| Преглед, анализ и оценка на степента на изпълнение на Актуализираната стратегия за развитие на електронното управление на Република България 2019-2025 г. и на актуализираната Пътна карта за изпълнението й, както и преглед на всички съотносими стратегически и нормативни документи, свързани с дигиталната трансформация.
: Целта на тази дейност е да бъде направен преглед на приложимото национално законодателство, ключови стратегически документи на европейско и национално ниво, както и актуалните приоритети и тенденции в областта на електронното управление.
Дигиталната трансформация на услугите в Р. България е продължителен процес. Независимо от постигнатото в тази област, е необходмо да се направи преглед на стратегическите документи, определящи управлението на този процес в средносрочен план, защото все още не е създаден механизъм за активно участие на бизнеса и на гражданите в мониторинга върху изпълнението на политиките, свързани с дигиталната трансформация на услугите.
Пандемията COVID-19 радикално променя ролята и възприемането на цифровизацията в европейското общество и икономика, значително ускорява темповете на развитие на цифровите технологии, като в същото време отчетливо се открояват наличните слабости и уязвимите места. На фона на тези предизвикателства, през март 2021 г. Европейската комисия публикува Съобщение до Европейския парламент, Съвета, ИСП и Комитета на регионите - Цифров компас 2030: Пътят към цифровото десетилетие на Европа. В документа ЕК представя своята визия, цели и пътища за успешна цифрова трансформация на Европа до 2030 г., като формулира набор от принципи за насърчаване и отстояване на ценностите на ЕС в цифровото пространство.Докладът „Бенчмарк за електронно управление 2021“ на Европейската комисия е публикуван на 12 ноември 2021 г. Съгласно доклада, България достига средна степен на цифровизация за ЕС през 2021 г., като се отбелязва увеличение от 5 процентни пункта (п.п.) до ниво от 59% за една година, спрямо 72% за ЕС.България е на 23-а позиция по индикатора Електронна идентификация, като се отчита възможността потребителите да ползват КЕП, включително облачен, персонални идентификационни кодове, които се издават от НОИ и НАП, както и уникален код за достъп, издаван от НЗОК при заявяване на дигитални услуги. По отношение на предоставяните услуги спрямо нуждите на потребителите, страната е на 27-о място от общо 36 държави с ниво от 84%, при средно европейско ниво от 88%. Докладът посочва, че в страната ни все още има услуги, които не се предоставят на трансгранични потребители, включително получаване на удостоверение за наличие и липса на задължения, регистриране на фирма, получаване на номер по ДДС и други. По този показател България е на 28 място (37 %) от изследваните държави, а съгласно доклада, това се дължи най-вече на липсата на работеща национална схема за електронна идентификация.
Визията на България в областта на електронното управление предвижда до 2023 г. да бъде постигната необратима цифрова трансформация на държавната администрация в Република България. В ПМС 298 от 02.04.2021 г., с което са актуализирани Стратегията за развитие на електронното управление и Концепцията за регистрова реформа до 2025 г. се предвижда да бъде разработена нова Пътна карта за изпълнението на Стратегията до 2025 г., която да включва мерките, които ще бъдат финансирани по Националния план за възстановяване и устойчивост, Програмата за научни изследвания, иновации и дигитализация за интелигентна трансформация 2021-2027 и други източници. Актуализираната пътна карта за периода 2019-2023 г. остава в сила до приемането от Министерския съвет на нова пътна карта. ДАЕУ е стартирала през август 2021 г. процеса по разработване на Пътна карта за развитие на електронното управление в Република България за периода 2022 - 2025 г.
При прегледа на стратегическите документи ще се анализират причината за липса на въведени механизми, чрез които гражданите и бизнеса да бъдат ангажирани в проектирането и тестването на електронни услуги, което води до скептично отношение на тези целеви групи и недоверие към сигурността на тези услуги, независимо от явните им предимства. Ще се предложи и форма на такъв механизъм за участието на гражданите и бизнеса в мониторинга на стратегическите документи на дигиталната трансформация. |
4 752.00
|
4 752.00
|
| Проучване на нивото на дигитализация на общинските услуги, предизвикателствата и възможностите и подготовка на препоръки за Общински стратегии за дигитална трансформация: Общините, които отчитат добри показатели в саморегулацията, партньорството с гражданите, бизнеса и неправителствените организации за предоставяне на прозрачна и навременна информация, са заложили в своите приоритети ускоряване процесите по дигитализация в общината. Но много от тях са все още длъжници на своите граждани и на бизнеса при работата с електронни услуги и дигитални решения в полза на обществото.
Кандидатът и партньорът ще проведат проучване на територията на не по-малко от 20 общини относно ефективността на въведените дигитални услуги и решения - какви са реалните проблеми и предизвикателства, степента на актуализация и въвеждането на нови дигитални решения в работата на общините в полза на гражданите и бизнеса.
Ще се изследват вижданията на общинската администрация от една страна и очакванията и мненията на гражданството/обществеността и бизнеса от друга страна;
Обект на проучването ще са пречките и предизвикателствата пред дигиталната трансформация на общинските дейности и услуги, както и факторите, които обуславят възможността да се актуализират наличните и да се въведат нови инструменти за дигитализация на услугите на общинските администрации, което носи огромни ползи и предимства на гражданите и бизнеса. Общините ще бъдат селектирани по специална методика, подготвена от Кандидата Сдружение "Бабел България", която ще включва равномерно географско разпределение на селектираните общини, различен брой регистрирани жители и други критерии.
Планира се да се проведе он-лайн проучване сред представителите на бизнеса и гражданите, което да отрази техните нагласи от гледна точка на спецификата в интересите на различните адресати. Един от аспектите на обследването ще бъдат и атипичните форми на работа, предизвикани поради въведените заради Ковид-19 рестрикции, които измениха спецификата и облика на работното място - как се отговаря на новите реалности и как надеждно и гъвкаво се управляват тези промени.
Проучването има за цел да събере достатъчно информация за подготовката на задълбочен анализ на предизвикателствата пред възможността гражданите и бизнеса постепенно да бъдат интегрирани от всички институции, както и на възможностите за въздействие да се ускорят процесите по дигитализация в общините и да реализират успешно тези политики с директното и активното участие на неправителствения сектор, гражданството и бизнеса.
Ще се проведе проучване в присъствена форма и сред жители на отдалечени от "големия град" населени места с цел анализиране на проблемите с инфраструктурата на дигитализационните процеси и ограничения достъп.Събраните данни ще се структурират по целеви групи и ще се подготвят във вид, подходящ за извършването на анализа.
Он лай-проучване ще бъде проведено и сред общинските служители на селектираните общини с цел получаване на обратна връзка за предизвикателствата, пред които са изправени общините и техните бъдещи планове.
Ще бъдат и анализирани добри европейски практики, които ще бъдат ценен източник за допълване на резултатите от проучването при подготовката на аналитичния доклад.
Въз основа на направения анализ на резултатите от горните проучвания до различни адресати и селектираните добри практики, ще бъде изготвени най-малко 3 препоръки, които ще бъдат оформени в специален доклад и "входирани" на хартиен носител най-малко в следните институции - ДАЕУ /или бъдещото Министерство на електрононото управление/, Администрация на Министернкия съвет, Министерство на икономиката, Министерство на инвестициите и растежа, Министерство на регионалното развитие, НСОРБ, социални партньори и сдружения.
Настоящата дейност е насочена към всички целеви групи - общински власти, представители на бизнеса и гражданите. Резултатите от проведените проучвания и селектираните практики и направения анализ ще предостави на целевите групи огромен обем информация и решения за ускоряване на дигиталната трансформация и най-вече за подобряване на общинските услуги и улесняване на достъпа до тях.
|
21 250.00
|
21 250.00
|
| Проучване и анализ на нивото на дигитализация в спорта, анализ на нуждите и предизвикателствата и подготовка на препоръки за съставянето на Секторна стратегия за дигитализация в спорта. : Спортът е една от областите, в която по различни причини, дигитализацията навлиза с бавни темпове.Независимо от естеството на тази важна част от живота на всички, свързана преди всичко с физическата активност на индивида, има различни аспекти в дейността на националните - държавни и частни спортни клубове и организации - които имат потенциал за бърза дигитална трансформация. Спортът е заложен като 12-ти приоритет в Националната програма за развитие България - 2030л Гражданите от друга страна също ще бъдат облагодетелствени от навлизане на новите технологии в тази област и имат готовност да се включат като партньори в този процес.
В рамките на тази дейност се предвижда да се проведе проучване сред 100 представители на федерации, спортни клубове и фент клубове относно нуждите от въвеждане дигитални решения и услуги - какви са реалните проблеми и предизвикателства, степента на актуализация и въвеждането на нови дигитални решения в работата на държавните органи и секторни организации в полза на гражданите и бизнеса.
Ще се изследват от една страна и вижданията на държавната администрация, отговаряща за развитие на спорта от една страна и очакванията и мненията на гражданството/обществеността и бизнеса от друга страна.
Обект на проучването ще бъдат и ръководства и членове на фен клубове в различни спортове с цел обследване на мненията и предложенията на гражданите за съвременни дигитални решения в спорта и в спортните прояви.
Планира се да се проведат структурирани интервюта с представители на изтъкнати спортисти и треньори с цел изследване на нуждите на отделните спортове от навлизане на нови иновационни продукти и дигитализиране на някои от процесите. Един от аспектите на обследването ще бъдат и атипичните форми на осъществяване на спортна активност, предизвикани поради въведените заради Ковид-19 рестрикции, които измениха спецификата на ежедневния ритъм на живот - как се отговаря на новите реалности и как надеждно и гъвкаво се управляват тези явления.
Проучването има за цел да събере достатъчно информация за подготовката на задълбочен анализ на предизвикателствата пред възможността гражданите и бизнеса постепенно да бъдат интегрирани от всички институции, както и на възможностите за въздействие, и да се ускорят процесите по дигитализация в областта на спорта и да се реализират успешно тези политики с директното и активното участие на неправителствения сектор, гражданството и бизнеса.
Ще бъдат и анализирани добри европейски и други международни практики, които ще бъдат ценен източник за допълване на резултатите от проучването при подготовката на аналитичния доклад.
Въз основа на направения анализ на резултатите от горните проучвания до различни адресати, проведени интервюта и селектираните добри практики, ще бъде изготвени най-малко 3 препоръки, които ще бъдат оформени в специален доклад и "входирани" на хартиен носител най-малко в следните институции - ДАЕУ /или бъдещото Министерство на електрононото управление/, Администрация на Министернкия съвет, Министерство на младежта и спорта, Министерство на науката и образованието, социални партньори и сдружения.
Настоящата дейност адресира потребностите на всички целеви групи на проектното предложение - представители на администрацията, бизнеса и гражданите. Резултатите от направеното проучване и селектираните добри практики ще предоставят на целевите групи огромен обем информация и ще ги овластят за участие в процесите на успешната дигитална трансформация.
|
10 988.00
|
10 988.00
|
| Проучване и анализ на нивото на дигитализация в областта на културата, анализ на нуждите и предизвикателствата и подготовка на препоръки за Секторна стратегия за дигитализация в областта на културата. : Опазването на културното наследство е една от най-важните приоритетни задачи на всяко едно общество. В България напоследък, с фонинсавата помощ на различни програми като Норвежкия финансов механизъм, Програма Хоризонт и други програми на ЕС, бяха реализирани редица мерки, насочени към дигитализиране на националното културно наследство. Независимо от това, редица аспекти от културния живот на гражданското общество все още остават без достатъчно "дигитални придобивки". Многообразието на културния живот, участието на всички групи от обществото в него, независимо от възрастта, поставят пред съответните институции голямата отговорност за търсене и осигуряване на нови иновативни инструменти и дигитална среда за осигуряване на един богат и изпълнен с културни преживявания живот но гражданите.
В рамките на тази дейност се предвижда да се проведе проучване сред представители на държавни и общински културни институти, както и сред частни културни институти относно нуждите от въвеждане дигитални решения и услуги - какви са реалните проблеми и предизвикателства, степента на актуализация и въвеждането на нови дигитални решения в работата на държавните органи и секторни организации в полза на гражданите и бизнеса.
Проучване ще бъде проведено и сред читалищата, чийто брой е над 7700 в странат и които са своебразен културен дом на местните жители. Те са и най-добрия проводник за въвеждането на иновативни инструменти и дигитални услуги, които да служат на цялото общество.
Един от аспектите на обследването ще бъдат и атипичните форми на на достъп до културни събития, предизвикани поради въведените заради Ковид-19 рестрикции, които измениха спецификата на ежедневния ритъм на живот - как се отговаря на новите реалности и как надеждно и гъвкаво се управляват тези явления.
Проучването има за цел да събере достатъчно информация за подготовката на задълбочен анализ на предизвикателствата пред възможността гражданите и бизнеса постепенно да бъдат интегрирани от всички институции, както и на възможностите за въздействие, и да се ускорят процесите по дигитализация в областта на културата и опазване на културното наследство и да се реализират успешно тези политики с директното и активното участие на неправителствения сектор, гражданството и бизнеса.
По специално изработена методика от критерии за селектиране на добри практики в областта на дигитализиране на културата, ще бъдат анализирани добри европейски и други международни практики, които ще станат ценен източник за допълване на резултатите от проучването при подготовката на аналитичния доклад.
Въз основа на направения анализ на резултатите от горните проучвания до различни адресати, проведени интервюта и селектираните добри практики, ще бъде изготвени най-малко 3 препоръки, които ще бъдат оформени в специален доклад и "входирани" на хартиен носител най-малко в следните институции - Министерство на културата, ДАЕУ /или бъдещото Министерство на електрононото управление/, Администрация на Министерския съвет, Министерство на науката и образованието, социални партньори и сдружения.
Настоящата дейност адресира потребностите на всички целеви групи - представители на админстрацията, браншовите организации в тази област, гражданските организация, като резултатите от дейността ще им предоставят огромен обем информация, която ще бъде полезна в бъдещата им дейност и ще им дадат възможност за активно включване в процесите на мониторинг на политиките на дигиталната трансформация. |
12 474.00
|
12 474.00
|
| Информационна кампания за повишаване информираността на целевите групи за предимствата от въвеждането и ползването на електронни услуги с цел активизиране участието на бизнеса, гражданите и струкурите на гражданското общество в мониторинга на политиките, свързани с дигиталната трансформация на услугите: Кандидатът и партньорът ще проведат национална информационна кампания за повишаване на информираността на целевите групи относно предимствата и възможностите на дигиталната трансформация на общинските услуги, както и за възможностите за разработване на секторни стратегии в областта на спорта и културата, като едни от най-важните аспекти от живота на обществото.
Основните акценти на информационната кампания ще бъдат:
- Резултатите от анализа от прегледа стратегическите документи, определящи управлението в средносрочен план на процеса на дигитална трансформация на услугите - Актуализираната стратегия за развитие на електронното управление на Република България 2019-2025 г. и на актуализираната Пътна карта за изпълнението й, както и на други актуални стратегически документи
- Разработеният механизъм за по-активно участие на бизнеса и на гражданите в оценяване напредъка и при взимане на решения за изпълнение на Пътната кърта към Актуализираната стратегия за електронно правителство, както и в мониторинга на политиките, свързани с въвеждането на електронното правителство и по-конкретно с дигиталната трансформация на електронните услуги
- Анализът на проблемите и възможностите за ускоряване на дигитализацията на общинските услуги
- Анализът на проблемите и възможностите за дигитализиране на спорта
- Анализът на проблемите и възможностите за предоставяне на дигитализирани услуги в културния живот на обществото.
- Подготвените препоръки в различните области на дигитална транформация.
Информационната кампания ще включва провеждането на:
- откриваща пресконференция за представяне на целите и очакваните резултати от проекта, отнасящи се до преодоляването на проблемите и предизвикателства, свързани с по-широкото въвеждане и ползване от бизнеса и от гражданите на дигиталните услуги в различни области
- три фокус групи след приключване на проучванията в общините и в областта на спорта и културата
- една заключителна конференция
- заключителна пресконференция
Информационните послания ще се разпространят чрез:
- публикации в страниците на Кандидата и партньора
- уеб-базирани публикации - не по-малко от 7 бр.
- публикации в ежедневния бюлетин на партньора "Инфобизнес", който излиза на български и на английски език и има над 7000 адресата. - не по-малко от 7
- публикации в социалните медии - не по-малко от 7 бр.
- интервюта със специалисти по дигитална трансформация и електронно управление - не по-малко от 3 бр.
|
3 564.00
|
3 564.00
|
