| Дейност 1. Определяне нивата на приоритетни химични замърсители с антропогенен произход в морската среда:
• устойчиви органични замърсители (УОЗ)
• токсични и биогенни елементи
• микрочастици с размер под 5 mm.: Химическото замърсяване на морските води представлява заплаха за водната среда с такива последици, като остра и хронична токсичност за водните организми, натрупвания в екосистемата, загуба на естествени местообитания и на биологично разнообразие, а също така и опасност за човешкото здраве.
Според ДИРЕКТИВА 2013/39/ЕС по отношение на приоритетните вещества в областта на политиката за водите, приоритетни опасни вещества са: устойчиви органични замърсители (УОЗ) – полихлорирани бифенили (PCBs), хлорорганични пестициди, тежки метали и токсични елементи.
В изпълнение на задачите по проекта ще бъде проведен едногодишен мониторинг на замърсители в морската среда в съответствие с Дескриптори 8, 9 и 10 на РЕШЕНИЕ (ЕС) 2017/848 НА КОМИСИЯТА от 17 май 2017 година за определяне на критерии и методологични стандарти за добро екологично състояние на морските води.
Мониторингът ще бъде извършен чрез прилагане на съвременни екологични методи за определяне на нивата на замърсителите в следните видове риби и черупчести (определени в дескриптор 9 и нови мерки съгласно чл. 13 от Рамкова директива за морска стратегия 2008/56/ЕО на РДМС): трицона (Sprattus sprattus sulinus), кая (Neogobius melanostomus), хамсия (Engraulis encrasicholus ponticus), калкан (Psetta maxima maeotica), черноморски меджид (Whiting, Merlangius merlangus euxinus), чернокоп (Pomatomus Saltatrix), паламуд (Sarda sarda) и сафрид (Trachurus mediterraneus ponticus), черна морска мида (Mytilus galloprovincialis), рапан (Rapana venosa).
Токсичните елементи са приоритетен замърсител съгласно дескриптор 9 и нови мерки съгласно чл. 13 от Рамкова директива за морска стратегия 2008/56/ЕО на РДМС. Ще бъдат определени токсични елементи (Cd, Hg, Ni, Pb, Co, Cr, Cu, As, Zn, Mn, Fe и др.) в морски организми (риби, миди, рапани и др.)
На този етап липсват данни от мониторинг за съдържание на микрочастици (с размер под 5 mm) в морска вода и организми. Ще бъде проведено пилотно проучване за определяне на микрочастици (с размер под 5 mm) в морска вода и организми (съгласно Дескриптор 10 – Морски отпадъци).
Определянето на количеството и вида на микропластмасите в морски организми е от първостепенно значение, за да се осигурят научни данни за наличието на тези замърсители в морската среда и да се оцени влиянието им върху здравето на хората, които консумират риба и други морски продукти.
Изследователският екип на катедра Химия работи по темата за замърсяване на Черно море повече от десет години и разполага с необходимата аналитична апаратура за извършване на химични анализи на замърсители от антропогенен и биогенен произход. Последните данни за нивата на горепосочените замърсители в морски организми са от 2015 година, в изпълнение на проект, финансиран от Финансовия механизъм на европейското икономическо пространство и МОСВ и реализиран от научния екип на катедрата.
Изследователската Лаборатория по морски ресурси и аквакултури е акредитирана от ИА на БСА по европейски стандарт БДС EN ISO 17025 и има дългогодишен опит в изследване на морски организми.
Резултатите ще бъдат сравнени с данни от собствени анализи на Лабораторията по морски ресурси и аквакултури, за да се проследят времевите тенденции в нивата на замърсителите за голям период от време.
|
173 800.00
|
163 901.03
|
| Дейност 2. Идентифициране и определяне на нивата на замърсители с биогенен произход (морски биотоксини) в морската среда.: Основно направление в „синия растеж“ е развитието на морските аквакултури чрез създаване и разширяване на ферми за риба, черупчести и други организми. Критичен фактор при отглеждането на аквакултурите е наличието на храна. При процеса хранене двучерупчестите мекотели (миди, стриди), обект на изследване на морската аквакултура в България, филтрират морската вода и по този начин натрупват микроскопичните планктонни видове. В повечето случаи размножаването на планктона (т. нар. „цъфтеж“) благоприятства развитието на мидите. Но в някои случаи може да има отрицателен ефект, причинявайки сериозни икономически загуби на аквакултурите, риболова и туризма, както и да има големи въздействия върху околната среда и здравето на хората. Т.нар. „вреден цъфтеж“ се предизвиква при размножаването на определени планктонни видове, които могат да продуцират морски биотоксини.
По хранителната верига, морските биотоксини се акумулират, например в мидите, без да променят жизнеността на организмите, както и вкусовите им качества. По този начин, тези замърсители с биогенен произход могат да достигнат до крайния консуматор- човека и да предизвикат различни видове отравяния (паралитично, амнезиево, диарийно и др.). В някои части на Европа появата на морски биотоксини в култивирани миди, поради риска от интоксикация на консуматорите, мидени ферми биват затваряни за дълъг период от време – например в Ирландия този период достига до една година.
До момента знанията за състоянието на морската среда по отношение на замърсители с биогенен произход – морски биотоксини са малко. До 2016 година са анализирани малък брой проби и е установено наличие на някои токсини в отделни проби култивирани миди, в концентрации, значително под здравните норми. Но както авторите на тези изследвания твърдят, тези резултати не могат да бъдат представителни за целия период на изследване (2012-2016), тъй като са направени при анализ на ограничен брой проби.
Нашият екип има опит в изследвания за наличие на морски биотоксини в проби води (планктон) и миди (култивирани и диви) за периода 2016-2019 г. Данните показват наличие на токсини, които могат да предизвикат амнезиево, паралитично и други видове отравяне, но в концентрации под здравните норми за ЕС. Голяма част от определените токсини се откриват както в пробите планктон, така и в мидите, което означава че условията в изследваните райони на Българското крайбрежие на Черно море, позволява те да преминават по хранителната верига и да запазват токсичността си. Беше установена и значителна междусезонна разлика в нивата на определените токсини. Това показва, че концентрациите на тези замърсители трябва да се следят непрекъснато. Необходимо е да се потърси причината за вариациите в нивата им.
По този начин биха могли да се предложат мерки за предотвратяване повишаването на нивата им над здравните норми и за защита на териториите, в които се отглеждат аквакултури.
|
17 000.00
|
6 004.40
|
| Дейност 3. Оценка на състоянието на морската среда и безопасност на изследваните морски организми по отношение на замърсители с антропогенен и биогенен произход.: Оценката на състоянието на морската среда като многокомпонентна система изисква да се определи както влиянието на абиотичните и антропогенните фактори, така и натиска, който морските организми упражняват, чрез жизнената си дейност върху околната среда.
Разрастването на производството на аквакултури може да доведе до локализирано биологичното отлагане като предизвика хипоксични условия, при които ще се повиши освобождаването на нутриенти от утайките. Ефектът от засиленото биологично отлагане в мидените ферми е изключително специфичен за всяко едно място. Предвижда се проучването на екологичното въздействие на мидените ферми върху морската околна среда чрез оценка на нивата на физико-химични параметри на морската околна среда в мидените ферми и сравнението им с нивата в защитени зони в Черно море. Подобен вид проучвания не са правени за Черно море.
Еутрофикацията се посочва и като водещ фактор, предизвикващ цъфтежа на планктонните видове, някои от които могат да продуцират биотоксини. Индикаторни показатели за състоянието на морската среда в резултат на еутрофикацията съгласно Дескриптор 5 са: амоняк (амониев азот), нитрити (нитритен азот), нитрати (нитратен азот), фосфати, силиций.
В Черно море са регистрирани множество потенциално токсични видове планктон. Известно е обаче, че всеки вид има различни механизми за адаптиране и реакции на промените в околната среда в морската екосистема. По тази причина при оценката на състоянието на морската околна среда трябва да се вземе предвид и влиянието на физико-химичните параметри върху нивата на продуцираните от планктона морски биотоксини и натрупването им в двучерупчести аквакултури.
Предвижда се да се изследва влиянието на физико-химичните параметри на морската среда върху продуцирането на морски биотоксини в планктон и натрупването им в двучерупчести аквакултури.
За оценката на състоянието на морските води е важно да се проследи промяната в нивата на замърсителите за голям период от време. Съгласно дескриптор 9 е препоръчително мониторинг на приоритетни химични замърсители да се извършва на всеки пет години. Последните данни за устойчиви органични замърсители (УОЗ) в риба и морски организми са получени от мониторинга проведен през 2015г от лабораторията по Морски ресурси и аквакултури на МУ-Варна в изпълнение на проект финансиран от ФМ на ЕИП и МОСВ.
Важно е да се потвърди тенденцията за трайно намаляване на замърсителите в Черно море, което е и цел на Морската стратегия на Република България. Ниските нива на замърсители са критерий за добро екологично състояние и предпоставка за запазването на биоразнообразието в морската среда.
В рамките на проект „Определяне на морски токсини в черноморски миди и планктон“, финансиран от Фонд Научни изследвания, МОН 2016 са установени значителни колебания в нивата и вида на токсините, поради техния биогенен произход. Необходими са допълнителни изследвания за установяване на динамиката в сезонните колебания с цел прогнозиране на инцидентната им поява.
Анализът на въздействието е елемент от заключителния етап на проекта, който има за цел да оцени ефектите от постигнатите резултати. Стратегическото въздействие на резултатите от проекта ще бъде анализирано от гледна точка на приноса им към целите на Интегрираната морска политика на ЕС и дългосрочната Стратегия за син растеж, която подкрепя устойчивия икономически растеж на свързаните с морето сектори.
|
22 900.00
|
17 453.81
|
| Дейност 4. Повишаване на осведомеността и знанията на обществеността за състоянието на морската среда и въздействието на антропогенните дейности.: Състоянието на морската околна среда се контролира от държавни институции, но отговорността за опазването и нейната устойчивост трябва да се споделят и от производители и преработватели на морски ресурси както и от обществото като цяло. Образоването на обществото и създаването на политики относно състоянието на морската среда трябва да се основават на стабилни, фактически научни доказателства, а не на погрешно тълкувана информация. Повишаването на знанията и осведомеността на институциите и обществеността трябва да бъдат постигнати чрез пряк диалог между науката, обществеността и бизнеса.
Дейността включва организиране на информационни и образователни кампании с цел повишаване на знанията и информиране на институции и обществеността за актуалното състояние и последствията върху морската среда.
|
17 900.00
|
9 269.48
|
| Дейност 5. Осъществяване на сътрудничество със страни от Черноморския регион за подобряване на състоянието на морската среда.: Шест държави имат излаз на Черно море, включително България и Румъния, които са членове на ЕС. Водеща цел на Европейската комисия е да се постигне съгласуваност и по-добра координация между основните сектори на техните сини икономики чрез подкрепа на дейности за сътрудничество по въпроси, свързани с околната среда, морското дело и корабоплаването. С тази цел е предвидено и създаването и прилагането на Интегрираната морска политика, която ще осигури реализирането на потенциала на работещите в сектора и генерирането на устойчиви икономически и социални ползи в крайбрежните области.
Устойчивото развитие на Черноморския регион и в тази връзка устойчивото развитие на Черно море е идея от голямо значение. В действителност, Черноморският ареал не е познато поле за общата европейска политика в степента, в която са включени Северното измерение и Средиземноморието (чрез Барселонския процес). Стратегията за Балтийския регион и Средиземноморския съюз са факт в най-новата политик на ЕС.
Сътрудничеството в сферата на морската околна среда е от първостепенно значение, защото замърсяването на средата може да има локален произход, но да засегне повече страни от Черноморския басейн. Установяването на трайно сътрудничество между страните в Черноморския регион дава възможност за споделяне на отговорностите и последствията от даден екологичен проблем и обмен на знания за състоянието на морската околна среда. В резултат могат да бъдат обсъдени и предложени съвместни дейности за подобряване на качеството на морската околна среда и намаляване на отпадъците.
Заедно страните споделят едно богато наследство, природни дадености и е от голямо значение те да бъдат защитавани със собствени сили и да бъдат използвани като ключ за икономическото и социално развитие.
|
9 500.00
|
6 496.00
|
| Дейност 6. Организация и управление на проекта: За успешно реализиране на дейностите по проекта ще бъде определен екип за управление на проекта, който отговаря за координиране на работата на научния екип, своевременно идентифициране и отстраняване на проблеми; изготвяне на справки, отчети и съпътстваща документация, организиране на работни срещи и участия в научни форуми, контрол на дейността по обществените поръчки и др. |
4 300.00
|
4 273.27
|
