/или развиване на нови методологии и процедури на работа и оптимизиране на процесите по контрол на разходването на средствата на ДОО. Реализирането им ще даде възможност НОИ ефективно да изпълни задълженията си по КРСЕР и заложените в нея рамки и методики на работа и ще изгради капацитет за адекватна оценка и доразвиване, в бъдеще, на методиките за оценка на ЕР спрямо съвременните тенденции и наднационални политики за развитие на социалното осигуряване в цялост.
Д1 съответства на: План за действие за изпълнение на мерките за подобряване на дейността на НОИ в резултат от извършена самооценка по CAF за периода 2014-2017, Стратегическа тема 3 – конкретно за преминаване към процесно-ориентиран подход и ускоряване на изпълнението на процесите по контролната дейност и оценката на експертизата на работоспособност; и Стратегията за развитие на НОИ 2018-2021, Стратегическа цел 3.
Анализът на добрите практики, реорганизацията на процесите в системата на ЕР в НОИ и развиването на критериите за оптимизация на контролната дейност на НОИ ще доведат до разработване на цялостно нова концепция за предоставяне на осигурителни услуги.
Ст-та на Д1 е разпределена по бюдж. пера 1.1, 6.2 и 6.3. |
570 882.81
|
518 820.00
|
| Изграждане на капацитет на служители на НОИ за подобряване на качеството на експертизата на работоспособността чрез специализирани обучения и семинари: Концепция за реформиране на системата за експертиза на работоспособността изрично посочва, като ключова стъпка от реализиране на реформата, въвеждането на система за поддържане на знанията (периодична квалификация) на лицата, работещи в системата за оценка на работоспособността. Нещо повече, промените в експертните, контролно-методическите и консултативните функции на НОИ и оптимизацията на свързаните с тях вътрешни процеси, ведно с промените в процедурите на работа и методологиите по отпускане и изплащане на финансова подкрепа във връзка с констатирана загуба на работоспособност, както и обновяването на оценките на риска, предполагат цялостен и дългогодишен подход за обучение на експертите по осигуряване.
Д2.1 „Анализ на нуждите от обучение“ предвижда реализирането на детайлен анализ на нуждите от обучение на представители на ЦУ/ТП на НОИ относно организирането и управлението на дейността за оценка на работоспособността на лицата в работоспособна възраст и необходимите промени в експертните, контролно-методическите и консултативните функции на НОИ; и разработване на програма за професионална квалификация на ръководния и експертния състав на НОИ. Анализът обхваща нуждите на служители както на ръководни, така и на експертни позиции, и предлага различни теми на обучение, свързани с надграждане на професионални и лични компетенции за реализиране на възложените им задачи, и с оглед на различните функционални характеристики и отговорности на заинтересованите страни (служители на НОИ).
Д2.2 „Провеждане на обучения за подобряване на качеството на експертизата на работоспособността“ предвижда обучение на 560 представителя на НОИ за изграждане на капацитет на служители на НОИ за подобряване на качеството на експертизата на работоспособността в рамките на разработената краткосрочна програма по Д2.1.
Ст-та на Д2 е разпределена по бюдж. пера 1.1, 6.2 и 6.3. |
561 434.81
|
345 806.00
|
| Контекстен анализ на държавното обществено осигуряване за целите на НОИ: Сегашното състояние и бъдещото функциониране на осигурителната система са в пряка зависимост от първостепенни проблеми на страната, свързани с икономическия растеж и балансираното преразпределяне, доверието в институциите и държавата, демографската структура, образователното равнище и професионална подготовка сред всички етноси. Реализирането на реформата на системата за ЕР се ръководи от необходимостта от (а) соц. рехабилитация на лицата с увреждания и ефективното им участие на пазара на труда, (б) ефективен, прозрачен и ясен контролен механизъм, който да препятства злоупотребите при ползването на различните права и (в) завишен контрол върху разходването на средствата на ДОО. На практика, обаче, оценките на които се базира необходимостта и в последствие – се разработва и самата КРСЕС, са експертни и участието на социалните партньори се реализира на един последващ етап спрямо първоначалното иницииране на идеята за реформа.
Целта на Дейност 3 е да извлече контекстна информация относно: социалния ефект от реформата и как тя би засегнала позиционирането на НОИ в общественото пространство, как би рефлектирала върху публичния образ на ведомството, как следва да се промени политиката на осигурителния орган в краткосрочен и дългосрочен план, така щото да се реализира адекватна информационна и комуникационна кампания за целите на реализиране на реформата в областта на ЕР.
Нещо повече, набавянето на актуална информация относно социално-икономическите и демографските особености и поведенческите модели на регионално ниво ще спомогне за цялостното преразглеждане на политиката на НОИ в дългосрочен план относно предоставянето на осигурителни услуги в частта комуникация, публичност и прозрачност на управлението, но също и оценка на риска и превенция на злоупотреби при оценката на ЕР. Към настоящия момент ключовите анализи на контролната дейност на НОИ се базират изцяло на демографски признаци и териториално разпределение на ресурс. В същото време, статистическите данни показват сериозни различия по редица показатели – на регионален принцип, зад които липсва „логично обяснение“.
Ключово място в Стратегията за развитие на НОИ 2018-2021 г. заемат необходимостта от нарастване на потребителската удовлетвореност и усъвършенстване на прилаганите комуникационни канали и партньорски взаимоотношения и сътрудничество. НОИ осъществява дейността си като активен посредник между осигурените лица, осигурителите и държавата, и е в непрекъснато взаимодействие с обкръжаващата среда. В този смисъл, за постигане целите на Института е от ключово значение изграждането на ефективни комуникации, взаимодействия и установяването на резултатни партньорства за координирано сътрудничество с институциите и органите на изпълнителната, съдебната и законодателната власт. Особено значими са и дейностите, свързани с поддържане на регулярни контакти с гражданите, бизнеса, браншовите и неправителствените организации във връзка с призванието на НОИ да предоставя качествени и адекватни услуги, като същевременно се стреми към максимално улеснение при използването им. Още по-засилени са тези необходимости и в рамките на една предстояща реформа с такъв мащаб и толкова специфичен социален ефект.
Създаването и поддържането на обратна връзка с потребителите и измерването на резултатите чрез удовлетвореността на клиентите е особено важна, тъй като позволява навременно идентифициране на разминаванията между очаквания и резултат и предприемане на коригиращи действия.
В същото време, неколкократно е констатирано в докладите от дейността на НОИ през последните години, че за българската осигурителна система е от съществено значение да се постигне баланс между основните принципи на осигуряването, солидарността и съответствието. За целта, НОИ трябва да достигне до реалната фактическа обстановка и да потърси онези поведенчески модели, които ще съкратят социалните рискове и ще намалят съпротивата на гражданите и организациите към промени.
Ст-та на Д3 е разпределена по бюдж. пера 1.1 и 6.2. |
445 493.34
|
432 000.00
|
| Разработване на комуникационна стратегия на НОИ и извеждане на сценарии за повишаване осведомеността относно реформиране на системата за експертиза на работоспособността: Държ. органи имат полза от активни граждани и от динамично гражданско общество. Те трябва да предприемат конкретни действия за улесняване на достъпа до информация, да повишават нивото на осведоменост, да разширяват знанията и уменията на гражданите, вкл. по въпросите на трудовата и осиг. материя. Подобряването на осиг. култура има ефект върху намаляването на сивия сектор и повишаване на соц. защита, с което би се постигнала една от ключовите цели на КРСЕР.
НОИ заключава още през 2010 г. „[т]рябва да се помогне на младите хора на България да осъзнаят собствената си значимост, сила и лична отговорност и да упражняват гражданска и професионална солидарност за ефективно отстояване на своите права и интереси. Провеждането на информационни кампании за популяризиране на пенсионноосигурителната система с формите на осигуряване и видове пенсионни фондове и схеми би способствало за повишаване на обществената информираност и по-високата социална защита на осигурените лица”, давайки липсата на адекватна комуникационна кампания за проведената тогава пенсионна реформа като негативен пример и отрицателен опит на НОИ. И до днес не са констатирани сериозни подобрения в този аспект.
В дългосрочен план КРСЕР изисква тясно сътрудничество между органите по медицинска експертиза, Комисиите по ЕР, НОИ, АЗ, Служби по трудова медицина, структурите на АСП, общ. администрации, доставчици на соц. услуги и др. институции, осигуряващи соц. услуги за хора с увреждания, без да реферира към конкретен(-ни) план(-ове) за действие. В тази връзка, за реализация на КРСЕР са посочени няколко ключови стъпки, измежду които е и провеждане на информационни кампании – отново не са дадени ясни времеви диапазони и възможности за ресурсно обезпечаване.
В същото време, към настоящия момент липсва цялостна комуникационна стратегия на НОИ, която да адресира: нуждите, свързани с повишаване на доверието към дейността на НОИ и осведомеността на гражданите относно процесите на държавното обществено осигуряване във връзка с реформирането на системата за ЕР (по приложението на КРСЕР), и необходимостта от развиването на дългосрочна политика за управление на партньорствата и участието на НОИ в изграждането на съвместни програми за социално подпомагане.
Дейността на НОИ изисква все по-голяма интеграция в интердисциплинарни политики и сътрудничество на институционално ниво за хоризонтално развиване на социалното осигуряване и преплитането му с други секторни политики на национално ниво. С оглед на адресираните от КРСЕР критични за реализиране на реформата партньорства, е необходимо да се извърши анализ на промяната в процесите на взаимодействие между НОИ и трети страни за развиване на системата за експертиза на работоспособността. Нещо повече, необходимо е да се проучат и установят настоящите и бъдещите потребности на заинтересованите страни по приложението на КРСЕР и изготвяне на единна политика за взаимодействие в изпълнение на КРСЕР като част от цялостната политика за управление на партньорства на НОИ. (Д4.1)
Въз основа на резултатите от Д3.1, Д3.2 и Д4.1 ще се разработи комуникационна стратегия на НОИ и план за приложението ѝ, който да се обновява на годишна база, а общата комуникационна стратегия ще бъде доразвита за целите на информационните кампании по повод реформата на системата за ЕР, като този подход ще илюстрира и механизъм за адаптация и тематична насоченост на комуникационната стратегия спрямо актуална кампания; и ще бъдат разработени минимум 8 сценарии за повишаване осведомеността относно реформиране на системата за ЕР спрямо специфични аудитории. (Д4.2)
В рамките на Д4.3 ще стартира де факто изпълнението на комуникационната стратегия чрез подготовка на информационни материали, разработка и разпространение на комуникационни клипове, публикации в медиите, активна кампания в социалните медии и провеждане на 6 разяснителни срещи със заинтересовани страни по региони на планиране.
Ст-та на Д4 е разпределена по бюдж. пера 1.1, 6.2 и 6.3. |
421 662.40
|
377 415.08
|
| Технологично обезпечаване на НОИ за целите на развитие на контролната дейност: През есента на 2017 г., цялостна инвентаризация в НОИ констатира сериозни несъответствия между техн. нужди на НОИ да изпълнява своите контр. и методически функции в контекста на КРСЕР и обслужване на заинт. страни по места и наличната техн. инфраструктура. ЕР, като ключово направление от контр. дейност на НОИ, ангажира сериозен техн. ресурс и с оглед на взаимовръзките между звената простира необходимостта от техн. обезпечаване и към други отдели. Също така, отново по КРСЕР, бъдещите Комисии по ЕР са постоянно-действащи, определени на териториален принцип, като разпределението и броят им ще е съобразен със съществуващите структури в с-мата на НОИ, с броя и гъстотата на населението по региони и с наличните мед. и др. специалисти по места. Ето защо е необходимо създаване на доп. състави към комисиите и осигуряване на мобилност между тях за осигуряване на лесен достъп до ЕР и бързина на експертното решение.
Д5.1 има за цел да набави необходимото хардуерно оборудване за обезпечаване минималното необходимо оборудване в съответствие с констатациите от инвентаризацията и за целите на инфраструктурното обезпечаване на свързани елементи (компютърни конфигурации; специализирани сървъри; периферни устройства по архивни стопанства) – за служители, текущо ангажирани в областта на ЕР, свързаните с тях поддържащи отдели, предвиденото увеличение на състава и изграждане на обучителен център на НОИ.
Анализ от декември 2017 г. на фактическото състояние на автомобилния парк на НОИ констатира необходимост от закупуване на 30 нови МПС за осигуряване на мобилност в отдалечените райони за реализация на новата политика по КРСЕР, предвид позиционирането на ТП на НОИ единствено в областни градове (вкл. за случаи на лица в неравностойно положение) и с оглед обновените процеси, дейности и състави на контр. звена. Експертите по соц. осигуряване, ангажирани с оценка на ЕР, са основните звена, извършващи контр. проверки по места. Проверките на терен ще осигурят достъп на контр. органи до медицинска документация и контакти с други институции и/или организации извън населеното място на ТП на НОИ. Тези доп. източници на информация ще подпомогнат ускоряването и прецизността на вземане на решение. Изискуемият брой МПС е минимално необходимото оборудване за тези звена за обезпечаване на техните мобилни нужди по КРСЕР. От тях 28 ще бъдат разпределени във всяко от териториалните поделения, а 2 ще се използват за компетентните звена в областта на осъществяването и контрола на ЕР в ЦУ на НОИ (Д5.2)."
КРСЕР поставяне изискване за въвеждането на система за поддържане на знанията (периодична квалификация) на лицата, работещи в системата за ЕР. НОИ счита за целесъобразно и икономически обосновано да изгради собствен ресурс за обучение на кадрите, заети с ЕР, наместо да осъществява подбор на консултант(-и)/изпълнител(-и) по обществени поръчки за в бъдеще за целите на такова епизодично обучение. В този смисъл е разписана и Д2 – по начин, гарантиращ устойчивост и продължително обезпечаване на усилията с човешки ресурси (вкл. изготвяне на краткосрочна програма за обучение, материали и ръководства за служителите, ангажирани с ЕР, всеки от които ще премине мин. по 1 обучение; обучение на 28 експерти за вътр. обучители на НОИ; изготвяне на дългосрочна стратегия за проф. квалификация). Също, налице е необходимост от ежегодно опресняване (минимум по веднъж) или преминаване през спец. обучение на лицата в с-мата на ЕР от гледна точка на сложността на материята и обвързаността ѝ с множество норм. актове и условности. С оглед на големия брой служители на НОИ и свързаното с това текучество по ТП и в ЦУ, би следвало всеки нов служител също да преминава самостоятелно обучение. Предвид това, че НОИ не развива целенасочена менторска политика, това първоначално обучение следва да се организира по алтернативен начин.
Д5.3 ще се обезпечи обучително звено, което ще предлага организиране на вътрешни обучения в ЦУ на НОИ.
Ст-та на Д5 е разпределена по бюдж. пера 1.1, 4.1 и 5.1. |
2 807 522.64
|
2 750 856.00
|
