Saved trees
UMIS AND ITS USERS CONTRIBUTED TO SAVING 57 401 TREES
Български

Programme: Good Governance

Planning region: All

Description

Innovations are a key factor for growth and competitiveness. European initiatives and developed countries' practices confirm the need for sustainable, innovation-oriented behaviour as the only possible approach to maintaining high competitiveness.
Bulgaria's main achievements in the field of innovation policy during the period of EU membership include both the actual payments made under the operational programs, as well as the absorption of funds directly through the European framework programs; foreign direct investment in high-tech sectors and research; implementing a range of sustainable, social and open innovation initiatives; the improved administrative capacity of the central and local authorities in working with European programs and in providing services to businesses.
However, the new challenges facing the European Union call for even more efficient management of research and innovation budgets, and this is a focus of a series of analyses and communications from the European Commission.
The present project is aimed at developing a concept for a transparent and effective innovation policy for smart specialization of Bulgaria for the programme period 2021-2027, which reflects and develops the national innovation potential and the competitive advantages of the regional business communities on the basis of the entrepreneurial discovery as a tool for building an entrepreneurial and innovation culture and active citizenship of all stakeholders.
The main activities for realization of the project idea will include diagnostics of the innovation policy pursued so far; analysis of business needs; good practices in the implementation of smart specialization strategies; analytical provision of financial and non-financial instruments to promote entrepreneurial and innovation activity; preparation of a concept and recommendations for the development of an innovative strategy for smart specialization for the programme period 2021-2027.
Activities
Activity Contracted Amount Reported Amount
Преглед на процеса на интелигентна специализация, и в частност на методологията за разработване и прилагане на Иновационната стратегия за интелигентната специализация на България 2014-2020, с акцент върху създадените възможности за включване на очакванията и потребностите на основните заинтересовани страни на национално и регионално равнище.: Разработването на национални и регионални стратегии за интелигентна специализация на страните членки на ЕС като предпоставка за усвояване на европейско структурно финансиране през периода 2014-2020 г. беше инициирано с Регламент (ЕС) № 1303/2013 на Европейския парламент и на Съвета на Европа. На практика обаче, процесът на регионализация на приоритетите за икономическо развитие стартира с пилотните проекти за разработване на Регионални иновационни стратегии, (РИС) финансирани по Петата рамкова програма на ЕС за научни изследвания, технологично развитие и демонстрационни проекти (1998-2002). В България такъв проект беше реализиран през периода 2001-2004 г. за Южен централен район за планиране (ЮЦРП). Една от целите на проекта беше изграждането на платформа за коопериране между публичния и частния сектор, изследователските организации и университетите, и финансовите институции в подкрепа развитието на регионалния иновационен потенциал. Процесът беше продължен с изпълнението на проекти за РИС и за останалите райони за планиране на страната със средства по Шестата рамкова програма на ЕС за научни изследвани, технологично развитие и демонстрации (2002-2006). В разработването на РИС бяха включени заинтересованите институции на всички управленски равнища чрез различни дейности за изграждане на консенсус по ключови въпроси. По този начин България се превърна в част от малкото нови страни членки на ЕС, в които цялата национална територия беше включена в европейската мрежа на иновационните региони. Действащата през настоящия програмен период Иновационната стратегия за интелигентната специализация на България 2014-2020 (ИСИС) отразява постиженията от изпълнението на Иновационната стратегия на Р България от 2004 г., като дефинира специфични приоритети за развитие по райони за планиране на страната. Тя се реализира чрез оперативните програми „Иновации и конкурентоспособност“ и „Наука и образование за интелигентен растеж“, и Националния иновационен фонд. Наред с това, на територията на страната действат няколко фрагментирани Стратегии за интелигентна специализация на по-ниско регионално равнище и с различен времеви обхват. Такива са: • Иновационната стратегия за интелигентна специализация на община Русе за периода 2016-2025 г. • Иновационна стратегия за интелигентна специализация на Северен централен район 2015-2020 г. • Стратегия за интелигентна специализация на София 2015-2025 г. Първата дейност от изпълнението на настоящия проект ще включи преглед на процеса на интелигентна специализация в България. На основата на натрупания до момента опит, ще бъде направен анализ в следните насоки: • в каква степен ИСИС отразява основните принципи на концепцията за интелигентна специализация, свързани с ясното дефиниране на уникални за отделните райони източници на растеж и конкурентоспособност, съобразени с регионалните предимства и предизвикателства и съществуващите възможности за развитие; • доколко методологията за разработване и изпълнение на ИСИС отчита потенциала, потребностите и очакванията на заинтересованите страни; • в каква степен приетите тематични области на ИСИС и регионални приоритети съответстват на изследователския и иновационния потенциал на страната. Основната цел при изпълнението на тази дейност е да се направи оценка на резултатите от изпълнението на процеса на интелигентна специализация в страната, която да послужи като основа за успешното изпълнение на следващите дейности и целите на проекта като цяло. Основна целева група, към която е насочена настоящата дейност, са държавните институции, подготвящи политики в областта на иновациите, интелигентната специализация и МСП, в това число, но не само Министерството на икономиката (МИ), Изпълнителна агенция за насърчаване на МСП (ИАНМСП), Министерство на образованието и науката (МОН), Министерство на финансите (МФ). Настоящата дейност е съотносима към допустимите дейности от Група 1 съгласно т. 13 от Насоките за кандидатстване. 6 556.85 5 857.51
Изследване на опита на избрани европейски държави и генериране на добри практики за разработване и механизми за реализация на политики за интелигентна специализация на национално и регионално равнище: В основата на процеса на интелигентна специализация стои идеята за трансфер на знание и ноу-хау, генериране и внедряване на добри практики, обмен на опит и научени уроци чрез взаимодействие на регионално и национално равнище. Регионалният бенчмаркинг се разпознава като полезен инструмент както за комплементарното развитие на регионите в рамките на националните икономики, така и на европейско равнище при провеждането на кохезионна политика. Позиционирането и ре-позиционирането на регионите чрез основан на широк набор от индикатори сравнителен анализ и извличане на добри практики е широко използван подход от Европейската комисия при провеждането на целенасочени политики в подкрепа на интелигентната специализация в региони със специфични потребности. В този смисъл целта на дейност 2 е да се направи обстоен анализ на европейските региони от гледна точка на дефинирането и напредъка по приоритети на ИС, на тази основа те да бъдат групирани по показатели за социално-икономическо развитие, изследователски и иновационен потенциал, и в рамките на всяка група да бъдат генерирани добри практики с потенциал да бъдат взети под внимание / адаптирани в процеса на разработване на ИСИС на България за програмен период 2021-2027. За изпълнението на тази цел ще се използва опита на Съвместния изследователски център на ЕК (JRC) в две насоки: • S3-платформата (http://s3platform.jrc.ec.europa.eu ) и набора от предлаганите от нея интерактивни карти и инструменти за генериране и съпоставяне на данни и сравнителни анализи на различни разрези от изпълнението на процеса на ИС; • Усилията за подкрепа на ИС в т.нар. изоставащи региони на ЕС. Като изоставащи са определени две групи региони с показатели за състояние и потенциал за развитие по-ниски от средните равнища на ЕС, във втората от които попада и част от територията на България: • Региони с нисък растеж – включват слабо развити региони или региони в преход (такива с БВП на глава от населението до 90% от средното равнище за ЕС), които не са постигнали напредък в периода 2000-2013 г. Тази група обхваща почти всички по-слабо развити и преходни региони в Гърция, Италия, Испания и Португалия. • Региони с ниски доходи – включва всички региони с БВП на глава от населението под 50% от средния за ЕС през 2013 г. Тази група обхваща няколко по-слабо развити региони на България, Унгария, Полша и Румъния. Основната целева група, към която е насочена дейност 2, включва държавните институции, подготвящи политики в областта на иновациите, интелигентната специализация и МСП. Настоящата дейност е съотносима към допустимите дейности от Група 1 и 3 съгласно т. 13 от Насоките за кандидатстване. 6 004.70 6 465.03
Анализ на научния и изследователския потенциал на националната икономика и потребностите на бизнеса: Важна предпоставка за повишаването на иновационната активност на страната е създаденото ново научно знание. Анализът на динамиката и структурата на този процес разкрива потенциала на България успешно да се вписва в световните научни мрежи, сравнителните предимства на страната в различните области на знанието и възможността й да се конкурира успешно на пазара на интелектуални продукти. България е специализирана в няколко основни научни области, които определят научния профил на страната. Част от генерираното научно знание получава развитие в следващите етапи на иновационния жизнен цикъл до т. нар. технологичен продукт (защитено и незащитено ново технологично знание). Технологичният продукт е резултат от творческата дейност на различни участници в иновационния процес, притежава уникални характеристики и икономическа значимост, които го правят привлекателен обект на трансфер. Анализът на заявителската и патентната активност и нагласите в тази област позволяват да се оцени един съществен аспект от функционирането на иновационната система и да се търсят пътища за нейното усъвършенстване. По данни на Патентно ведомство на Р България, най-висока обща патентна активност привличат секторите Производство на химични продукти и Производство на лекарствени вещества и продукти – малко над 46% от всички патенти с действие на територията на страната за последните десет години, и 55% от патентите в рамките на Преработваща промишленост. При българските патентопритежатели предимство имат производството на електротехнически съоръжения и метални изделия. Извън преработваща промишленост, с най-голям брой защитени изобретения са секторите Транспорт, складиране и пощи и Строителство. В този контекст, основните цели при изпълнение на дейност 3 са: • Установяване на съществуващия научен и технологичен потенциал на националната икономика по показателите за научен и технологичен продукт съгласно класификацията на научните области и Международната патентна класификация (МПК); • Профилиране на установения изследователски потенциал по райони за планиране на страната и по икономически сектори на основата на Класификацията на икономическите дейности 2008 (КИД-2008) и таблица за преход между МПК и НИД-2008, която е част от методологията на годишния доклад Иновации.бг, разработван от ФПИК за анализ на изследователския и иновационния потенциал на българската икономика; • Разработване на институционални профили на изследователските звена, които имат най-голям принос за създаването на научен и технологичен продукт в страната, съществуващата при тях практика и форми на взаимодействие и технологичен трансфер; • Разработване на модел за визуализиране на изследователския и иновационния жизнен цикъл на генерираното в страната знание (кой, какво и при какви условия създава) и насоките за неговото приложение (кой, какво и при какви условия прилага в практиката) до нов/усъвършенстван продукт и генерирания на тази основа икономически ефект. Дейност 3 в максимална степен е насочена към осигуряването на информация относно състоянието и потребностите на две от целевите групи – изследователските среди и бизнеса, както и на връзките между тях. Резултатите от изпълнението на дейност 3 ще имат определящо значение при дефинирането на приоритетни области за развитие, и от тук източници за конкурентен растеж, на районите за планиране в страната през програмен период 2021-2027. Основните целеви групи, към които е насочена дейност 3, включват 1) представителите на научната и академичната общност в страната, в това число: академични институции, висши училища; частни и публични изследователски звена, и 2) представители на бизнеса: малки и средни предприятия, голям бизнес, технологични стартъпи. Настоящата дейност е съотносима към допустимите дейности от Група 1 и 2 съгласно т. 13 от Насоките за кандидатстване. 18 989.10 19 520.98
Изследване на технологичния потенциал и иновационното поведение на българските фирми на основата на представително за страната анкетно проучване: Иновациите са специфични по отношение на различните сектори от гледна точка на съдържание, процес на разработване и внедряване, определящи фактори, видими и невидими ефекти. Различни са двигателите за успех на иновационните проекти и политиките, които ги подкрепят. За да се постигне желаното въздействие върху скоростта и ефекта на иновационната дейност, е необходимо да се разбере механизма, по който се случват иновациите. Поради тази причина като самостоятелна дейност при изпълнението на настоящия проект е изведено изследването на технологичния потенциал и иновационното поведение на българските фирми на основата на представително за страната анкетно проучване. Целта на анкетното проучване е да набере информация за иновационната дейност на българските предприятия, технологичните им нужди и основните бариери пред техния растеж. Конкретните задачи по изпълнение на проучването ще включат: • Подготовка на въпросник за изследването; • Изготвяне на извадка съгласно поставените цели; • Изготвяне на методология на изследването и инструкции за анкетьорите; • Обучение на анкетьорите; • Полева работа; • Въвеждане на данните за обработка; • Въвеждане на контактни данни на фирмите-участнички в xls таблица или друг формат, подходящ за въвеждане в база данни по предварително зададени полета; • Извършване на обработка и разрез на данните (едномерни разпределения и кростаблици по предварително зададени критерии); • Архивиране на попълнените въпросници за съхранение в офиса на ФПИК. Анализът на получените данни от анкетното проучване на иновационната активност на предприятията и потенциала на икономиката да абсорбира ново знание и да го превръща в успешни нови продукти и процеси ще се допълни с констатациите и обобщенията от годишните доклади Иновации.бг на ФПИК, издаван ежегодно от 2004 г. насам; изследванията на сектора на малките и средни предприятия в България; анализи на БСК, БАН и ССА; сравнителните изследвания в рамките на ЕС - Европейско иновационно табло, Иновационно табло на ЕС за инвестициите в НИРД, доклади за напредъка в областта на науката, технологиите и конкурентоспособността, изследванията на Инобарометър и други. Получената количествена информация от изпълнението на дейност 4 ще допълни резултатите от изпълнението на дейност 3 при осигуряването на информация относно състоянието и потребностите на бизнеса. Резултатите от изпълнението на дейност 4 също ще се вземат пред вид при дефинирането на приоритетни области за развитие и източници за конкурентен растеж по райони за планиране в страната през програмен период 2021-2027. Основната целева група, към която е насочена дейност 4, включва представители на бизнеса: малки и средни предприятия, голям бизнес, технологични стартъпи. Настоящата дейност е съотносима към допустимите дейности от Група 1 и 2 съгласно т. 13 от Насоките за кандидатстване. 36 557.40 38 159.11
Анализ на европейските политики и приоритети за интелигентна специализация за програмен период 2021-2027 и подготовка на концепция на политика за интелигентна специализация на България за програмния период 2021-2027, в това число модел за регионализация на политиката за интелигентна специализация по райони за планиране, и препоръки за прилагане на концепцията на национално и регионално равнище: Подготовката на европейската политика в областта на иновациите и интелигентната специализация за програмен период 2021-2027 вече е в ход и предложенията, които предстои да бъдат приложени на практика, отразяват т. нар. научени през настоящия програмен период уроци. Няколко са областите, промените по отношение на които ще намерят директно отражение върху политиката за интелигентна специализация в България: - Основни приоритети – пет основни политически цели ще концентрират основния финансов ресурс: 1) По-интелигентна Европа посредством иновации, цифровизация, икономическо обновление и подкрепа за малките и средните предприятия; 2) По-екологична Европа без въглеродни емисии и инвестиции в енергийния преход, възобновяемите енергийни източници и борбата срещу изменението на климата; 3) По-свързана Европа със стратегически транспортни и цифрови мрежи; 4) По-социална Европа, която подпомага качествената заетост, образованието, уменията, социалното приобщаване и равния достъп до здравеопазване; 5) Европа по-близка до гражданите чрез подкрепа за стратегии за развитие на местно равнище и стратегии за устойчиво развитие на градовете в ЕС. - Мястото на регионите – дефинираните пет политически цели ще се изпълняват на национално равнище във всяка от страните членки и няма да имат задължителен характер на ниво региони. Това дава по-голяма гъвкавост на местните власти да генерират политики, съобразени със специфичния потенциал на регионалната икономика и ориентирани към справяне с уникалните за тях предизвикателства. Това намерение се съчетава с идеята местните власти да участват в управлението на програмите, които се развиват на тяхна територия и най-малко в подбора на проектите, като се засили контролът на гражданите. - Финансова подкрепа – европейската политика на финансиране чрез оперативните програми все повече се променя. Поради завишения интерес на бизнеса и публичните институции към различни финансови инструменти, грантовите схеми престават да действат като единствен инструмент за финансова подкрепа. Все по-широко приложение ще намират гъвкавите финансови инструменти (финансов инженеринг ) и публично-частните партньорства (spin-off, spin-out, spin-in, договори за наем, договори за ползване, концесии, договори за съвместна дейност и др.) като едни от най-бързите начини за достигане на научните разработки до пазара, които в съчетание с европейските фондове ще отчитат в по-голяма степен икономическата устойчивост на проектите. Подготовката на концепция на политика за интелигентна специализация на България за програмния период 2021-2027 е заключителна и обобщаваща дейност по проекта. При нейното осъществяване ще се вземат под внимание получените резултати от всички предходни дейности. Обхватът, степента на релевантност и логическата рамка на концепцията на политика за интелигентна специализация ще бъдат представени за обсъждане с участието на представители на основните групи заинтересовани страни с цел тяхната валидация, съответствие с потребностите на бизнеса и приложимостта на направените препоръки от страна на отговорните институции в процеса на интегрирането им в Иновационната стратегия за интелигентна специализация на България за програмен период 2021-2027. Резултатите от изпълнението на дейността ще бъдат представени на вниманието на отговорните институции с цел да бъдат взети под внимание при разработване на Иновационната стратегия за интелигентна специализация 2021-2027. Основните целеви групи, към които е насочена дейността, включват държавните институции, подготвящи политики в областта на иновациите, интелигентната специализация и МСП; представителите на бизнеса, неправителствения сектор, регионалните общности. Настоящата дейност е съотносима към допустимите дейности от Група 2, 3 и 4 съгласно т. 13 от Насоките за кандидатстване. 14 975.50 11 790.05

Notes:

Elements in light blue allow detailed view when selected
All amounts are in Bulgarian lev (BGN) / 1 EUR = 1,95583 BGN
The project is financed by the Operational Programme "Technical Assistance" and co-financed by the European Union through the European Regional Development Fund.
In implementing the project № 0115-CCU-2.1 "Information system for management and monitoring of EU funds in 2014-2020 - UMIS 2020" (BG161PO002-2.1.01-0007-C0001).