| Идентифициране и изследване на европейските нормативни актове и политики в областта на социалното партньорство, в т.ч. отнасящи се за секторно ниво и на националните нормативни актове и политики в областта на социалното партньорство, в т.ч. на секторно ниво.: Съгласно член 151 от ДФЕС насърчаването на диалог между управлението и работниците се приема за обща цел на ЕС и на държавите членки. Целта на социалния диалог е да се подобри европейското управление чрез включването на социалните партньори в процеса на вземане и изпълнение на решения. С Решение 98/500/EО на Комисията се поставя основата за създаването на комитети за секторен социален диалог в различни области на дейността на ЕС, където представители на работодателите и работниците (социални партньори) да заседават и да обсъждат развитието на политиките. Тези комитети са форум за изграждане на доверие, обмен на информация, обсъждания, консултации, преговори и съвместни действия.
В България на този етап социалното партньорство на секторно ниво е ограничено до двустранното отраслово/браншово колективно трудово договаряне. Държавните органи осъществяват консултации и сътрудничество само с национално представителните организации (НПО) на работодателите (НПРО) и на работниците и служителите. В повечето случаи НПРО дори не информират отрасловите/браншови организации за обсъжданите въпроси и отстояваните от тях позиции. Това, че секторните организации са ги упълномощили да ги представляват в НСТС по въпросите на трудовите и осигурителните отношения не означава, че НПРО могат да провеждат политика, каквато на тях е угодна, без да се консултират с тези, които са ги упълномощили. Създава се впечатление, че упълномощаването за НПРО е само форма да наберат членска маса и да бъдат признати като НПРО. Секторните огранизации с времето са изолирани, правят се необосновани промени , в т.ч. нормативни, които водят до неглижирането на секторните организации и обезсмислянето на секторното социално партньорство. Нещата са докарани до там, че НПРО открито призовават фирмите да не членуват в браншови камари, за да не важат за тях договореностите в ОКТД. С всяко преброяване членската маса на синдикатите намалява, което навежда на заключенията, че работещите не виждат смисъл в членуването за защите на техните интереси.
Ще бъдат издирени актовете на ЕС - ДФЕС, Регламенти, Директиви, решения и др., които уреждат социалното партньорство, колективното трудово договаряне и взаимодействието на работодатели, синдикати и държавни органи.
Ще се идентифицират нормативните и др.актове в България (Кодекс на труда, правилници, наредби, решения и др.), които уреждат социалното партньорство в България, колективното трудово договаряне и взаимодействието на държавни и местни органи с организациите на работодателите и на работниците и служителите/синдикатите.
Дейността допринася за постигане цел 1. Партньорско управление с гражданите и бизнеса - фирмите от машиностроенето и работещите в тях. Ще се изяснят изискванията на ЕС за секторно сътрудничество с държавни и местни органи и кръга на въпросите, по които следва да се информират, да обсъждат и консултират.
Дейността допринася за постигане на цел 2. Открито управление – чрез включване на организациите на работодателите и на работещите в сектора в регулиране на отношенията в процесите на вземане и изпълнение на решения. Чрез идентифициране на европейските разпоредби за изграждане на секторен социален диалог, ще се даде основата за изграждане и укрепване на такъв в България, като се включат социалните партньори от машиностроенето в процеса на вземане и изпълнение на решение и развитието на политики.
Предвид възникването на текущи въпроси, в периода на изпълнение на дейностите по проекта и променящата се епидемиологична обстановка предвиждаме закупуване на софтуер за провеждане на онлайн срещи, в т.ч. с партньори от СЕЕМЕТ и страни от ЕС за целия период на изпълнение на проекта- 1 година и поради това е въведен като разход в Раздел IV. РАЗХОДИ ЗА НЕМАТЕРИАЛНИ АКТИВИ на Бюджета. |
9 527.50
|
0.00
|
| Анализ на практиките на Европейския икономически и социален комитет (ЕИСК) и Европейските секторни комитети, на страни-членки и българската практика в областта на социалното партньорство на секторно ниво.: ББКМ е член на европейската работодателска организация за метало-, електро и технологичните индустрии СЕЕМЕТ-Брюксел, в която са обединени работодателските организации за тези индустрии от повечето страни-членки, Турция, Австралия и Южна Африка. Фирмите, представлявани от тази организация, са над 200 хил. с 35 млн.заети и произвеждат 52% от БВП на Европа. СЕЕМЕТ е признат социален партньор в Европейския икономически и социален комитет (ЕИСК) и тематичните секторни съвети към ЕС. Европейската работодателска организация СЕЕМЕТ търси мнението ни по различни въпроси, които се обсъждат в секторните комитети, в т.ч. по проекти на европейски актове - директиви, регламенти, решения и т.н. - касаещи условията на труд, обучение и квалификация на работници, ученето пред целия живот, минимална работна заплата и мн.др. Многократно при търсенето на становище от СЕЕМЕТ търсят информация „какво е решението по въпроса, взето на секторния съвет във Вашата страна?“. От наша страна не можем да дадем информация, т.к. такива секторни съвети, поне за машиностроенето, в България няма.
По особено важни за сектора въпроси ББКМ се обръща към съответните държавни институции, като разчита на добрата воля и индивидуалното разбиране на съответния ръководител или служител. Не са редки случаите, в които ББКМ разбира за взети решения по особено важни въпроси за работодателите и работещите в сектора „пост фактум“ или няма механизъм, по който да изрази аргументирано становище. Напр. по редица обсъждани в НСТС въпроси - относно работната заплата, колективното трудово договаряне на секторно ниво, нормативни актове в областта на ЗБУТ и мн.др., касаещи изключително много работодателите и работещите, членове на секторните организации, научаваме за договорени клаузи и параметри от пресата или чак когато станат факт в нормативна база.
В ЕС и редица европейски страни подходът е коренно различен и съответните европейски/държавни органи имат ангажимент и в редица случаи са осъзнали ползата да информират и се консултират със секторните социални партньори. Работодателски организации от страни от ЕС, в т.ч. от Източна Европа, споделят информация за проведени консултации по инициатива на държавни органи на секторно ниво по редица въпроси от интерес на сектора.
С дейността ще се издири и анализира практиката на ЕИСК и страни от ЕС по структурирането и определянето на кръга от въпроси, които се обсъждат в секторните социални съвети, както и начините на вземане на решения, изразяване на становища и т.н.
Ще се опише и аналазира практиката в България на секторно социално партньорство в процеса на обсъждане, вземане и изпълнение на решения.
Ще се оценят онези европейски практики, които са приложими при осъществяване на секторен социален диалог в България, като се предложат и възможности при необходимост за тяхното адаптиране.
Дейността допринася за постигане цел 1.Партньорско управление с гражданите и бизнеса-фирмите от машиностроенето и работещите. Ще се изяснят практиките на социално сътрудничество и конкретно секторно сътрудничество с държавни органи и кръга на въпросите, по които следва да се информират, да обсъждат и консултират.
Дейността допринася за постигане на цел 2.Открито управление – чрез включване на организациите на работодателите и на работещите в сектора в регулиране на отношенията в процесите на вземане и изпълнение на решения. Чрез идентифициране на практиката за секторен социален диалог в Европа и страни-членки ще се даде възможност за прилагане на подходящите за изграждане на такъв в България, като се включат социалните партньори от машиностроенето в процеса на вземане и изпълнение на решение и развитието на политики.
Предвид възникването на текущи въпроси, в периода на изпълнение на дейностите по проекта и променящата се епидемиологична обстановка предвиждаме закупуване на софтуер за провеждане на онлайн срещи, в т.ч. с партньори от СЕЕМЕТ и страни от ЕС за целия период на изпълнение на проекта- 1 година |
9 127.50
|
0.00
|
| Изследване на секторното социално партньорство в подсекторите на машиностроенето в България; изследване взаимодействието между държавни органи, работодатели, синдикати и съвети на работниците и служителите .: Отрасловото колективно трудово договаряне в сектора на машиностроенето започва още през 1991г. и продължава до момента с различна интензивност и резултати. Първоначално работодателските организации за подсекторите на машиностроенето са 5, впоследствие някои от тях се саморазпускат, други се вливат в Българска браншова камара-машиностроене и понастоящем в ББКМ членове са около 300 фирми, произвеждащи около 70% от машиностроителната продукция на страната от 5-те подсектори на машиностроенето: 24.5.Леене на метали; 25.Производство на метални изделия, без машини и оборудване; 28.Производство на машини и оборудване с общо и специално предназначение; 29.Производство на автомобили, ремаркета и полуремаркета; 30.Производство на транспортни средства, без автомобили (вагони, кораби, велосипеди и т.н.). В ББКМ членуват и основните фирми, произвеждащи оптоелектроника.
Неизменно от началото на секторното социално партньорство партньори на ББКМ са НСФ„Метал Електро“ към КНСБ и СФММ към КТ„Подкрепа“. С тях Кандидатът договаря и подписва Отраслов колективен трудов договор, организациите предприемат съвместни действия по някои въпроси от интерес за фирмите и работещите от сектора. В настоящия проект като партньор не е включена НСФ „Метал-Електро“ към КНСБ порадисериозни причини, възпрепятстващи офомянето на документите за партньорство (внезапна смърт на председателя на Федерацията), но всички разработени документи ще бъдат обсъждани и довеждани до знанието и на НСФ„Метал-Електро“, като те ще бъдат канени за участие във всички планирани срещи по всички дейности.
Постепенно през годините НПО обсебиха социалното партньорство, като се създава впечатление, че в тристранните структури, създадени за изразяване на становища- НСТС, НСИС- НПО изразяват собственото си мнение, често без да вземат становищата на секторните организации и в редица случаи тяхното мнение е в противовес с интересите на бизнеса.
Игнорирането от страна на НПО и като последица и игноринане от страна на компетентните органи през последните 10 години на практика ликвидира секторния социален диалог .
Дейността допринася за постигане цел 1.Партньорско управление с гражданите и бизнеса-фирмите от машиностроенето и работещите. Ще се изяснят нагласите и очакванията от участие в сътрудничество с държавни органи и кръга на въпросите, по които следва да се информират, да обсъждат и консултират.
Дейността допринася за постигане на цел 2.Открито управление – чрез включване на организациите на работодателите и на работещите в сектора в регулиране на отношенията в процесите на вземане и изпълнение на решения. Ще се изяснят основни причини за негативно отношение на някои работодатели към синдикализма, както и нежеланието на работещи да членуват в синдикални организации. Ще се изяснят очакванията на работодатели и работещи от ефективен секторен социален диалог с включването на социалните партньори от машиностроенето в процеса на вземане и изпълнение на решения и развитието на политики от значение за сектора.
Предвид възникването на текущи въпроси, в периода на изпълнение на дейностите по проекта и променящата се епидемиологична обстановка предвиждаме закупуване на софтуер за провеждане на онлайн срещи, в т.ч. с партньори от СЕЕМЕТ и страни от ЕС в т.ч. интерюиране, за целия период на изпълнение на проекта- 1 година и поради това е въведен като разход в Раздел IV. РАЗХОДИ ЗА НЕМАТЕРИАЛНИ АКТИВИ на Бюджета. |
19 435.00
|
0.00
|
| Изготвяне и внасяне на предложения за изпълнение на политики и интензифициране на секторното социално сътрудничество в съответствие с резултатите по дейности 1, 2 и 3 до компетентните държавни органи - МТСП, други, идентифицирани при изпълнение на дейности 1-3 на проекта.: Чрез изпълнените дейности 1, 2 и 3 се изследват възможностите, предвидени в Европейското и българското законодателство за ефективно партньорство на държавните и местни органи с организациите на работодателите и на работниците и служителите на секторно ниво. Ще се изследват практики на ЕИСК-секторни комитети за социално сътрудничество, кръга на въпросите, подлежащи на обсъждане и съгласуване в тях, участващи организации на работодателите и на органите на управление, както и практики на страни от ЕС при осъществяване на секторно социално сътрудничество.
Целевите групи, членове на Кандидата и Партньор 1 (а и на федерацията за машиностроенето, социален партньор в сектора НСФ„Метал Електро“ към КНСБ, която на този етап е в невъзможност да участва пряко в проекта) са заинтересовани да имат достъп и да вземат по-активно участие при обсъждането на въпроси, касаещи условията на труд, обучение и квалификация на работници, ученето пред целия живот, минимална работна заплата и мн.др.
Дейността допринася за постигане цел 1.Партньорско управление с гражданите и бизнеса - фирмите от машиностроенето и работещите. Ще се изяснят практиките на социално сътрудничество и конкретно секторното сътрудничество с държавни органи и кръга на въпросите, по които следва да се информират, да обсъждат и консултират.
Дейността допринася за постигане на цел 2.Открито управление – чрез включване на организациите на работодателите и на работещите в сектора в регулиране на отношенията в процесите на вземане и изпълнение на решения. Чрез идентифициране на практиките в секторния социален диалог в Европа и страни-членки ще се даде възможност за прилагане на подходящите за изграждане на такъв в България, като се включат социалните партньори от машиностроенето в процеса на вземане и изпълнение на решение и развитието на политики.
Предвид променящата се епидемиологична обстановка в периода на изпълнение на дейностите по проекта предвиждаме закупуване на софтуер за провеждане на онлайн срещи, в т.ч. с партньори от СЕЕМЕТ и страни от ЕС за целия период на изпълнение на проекта- 1 година и поради това е въведен като разход в Раздел IV. РАЗХОДИ ЗА НЕМАТЕРИАЛНИ АКТИВИ на Бюджета. |
13 980.00
|
0.00
|
