| Дейност № 1: Спомагателни дейности по подготовка на проектното предложение.: Поради факта, че бенефициентът има намерение да разработи седем проекта за подхранване по настоящата процедура, тъй като е собственик на седем площадки за подхранване, изградени от него при изпълнението на предходен проект „Подобряване природозащитното състояние на черния лешояд (Aegypius monachus), чрез изпълнение на мерки от Плана за действие за вида“ финансиран от ОП «Околна среда 2014-2020 г.», Договор № BG16M1OP002-3.016-00001-С01, се наложи провеждане на процедура с публична покана за избор на изпълнител за подготовка на проектите, съгласно ПМС № 4 от 11 януари 2024 г. В резултат на проведената процедура бе определен изпълнител, който подготви настоящото проектно предложение.
В рамките на обявената покана по обособени позиции, всяка позиция бе със заглавие насочено към подобряване състоянието на черният лешояд (Aegypius monachus Linnaeus, 1766). След възлагането на поръчката Изпълнителят предложи, а Възложителят прие всички проекти за седемте площадки да са насочени към подобряване природозащитното състояние на всички лешоядни птици включени в мярка 70 на НРПД.
|
9 600.00
|
0.00
|
| Дейност № 2: Подхранване на защитени видове птици при изпълнение на мярка 70 от НРПД.: Лешоядите са сред най-големите птици в България и Европа. Те се хранят единствено с мърша, като се справят успешно не само с тъканите и костите в нея, но и с причинителите на заразни болести като бруцелоза, антракс, чума и по този начин предотвратяват разпространението им сред домашните и дивите животни. Всеки един от четирите вида срещащи се в България се храни с различни части от труповете, поради което всичките са еднакво важни и значими. По този начин птиците извършват много важна екологична услуга.
В България в миналото са се срещали четири вида от тези едри птици - белоглав, черен, египетски и брадат лешояд.
Белоглавият лешояд (Gyps fulvus Hablizl, 1783) е едра и впечатляваща птица. Размахът на крилете достига 260–270 сm, при тегло 7–11 kg. В списъка на IUCN (Международния съюз за защита на природата) видът е в категорията Least Concern. Вписан е в Анекс I на Директивата за птиците. У нас е в категорията застрашен (Endangered), вписан в Анекс II и III на ЗБР (Закона за биологичното разнообразие).
Благодарение на ефективните грижи при реализиране на различни проекти от различни организации в момента популацията му в страната е изцяло възстановена. Необходими са грижи свързани с подхранване.
Черният лешояд (Aegypius monachus Linnaeus, 1766) е една от най-големите хищни птици в света и най-големият лешояд в Западна Палеарктика. Дължината на тялото е 110–120 cm, а размахът на крилете е 250–295 cm, при тегло от 7 до 14 kg. Видът има консервационен статус „почти застрашен” (Near Threatened) по IUCN, като до 2011 год. в България се води "изчезнал". В момента на няколко места в страната са внесени птици, които през последните две-три години създадоха двойки, естествено загнездиха и излюпиха и отгледаха малки. Проектите са много успешни и следва да продължат, като и тук най-важният елемент е подхранването.
Египетският лешояд (Neophron percnopterus) е сравнително по малък вид, прелетен за страната, който е световно застрашен вид и е една от най-бързо изчезващите птици на планетата. В страната се среща все по-рядко, а възстановяването на популацията му е трудно.
Брадатият лешояд (Gypaetus barbatus) е в категория „Изчезнал“ в Червената книга на България. В момента на шест места в страната се реализира проект LIFE22-NAT-BG-Bearded Vulture LIFE - „Живот за брадатия лешояд", който цели възстановяването на вида в България.
Индустриализацията и интензификацията в животновъдството е довела до силно намаляване на хранителната база на лешоядите. Тази тенденция се наблюдава в цяла Европа. Днес отглеждането на животни се е повишило в пъти, но този хранителен ресурс е станал недостъпен за мършоядните птици, тъй като животните се отглеждат в големи ферми, а труповете се унищожават в екарисажи. Днес във всички европейски страни, където все още се срещат лешояди и едри орли, този проблем е решен като труповете на животни от фермите се изнасят на достъпни за птиците места (площадки за подхранване). В България този процес на подхранване е започнал в началото на нашия век.
В периода 2020 - 2023 год. НЛРС - СЛРБ, като бенефициент изпълни проект „Подобряване природозащитното състояние на черния лешояд (Aegypius monachus), чрез изпълнение на мерки от Плана за действие за вида“ финансиран от ОП «Околна среда 2014-2020 г.», Договор № BG16M1OP002-3.016-00001-С01. В рамките на проекта бяха изградени, регистрирани и започнаха на функционират 7 (седем) площадки за подхранване на лешоядни птици. Една от тези площадки е в защитена зона BG0002126 "Пирин буфер", местоположение: област Благоевград, общ. Гоце Делчев, с. Брезница, поземлен имот с идентификатор 06306.11.2, координати 41.697451, 23.589247. Площадката е вписана в Националният регистър Българската агенция по безопасност на храните под регистрационен номер BG0117034. Настоящият проект предлага възможност за подновяване в пълен обем на подхранването на площадката и по този начин ще има принос във възстановяването на популациите на лешояди у нас.
|
235 541.60
|
0.00
|
| Дейност № 3: Организация, управление и видимост: Възстановяването на разходите по организация и управление (където се включват и разходите за комуникация и публичност) на проекта ще става при прилагане на чл. 55, ал. 1, т. 4 от ЗУСЕФСУ (финансиране с единна ставка, определено чрез прилагане на процент към една или няколко определени категории разходи). Съгласно Условията за кандидатстване по настоящата процедура за предлагания проект процентът на единната ставка за дейността по организация и управление е 14 (четиринадесет) процента.
Дейността предвижда сформиране на екип за управление на проекта (ЕУП), както и цялостна организация и управление на дейностите по проекта. Екипът ще бъде сформиран през първия месец от сключване на ДБФП и ще осъществява дейност през целия проектен период – 48 месеца. Членовете на екипа изготвят междинните и окончателният доклад за напредък по проекта, съгласно указаните образци; изготвят исканията за верифициране на разходи и плащания. Членовете на ЕУП ще покриват функциите по подготовка на документите, необходими за извършване на плащания и за верификация на разходите, мониторинг и докладване, изпълнение на мерки за информация и комуникация, подготовка на документация за възлагане на процедури по Глава четвърта на ЗУСЕФСУ, съхранение на документите по проекта, както и функции по координация на дейностите по проекта. Не са допуснати смесване и припокриване на функциите и задачите между отделните членове в екипа за управление. ЕУП е отговорен за изпълнението на дейностите в сроковете, заложени във всеки договор с конкретен изпълнител, както и за окончателното изпълнение и отчитане на целия проект пред УО на ПОС съгласно крайния срок, заложен в ДБФП.
ЕУП ще се състои от 3 човека: 1. Ръководител на проекта - служител на кандидата; 2. Счетоводител на проекта - служител на кандидата; 3. Технически сътрудник - служител на кандидата.
Ролята на мерките за видимост, информация и комуникация е да разяснят целта на проекта, ползата му за обществеността и подкрепата на ЕС и фондовете му за осъществяването на проекта. В проектното предложение са предвидени дейности за информация и комуникация, които да обхващат целия период на изпълнение на проекта и да популяризират приноса на фондовете на ЕС и в частност на П "Околна среда 2021 - 2027 г.". Тези дейности включват като задължителен минимум приложимите за процедурата мерки и реквизити от правилата на ПОС 2021-2027 г.
Предлаганият проект не надхвърля левовата равностойност на 500 000 евро и не включва дейности по строителство и това е взето предвид при планирането на дейностите по информация и комуникация.
|
34 319.82
|
0.00
|
