• България

Целта на тази реформа е да се намали административната тежест за инвестициите във възобновяеми източници по отношение на инсталирането, свързването и експлоатацията. 
Измененията в съответните законови и/или подзаконови актове, включително актовете на националния регулатор трябва да: i) опростят процедурите за лицензиране и издаване на разрешения за възобновяеми енергийни източници (т.е. слънчеви и наземни вятърни инсталации), включително съоръжения за съхранение на енергия, гарантират кратки и обвързващи административни срокове за реагиране и процедури за отчетност при ненужни забавяния, като се намаляват сроковете за свързване към мрежата (както за слънчевите, така и за наземните вятърни инсталации); ii) да дават възможност за предпочитани зони, в които наземните вятърни паркове ще бъдат в съответствие със законодателството в областта на околната среда; iii) опростят процедурата за инсталации за възобновяеми енергийни източници за собствено потребление до 1 MW (напр. покривни фотоволтаични инсталации за домакинства и МСП), като от процедурата се изключи техническото одобрение от оператора на разпределителната система и постепенно се премахне задължението за деклариране на акциз за собствено производство. 
Освен това измененията в съответните законови и/или подзаконови актове премахват пречките, въвеждат специфична регулаторна и подкрепяща рамка за изграждането, свързването и експлоатацията на съоръжения за съхранение на електроенергия. Очаква се този елемент от реформата да подпомогне изпълнението на инвестиция 8 в областта на съхранението.
В резултат на тези действия до 30 юни 2026 г. трябва да бъдат пуснати в експлоатация най-малко 3500 MW допълнителен капацитет за производство на енергия от възобновяеми източници (вятърна и слънчева енергия) в сравнение със съществуващата инсталирана мощност (вятърна и слънчева енергия) и да бъде свързан към мрежата.
Изпълнението на реформата приключва до 30 юни 2026 г.