| Изработване на мониторингов доклад за текущото изпълнение на Средносрочната програма за помощ за развитие и хуманитарна помощ на Р България за периода 2020-2024 г.: Съгласно ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 234 от 2011 г. политиката на България на участие в международното сътрудничество за развитие е неразделна част от външната политика на Република България и се осъществява в съответствие с общата политика на ЕС в областта на сътрудничеството за развитие. Конкретните задачи на политиката за развитие се определят чрез средносрочно планиране с участието на всички заинтересовани страни, включително гражданското общество. Изпълнението ѝ подлежи на публичен контрол.
В мониторинговия доклад ще се направи анализ на външната и вътрешната среда, в която започва изпълнението на Средносрочната програма за помощ за развитие и хуманитарна помощ на Р България за периода 2020-2024 г. В общ план българското сътрудничество за развитие съдейства на страните партньори да постигнат Дневния ред на ООН за устойчиво развитие до 2030 г., приет от Организацията на обединените нации през септември 2015 г. То набира скорост в променяща се глобална среда, където Китай, Индия, Турция и други така наречени „нови донори“ усилват позиции и влияние. На този фон в доклада ще се очертаят кратко някои тенденции в поведението на донорите, спазващи принципите на ОИСР за предоставяне на помощ за развитие и за оценка на нейната ефективност. Ще се представят промени в целите и в управлението на политиката за развитие в ЕС. В съществената част на доклада ще се определят диференцирани роли и отговорности на участниците и институциите, работещи в областта на развитието, във връзка с изпълнението на програмата и прилагането на принципите, с цел ускоряване на напредъка.
Ще се представи сравнителен анализ на стратегическия документ по отношение на предишните средносрочни програми, за да се отчете напредък спрямо основните принципи и приоритети, записани още в ПМС 234 от 2011 г. Ще се отчете спецификата на периода, свързан с глобалната пандемия COVID-19 и нуждата от преразпределение и пренасочване на финансови средства. Анализът ще бъде фокусиран върху търсенето на по-голяма ефективност на българската политика на международно сътрудничество за развитие. За оценка на ефективността ще се вземат предвид изработените в глобални и в европейски форуми принципи на ефективност, а именно демократична ангажираност на държавата реципиент, съгласуване на дейностите между донорите, укрепване на местния капацитет, прозрачност и демократична отчетност, акцент върху резултатите, приобщаване.
В анализа ще се оцени ефектът от избора на приоритети при средносрочното планиране. Средносрочната програма за периода 2020-2024 г. доразвива и обогатява географските и секторни приоритети на официалната помощ за развитие на България, залегнали в предишните стратегически документи, като разширява и кръга на участниците. Тя е доказателство за това, че от предимно получател на помощ за развитие, страната ни се утвърждава все повече като страна донор, която споделя ценностите на международното сътрудничество за развитие и активно се подготвя за осъществяване на една от важните външно-политически задачи, членство в Организацията за икономическо сътрудничество и развитие – международната организация, която определя правилата за предоставяне на помощ за развитие при ясни критерии и все по-голяма прозрачност.
Ще се направи оценка и на разпределението на българската официална помощ за развитие по многостранна и двустранна линия. По многостранна линия се включва участие в политиката на ЕС на развитие; участие в универсални механизми чрез системата на ООН и други международни организации; участие с доброволни вноски към Европейския съюз или международни организации, включени в Приложение 2 към Указанията на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) за докладване на предоставената помощ. По двустранна линия са предвидени разнообразни форми, избирани съобразно нуждите на страната-партньор и възможностите на Република България като страна донор. |
5 594.00
|
5 594.00
|
| Партньорство с гражданското общество за постигане на целите на Средносрочната програма: Тази дейност е насочена към постигане на втората конкретна цел на този проект, а именно да допринесе за увеличаване на ролята на неправителствените организации в изпълнението на българската политика за развитие, включително за редовно и прозрачно отчитане по изпълнението на програми и проекти, както и при докладване пред международните организации. Тя е особено необходима и в контекста на поетите ангажименти в индикаторите за изпълнение на Средносрочната програма за помощ за развитие и хуманитарна помощ (2020-2024 г.), които си поставят за цел засилено участие на българския неправителствен сектор и нарастване на участието на български изпълнители в ОПР.
Задачата е създаване на среда за по-добро партньорство между НПО и изпълнителите на политиката в държавните институции - в името на споделяне на усилието и на успеха. Възможните форми са изграждане на устойчив канал на комуникация, включване на представители на НПО в работни групи за обсъждане на проблеми и споделяне на позиции. В тази дейност от проекта е предвидено провеждането на кръгла маса, на която да се представи анализ на ситуацията (представяне на мониторинговия доклад), опознаване на активните представители на двете партниращи групи и обсъждане на полезни за изпълнение на Средносрочната програма форми на взаимодействие.
Ще се подготви наръчник в помощ на неправителствените организации, които имат мисията да наблюдават/подпомагат изпълнението на поети от правителството международни ангажименти. Той ще съдържа информация за определените в стратегическите документи стъпки за отчитане по програми и планове, както и за процедурите и механизмите на отчитане в ОИСР и в ЕС. Така например в раздела за мониторинг и оценка на Средносрочната програма 2020-2024 са посочени конкретни срокове за представяне на отчети по изпълнението й. Изброени са индикатори със съответните срокове.
Ще се подготви и втори наръчник за работата на държавните институции с представителите на гражданското общество в нашата страна и в държавите-партньори. Подготовката му ще отчита признатата в рамките на европейската политика за развитие роля на гражданските организации. Ще се вземе предвид бъдещото членство на България в ОИСР и съответните изисквания за отчитане пред Комитета по помощта за развитие към ОИСР. През юни 2018 г. България е приета за участник в Комитета по помощта за развитие към ОИСР (КПР-DAC), което потвърждава значението на тази дейност. Дейността е важна и за отчитането на България пред Глобалното партньорство за развитие или пред Политическия форум на високо равнище по устойчиво развитие.
Организациите на гражданското общество отдавна са част от вътрешния пейзаж на много страни, които са членове на КПР/DAC на ОИСР и допринасят за социалното, икономическото, културното и демократичното развитие. През 2018 г. членовете на КПР отпуснаха близо 21 милиарда щатски долара за организации на гражданското общество. Признава се, че те насърчават подходи, основани на правата на човека и предоставят услуги, допълващи тези, предоставяни от правителствата. Ценени са заради своите знания, опит и експертиза; тяхната гъвкавост при реагиране на променящите се нужди и контексти; и тяхната рентабилност.
Дейността е необходима за по-доброто и навременно изпълнение на поетите от правителството ангажименти в Средносрочната програма 2020-2024 (раздел 04), че „за постигане на по-голяма ефективност на ОПР, България се нуждае от активизиране участието на неправителствения сектор и бизнеса в дейностите по помощ за развитие в съответствие с водещите световни добри практики. За тази цел е необходимо адаптиране на националната нормативна уредба, така че да насърчава участието на българския бизнес и на българските юридически лица с нестопанска цел“.
|
10 276.36
|
8 428.78
|
| Законодателство за открито и отговорно управление на българската политика за развитие: Застъпническата кампания ще се изпълнява с цел да се реализира препоръчаното в Средносрочната програма приемане на Закон за международно сътрудничество за развитие, позволяващ по-добри хоризонтални връзки между институциите и включване на български неправителствени организации в конкретни дейности и проекти. Приемането на Закон за международно сътрудничество за развитие от Народното събрание е първият индикатор за изпълнение на Средносрочната програма 2020-2024 г., а посочената цел е „установяване на ефикасна правна база“.
За постигането на целите на тази дейност ще се приложат принципите за успешно провеждане на застъпническа кампания. На първо място ще се установят потребностите на ангажираните в изпълнението на българската политика на международно сътрудничество за развитие държавни институции и ще се идентифицират важните за хоризонталното управление на политиката междуведомствени връзки. На второ място ще бъдат идентифицирани неправителствените организации, притежаващи експертиза по темата или в областта на застъпничеството, за да бъдат привлечени като съюзници в застъпничеството. Ще се уточнят основните послания и ще се изберат инструментите и медийните канали за ангажиране на правителството, на неправителствените организации, бизнеса и по-широката общественост.
Основните послания ще отразяват накратко необходимостта от приемането на закон.
1. Необходимо е на политиката на международно сътрудничество за развитие да се придаде по-висок ред на правна норма за уреждане на обществените отношения. Засега нормативната основа на политиката на България за международно сътрудничество за развитие е Постановление 234 на Министерския съвет от 2011 г., което съгласно Закона за нормативните актове е подзаконов нормативен акт. Основните принципи на българската политика за развитие по отношение на съдържанието биха получили значително по-голяма правна и политическа тежест, ако бъдат закотвени в „закон за сътрудничеството за развитие“ и по този начин им се даде по-голяма легитимност.
2. По-голямата част от държавите-членки на ЕС имат такъв закон, който помага за утвърждаване на основните принципи за ефективност на помощта за развитие. В много от новите страни членки на ЕС е приет такъв закон и функционира Агенция за международно сътрудничество за развитие.
3. Чрез приемането на закон се предпоставя по-голяма ангажираност на парламента с политиката на международно сътрудничество за развитие. Парламентаристите имат възможност и конституционна отговорност да играят важна роля в подкрепата и наблюдението на изпълнението на много от международните ангажименти на българското правителство, свързани с българската политика за международно сътрудничество за развитие.
Избраните инструменти за ангажиране на правителството, на неправителствените организации и бизнеса са срещи във в виртуалното пространство и по възможност заради пандемията, на живо. Ще се организира един уебинар за информиране и ангажиране на привлечените за участие в застъпническата кампания НПО и институции. За мобилизирането им ще се организира двудневна конференция с участието на всички заинтересовани страни.
Информацията за основните послания и за конкретните събития ще се разпространява през медиите и социалните мрежи.
За краен потребител на застъпническата кампания се приемат народните представители, които в крайна сметка ще обсъждат и евентуално ще приемат закона. Подготвените по тази дейност продукти са предназначени да информират и да убедят представители на най-важните за темата парламентарни комисии за ползите от подобряването на нормативната уредба на политиката за международно сътрудничество за развитие.
|
20 876.00
|
19 272.80
|
| Информационни дейности за повишаване осведомеността на заитересованите страни и широката общественост: Конкретната задача на тази дейност е осигуряване на широка информираност сред гражданските организации и останалите заинтересовани страни относно постигнатите по проекта резултати, за произведените продукти, за достъпа до тях, както и информация за отзвука и характера на обратната връзка. За изпълнението на тази задача ще се използват различни комуникационни канали за възможно по-широк обхват на новините около изпълняваните дейности и за възможно най-малко загуби от усилията за директни съобщения до заинтересованите страни.
За тази цел ще работим с непрекъснато обогатявана база данни, ще търсим отзвук и обратна връзка. Ще използваме социалните мрежи, ще търсим инфлуенсъри за оформяне на двустепенен канал на информиране и убеждаване.
Основна целева група са неправителствените организации, по-специално тези, работещи по темите на устойчивото развитие и изпълнението на Целите на ООН за устойчиво развитие. С планираната в социалните мрежи информационна кампания ще се опитаме да достигнем най-широк обхват на неправителствения сектор в страната и на бизнес сдруженията, за да поддържаме устойчиво идеята за колективно усилие. Важно е гражданският сектор да бъде добре информиран по темите, за да е способен да окаже подкрепа в конкретните дейности по проекта.
Планирали сме достатъчно на брой дейности за достигане до държавните институции, включително работещите по темите на развитието парламентарни комисии и парламента като цяло. С добре поддържани информационни канали се надяваме да успеем да убедим представители на правителството и парламента, че партньорството с организациите на гражданското общество ще допринесе за по-добри резултати при планирането, изпълнението и ефективността на българската политика за развитие. С двудневната конференция, участието на експерти от различни институции и отразяването в медиите ще бъде демонстрираме потенциала на гражданските организации и на малкия и среден бизнес да участват в проекти в рамките на българската помощ за развитие и хуманитарна помощ.
Заради избора да работим за приемане на закон за международно сътрудничество за развитие, усилията на информационната ни дейност ще са съсредоточени върху подходящ избор на комуникационни инструменти в работата с членовете на Народното събрание и на конкретни парламентарни комисии.
Ще разпространим информация до академичните общности, работещи в областта на международните отношения, за да ги привлечем към наши събития и за изпълнението на конкретни дейности. Ще търсим сред тях лидери на мнение като допълнителен източник на комуникация в планираните комуникационни инструменти.
Ще работим с разбирането, че политиката на международно сътрудничество за развитие изисква целенасочена и активна комуникация със заинтересованите страни на национално ниво. Широката обществена подкрепа е основен фактор за нейното успешно изпълнение. В Средносрочната програма на правителството за помощ за развитие и хуманитарна помощ е записано, че „ще бъдат насърчавани проекти, които ангажират българската общественост и повишават нейната чувствителност /информираност към/за глобалните предизвикателства пред социалното, икономическото и екологичното развитие в т. ч. чрез целева програма за глобално образование и повишаване на информираността“.
|
4 082.88
|
4 109.00
|
