| ЕМПИРИЧНО ИЗСЛЕДВАНЕ „РЕГУЛАТОРНАТА РЕФОРМА В БЪЛГАРИЯ – ПЕТ ГОДИНИ НА ЗАСТОЙ ИЛИ РАЗВИТИЕ?“: Дейността е по т. 13.1, б. „а“ на допустимите дейности по НК. Емпиричните изследвания на правното съзнание са част от световната законотворческа практика и важен индикатор за правната култура на гражданите и за тяхната оценка за степента на развитие на законодателния процес. Провеждането на национално представително емпирично правно-социологическо изследване (ЕПСИ) ще има за цел да установи известно ли е на обществото, че в България е в ход регулаторна реформа, какво е общественото мнение за качеството на законодателството у нас и как въвеждането на основните механизми на реформата като задължителната оценка на въздействието и обществените консултации в структуриран вид са повлияли върху вземането на най-важните властнически решения, тези по регулиране. Резултатите от изследването ще дадат моментна снимка на начина, по който регулаторна реформа е възприемана от българското общество и ще информират вземащите решения относно настроенията и очакванията на гражданите за нейното бъдещо развитие. Дейността е насочена към постигането на Конкретна цел 1. Установяване на измененията, настъпили в доверието на гражданите, в тяхното правосъзнание и в цялостното им отношение към нормотворческия процес и създаваното законодателство.
Основните целеви групи на тази дейност са българските граждани, НПО, чиято дейност е свързана или които са участвали активно в стартирането и провеждането на регулаторната реформа, профсъюзни организации и браншови организации на бизнеса, а също така и на институции от изпълнителната и законодателната власт, които имат отношение към националния нормотворчески процес като НС, парламентарни комисии, Националния център за парламентарни изследвания, Администрацията на МС, Министерството на правосъдието и други. Дейността ще гарантира, че всички последващи аналитични дейности по проекта са основани на ясното познаване на позициите и на едната (държавата) и на другата (гражданското общество) страна в регулаторната реформа; че техните нужди и проблеми са много ясно артикулирани, изведени са общите моменти и различията. Именно това ще бъде базата, на която ще бъде търсено подобряване на взаимното разбиране и повишаване на ефективността на активното и смислено участие на заинтересованите страни в процеса на вземане на решения.
Дизайнът на методологическата рамка на ЕПСИ ще бъде така разработен, че да се очертае достоверна и цялостна картина на проблемите с оглед постигането на специфичната цел на проекта. Методите, които ще бъдат използвани ще са две групи: методи за набиране и методи за анализ на информацията. За набиране на информацията ще бъде използван методът на полустандартизираното интервю с респондентите, попаднали в извадката. За целите на проследяване на вътрешни връзки и зависимости между отделните индикатори от проведеното количествено изследване, за обработка на данните ще бъде използван корелационен анализ. Ще бъде извършен и съпоставителен анализ (counterfactual) между резултатите от ЕПСИ на качеството на законодателството, проведено преди 6 г. от кандидата в рамките на проект „Създаване на постоянно експертно звено за граждански мониторинг върху законодателството“, финансиран от Програмата за подкрепа на НПО в България по Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство 2009-2014 и тези от настоящото с цел установяване на прогреса на реформите, на основни тенденции и най-вече дали е настъпила целената промяна. |
15 500.00
|
16 740.00
|
| ОЦЕНКА НА ВЪЗДЕЙСТВИЕТО НА ОЦЕНКАТА НА ВЪЗДЕЙСТВИЕТО: Дейността е по т. 13.1, б. „а“ на допустимите дейности по НК. Ще бъде изготвена съвкупна последваща оценка на въздействието (Fitness check), която представлява анализ на цялата област на действие на политики, в която е извършена интервенцията чрез въвеждането на инструментите на регулаторната реформа у нас в края на 2016 г. Дейността предвижда последващо оценяване на стратегическата рамка на регулаторната реформа и действащото българско законодателство, уреждащо ОВ – предварителна и последваща и обществените консултации в структуриран вид и ще обхване Закона за нормативните актове, Наредбата за обхвата и методологията за извършване на оценка на въздействието, Устройствения правилник на администрацията на Министерския съвет, Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. В обхвата на оценяването ще бъдат включени и наличните методологически документи и образци за извършване на ОВ. Като отправна точка ще бъдат използвани изводите и заключенията на цялостната предварителна оценка на въздействието на политиката на българското правителство, насочена към усъвършенстване на процеса по вземане на решения по регулиране и подобряване на качеството на законодателството в България, изготвена от екип на Кандидата през 2015 г. в рамките на проект BG05/1140 „Създаване на постоянно експертно звено за граждански мониторинг върху законодателството“, финансиран по Програмата за подкрепа на НПО в България по ФМ на ЕИП 2009-2014 г. Чрез последващото оценяване ще бъдат оценени ефективността, ефикасността, релевантността, съгласуваността, устойчивостта и полезността на провежданата от 2016 година насам реформа за налагане на културата на създаване на законодателство, основано на данни, доказателства и приноси от ОК със заинтересованите страни ще бъдат направени изводи за евентуални проблеми с нейното функциониране, въз основа на които ще могат да бъдат обосновани идеи за бъдещи изменения на националните механизми, чрез които тя е въведена.
Дейността се отнася основно до представителите на законодателната, изпълнителната власт и гражданските организации. Агрегираната последваща оценка на въздействието ще проследи промените в нормативните актове, отнасящи се до регулаторната реформа, както и какъв е бил ефектът от практическото прилагане на новите инструменти на ОВ и обществените консултации в структуриран вид върху националния нормотворчески процес. Освен това, на база изводите за резултатите от регулаторната реформа ще бъдат анализирани първопричините за неприлагането на механизмите на регулаторната реформа от властимащите, което влече след себе си реципрочно на него неспазване на приеманото по този начин законодателство от страна на гражданите и обществото, в което се изразява наблюдаваното днес крайно негативно явление, наречено траен правен нихилизъм.
Дейността е насочена към постигането на Конкретна цел 2. Измерване на степента на прилагане и ефективност на институтите на оценката на въздействието и обществените консултации в процесите по формулиране, изпълнение и мониторинг на политики и законодателство през последните 5 години, набелязване на проблемите и дефицитите и причините за тяхното съществуване („двигатели“). Специфичното предназначение на оценката ще бъде изграждането на солидна научно-доказателствена база, която да послужи за основа при разработването на препоръките и предложенията по Дейност 4 от проекта, насочени към усъвършенстването на уредбата на ОВ и ОК и нейното пълноценно прилагане, включително чрез насърчаване на създаването на приобщаваща гражданите среда за активно участие в процесите на вземане на публични решения като цяло. |
17 000.00
|
17 000.00
|
| ПРЕПОРЪКИ И ПРЕДЛОЖЕНИЯ ЗА УСЪВЪРШЕНСТВАНЕ НА ЦЯЛОСТНАТА РАМКА НА РЕГУЛАТОРНАТА РЕФОРМА: Дейността е по т. 13.1, б. „а“ на допустимите дейности по НК. Резултатите от ЕПСИ и последващото оценяване, извършени по проекта ще послужат за основа при изготвянето на пакет от препоръки и предложения за промяна на действащата национална рамка за извършване на ОВ и ОК. Дейността се отнася основно до органите и администрациите, представители на законодателната, изпълнителната власт. Обобщените препоръки под формата на минимум 9 принципни насоки, синтезирани в рамките на Дейност 2, ще бъдат развити в конкретни препоръки, практически указания и предложения към администрацията, компетентните органи и институциите за усъвършенстване на техните подходи по извършване на ОВ и ОК. Пакетът ще е изцяло с практическа насоченост и ще се базира на резултатите от предходните дейности по проекта, като ще синтезира констатациите относно актуалната среда от социологическото проучване и изводите от изготвената последваща оценка. Що се отнася до структурата на документа, съдържащ препоръките и предложенията, тя ще бъде разграничена на три нива – стратегическо, нормативно и методологическо, както следва: 1. Препоръки и предложения за подобряване на стратегическата рамка на по-доброто регулиране (ако е приложимо); 2. Препоръки и предложения за подобряване законовата и подзаконовата нормативна уредба (ако е приложимо), които ще обхващат ЗНА, Наредбата за обхвата и методологията за извършване на оценка на въздействието и приложенията към нея и Правилника за организацията и дейността на НС, включително и методологията за ОВ, приложена към него и други; 3. Препоръки и предложения за подобряване на методологическата рамка за ОВ и ОК (ако е приложимо), които ще включват Ръководството за извършване на предварителна оценка на въздействието от края на 2019 г., Ръководството за извършване на последваща оценка на въздействието от края на 2020 г., Стандартите за извършване на обществени консултации от края на 2019 г., както и образците (формуляри) за ОВ и ОК. Броят на препоръките, практическите насоки и предложенията, които ще бъдат разработени в резултат от реализацията на тази дейност ще бъде не по-малък от 18.
Дейността е насочена към постигането на Конкретна цел 3. Предлагане на конкретни практически разрешения на идентифицираните проблеми и методи за справяне с идентифицираните техни двигатели, така че да се постигне по-високо качество на разработваните публични политики и в крайна сметка – една по-благоприятна регулаторна среда и Конкретна цел 4. Насърчаване на взаимодействието между институциите, вземащи решенията и тяхната администрация, от една страна и гражданите, от друга, при разработването на политики и мерки за регулиране. |
12 950.00
|
12 950.00
|
| ОН-ЛАЙН ПРОУЧВАНЕ „РЕГУЛАТОРНАТА РЕФОРМА В БЪЛГАРИЯ – ПЕТ ГОДИНИ НА ЗАСТОЙ ИЛИ РАЗВИТИЕ?“: Дейността е по т. 13.1, б. „а“ на допустимите дейности по НК, доколкото представлява форма на проучване на нагласите и мнението на обществото за разработените предложения за подобряване на регулаторната политика. Разбирането на обществото за значимостта на регулаторната реформа е от особена важност за постигане на резултатите по проекта. Ще бъде организирано открито, общодостъпно, онлайн проучване, чиято цел ще бъде започването на широк дебат за обсъждане на находките и изводите от изготвената оценка на въздействието на оценката на въздействието в България и препоръките и предложенията за подобряване на рамката от политики и норми, отнасяща се до регулаторната реформа с обществото. Провеждането на добре информирано проучване започва от предоставяне на наличните данни и информация на широката общественост и създаването на възможност за участие на всички заинтересовани страни. Чрез тази дейност, проектът подсилва и обезпечава пълноценната реализация на целите си, като след провеждането на изследвания с цел събирането на надеждни данни и доказателства, правенето на ключови констатации и заключения и създаването на първи варианти на аналитични и практически разработки, които имат за цел подпомагане вземането на информирани решения ги поставя на широко обсъждане.
Дейността ще бъде насочена към всички заинтересовани страни с акцент върху гражданските организации и широката общественост. Проучването ще бъде достъпно за всеки, който проявява интерес, а цялата необходима информация за нея ще бъде публикувана на подходящ за целта специализиран и достатъчно популярен с провеждането на консултации сайт, внимателно подбран от кандидата. Към дейността ще бъде подходено проактивно. Ще бъдат разпратени покани за участие до граждански организации, които се занимават с въпросите, касаещи регулаторната реформа. За целта ще бъде извършено предварително набелязване (мапинг) на различните кръгове заинтересовани лица: адресати – преки и косвени, засегнати лица – пряко и непряко и други. Ще бъде извършено вторично сортиране на набелязаните лица според степента на тяхната заинтересованост и влияние в проблематиката, адресирана по проекта. Списъкът с лица и институции, които ще бъдат поканени за участие в проучването ще бъде генериран от публично достъпните източници на контакти, както и от собствени бази данни на кандидата. Експертите по проекта ще имат задължението да съберат и обобщят всички становища и препоръки към бъдещето на регулаторната реформа, които ще бъдат отразени в окончателния документ с препоръките и предложенията по Дейност 3.
Предвид широкия кръг от лица, които ще бъдат ангажирани, дейността ще има допълнителен популяризиращ ефект по отношение на резултатите по предходната дейност, така и ще ангажира обществено внимание върху проблемите на регулаторната реформа като цяло и ще доведе до повишаване на гражданското участие в процесите на мониторинг и изпълнение на регулаторната политика.
Дейността е насочена към постигането на Конкретна цел 4. Насърчаване на взаимодействието между институциите, вземащи решенията и тяхната администрация, от една страна и гражданите, от друга, при разработването на политики и мерки за регулиране. След финализирането на препоръките и предложенията по Дейност 3, ще бъде подготвен наръчник, съдържащ всички аналитични и практически материали, изготвени по проекта по Дейност 1-4, който да бъде разпространен сред заинтересованите страни. |
6 500.00
|
3 300.00
|
| ПУБЛИЧНО ПРЕДСТАВЯНЕ „РЕГУЛАТОРНАТА РЕФОРМА В БЪЛГАРИЯ – ПЕТ ГОДИНИ НА ЗАСТОЙ ИЛИ РАЗВИТИЕ?“: Дейността е по т. 13.1, б. „д“ на допустимите дейности по НК. Ще бъде организирана заключителна среща с основните заинтересовани страни за публично представяне на резултатите от изпълнението на проекта, на която ще бъдат поканени минимум 50 участника, от всички идентифицирани по проекта целеви групи, включително и представители на медиите. Първата част от нея ще бъде посветена на резултатите от проведените емпирични изследвания. В нея ще се включат представители на НПО и на институциите, занимаващи се с теми в тази област. Във втората част ще бъдат представени изводите от ОВ на ОВ в България. Водещи участници в нея ще бъдат представителите на гражданските организации, медиите и лицата, взимащи решенията от изпълнителната и законодателна власт. Третата част на дискусията ще бъде посветена на основните препоръки относно бъдещето на регулаторната реформа в България, в която ще участват всички заинтересовани страни. Ще бъде разпространена и издадената публикация, обобщаваща основните изводи от осъществяването на регулаторната реформа в България през първите 5 години от нейното стартиране.
Ще бъде постигнато споразумения за сътрудничество между Кандидата и ключовите страни в реформата като Администрацията на МС, както и ще бъдат положени максимални усилия за постигане на такива и с други институции като например Народното събрание с цел насърчаване на принципите на по-доброто регулиране и извършването на висококачествени ОВ и ОК за приемане на разработените в рамките на проекта аналитични документи и препоръки. В случай на нежелание от страна на някои от тях препоръките ще им бъдат официално изпратени по реда на глава VIII “Предложения и сигнали“ от Административнопроцесуалния кодекс.
Целевите групи, за които се отнася дейността, са гражданите, техните организации и вземащите решенията лица – представители на изпълнителната и законодателната власт и прилежащите им администрации. Подборът на участниците ще бъде съобразен със спецификата на предмета на обсъждането в съответната част от публичното представяне на резултатите от обследването на регулаторната реформа у нас. Ще бъдат разпространени копия от публикацията, съдържаща ОВ на ОВ в България и препоръките и предложенията за промяна на действащата рамка от политики и норми, касаещи регулаторната реформа у нас.
Дейността ще даде възможност резултатите от проекта да достигнат до по-широк кръг заинтересовани страни. Чрез тази дейност ще се осигури прозрачност и публичност на изпълнението на проекта и резултатите от него с цел повишаване на обществената осведоменост и насърчаване на участието на гражданите и бизнеса в процеса на вземане на решения, като по този начин директно се допринася за постигането на партньорско управление с гражданите и бизнеса и открито и отговорно управление, чрез насърчаване на взаимодействието между институциите, вземащи решенията и тяхната администрация, от една страна и гражданите, от друга, при разработването на политики и мерки за регулиране. |
3 600.00
|
6 800.00
|
