| Дейност 1: Разширяване на мрежата от площадки за подхранване на лешоядни птици в страната, чрез изграждане на седем нови площадки в целевите райони.: Дейността е насочена към изпълнение на Мярка "7.1.1.4. Разширяване на мрежата от площадки за подхранване на лешоядни птици в страната" от План за действие за черния лешояд (Aegypius monachus) в България: 2018 – 2027, МОСВ, София, 2018, наричан по.долу "Плана за действие". Документът е източник на всички използвани по-долу данни и констатации.
Черният лешояд е класифициран като „изчезнал вид” в Червената книга на България (2011), като „почти застрашен” (Near threatened) от Международния съюз за защита на природата (IUCN) и „рядък” в Европа (BirdLife International, 2004). Около 1960 година видът вече почти не се среща в страната. Последното доказано гнездо с малко е установено през 1993 година в района на яз. Студен кладенец (Marin et al., 1998). Видът е обявен за защитен, включен в Приложение 3 към чл. 37 от Закона за биологичното разнообразие и в Приложение 1 към Директива 2009/147/ЕС за опазване на дивите птици. Като страна членка на ЕС и в съответствие с разпоредбите на Чл. 1, 2, 3 и 4 от Директивата, България трябва да осигури защита на вида и предприеме специални консервационни мерки за неговите местообитания.
От началото на 90-те години на миналия век са предприети сериозни мерки и реализирани проекти за възстановяване на популациите на лешоядни птици в страната. Наред с много други мерки до момента са изградени и 9 площадки за подхранване на лешояди, основно белоглав лешояд (Gyps fulvus) във ПП Врачански Балкан, Източни Родопи, ПП Сините камъни, НП Централен Балкан, Кресненски пролом и Източна Стара планина.
На всички тези площадки през различни години са наблюдавани хранещи се черни лешояди. Основен източник на тези птици е една гнездова групировка в района на Национален парк „Гората Дадя” в Гърция. Не може обаче да са очаква от нея да се отделят птици, които да колонизират други райони на Балканския полуостров.
Водещ проект за възстановяване на популацията на вида в момента е „Светло бъдеще за черния лешояд“, LIFE14 NAT/BG/649, който обединява усилията на пет основни партньора от четири европейски страни. В рамките на проекта е предвидено внасяне на минимум 48 птици от вида до 2021 год.
Намаляването на хранителната база на птиците е идентифициран като един от основните лимитиращи фактори и съвременни заплахи за възстановяване-то на вида у нас. Осигуряването на достъпна и безопасна храна за лешоядите в ключовите им местообитания е определена като главна цел и е една от най-важните природозащитни мерки - критична за възстановяването на популацията на вида. В тази връзка създадената мрежа от функциониращи площадки е необходимо да бъде разширена, като бъдат изградени 7 нови такива. При подготовката на проекта бяха идентифицирани 7 Защитени зони (ЗЗ) от Приложение № 1 към раздел 28 от Насоките за кандидатстване. Избора на конкретните местоположения на площадките в зоните ще бъде направено след извършването на проучвания, както от научна, така и от практическа гледна точка. На новите площадки следва да бъде осигурено редовно подхранване, охрана и наблюдение.
Предвидената дейност ще премахне основен лимитиращ фактор за възстановяване на вида в страната и ще осигури безопасна храна за черния лешояд в ключови местообитания на територията на цялата страна.
Реализацията на дейност с обхват цялата страна може да бъде успешно и устойчиво реализирана само от организация, която има капацитет и структури от този мащаб. НЛРС "СЛРБ" е най-старата и най-голямата неправителствена организация в страната със над 120 годишна история. Към момента в организацията членуват над 120 х. човека, обединени в 140 сдружения покриващи цялата страна. Към всяко от сдруженията по места работят на трудов договор един или двама специалисти с висше образование - екология, горско или ловно стопанство. Самата национална организация разполага с експерти в областта на същите специалности с дългогодишен опит. |
668 408.60
|
606 263.72
|
| Дейност 2: Осигуряване естествена хранителна база на лешоядите в целевите райони, чрез увеличаване на плътността на популациите на копитни видове дивеч в целевите райони.
: Черният лешояд до голяма степен при изхранването си е зависим от наличието на диви животни. В страната основни видове, като благороден елен (Cervus elaphus) и лопатар (Dama dama), са отново въведени в природата към средата на ХХ век и въпреки успехите на ловностопнската дейност до 1989 година, голяма част от едрия дивеч е унищожен през 90-те години. Като цяло дивечът е равномерно разпределен на територията на страната и с малки изключения няма значение за изхранването на лешоядите днес, поради ниската плътност на популациите. Пример за това как ловностопанските дейности подпомагат опазването на лешоядите в България е ловен участък „Студен кладенец” към НЛРС "СЛРБ". В участъка на площ от 5000 ха се отглеждат над 1000 елена лопатари. Наред с доста други фактори, това е единственото място, в което дейностите по привличане на черни лешояди от колонията на вида в НП „Гората Дадя” в Гърция е възможно (План за действие).
Други места с популации на диви копитни, подходящи за черен лешояд са част от националните и природните паркове на страната.
В научните среди отдавна се води дискусия за това автохтонен вид за българската фауна ли е еленът лопатар? Според експертите вида е обитавал територията ни, като за това има многобройни археологически доказателства. Установяването на автохтонността на вида на практика е свързан разселването му на териториите на национални и природни паркове, където не местните видове са недопустими. В този смисъл има нужда от провеждането на научно изследване по темата.
Повторното въвеждане и увеличаването на едродивечовите запаси в природни и национални паркове, защитени зони и ловни стопанства има резерви за подобряване и достигане на минимума необходима хранителна база за възстановяването на устойчива популация на черния лешояд в България. Не на последно място увеличаването на дивечовите запаси в целевите райони индиректно ще намали на конфликта между животновъди и хищници, който води
до вредното за лешоядите използване на отровни примамки, чрез възстановяване на естествената хранителна база за хищниците.
В Плана за действие ограничените дивечови запаси са идентифицирани като заплаха и лимитиращ фактор за популациите на вида.
Предлаганата дейност е в изпълнение на Мярка 7.1.2.5. Изясняване статута на алпийския козирог и елена лопатар, като автохтонни за България и възстановяване на едър копитен дивеч и повишаване на контрола на бракониерските практики (отстрел, примки и т.н.) от Плана.
В рамките на дейността на конкретно определени места ще бъдат изградена инфраструктура за отглеждане, размножаване и разселване на елен лопатар. Ще бъдат създадени условия за отглеждане и разселване и задържане на животни в близост до местата за подхранване и пребиваване на птиците. Чрез своите членове - Ловно-рибарски сдружения (ЛРС), НЛРС - СЛРБ стопанисва в ловностопанско отношение над 75 % от ловната площ на страната. Самите ЛРС по места имат назначени на трудови договори ловни специалисти и ловни надзиратели. След изграждането на ловностопанската инфраструктура за елени лопатари и разселването на доставените животни именно ловните специалисти към съответното ЛРС ще поемат грижите по отглеждането и разселването на животните. Те ще поемат и дейностите свързани с опазването от бракониерски практики и незаконен отстрел на животните. Тези грижи ще продължат и след края на проекта, което гарантира устойчивостта на неговите резултати.
При подготовката на проекта бе разработена моделна оптимална схема за изграждане и функциониране на ловностопански съоръжения за елен лопатар, приложена към секция 12 на Формуляра.
При подготовката на проекта след проучване бяха определени най-подходящите ЗЗ за изграждане на ловностопански съоръжения за елен лопатар. Бяха проучени-близост на площадки за подхранване, предстоящи разселвания на птици, капацитет на ловните сдружения по места и др. Две от определените четири ЗЗ съвпадат с ЗЗ по дейност 1 и по тази причина част от оборудването и човешкия ресурс ще бъде използвано съвместно. |
1 109 925.80
|
1 040 302.54
|
| Дейност 3: Изолиране на опасни електропреносни стълбове и електропроводи в целевите райони.
: Отдавна е известно, че един от най-важните негативно въздействащи фактори върху популацията на птиците са токови удари вследствие кацане на стълбове или сблъсък с електропроводи. Най-опасни са електропроводите 20 kV и особено тези намиращи се по пътищата на птиците, като най-вероятни пострадали са предимно младите лешояди. В България липсват данни за смъртност на черни лешояди, причинени от токов удар от необезопасени електрически стълбове или сблъсък с електопроводи. За смъртност на черни лешояди, причинена вследствие на контакт с електропреносната мрежа, съобщават редица автори в чужбина. Например в периода 1992-2005 година 16 % от 31 освободените черни лешояди в рамките на проект за повторно въвеждане в Алпите са загинали от електропреносната мрежа и това е втората по значимост причина за смъртност (Terrasse, 2005). Друго проучване посочва смъртност от 8 % вследствие на токов удар и сблъсък с електропроводите, отбелязана в преода 1990-2004 в Кастлия и Леон, Испания (Azcárate, Carbonell et al., 2004). (План за действие)
По данни на неправителствени организации и дирекции на паркове, у нас в последните 15 години има установени смъртни случаи вследствие токов удар на над 20 бр. лешоядни птици в района на Врачански Балкан, Белоградчик и Източна Стара планина. В едно свое изследване, Janss (2000) предполага дори, че предвид морфологичните характеристики, черните лешояди са по-уязвими на токови удари от белоглавите лешояди.
Въпреки показаната добра воля от страна на електроразпределителни дружества в България и извършените на много места в страната обезопасяване на електропреносната мрежа от дирекции на природни и национални паркове по проекти на ОПОС, неправителствени организации по проекти на LIFE и др. голяма част от електропреносните мрежи остават необезопасени и продължават да застрашават оцеляването на видовете птици. Експертите определят чувствителността на вида към тази заплаха за много висока, като дейността по обезопасяването трябва да се разпростре в целевите райони, предмет на проекта.
В този смисъл е необходимо идентифициране на особено опасните части от електропроводите на територията на целевите райони и тяхното обезопасяване, като се обхванат местата за хранене и гнездене, по-специално равнинни открити места, при липса на естествени места за кацане.
Предлаганата дейност е в изпълнение на Мярка "7.1.2.11. Изолиране на опасни електропреносни стълбове и предотвратяване инсталирането на нови опасни трасета в районите на повторно въвеждане на черния лешояд." от Плана за действие за вида.
При реализирането на дейността особено внимание ще бъде отделено на вече обезопасени стълбове в резултат на други проекти, с оглед недопускане на припокриване на дейности и финансирания. |
54 044.40
|
52 116.06
|
| Дейност 4: Подобряване на условията за гнездене в целевите райони, чрез поставяне на изкуствени гнезда.
: Черният лешояд е моногамен вид. Гнезди в разредени (рехави) колонии, предимно по средно високи стари дървета, често на стръмен склон във височиния хоризонт от 250 до 2000 м.н.в. Гнездото се разполага отгоре на короната на дървото, за да позволява лесно кацане и излитане на едрите птици. Вероятно в миналото повечето от гнездата му в България, са били по широколистни дървета. Обикновено в непосредствена близост до гнездото има скала или голямо дърво, които птиците използват за наблюдение на целия район. Един от най-важните фактори за успешното гнездене на черните лешояди е отдалечеността на гнездовия район от пътища и населени места. Гнездата са солидни постройки с диаметър около 2 м. и височина понякога до 1 м., поради което изискват дебели стабилни, не много високи и с обилна корона дървета. Едно и също гнездо се използва години наред.
Цел на настоящата дейност е насърчаване загнездването на черни лешояди, чрез поставянето на изкуствени гнезда на подходящи за целта дървета и/или места. Дейността е в изпълнение на Мярка 7.1.2.3. Подобряване на условията за гнездене, чрез поставяне на изкуствени гнезда от Плана за действие за вида. |
14 220.00
|
11 200.00
|
| Дейност 5: Организация и управление на проекта. Изпълнение на мерки за информация и комуникация на проекта.
: Възстановяването на разходите по организация и управление, (където се включват и разходите за комуникация и публичност) на проекта ще става при прилагане на хипотезата по чл. 55, ал. 1, т. 4 от ЗУСЕСИФ (финансиране с единна ставка, определено чрез прилагане на процент към една или няколко определени категории разходи). Съгласно "Методология за определяне на размерите на единна ставка за финансиране на дейности за организация и управление на проекти по ОПОС 2014 - 2020 г. " за предлагания проект процентът на единната ставка за дейността по организация и управление е 9 (девет) процента.
Дейността предвижда сформиране на екип за управление на проекта (ЕУП), както и цялостна организация и управление на дейностите по проекта. Екипът ще бъде сформиран през първия месец от сключване на ДБФП и ще осъществява дейност през целия проектен период – 42 месеца. Членовете на екипа изготвят междинните и окончателният доклад за напредък по проекта, съгласно указаните образци; изготвят исканията за верифициране на разходи и плащания.Членовете на ЕУП ще покриват функциите по подготовка на документите, необходими за извършване на плащания и за верификация на разходите, мониторинг и докладване, изпълнение на мерки за информация и комуникация, съхранение на документите по проекта, както и функции по координация на дейностите по проекта. Предвидени са механизми за взаимодействие между членовете на екипа за управление на проекта при изпълнение на задачите и отчитане на работата, с цел осигуряване на вътрешна оценка и контрол, мониторинг на напредъка и предприемането на корективни мерки, при необходимост. Не са допуснати смесване и припокриване на функциите и задачите между отделните членове в екипа за управление. ЕУП е отговорен за изпълнението на дейностите в сроковете, заложени във всеки договор с конкретен изпълнител, както и за окончателното изпълнение и отчитане на целия проект пред УО на ОПОС съгласно крайния срок, заложен в ДБФП. ЕУП ще се състои от 6 човека: 1. Ръководител на проекта; 2. Координатор на проекта; 3. Координатор „Експерт консервационни и инфраструктурни дейности“ - външен експерт с голям опит в предвидените дейности и нает съгл. ПМС 160/2016 год.; 4. Счетоводител на проекта; 5. Технически сътрудник на проекта и 6. Юрист на проекта - служител на бенефициента - за подготовка на тържните процедури по проекта.
Предвидено е външния експерт координиращ дейностите по проекта да има изпълнени предходни минимум 2 сходни проекта на тема биоразнообразие и свързани с лешоядни видове птици.
Ролята на мерките за информация и комуникация е да разяснят целта на проекта, ползата му за обществеността и подкрепата на ЕС и фондовете му за осъществяването на проекта. В проектното предложение следва да се предвидят дейности за информация и комуникация, които да обхващат целия период на изпълнение на проекта и да популяризират приноса на фондовете на ЕС и в частност на ОП "Околна среда 2014 - 2020 г.". Тези дейности следва да включват като задължителен минимум приложимите за процедурата мерки и реквизити от Приложение № 2 „Единен наръчник на бенефициента за прилагане на правилата за информация и комуникация 2014-2020 г.“ (http://www.eufunds.bg/archive/documents/1423147813.pdf) към Националната комуникационна стратегия. Предлаганият проект надхвърля левовата равностойност на 500 000 евро и включва дейности по строителство и това е взето предвид при планирането на дейностите по информация и комуникация. |
168 659.89
|
156 231.38
|
| Дейност 6: Спомагателни дейности - подготовка на проектното предложение.: В рамките на дейността бяха осъществени поредица от стъпки за цялостна подготовка на проектното предложение.
При подготовката на проектното предложение основната нужда бе от привличането на външна експертна помощ в различните предвидени дейности и мерки за подобряване на природозащитния статус на видове птици от Натура 2000 и по-специално на черен лешояд. Спецификата на дейностите изисква експертна помощ от орнитолози специалисти по лешоядни птици, експерти по ловно стопанство и ловностопански съоръжения. Не на последно място е необходима експертната помощ на други специалности – финансисти, юристи за процедури по ПМС 160/2016 год., ЗООС и ЗЗТ за постигане на съответствие с екологичното законодателство, специалисти по доставки на различно оборудване и др.
За осигуряването на подготовката на проектното предложение бе сключен договор с външен изпълнител.
Дейността беше осъществена в периода от началото на м.август до средата на м. октомври 2019 год. |
27 400.00
|
27 400.00
|
