| Организация и управление на проекта: Проектът се управлява от ръководител (Каритас София), координатори (Каритас София и Съвет на жените бежанки в България), счетоводители (Каритас София и Съвет на жените бежанки в България) и Експерт Мониторинг и оценка (Каритас София). Този персонал се ангажира с оперативното управление на проекта. Всички експерти са на непълно работно време.
Всяко едно лице, участващо в управлението на проекта, има конкретни предварително определени функции и отговорности. Управлението включва - подбор на експертите, методически насоки, възможност за адекватна реакция и взимане на решения при нужда от промени, спазване на срокове, осигуряване на механизъм за вътрешен контрол на проекта, включващ периодично наблюдение на индикаторите за изпълнение и резултат и осигуряване на прозрачност и отчетност на проекта пред ОтО и други заинтересовани страни.
Тъй като проектът предвижда комплексни интеграционни мерки и продължителна работа с бенефициенти по различни направления - образование, трудова заетост, здравеопазване, придобиване на компетенции и умения, насърчаване на контакта с приемащото общество - е от изключителна важност в първия месец да се сформира цялостен екип за изпълнение, с който да се проведе въвеждащо обучение. Дейности като плануване, предоставяне на услуги, насочване към такива, определяне на напредъка, както и изпълнение и отчитане пред ОтО, изискват много стриктна организация и екип от различни експерти, които познават детайлно логическата рамка, целите, дейностите и желаните резултати.
Основната цел на екипа за управление е в детайли да запознае всички експерти на проекта с целите, дейностите, преследваните резултати, начините за отчитане на дейности и събирането на обратна връзка. Проектът се изпълнява в партньорство между две организации на голям териториален обхват. Синергията в екипа, вътрешната комуникация и непрекъснатият документален поток изискват ясно разделение на функции и отговорности.
Създаването на модел и добри практики за работа по интеграция на ГТД е съществен, защото има пряко отношение към устойчивостта на проектните резултати. Въз основа на работата на експертите на терен и събирането на обратна връзка от тях и бенефициентите, екипът за управление на проекта ще адаптира начина на изпълнение на дейностите и в края на проекта ще представи добри практики от различните сфери на работа. |
156 274.94
|
195 574.85
|
| Информационни кампании и публичност: За целите на проекта са предвидени дейности, които да осигурят информираността на заинтересованите страни, както и на представители на обществеността, и да се гарантира публичността на проекта. От една страна, това ще осигури визуализация на процедурата „Интеграция и законна миграция – мерки за прилагане на Плана за действие на ЕС за интеграция на граждани на трети държави“, а от друга, ще повиши осведомеността на приемащото общество и на гражданите на трети държави относно конкретните цели и дейности на „Програма за комплексна интеграционна подкрепа на легално пребиваващи граждани на трети държави“ и ще насърчи включването на членовете на приемащото общество в доброволчески и културни дейности по темата.
В рамките на изпълнението на проекта се предвижда информационна кампания и комуникационен план, който да включва информация за хода на проекта, успешни истории и интервюта с бенефициенти и публикации по важни теми, свързани с интеграцията на ГТД. Изграждането на устойчива връзка с медии, които да представляват естествени съюзници за разпространение на резултатите от проекта, е важен елемент за мултиплицирането на постигнатите резултати, не само за публичност, но и за видимост на ГТД в България. Изследване за ролята на медиите в изграждането на обществените нагласи към мигрантите ("Media and Their Role in Shaping Public Attitudes Towards Migrants", 2014, United Nations University), показва, че езикът, използван по отношение на мигранти, често е негативен, а медиите са силен инструмент за формиране на мнение по темата.
Запознаването на българското общество с ГТД (и по-специално с търсещите и получили международна закрила лица), техния произход, култура, специфики и причините, поради които са тук, е от съществено значение, особено когато се очаква то да бъде в ролята на приемащо общество. Непознаването на различното, както и погрешните представи, които се базират на частична и/или невярна информация, на изтъкване на противоположности, на разделяне и противопоставяне, водят до страх от другия, поява на социално напрежение и невъзможност да се чуе и разбере различната гледна точка и позиция. Стратегията на една такава кампания за повишаване на информираността и преодоляване на негативните нагласи цели да насърчи чисто човешкото любопитство към историята и преживяванията на различните и да въведе език на разбиране, приемане и опознаване, както и да обори клишираните представи за бежанците, които бяха формирани в България през последните 4–5 години. Съпътстващата информационна кампания по време на проекта цели от една страна да представи човешкото лице на миграцията, а от друга да работи върху негативните нагласи на приемащото общество.
От друга страна, информационната кампания е насочена и към ГТД, които би следвало да са активна страна в процеса на интеграция, а не крайни ползватели на услуги. Опознаването на бита и културата на България, историческото наследство, начинът на живот и контактът с приемащото общество са база за адаптация и социално включване. Най-ефективният метод за преодоляване на негативните нагласи и социалната изолация е активното участие в социалния и икономически живот. |
33 545.45
|
28 641.37
|
| Подобряване на достъпа до услуги на ГТД: В резултат на опита си в работата с ГТД, СЖББ очертава редица уязвимости, които ще бъдат адресирани чрез настоящия проект. Жените често са засегнати от проблеми, налагани от традиционни социални роли. Съществува и липса на икономическа реализация, затруднен достъп до здравни услуги заради езиковата бариера, липса на адекватни социални грижи за децата, риск от неглижиране, социална изолация, риск от трудова експлоатация и въвличане в криминални дейности. Всичко това води до необходимост от обособяване на специфична програма за социални услуги с екип за директна работа с ГТД, който да предоставя информация и социални услуги в отговор на индивидуални нужди и семейна ситуация. В същото време, този екип трябва да има познания за културната специфика на бенефициенти, както и да може да предоставя структурирани услуги, съобразени с българската социална, образователна и здравна система. Необходимо е разработването на методика за предоставяне на директни социални услуги и обществена ориентация за ГТД, тъй като това е група, която носи специфични социални и културни характеристики. Специфична е и проблематиката на непридружени непълнолетни и малолетни лица или жени, жертви на домашно или друг вид насилие. Тази група хора представлява и предизвикателство за специалистите, които са на „предна линия“. Те имат нужда от специфична подкрепа чрез предоставяне на информация за ГТД спрямо държавите им по произход и хуманитарната им ситуация, да надгради разбиранията и уменията им за работа с този тип „клиенти“. Едновременно с това, професионалистите трябва да бъдат подпомогнати и в усилията си да приемат хората от бежанската общност, предотвратявайки риска от социална изолация, трудова експлоатация, домашно и друг вид насилие, неглижиране на деца, изпадане от образователната система. Не на последно място, това са и специалисти, които трябва да отстояват професионалните стандарти в социалната работа, и обществените ценности на приемащото общество, за да могат хората, които получават тяхната помощ и съдействие, да проявяват ангажираност и отговорност към спазването на българското законодателство.
Целта на настоящата дейност е да се преодолее социалната изолация на ГТД и преди всичко на търсещи и получили международна закрила, за да се улесни тяхната интеграция и адаптация, чрез предоставяне на достъп до основни услуги, които да окажат директно въздействие върху социалната ситуация на бенефициентите: социално консултиране и гражданско ориентиране, директно подпомагане като придружаване до медицински и образователни заведения, административни институции; предоставяне на хуманитарна помощ; оценка и насочване за предоставяне на специализирана психолого-терапевтична помощ, с разработен подходящ подход за работа с културните различия и вливането на целевата група в съществуващата ни социална система.
Следвайки добрите професионални практики в социалната работа, СЖББ предвижда и провеждане на регулярни мултидисциплинарни срещи за работа по случаи, с цел да се фасилитира професионалното сътрудничество при обсъждане и решаване на случаи, когато се налагат контакти и насочвания към НПО, подаване на сигнал и информация до ДСП/ОЗД, ДАБ и др. По отношение на професионалната общност от специалисти – социални работници, културни медиатори, експерти от ДСП, ОЗД, ДАБ, НПО – ще се повиши качеството и ефективността на работата по случаи и предприемането на своевременни мерки и решения, касаещи кризисни ситуации или сложни казуси. Ще се натрупа специфичен опит, касаещ случаи на бежанци търсещи закрила и тяхното място в социалната система. Ще се активира достъпа на бенефицентите до доставчиците на социални услуги, които също ще натрупат опит в работата с различни култури и динамиката на общуване. |
265 848.89
|
266 661.36
|
| Детско развитие и образование: В глобален план само 61% от децата бежанци и 23% от тийнейджърите посещават училище (ВКБООН, „Left behind: Refugee education in crisis“, 2017). Причините са комплексни, включително пропуски в тяхното образование, което прави наваксването на техните връстници трудно, предизвикателства в научаването на местния език и култура на приемащата страна, липсата на подкрепа за учителите във връзка с обучение във все по-мултикултурна и мултиезична среда. Тези предизвикателства се срещат и в България, където понастоящем няма форма за индивидуална подкрепа или допълнителни часове за наваксване с училищния материал, с които да се улеснят бежанците или търсещите закрила да се справят в училище. Често се случва и децата на търсещите и получили закрила лица да не бъдат записвани в училище за продължителен период от време. В Плана за действие на Европейската комисия относно интеграция на граждани на трети държави се казва: „Образованието и обучението са едни от най-мощните инструменти за интеграция и достъпът до тях следва да бъде гарантиран и насърчаван на възможно най-ранен етап. Придобиването на основни умения създава основа за по-нататъшно учене и осигурява достъп до заетост и социално приобщаване.“ Това са сред основните причини да предложим часове за допълнителна подкрепа и наваксване на учебния материал за децата от първите дни на пристигането им и да подкрепим родителите им.
За да се подготвят децата за успешното интегриране в образователната система, с тях ще се работи активно по идентифициране на онези сфери, в които те срещат затруднения и имат нужда от подкрепа. Тази подкрепа включва основни езикови умения, социални компетенции, материал за училище, основни права, както и сесии за неформално обучение, за които ще работят нашите сътрудници в приемните центрове.
Целта е да се подкрепи записването и интегрирането в училищната система на децата, търсещи и получили закрила. За целта е необходима и целенасочена работа с родителите за постигане на тяхното пълно включване в процеса чрез разбиране и мотивация. Нашите медиатори, учители и сътрудници социални дейности в РПЦ и в Център за интеграция на бежанци и мигранти "Св. Анна" ще подпомагат комуникацията между родителите и образователните институции, включително и чрез превод за учителите, при необходимост.
Кандидатът е представил разяснение от 08.04.2019 г., както следва: "Относно Въпрос 6. В бюджета по проекта и в детайлната бюджетна разбивка е заложен разход „Интернет за компютърните зали в трите РПЦ в София“ с цел качествено и ефективно изпълнение на Дейност 4 „Детско развитие и образование“ и Дейност 5 "Заетост и личностно развитие на ГТД". Основните цели на тези дейности са да се подкрепи записването и интегрирането на децата в училище, да се мотивират родителите да идентифицират образованието като приоритет, както и да работи за придобиване на умения и компетенции за включване в пазара на труда. Досегашният опит на Каритас София в работата на терен с ЛТМЗ и ЛПМЗ е доказал необходимостта от целенасочена работа както с децата, така и с родителите, за постигане на тяхното пълно включване в процеса чрез разбиране и мотивация. Практиката показва, че именно мотивирането за включване и задържане в образователната система в България е сред най-сериозните предизвикателства в работата с деца и родители. За успешното мотивиране на децата в РПЦ София и достигане на достатъчно добро ниво по български език преди записването им в училище, е от изключителна важност образователните занимания да бъдат максимално иновативни и интерактивни, което налага и настоящата нужда от осигуряване на достъп до Интернет в компютърните зали в РПЦ София. От друга страна достъпът до интернет е важен в процеса на търсене и кандидатстване за работа, както и подготовка на необходимите документи: автобиография, мотивационно писмо." |
309 019.89
|
413 554.80
|
| Заетост и личностно развитие на ГТД: Заетостта е ключов компонент в процеса на интеграция на ГТД, сред които и търсещите и получили международна закрила. Чрез реализация на пазара на труда бенефициентите постигат финансова независимост и подобряват стандарта си на живот. България е сред страните с най-прогресивно законодателство по отношение на започване на работа за търсещи закрила, които придобиват право да работят след само 3 месеца след подаване на молба за закрила. Това е възможност не само за търсещите закрила, но и за българската икономика. Според Бялата книга на Adecco (The Labour Market Integration of Refugees, 2017) за успешната интеграция на пазара на труда, бежанците имат нужда от подобряване на езиковите умения и на комуникацията между тях и основните заинтересовани страни – работодатели и публични институции. Доклад на ВКБООН ("Ангажираност на частния сектор в заетостта на получили международна закрила лица", 2017) посочва, че осигуряването на заетост е сред най-важните инструменти за социална и икономическа интеграция на бежанците. Същевременно бежанците като цяло са с по-ниско образование или срещат проблеми при признаване на своите квалификации (особено жените). Според данни на ЕС (Labour Market Integration of Refugees in the EU LFS workshop Copenhagen 4-5 April 2017), отнема около две десетилетия бежанците да достигнат нива на заетост, подобни на местните. Изследване на Каритас София за предизвикателствата пред жените бежанки (ще бъде публикувано през февруари на сайта на организацията) показва, че жените срещат специфични предизвикателства при търсенето и намирането на работа, свързани с липса на предходен работен опит, традиционното разбиране за ролята им, слаба мотивация. Предвидени са специфични групови дейности с жени за насърчаване на тяхната себереализация извън дома, промяна на нагласите, повишаване на мотивацията за труд и придобиване на увереност.
През 2017 в Център за интеграция на бежанци и мигранти „Св. Анна“ на Каритас София отваря врати Кариерен център за работа с ГТД и търсещи и получили международна закрила. В хода на работа и анализа на дейността и удовлетвореността на работодателите и наетите, екипът идентифицира специфични нужди за повишаване на качеството на предоставената услуга. Съществени познания, които липсват на бенефициентите, са достатъчно ниво на владеене на български език, културна ориентация, работна етика, изисквания на работното място и трудов договор. Това налага допълване на услугите по намиране на работа с курсове по български език, подготовка за явяване на интервю, самостоятелно търсене на работа и специфични семинари за финансова грамотност. Особено ефективно при адаптацията и успешното развитие на работното място е професионалното менторство – иновативен подход, пилотната фаза на който беше осъществена през Кариерния център. Предприемачеството е друга възможност за успешното реализиране на ГТД, и принос за българската икономика. Изследване на пазара на труда във Великобритания (Minorities and immigrants ‘twice as entrepreneurial as white Britons’, Aston University, 2018) показва, че за имигрантите е два пъти по-вероятно да станат предприемачи. Това се дължи на фактори като различни знания и умения в сравнение с местното население; различно отношение към поемането на рискове, както и липса на други добре платени възможности. Започването на бизнес за ГТД може да се окаже трудно поради непознаване на ситуацията, липса на информация относно необходимите процедури и изисквания. Поради това един от фокусите на работа ще бъде стимулиране и подкрепа на предприемачеството. Обхващането и подготовката за работа на новодошлите ГТД е важна мярка, която ще бъде осъществявана чрез информационни сесии в РПЦ още преди получаване на разрешение за работа. Основно дейността на Кариерния център ще се развива на територията на Център за интеграция на бежанци и мигранти „Св. Анна“ на Каритас София, където има обособени пространства за обучения, презентации, групови занимания, оборудвана компютърна зала за търсещи работа. |
310 846.91
|
90 280.49
|
| Активно участие, взаимодействие и социално приобщаване: България е от страните с най-ниски нива на доброволчество в Европа. През 2015, по данни на Европейския Съюз ("Social participation and integration statistics", ЕС, 2017), само 5.2% от гражданите са участвали в доброволчески дейности в сравнение със средните стойности за Европа от 19.3%. Данните от доклад на Институт "Отворено общество - София" ("Активните неправителствени организации", 2017) показват, че доброволчеството в страната се развива, но остава на ниски нива, като същото важи и за нивата на гражданско участие. На този фон, Каритас София, е сред организациите с най-сериозен опит в организирането и поддържането на успешни доброволчески програми. Три пъти екипът ни печели награда за Доброволческа инициатива на годината (2014, 2016 и 2017). Ментори - приятели получи наградата от Президента на Република България. Същевременно, през 2017 93,2% от българите споделят, че никога не са общували с бежанец (ВКБООН, "Нагласите към бежанците и хората, търсещи закрила в България 2017: Интеграцията на бежанците е възможна", 2018). Близо половината от анкетираните в това проучване са на мнение, че бежанците могат да се интегрират успешно в българското общество, но посочват различията в културните обичаи и религиозните вярвания като причина за страхове на местното население. Необходими са допълнителни усилия, съпътстващи интеграционните мерки, които да подкрепят опознаването и контакта между местното население и ГТД като цяло. Недоверието и непознаването са в основата на стереотипите, които биха попречили на успешната интеграция и на приемането на търсещите и получили закрила лица в България. Подобно е и състоянието към част от ГТД. Участието в доброволчески инициативи би подпомогнало от една страна по приятен и полезен начин включването и участието за ГТД, които биха разширили своите социални контакти, а от друга, би показало позитивната страна на миграцията и приноса, който тя би могла да има към обществения живот в страната. Заради това, в рамките на проекта, ще се работи за активното включване на ГТД, както и на български граждани, в различни доброволчески инициативи и програми като менторската програма и "Проект Бежанци". По този начин ще се насърчи неформалния контакт между различните общности и местното население. В допълнение, ще се организират социални и културни събития, които имат за цел да насърчат междукултурния диалог и разбирателство, както и да се противодейства на негативни тенденции. Чрез споделени общи празници и поводи, както български, така и международни, ще се предоставят възможности за срещи между културите, хората с различен произход и истории в неформална среда.
Наред с това, в скорошно проучване за степента на социална ориентация на ГТД в България се отбелязва, че в страната все още не съществуват специални курсове или модули за социална ориентация и гражданско образование за ЛТМЗ/ЛПМЗ, както и за други законно пребиваващи ГТД (М. Илчева, А. Кънева, „Анализ на социалната ориентация на чужденци в България“, 2018). Съществуващите наръчници са по-скоро насочени към общински служители, отговарящи за интеграцията на чужденци, както и към други представители на институции и НПО и не предоставят структуриран учебен материал за основните права и задължения на чуждестранните граждани въз основа на основните принципи на Конституцията, ценностите на обществото и съществуващото законодателство. В проучването се отбелязва, че успешното противодействие на расизма и ксенофобията срещу чужденци в България зависи не само от стратегиите и мерките в областта на образованието, участието и повишаването на осведомеността, а и най-вече от въвеждането на социалната ориентация и гражданското образование като част от постоянните интеграционни усилия на институции и НПО. Ето защо, експертът по закрила и гражданско образование на Каритас София ще разработи методика за преподаване на модули по социална ориентация и гражданско образование за целевата група с по-дълбоко и детайлно представяне на основните й аспекти. |
246 049.19
|
184 279.21
|
