| Анализ на законодателните процеси и процедури: ЦМП съвместно с партньори от НПО сектора е реализирал редица проекти, финансирани от ОПДУ по приоритетна ос Ефективно и професионално управление в партньорство с гражданското общество и бизнеса и Прозрачна и ефективна съдебна система, свързани с гражданското участие, мониторинг и контрол както в дейността на органите на централната и местна власт, така и реформите в съдебната. Независимо за дали става дума за изпълнителната, или за съдебната власт, качеството на законите и нормативните актове е от ключово значение за ефективността и ефикасността на упражняваната властова функция. Нещо повече параметри на нормативната база като устойчивост, последователност, съгласуваност и предсказуемост влияят върху интегритета на държавна власт. Изчерпателност, прозрачност, институционалност и обезпеченост (осигуряване на капацитет за провеждане на политиките) гарантират откритостта и отговорността при изпълнение на държавната политика, в който и да е сектор и осигурява ефективна работа на държавната администрация.
През март 2019 г. ОИСР в рубриката „По-добро регулиране“ публикува доклад "Практики за по-добро регулиране в ЕС", в който се подчертава, че регулаторната политика е един от основните лостове на държавната политика за подобряване на общественото благосъстояние и важността да се ангажират гражданите и всички заинтересовани страни в разработването на закони , когато те са инициирани от правителството, така и когато законодателната инициатива е на депутати. Като приложение към доклада е публикувана таблица, отразяваща съотношението между законите, инициирани от националните парламенти и за 2019 г. и приетите, които са инициирани от правителството. България е ДЧ с най-голям дял на закони (58%), приети по инициатива на депутати в НС, в сравнение с Финландия, Гърция, Швеция (0%). И докато оценката за процедурите за включването на гражданите и заинтересованите страни в рамките на формулиране на законите на ниво правителство е сравнително висока, то това не е така за законите, инициирани от народните представители.
За адресиране на този дефицит, чиято целева група е изпълнителна и законодателната власт и техните администрации, планираме да извършим анализ на разпоредбите на Конституцията, Закона за нормативните актове, Правилника на НС, и други приложими към законодателния процес нормативни актове и утвърдени практики, ако има, с цел извеждане на законно определените принципи и ценности за провеждане на добър законодателен процес. Определянето на най-добрите законодателни процедури, независимо дали МС и/или НС инициира процеса ще бъде направено след подробен сравнителен анализ на приложимата нормативна база. За оценка на процеса за всеки приет акт по отношение прилагането на формулираните принципи ще бъде разработен набор от обективни критерии за оценка. Формулиране на общоприложими принципи и критерии за оценка ще бъдат тествани в две фокус групи от представители на изпълнителната, съдебната и законодателната власт, граждански организации, граждани. Тестваните принципи и критерии ще бъдат използвани за оценка в следващите дейности.
Дейност 1 допринася за постигането на КЦ 1 и КЦ 2.
От написаното по-горе следва, че целевите групи на дейността обхваща всички заинтересовани от подобряването на законодателния процес и ангажиране на гражданите и заинтересованите страни в него, а именно:
• Държавна администрация;
• Органите на изпълнителната власт;
• Народно събрание, като орган на държавна влас;
• Неправителствени организации, ангажирани с доброто управление;
• Бизнес;
• Обществото като цяло.
Дейност 1 посреща потребността на целевите групи да притежават набор от общоприложими принципи за добър законодателен процес, с прилагането на който ще може да се осигури по-благоприятна, ясна и предсказуема регулаторна и бизнес среда, за подобряване на „общественото благосъстояние“ (ОИСР). |
18 057.60
|
18 057.60
|
| Оценка на законодателния процес: Дейност 2 се основава на постигнатите в дейност 1 резултати, а именно формулирани критерии за качество на законодателния процес, чиито стойности могат да бъдат установени с до 5 „бинарни“ въпроса, разделени по категории.
В рамките на дейност 2 ще бъде извършен мониторинг на законодателната дейност в рамките на една пълна сесия на Народното събрание. За определяне на параметрите на дейността за референтна е разгледана дейността на последното завършило мандата си НС- 44, с 11 парламентарни сесии. Броят на приетите закони в рамките на една сесия варира от 17 до 83, като не зависи от вида на сесията – есенна, зимна и лятна. За може оценката да послужи за формулиране на обосновани заключение, въз основа на който да се изготвят препоръки в дейност 3, то НС трябва да има активна законодателна дейност и да е приело поне 35 закона. Това е критерият за избор на мониторираната сесия на НС. Допълнителен критерий за подбор е приетите закони да са както по инициатива на МС, така и на народни представители или със значителен (оценим) принос към законопроектите на народното събрание.
Поетият с Правилника за организацията и дейността на Народното събрание ангажимент за публикуване на стенографските протоколи от дебатите в заседания и на протоколите от заседанията на Комисиите в 7 дневен срок, ще даде възможност за извършването на ефективен мониторинг по приемането на законодателството, както и за пълноценно извършване на оценката, дори на пленарни сесии, проведени в рамките на изпълнението на проекта.
За всеки един от приетите закони ще бъде оценено качеството на законодателния процес по изработените критерии, включително за ангажирането на гражданите и за оценката на въздействието. Формулираната оценка ще бъде визуализирана за всеки закон. След оценката на процеса по приемането на поне 35 закона, ще бъде изработена обобщена оценка за конкретната сесия. И тези резултати ще бъдат визуализирани.
Дейност 2 допринася за постигане на постигането на конкретна цел 2 (КЦ2) и е насочена към потребностите на широк спектър от целеви групи, а именно:
- държавната администрация и органите на изпълнителната власт за получаване на по-голяма яснота за пътя на законопроектите след като излязат от МС. Извършването оценката и визуализацията и за всеки закон адресира съответния орган на държавната власт и неговата администрация като дава възможност за отчитане на силните и слаби страни в процеса и съответно оптимизиране на процесите.
- Народното събрание – като предоставя оценка на законодателния процес в НС, отчита и оценява приноса на администрацията на НС и на народните представители като инициатори на законодателство, самостоятелно или с намеса в проектите на МС, посочва силните и слаби страни на този принос.
- На обществото като цяло като осигурява видимост на процесите, осигурява прозрачността и откритостта на тези процеси и същевременно осветлява и персонализира в голяма степен отговорността за качеството на законодателството на всеки етап от неговото приемане. |
17 701.20
|
17 701.20
|
| Препоръки за подобряване на законодателния процес: Дейност 3 ще се обобщи и надгради резултатите от дейност 1 и дейност 2. За отправяне на предложенията ще бъдат използвани възможностите и процедурите, залегнали в националната правна рамка. Конституцията на Република България определя правото на гражданите (и техните организации) да правят предложения, включително до органите на изпълнителната власт (чл. 45). Съгласно чл. 18 от ЗНА гражданите и юридическите лица могат да се правят предложения за усъвършенстване на законодателството. Адресат на предложения за усъвършенстване на законодателството може да бъде орган, овластен да приеме или издаде нормативния акт, както и орган, който има право на законодателна инициатива. Следва да се има предвид, че нормата на чл. 18, ал. 1 не съдържа задължение за държавен орган, а съдържа възможност такива органи да упражняват законодателна инициатива по предложение на граждани и НПО и в този смисъл формулираните предложения трябва да бъдат добре обосновани, за да е по-голяма мотивацията за тяхното приемане.
На база анализа на резултатите от дейност 1 и 2 ще бъдат формулирани поне два пакета предложения, които ще бъдат адресирани до Министерския съвет и Народното събрание. Всеки пакет ще съдържа не по-малко от 5 предложения за подобряване на законодателния процес за подобряване ангажираността на гражданите и заинтересованите страни в законодателния процес, подобряване на процеса на изработване на оценка на въздействие и нейното качество, както и цялостно подобряване на качеството на законодателството. След формулирането на предложенията ще бъдат направени две фокус групи за валидиране на предложенията сред заинтересованите страни. Окончателните препоръки ще бъдат формулирани и обосновани/мотивирани, и изпратени най-малко до МС (министър-председателя) и НС (председателя). Препоръките ще бъдат отправени под формата на писма от името на организациите, изпълняващи проекта на основание чл. 18 от ЗНА или АПК, ако е подходящо, като писмата ще бъдат публикувани на страниците на двете организации, както и получените реакции.
Дейност 3 допринася за постигане на конкретна цел 4 на проекта, неговата общата цел а проекта, както и за целта на текущата процедура по ОПДУ. Тя допринася за постигане на конкретните очаквани резултати от процедурата.
Целевите групи на дейност 3 са:
- изпълнителната власт държавната администрация, Народното събрание, като ще подобри качеството и ефективността на законодателния процес и участието на гражданите и заинтересованите страни в него.
- Бизнеса и гражданските организации, доколкото подобряването на процеса ще подобри регулаторната и бизнес средата и средата за гражданско участие в управлението.
- Обществото като цяло в резултат на по-добър законодателен процес. |
18 057.60
|
18 057.60
|
