| Проучване за ефективността на политиката за отворени данни в България, като механизъм за повишаване на гражданското участие.: Отворените данни е една от забележителните тенденции в света в развитието на публичната администрация в последните години, която има потенциал да преформулира гражданското участие. Данните, публикувани в машинно-четим вид дават възможност на отделния гражданин да бъде „одитор от креслото вкъщи“ по отношение прозрачността и отчетността на публичните власти, като например следи изразходването на публични средства чрез новите технологии за анализ на данни.
България е една от страните, която се включи от самото начало на процеса на отваряне на данни. Инвестирането на време и усилия от страна на публичния сектор за отваряне на информация за повторна употреба, поставя институциите крачка напред както пред неправителствените организации, така и пред бизнеса. Инициативата привлича подкрепа, но в същото време има и критики за качеството на нейната работа, което не дава възможност гражданите напълно да се възползват от нея. Тъй като тази политика е сравнително нова за България, все още няма оценки за въздействието й върху обществото и бизнеса, както и за възможностите й като механизъм за гражданско участие.
Целта на НПО Линкс е да адресира този дефицит, като проучи публикуваните данни в в Портала за отворени данни на Република България http://opendata.government.bg/, като изследваме използваемостта, въздействието върху гражданите и бизнеса, както устойчивостта й като политиката, приноса й към откритото и отговорно управление. Дейностите по анализа са част от допустими дейности от Група №1.
Екип от експерти на НПО Линкс – икономист, статистик, социолог и експерт „Информационни технологии“ ще формират смесена работна група, която ще изготви Методология за анализ на публикуваните данни в Портала за отворени данни на Република България http://opendata.government.bg/ в рамките на 6 месеца. Основният изследователски въпрос на Методологията е: Доколко ефективна е политиката за отваряне на данни в България и как използването на отворени данни насърчава гражданското участие в процеса на формулиране, изпълнение и мониторинг на политики? Този въпрос ще бъде адресиран чрез проучване на икономическата устойчивост на политиката на отворените данни, използваемост и качество на публикуваните данни, наличие на метаданни, актуалност на данните.
На базата на Методологията ще бъде направен икономически и статистически анализ . За да бъде оценена икономическата и обществената значимост на отворените данни ще бъде направено и онлайн проучване сред представителна извадка от 500 неправителствени организации и 500 бизнеса в България. Онлайн проучването освен да оцени нагласите на НПО и бизнеса към политиката на отворени данни, ще проучи разпознаваемостта на инициативата, като по този начин ще имаме възможност реалистично да очертаем потенциала на отворените данни за повишаване доверието в институциите
Последният етап от анализа е провеждането на 4 фокус групи с представители на централна и местна администрация, които са публикували данни, както с НПО и бизнес, за да се очертаят проблемните области в работата с отворени данни. Докладите от онлайн проучването и фокус групите ще бъдат представени на заинтересованите страни Държавна агенцията "Електронно управление", Националното сдружение на общините, за да разкрият факторите, които стимулират и които спират гражданското участие, базирано на отворени данни. |
11 473.92
|
8 935.66
|
| Модел за граждански мониторинг на политики, базиран на отворени данни.: Гражданското участие е ключово за откритото и отговорно управление, но във времето на „постистината“ („post-truth“) и широкото разпространение на фалшивите новини, когато нивото на недоверие към институциите бележи поредното дъно, става все по-трудно да се реализират ефективни и надеждни форми на гражданско участие.
Данните и информацията са важни, но това не е достатъчно, гражданите трябва да чувстват, че техният глас се чува, че тяхното мнение се търси активно, за да бъде включено в процеса на взимане на решения. Процесът на включване на гражданите във формиране, изпълнение и мониторинг на политики е двустранен. От една страна, институциите изпитват трудности да прилагат нови механизми за гражданско участие и да променят организационната си култура, от друга гражданите подхождат със съмнения към властта, но те не познават достатъчно механизмите за изработване на политики и не знаят в достатъчна степен правата и възможностите си за включване.
Целта на НПО Линкс е да срещне тези две гледни точки и да разработи модел за гражданско участие, базиран на отворени данни, като фокусът е приоритизиране на данните, които подлежат на отваряне, което е част от допустимите дейности по Група №2. На базата на анализите от Дейност 1, експертите „Отворени данни“, „Мониторинг на политики за открито управление“, „Бизнес“ и „Информационни технологии“ в рамките на 6 месеца ще проучат три тематични случая в областите екология, транспорт и образование и ще разработят модел за насърчаване на гражданското участие, базиран на отворени данни. Анализът от дейностите по Група№1 на проекта ще допринесе идентифицирането на данни в трите области и институциите, които са ги публикували. |
11 473.92
|
6 460.45
|
| Съвместни действия за насърчаване на гражданското участие с помощта на отворени данни: България е една от първите 50 страни в света, която се присъедини към Инициативата „Партньорство за открито управление“ (ПОУ) през 2011 г. Партньорството изисква страната да предоставя по голяма достъпност на информацията от институциите на обществото, като въвежда стандарти за прозрачност и отчетност в институциите, както и да използва технологиите за повече отчетност. Проактивното публикуване на информация и създаването на Портал за отворени данни са част от ангажиментите по ПОУ. До този момент са публикувани 3 списъка с набори от данни, които са изготвени от Министерски съвет. Към момента политиките за отворени данни се координират от Държавна агенцията „Електронно управление“. През последните 3 години бяха проведени няколко информационни срещи за популяризиране на инициативата и няколко обучителни семинара от Института за публична администрация, предимно в София, но все още грамотността за работа с данни на отделните администрации и потребители не е на необходимото ниво. За да бъде реализирана ефективно политиката на отворени данни в България, има необходимост от съвместни действия между институциите, неправителствените организации и бизнеса. Капацитетът на институциите – доставчиците на данни – не е висок и това проличава от качеството на публикуваните данни, тяхната актуалност и коректност. Липсват механизми за постоянен и регулярен обмен на информация. От друга страна потребителите също не разполагат с достатъчно капацитет за извличане, обработка и визуализиране на данни. Извън провежданите хакатони, от различни организации няма постоянни програми, които да популяризират политиките на отворени данни.
В тази връзка третата част от проекта на НПО Линкс (Група дейности №3) цели обмена на знания, информация и добри практики на двете страни – доставчици и потребители на данни. От една страна съвместната работа ще стимулира използването на данни от неправителствени организации и бизнес, а от друга администрацията да разбере смисъла и ползата от отварянето на данни. Дейностите ще бъдат в София и Стара Загора, защото в тях има най-голям потенциал за обмяна на данни, информация, практики в областта на отворените данни.
Въпросите, които ще бъдат адресирани са:
1. Какво знаят неправителствените организации и бизнеса в София и Стара Загора за отворените данни? Какво знаят за политиките на институциите по отварянето на данни в мрежата?
2. Какво знаят администрациите за използването на данни от потребителите?
3. Какво правят неправителствените организации и бизнес за развитие на уменията за работа с данни?
4. Какви са нуждите на администрацията за работа с данни?
5. Кой е най-добрият начин за повишаване на капацитета на неправителствените организации и бизнеса, за да могат да достъпват и използват отворени данни на институциите за постигане открито и отговорно управление?
Кой е най-добрият начин за повишване на капацитета на администрацията за приоритизиране на данните, спрямо нуждите на обществото?
Двете програми ще обхванат 40 администратори, 40 представители на НПО и 20 представители на бизнеса в София и Стара Загора.
|
41 658.80
|
8 054.67
|
| Информационна кампания #Аз обичам данните!: Информационната кампания #Аз обичам данните! цели да представи ползите от отворените данни, да стимулира администрацията да предостави достъп до качествени и актуални данни, както и да насърчи гражданите да ги използват и е част от допустимите дейности по Група №4. Кампанията има за цел чрез популяризиране възможностите на отворените да намали недоверието в публичните власти данни да преодолее недоверието в институциите. НПО Линкс ще организира Младежки форум, в който ще стимулира диалога между институциите и младите хора в неправителствените организации, бизнеса, ИТ сектора медиите.
Ще бъдат организирани 10 работни срещи на 50 младежа до 35 години, които ще посетят 10 администрации и университети в рамките на 6 месеца, за да се запознаят с работата по отварянето на данните от една страна и от друга да споделят нуждите за техните каузи и бизнеси.
В световния Ден на отворените данни ще бъдат връчени награди за най-добър проект-разработка за отворени данни.
Информационната кампания ще е насочена към следните целеви групи – граждани и граждански групи, които могат да участват в инициативи за отворени данни като потребители, например при избор на училище, болница, градски транспорт; бизнес – изпълнители на обществени поръчки, startup предприемачи, мултинационални компании, които работят за разбирането на правилата и регулациите за използването на данни и разработването на иновативни продукти и приложения; НПО – в различни тематични сфери, които работят за различни каузи и отворените данни могат да им бъдат от полза; медии, които могат да интерпретират данните в принт, онлайн и телевизионни истории и журналистически разследвания.
|
11 763.96
|
0.00
|
