| Дейност № 2: Подхранване на защитени видове птици при изпълнение на мярка 70 от НРПД.: Лешоядите са сред най-големите птици в България и Европа. Те се хранят единствено с мърша, като се справят успешно не само с тъканите и костите в нея, но и с причинителите на заразни болести като бруцелоза, антракс, чума и така предотвратяват разпространението им сред домашните и дивите животни. Всеки един от четирите вида срещащи се в България се храни с различни части от труповете, поради което всичките са еднакво важни и значими. По този начин птиците извършват много важна екосистемна услуга.
В България в миналото са се срещали четири вида от тези едри птици - белоглав, черен, египетски и брадат лешояд.
Белоглавият лешояд (Gyps fulvus Hablizl, 1783) е едра птица и размахът на крилете достига 260–270 см., при тегло 7–11 кг. В списъка на IUCN (Международния съюз за защита на природата) видът е в категорията Least Concern. Вписан е в Анекс I на Директивата за птиците. У нас е в категорията застрашен (Endangered), вписан в Анекс II и III на ЗБР (Закона за биологичното разнообразие).
Черният лешояд (Aegypius monachus Linnaeus, 1766) е една от най-големите хищни птици в света и най-големият лешояд в Западна Палеарктика. Дължината на тялото е 110–120 cm, а размахът на крилете е 250–295 cm, при тегло от 7 до 14 kg. Видът В списъка на IUCN има консервационен статус „почти застрашен” (Near Threatened), като до 2011 год. в България се води "изчезнал".
Египетският лешояд (Neophron percnopterus) е сравнително по малък вид, прелетен за страната, който е световно застрашен вид и е една от най-бързо изчезващите птици на планетата. В страната се среща все по-рядко, а възстановяването на популацията му е трудно.
Брадатият лешояд (Gypaetus barbatus) е в категория „Изчезнал“ в Червената книга на България. В момента на шест места в страната, едно от които е ЗЗ BG0002053 "Врачански Балкан“ се реализира проект LIFE22-NAT-BG-Bearded Vulture LIFE - „Живот за брадатия лешояд", който цели възстановяването на вида в България.
Индустриализацията и интензификацията в животновъдството е довела до силно намаляване на хранителната база на лешоядите. Тази тенденция се наблюдава в цяла Европа. Днес отглеждането на животни се е повишило в пъти, но този хранителен ресурс е станал недостъпен за мършоядните птици, тъй като животните се отглеждат в големи ферми, а труповете се унищожават в екарисажи. Днес във всички европейски страни, където все още се срещат лешояди и едри орли, този проблем е решен като труповете на животни от фермите се изнасят на достъпни за птиците места (площадки за подхранване). В България този процес на подхранване е започнал в началото на нашия век.
Повече от 15 години Дирекция на Природен парк (ДПП) „Врачански Балкан” реализира дейности свързани с опазване и възстановяване на лешоядни птици, като на територията на парка и защитената зона е изградена площадка за подхранване в района на с. Долно Озирово, община Вършец. Във волиерата периодично са внасяни, доотглеждани и разселвани белоглави лешояди. През последните години 2022, 2023, 2024 г. вече са обособени четири гнездови района на територията. Отгледани са 12 бр., 15 бр., и през 2023 г.- 18 бр. малки. През тези три години общия брой на белоглавите лешояди през гнездовия период нараства до около 70-80 птици.
В периода 2020 г.-2022 г. от волиерата над с. Д. Озирово са освободени 31 черни лешояда внесени от Испания. През 2024 г. три двойки успешно отглеждат по едно малко в Понор планина и в две гнездят на територията на ЗЗ "Врачански Балкан", като това са и първите случаи на гнездене в зоната след започналата реинтродукция на вида в България. В района на ЗЗ през 2022 г.-2024 г. ежегодно обитават около 20-30 черни лешояда, като многократно са установявани и птици маркирани в Гърция.
През 2021 год. ДПП "Врачански Балкан" изгражда втора площадка в земл. на с. Челопек, община Враца по проект финансиран от ОПОС 2014-2020 г., която е включена в настоящото проектно предложение. Площадката е вписана в Националният регистър БАБХ под регистрационен номер BG0617006. |
234 616.57
|
0.00
|
| Дейност № 3: Организация, управление и видимост. : Възстановяването на разходите по организация и управление, (където се включват и разходите за комуникация и публичност) на проекта ще става при прилагане на хипотезата по чл. 55, ал. 1, т. 4 от ЗУСЕСИФ (финансиране с единна ставка, определено чрез прилагане на процент към една или няколко определени категории разходи). Съгласно Условията за кандидатстване по настоящата процедура за предлагания проект процентът на единната ставка за дейността по организация и управление е 14 (четиринадесет) процента.
Дейността предвижда сформиране на екип за управление на проекта (ЕУП), както и цялостна организация и управление на дейностите по проекта. Екипът ще бъде сформиран през първия месец от сключване на ДБФП и ще осъществява дейност през целия проектен период – 48 месеца. Членовете на екипа изготвят междинните и окончателният доклад за напредък по проекта, съгласно указаните образци; изготвят исканията за верифициране на разходи и плащания. Членовете на ЕУП ще покриват функциите по подготовка на документите, необходими за извършване на плащания и за верификация на разходите, мониторинг и докладване, изпълнение на мерки за информация и комуникация, разработване на документация за обществени поръчки, съхранение на документите по проекта, както и функции по координация на дейностите по проекта. Предвидени са механизми за взаимодействие между членовете на екипа за управление на проекта при изпълнение на задачите и отчитане на работата, с цел осигуряване на вътрешна оценка и контрол, мониторинг на напредъка и предприемането на корективни мерки, при необходимост. Не са допуснати смесване и припокриване на функциите и задачите между отделните членове в екипа за управление. ЕУП е отговорен за изпълнението на дейностите в сроковете, заложени във всеки договор с конкретен изпълнител, както и за окончателното изпълнение и отчитане на целия проект пред УО на ПОС съгласно крайния срок, заложен в ДБФП.
ЕУП ще се състои от 2 човека: 1. Ръководител на проекта - служител на кандидата; 2. Счетоводител на проекта - служител на кандидата.
Ролята на мерките за видимост, информация и комуникация е да разяснят целта на проекта, ползата му за обществеността и подкрепата на ЕС и фондовете му за осъществяването на проекта. В проектното предложение следва да се предвидят дейности за информация и комуникация, които да обхващат целия период на изпълнение на проекта и да популяризират приноса на фондовете на ЕС и в частност на Програма "Околна среда 2021 - 2027 г.". Тези дейности следва да включват като задължителен минимум приложимите за процедурата мерки и реквизити от правилата на ПОС 2021-2027 г.
Предлаганият проект не надхвърля левовата равностойност на 500 000 евро и не включва дейности по строителство и това е взето предвид при планирането на дейностите по информация и комуникация. |
34 190.32
|
0.00
|
