| Национално представително социологическо проучване на нагласите към майчиното и детско здравеопазване у нас (дейност от група №1 от Насоките): „Националната програма за подобряване на майчиното и детско здраве 2014-2020” е приета с решение № 510 на Министерски съвет от 17. 07. 2014 г. Програмата е изготвена в изпълнение на Националната здравна стратегия (2014-2020) на Министерския съвет на Република България. Политика 7 от Стратегията, „Ефективно функциониране на майчиното, детското и училищно здравеопазване”, предвижда мерки за „интегриран подход на институциите и обществото за здравето на децата”. „Националната програма за подобряване на майчиното и детско здраве 2014-2020” е базирана на разбирането, че „грижата за детското здраве и развитие е задължение на родителите, държавата и институциите, обществото като цяло, както и на самото дете в по-горните възрасти”. Програмата е разработена като инструмент за публични здравни политики, който стъпва на схващането, че „грижите за здравето на децата са инвестиция в бъдещи здрави поколения, тъй като през детството се поставят основите на човешкото здраве и се формира здравното поведение на всеки индивид, което обезпечава по-високо качество на здравния статус на националния човешки капитал”. Основен инструмент за провеждането на тази публична здравна политика са изградените по програмата 32 Интегрирани здравно-консултативни центрове. Целеви групи на центровете са „младите хора, двойките, бременни и родилки, деца от раждането до навършване на 18-годишна възраст и членове на техните семейства“. Според Програмата, „особено сериозен проблем представлява медицинското наблюдение и консултиране на бременните жени от ромския етнос. Около 60% от тях не са осигурени, поради което бременността им не се наблюдава и те не получават антенатални консултации“. Ето защо Програмата очаква от центровете да бъдат активни в идентифицирането на потребители. Като проблем се диагностицира „пасивно отредената роля“ на акушер-гинеколозите в извънболничната помощ „да очакват бременните жени активно да ги потърсят“. На редица места в Програмата се изтъква липсата на достатъчно информация за медицинските дейности, извършвани по отношение на бременни жени и деца. От центровете се очаква да събират и интегрират информация за здравния статус и лечението на бременни, родилки и деца. Но до този момент не е проведено нито едно проучване на здравните и информационните нужди на населението, което да подпомогне МЗ и ЗКЦ при формулирането и провеждането на адекватна национална информационна кампания. В резултат на това информация за дейността на ЗКЦ практически липсва в публичното пространство. Това драстично орязва шансовете на тези целеви групи за достъп до навременни здравни грижи и увеличава риска от заболявания, спонтанни аборти, проблемни бременности и смърт, причинени от непроследено от специалист протичане на бременността и др.
Ето защо настоящата дейност включва провеждане на национално представително социологическо проучване. Целта на проучването е набавяне на надеждни доказателства за здравните и информационните нужди на населението във връзка с реализацията на НППМДЗ и функционирането на ЗКЦ. Тези доказателства ще послужат за изработването на стратегия за застъпничество пред МЗ за провеждане на национална информационна кампания сред целевите групи на НППМДЗ. Докладът от проучването ще съдържа идентификация на здравните и информационните нужди, но също така и конкретни препоръки за адекватна информационна кампания – информационни дефицити на целевите групи, предпочитани комуникационни канали и типове релевантни послания. |
24 624.00
|
29 495.01
|
| Качествени проучвания чрез фокус-групи и дълбочинни интервюта (дейност от група №1 от Насоките): Тази дейност включва провеждане на социологическо проучване чрез качествени изследователски методи – фокус-групови дискусии и дълбочинни интервюта. Проектът предвижда провеждането на 6 бр. фокус-групови дискусии с участието на по 8-12 участници от следните целеви групи на НППМДЗ: бременни жени, родилки, майки на малки деца, младежи и девойки, родители. Ще бъдат проведени и 12 бр. дълбочинни интервюта, които ще обхванат: служители в ЗКЦ, лекари, ангажирани с дейности по програмата, координатори, експерти от гражданския сектор и др.
Целта на тази дейност е да бъдат проучени и анализирани нагласите на вътрешните и външни целеви групи към Програмата, към нейните ценности, цели и предлагани услуги. Това ще подпомогне по-ясното идентифициране на нуждите на целевите групи, а от там – до по-прецизно таргетиране на подготвените препоръки към държавната администрация в лицето на МЗ. |
19 688.00
|
19 204.00
|
| Мониторинг на НППМДЗ 2014-2020 (дейност от група №2 от Насоките): Тази дейност е логично продължение на предходните. В рамките на настоящата трета дейност по проекта ще бъде проведен мониторинг на НПМДЗ като инструмент за провеждане на публични политики в сферата на здравеопазването. Мониторингът ще се извърши от експерти, които са отлично запознати с резултатите от проучванията по предходните две дейности. Целта на мониторинга е не просто регистриране и дискриптивно представяне на резултатите от наблюдението, а задълбочено изследване на взаимовръзката между идентифицираните проблеми, предвидените мерки, бюджет и изпълнители. Резултатите от проведения мониторинг ще бъдат представени и обсъдени публично. Те ще бъдат от полза както за гражданските организации и неформалните активни граждански обединения, но така също и за държавната администрация, която ще има ясна картина, детайлна „пътна карта”, която ще позволи рефлексия и идентифициране както на проблемните сектори, така също и на потенциала на различните добри практики при прилагането на НППМДЗ. Дейността ще завърши с изготвяне на доклад от мониторинга в обем от 40 стр. Докладът ще бъде публикуван в тираж от 300 копия и разпространен сред целевите групи и заинтересованите страни. |
7 896.00
|
7 895.83
|
| Работилници за здравеопазване (дейност от група №3 от Насоките): В рамките на проекта ще бъдат организирани и проведени 3 бр. двудневни работилници за здравеопазване. Във всяка една от работилниците за здравеопазване ще участват по 20 представители на целевите групи на проекта. Целта на трите двудневни работилници е участниците да се срещнат лично помежду си, да споделят опит, проблеми и предизвикателства, да обменят идеи за подобряване на ефективността на провежданите чрез НППМДЗ публични здравни политики в областта на майчиното и детско здраве.
Първата двудневна работилница ще бъде посветена на представяне, обсъждане и анализ на двата доклада от социологическите проучвания, проведени по дейности 1 и 2 – чрез количествено национално представително проучване и чрез качествени изследователски методи – дълбочинни интервюта и фокус-групи.
Втората двудневна работилница ще бъде фокусирана върху данните от проведения по дейност 3 мониторинг на НППМДЗ – ще бъдат обсъдени резултатите по съответните теми и ще бъде проведен брейнсторминг за генериране на идеи за отправяне на обосновани предложения за подобряване на качеството на провежданите публични здравни политики в областта на майчиното и детско здраве.
Третата работилница за здравеопазване ще бъде посветен на изграждане на капацитет – ще бъдат организирани и проведени обучителни сесии, на които професионални и опитни лектори ще проведат лекции и семинарни занятия по три основни теми: 1) нормативната рамка, която регулира услугите, предоставяне по НППМДЗ; 2) мениджмънт на застъпнически граждански инициативи – планиране, времеви график, бюджет, роли и отговорности; 3) работа с медиите – провеждане на пресконференции, подготвяне на медиен пакет, изпращане на прессъобщение, подготовка за интервю, телевизионен репортаж и др. |
7 867.20
|
7 867.20
|
| Кръгла маса (дейност от група №4 от Насоките): Тази дейност включва подготовката и провеждането на експертна кръгла маса, посветена на НППМДЗ. Кръглата маса ще бъде организирана след провеждането на двете изследвания чрез количествени и качествени изследователски методи и след изготвянето на доклада от мониторинга на НППМДЗ като инструмент за публични здравни политики. Кръглата маса ще е с продължителност от 6 ч. и на нея ще бъдат поканени експерти по темата от различните сектори – публичен, частен и граждански. Покани и програма за събитието ще бъдат разпратени и до ресорни журналисти от централни медии, които се занимават с проблемите на майчиното и детско здраве у нас. Общо се очаква на кръглата маса да присъстват около 40 специалисти от различни публични и частни институции. В рамките на събитието ще бъдат представени и обсъдени докладите от двете проучвания и резултатите от мониторинга. Целта е представители на всички заинтересовани страни да изкажат аргументите си, да чуят аргументите на другите и заедно да потърсят пътища за преодоляване на съществуващите противоречия, които в момента възпрепятстват пълноценното реализиране на този основен инструмент за провеждане на устойчиви публични политики в сферата на ранното детско развитие, майчиното и детско здраве. |
4 644.80
|
4 644.79
|
| Застъпническа кампания (дейност от група №4 от Насоките): Детската смъртност у нас е два пъти по-висока от средната за ЕС. През 2015 г. детската смъртност у нас е над 10 на 1000, което е почти два пъти повече от останалите бивши социалистически страни, три пъти повече от други „южни” страни като Гърция, Португалия, Италия и Испания и около четири пъти повече от „отличниците” по този показател – Швеция и Финландия. Близо 10% от живородените бебета у нас са недоносени. През 2014 г. дяловете на родените недоносени в Беларус са 4,1% (най-ниски в целия свят), в Латвия – 5,3%, в Хърватия и Финландия – 5,5%, в Швеция – 5,9% (The global action report on preterm births). Ние сме на трето място в света с 45% раждания чрез цезарово сечение. Преди нас са само Бразилия и Турция. В Обединеното кралство и Чехия през 2015 г. ражданият чрез секцио са 26%, в Исландия, Норвегия, Финландия и Швеция са под 15%. У нас броят на абортите продължава да е два пъти по-висок от средния за ЕС. Когато е приета Програмата, през 2014 г., у нас има 416 аборта на хиляда живородени. Това е доста по добре от 2002 г., когато сме имали 764 аборта на 1000. Но много по-зле от която и да е друга страна в ЕС. За сравнение, през 2014 в Хърватия има 76 аборта на 1000, в Полша – 3, а в Ирландия и Малта под един. Една трета от абортите у нас са спонтанни, което е ужасяваща диагноза за качеството на здравната грижа за бременните. Националната програма за подобряване на майчиното и детско здраве 2014-2020 цели да преодолее причините за тази вледеняваща статистика чрез инвестиция от близо 130 млн. лв. от Норвежкия фонд, оперативните програми и националния бюджет. Програмата предвижда мащабна информационна кампания, насочена към младежите, семействата, бременните, родилките, широката общественост. Целта е да се инвестира в превенция, ранен скрининг и своевременно вземане на мерки при наличие на проблем, а не да се губи време, през което заболяването може да ескалира, лечението да струва скъпо, а изходът да е неясен. Обаче национална информационна кампания все още не е проведена. 97% от служителите в здравно-консултативните центрове настояват, че им е необходимо допълнително обучение. Две години откакто центровете работят, а никакво обучение на персонала все още не е провеждано. В бюджета на програмата по Норвежкия фонд са предвидени 4 млн. лв. за обучения, като през 2015, 2016 и 2017 г. би трябвало да са инвестирани по 650 хил. лв. годишно в знанията на персонала.
Настоящата дейност по проекта предвижда провеждане на мащабна застъпническа кампания, базирана на надеждни и обективни доказателства, набавени чрез проучванията по дейности 1 и 2 и мониторингът по дейност 3. Целта на тази застъпническа кампания е да допринесе за повишаване на качеството на управление на НППМДЗ, а от там – до подобряване на черната статистика, която трайно закотвя страната ни на дъното в областта на майчиното и детско здраве. Този път не, заради липсата на средства. По програмата средства са осигурени. А поради липсата на управленски капацитет за провеждане на устойчиви публични политики. |
17 840.00
|
18 042.75
|
