| Организация и управление на проекта: За осигуряване ефективно управление на дейностите по проекта е предвидено да бъде сформиран екип в следния състав:
Ръководител на проекта - един. Ръководителят на проекта отговаря за цялостното изпълнение на проекта, възлага и следи за изпълнението на задачите, подписва документи (договори, отчети, фактури, доклади). Осъществява текуща комуникация между бенефициента и управляващия орган. Ръководителят следи за спазване на дейностите за информиране и публичност, точно изпълнение на предвидените процедури за избор на изпълнители, реализиране на хоризонталните принципи на програмата в дейностите по проекта, участва в изготвянето на междинните и финални технически доклади.
Координатори – седем (по един за всяко училище). Координаторите текущо осъществяват подходяща комуникация между екипа за управление на проекта, водещата организация и партньорите по проекта. Съблюдават за спазването на план-графика за изпълнение на дейностите по проекта. Информират ръководителя на проекта за евентуално възникнали проблеми при изпълнението на проекта. Участват в подготовката на техническите доклади по проекта.
Счетоводител на проекта - един. Счетоводителят на проекта следи за правилното изразходване на финансовите средства по бюджета на проекта според изискванията на програмата, следи за представянето на разходооправдателни документи в съответствие със законодателството и изискванията на управляващия орган, предоставя навременна информация относно разходите и наличните ресурси, изработва финансовата отчетна документация, извършва счетоводните записвания по сметките на проекта като води отделна счетоводна аналитичност на разходите по договора. |
28 335.66
|
32 874.19
|
| Допълнително обучение по български език за учениците, за които не е майчин: Достъпът до образование за всички деца и ученици, подлежащи на задължително обучение, е акцент в образователната политика на общината. Ниското равнище на образование е един от основните фактори, определящи бедността и социалната изолация. Случаите на ранно напускане на образователната система най-често са свързани със социално-икономическия статус на домакинствата. С оглед на това основен подход за превенция и ограничаване на явлението според общинското ръководство е увеличаването на инвестициите в качеството на образованието. В тази връзка един от приоритетите на община Берковица е осигуряване на качествено образование на учениците в съответствие с държавните образователни изисквания.
В образователната система на общината функционират 6 основни училища, Гимназия с профилирани и професионални паралелки, Лесотехническа професионална гимназия и Помощно училище за деца с умствена изостаналост. Само в две от селата има основни училища, като едното е със статут на защитено. В резултат на оптимизиране на училищната мрежа едно училище получи статут на средищно. В училищата на общината се обучават 1332 ученика в 76 паралелки.
В седемте училища от община Берковица, партньори по проекта, интегрирано се обучават ученици от ромски произход заедно с ученици от не ромски произход. За учениците в началната степен на основните училища, за които българският език не е майчин, по проекта е предвидено допълнително обучение по български език. Предпоставките за включване на подобна дейност се свеждат до следните съображения: Българският език според Конституцията е официален език в Р България. Овладяването на официалния език е условие, без което не може да се осъществи интегрирането на децата и учениците с различен етнически произход в обществото, тяхното пълноценно интелектуално и емоционално развитие като личности. Изхождайки от полифункционалния характер на българския език като официален можем да обобщим, че обучението по български език играе ключова роля в интегрирането на учениците в основното училище а след това и в средното, които израстват в двуезична среда.
По преки наблюдения на педагозите в началната степен на образование, участващи в проекта, при постъпването си в първи клас по-голямата част от децата от ромския етнос се натъкват на съществени бариери при усвояването на книжовния български език. Това е така, защото голяма част от тях не са имали интензивни контакти на равнище ежедневна комуникация с деца или възрастни, говорещи български език. В някои случаи това са деца, пребивавали в своята етническа общност, локализирана в ромския квартал на град Берковица. Ограничени от своето езиково и етнокултурно обкръжение, тези деца в първи клас попадат в нова обстановка и ситуация, която е свързана не само с непознати за тях обстоятелства, но и с чужд за тях социокултурен контекст. За да се адаптират към тези условия, от ключово значение е владеенето на български език. В тази връзка допълващото езиково обучение, предоставено в първите четири години от постъпване на децата от етническите малцинства в училище, е от съществено значение за успешната им образователна интеграция не само в тази степен на образование, но е основа за цялостното развитие на учениците от етническите малцинства в процеса на пребиваване в образователната система въобще. За тази цел в проекта е включена като една от основните дейности предлагане от първи до четвърти клас в основните училища партньори на допълнително обучение по български език за учениците, за които не е майчин. Успешната реализация на тази дейност по проекта ще спомогне за по-доброто овладяване на български език от участващите ученици от ромския етнос, обучаващи се в училищата в община Берковица, като това ще създаде здрава основа за по-нататъшно развитие на потенциала им във всички степени на държавното образование.
|
14 300.00
|
88 708.81
|
| Подобряване на образователната среда в училища извън ромските махали в община Берковица, в които се обучават интегрирано ученици от етнически малцинства и ученици, търсещи или получили международна закрила: Първоначалният достъп на децата от ромското малцинство до основно образование в България е сравнително висок – в І клас 20 на сто от децата са от ромското малцинство. В VІІ клас те са 7 на сто, а в ХІІ клас едва 1 на сто. Сегрегацията по етнически признак е основният проблем, допринасящ заедно с другите проблеми на качеството за високи равнища на отпадане от училище и извънредно ниския дял на записани за по-нататъшно обучение. Системата на т. нар. „цигански училища“ само с деца от ромското малцинство в ромските квартали и махали създава ненормална образователна среда, а с това и ниско качество на образованието. С инициативите в тази дейност от настоящия проект се цели да се подобри образователната среда в приемните училища на територията на община Берковица извън ромския квартал „Раковица“ така, че ромските деца да получат адекватен избор на училища. По-високото качество на образование в училищата извън ромския квартал ще подпомогне преминаването на по-голям брой ромски деца на по-високи нива в образователната система.
Досегашните изследвания и наблюденията на участниците върху специфичната картина на мултикултурното взаимодействие и сътрудничеството в целевия регион на проекта по проблеми на ромското включване показват, че един от най-ефективните способи и подходи за това е създаването на форми за съвместна дейност, при които:
- Се създават благоприятни условия за „взаимност“ – т. е. вида и типа дейности и/или взаимодействия подпомагат изявата и/или постигането на някакъв съвместен резултат, който да изтиква на заден план евентуални различия, конфликти, различни мнения и т. н.
- Присъства състезателност, при която на преден план излизат личностните качества и достойнства на индивида. Това най-добре се постига при художествената самодейност, спорта, извънкласните занимания и други подобни форми за съвместно осъществяване на дейности и/или инициативи с елементи на състезателност, при които подрастващите биват убедени в постиженията на другия, без да обръщат прекомерно внимание на съпътстващи компоненти като пол, възраст, етническа принадлежност и др. п.
- Дава се възможност да се проявят специфични творчески характеристики на индивида – като най-убедителни тези качества са в сферата на художественото творчество, спортната дейност, уменията за ръчна работа, съобразителността, остроумието и т. н. Това са вродени детерминанти на личността, които не могат да бъдат оспорени, да им се завижда, да се поставят под съмнение или да бъдат отхвърлени без основателен повод. На база принципите за неформално лидерство подрастващите с подобни достойнства обикновено получават недекларирано одобрение на съучениците си и/или на другите подрастващи във формалните и/или неформални колективи, което силно стимулира социализацията им.
Изпробвана форма в основните и средните училища, която най-добре изпълнява подобни функции са клубовете и кръжоците. Те могат да бъдат както силно профилирани – напр. клуб по фотография или ателие за работа с дърво, така и с по-универсални функции – напр. спортен клуб или клуб по туризъм. За тази цел в рамките на проекта се планира създаването както на по-широкопрофилни клубове, така и на по-тясно специализирани кръжоци, които да осмислят свободното време на подрастващите с активно участие на подрастващи от ромския етнос, да формират у тях чуство за колективизъм и да подпомогнат творческото им начало, като в крайна степен подпомогнат интеграцията и косвено стимулират успеваемостта им в училище по изучаваните там предмети.
|
67 245.00
|
27 711.97
|
| Дейности, насочени към съхраняване и развиване на културната идентичност на учениците от етническите малцинства и техните връстници в интеграционна мултикултурна среда: Едно от основните направления за работа с учениците от ромския етнос е целенасочено да бъде запазвана и развивана тяхната културна идентичност. Тази задача е твърде сложна и може да се реши най-успешно чрез редица мерки и активности, които имат за цел:
- Интеграция на традициите и особеностите на ромския бит и култура в мултикултурна среда чрез привнасяне на тези културни особености по начин, които не сепарира и не превръща тези особености в социална самоцел, а подпомага тяхното „вливане“ и модификация като обогатяващ елемент в спецификата на бита и културата на българския етнос – с неговите ярки собствени национални и културни специфики, както и подпомага изявата на ромската идентичност в един по-широк контекст – този на богатата европейска култура и традиции. За целта е необходимо да се направи система от оценъчни критерии за положителните страни и те да се приложат в различните мероприятия при работа с подрастващите роми за постигане на интеграционен ефект, както следва:
а/ Кои от ромските битови и социо-културни специфики трябва да се съхранят и развиват в условията на съвременното динамично информационно общество;
б/ Кое е отживелица и не може да бъде приобщено към нравите и порядките в съвременното българско общество в неговия широк паневропейски контекст;
в/ Кое е положителното в старата ромска социо-културна традиция и кое представлява добра база за обогатяване и разширяване на мирогледа и социалната чуствителност на всички в динамичната съвременна мултикултурна среда, в която всеки член на социума може и трябва да отчита и да се съобразява със етнокултурните специфики с оглед подобряване на разбирателството, формиране на уважение и приемане на „различността“ на другия като фактор за постигане на съвместни цели;
- Намиране на подходящи форми за изява на ромската идентичност, които се намират в съзвучие с принципите, върху които се гради социалният и икономически живот в България на този етап, и по-специално подпомагане на ромската социализация в общество, изградено на принципите на:
а/ демократичното устройство на обществото;
б/ социално-икономическа екзистенция в условията на състезателност /конкуренция/ и пазарноикономически устройствен ред.
- Стимулиране на интеграционните механизми и схеми, за да се преодолеят всякакви прояви на враждебност, неприемане, предразсъдъци, внушения и други форми на етническа нетърпимост между младежите. Това би било най-добре постигнато чрез формирането на толерантност като голямо предимство на образованите и развити персонажи, като фактор за просперитет и обществена хармония в едно общество, където достойнствата на един човек се оценяват по неговия принос за общото благо, където всеки има място в една конкурентна и динамична пазарна среда, където в крайна сметка политическата и обществена реалност дава редица примери за търпимост и добро отношение към всички, които по икономически и/или социални и етнически причини търсят активно форми за трудоустройство и по-добър живот – понякога с цената на големи рискове и лишения и чрез миграция. Едновременно с това е целесъобразно на младите хора в училищата със смесен етнически състав да се разясни сложния въпрос, свързан със социалното подпомагане, с помощите за отглеждане на деца и подпомагане на лица без работа, предоставянето на други социални услуги от бюджета, за да се въведе яснота по въпроса, че едни етнически групи не живеят „на гърба“ на други, а се предприемат мерки за предоставяне на шансове за бъдещо развитие и по системата „помощ за взаимопомощ“. На фона на някои отрицателни явления между младежи напоследък е наложително да се изтъкне, че всички членове на обществото са равни, имат равни шансове за развитие и просперитетът на всеки зависи от участието и на други и в крайна сметка всеки кове своята собствена съдба в условията на демокрация и зачитане правата на другия.
|
86 372.00
|
66 406.24
|
| Подкрепа на ученици от етническите малцинства за продължаване на образованието в гимназиалния етап и за успешно завършване на средно образование: Една от утвърдените форми за съдействие на младежите от ромски произход в хода на тяхното посещаване на училищата в рамките на държавното образование е подпомагането на тяхната обща подготовка в рамките на учебните планове и програми. Не е тайна, че както в елитните гимназии в големите градове, така и в училищата в провинцията младежите от семейства със средни доходи и от почти всички семейства с по-високи от средните доходи ползват курсове и участват в платени форми на извънкласна заетост с оглед формирането на допълващи знания. Частично това се прави, за да се преодолеят дефицитите в клас, а частично – за да се подготвят учениците за успешно справяне с матурите и последващо кандидатстване във висши училища. Почти повсеместно при ромите това е невъзможно по финансови причини и ползването на образователни услуги на пазарен принцип при тях напълно се изключва. В най-разпространения случай понякога се ползват субсидирани форми за извънкласна работа с ромите, най-голям дял от които се финансират чрез ресурсите по проекти. Ето защо в рамките на проектната дейност и по настоящия проект и в съответствие с приоритетите на Програмата вносителите предлагат включването на извънкласни форми за допълващо подпомагане усвояването на основните учебни дисциплини черз курсове, семинари, допълнителни уроци и редица други целенасочени дейности за формирането у подрастващите роми на необходимия обем знания по някои дисциплини в учебния план, в които те показват дефицити.
Разбира се, проблемът с по-слабото използване в семейна среда на български език и оттам – по-слабото познаване на езика не са толкова остри, колкото е прието да се счита. Вносителите изхождат от хипотезата, че българският език в социалната среда на младите роми се ползва в достатъчна степен, но формите на това използване са предимно опростени и битови и не задоволяват изискванията за добро приложение на този език при възпроизвеждането на знанията по литература например. Особено това касае обучението след завършването на седми клас и в гимназията. От тази гледна точка се предвиждат кръжочни и извънкласни дейности с приоритетно участие на младите роми /но и без да се отказва участие и на заинтересовани ученици от другите етноси/, в които да се формират умения да се борави с богатия литературен български език или поне да се направи необходимият преход от „битовия български“ към „модерния литературен български“. Разбира се, дозирането на втория вид езикови знания ще зависи изцяло от изходното равнище на обучаемите, от уменията и опитността на преподавателите. След като обаче се постави цел за обогатяване на езиковите познания на подрастващите с ударение върху дефицитите при ромските ученици в тази област, в хода на работата трябва да се прецени и дозира въздействието, както и да се намерят най-подходящите форми за това въздействие /в зависимост от възрастта, интересите, изходното ниво на знания и т. н./. Това е отговорна задача пред участващите експерти и особено пред учителите в съответните училища, но предложителите са на мнение, че чрез поставянето на една добро начало могат да се разработят методики, които да бъдат прилагани и след приключването на проекта и/или мултиплицирани в други региони на страната с компактно ромско население.
Специални усилия трябва да бъдат положени и в областта на точните науки и особено при изучаването на математика, която спада към „трудните“ основни предмети в средния курс. Нашият досегашен опит при работата с подрастващите роми в училищна възраст показва, че има доста добро прилагане от тяхна страна на уменията по смятане и извършването на по-простите аритметични действия. Причината за това педагозите отдават на битовата комерсиализация при ромите – участието им като продавачи по пазарите, пресмятането на физически единици при трудовата заетост на родителите и др. Систематизацията на знанията и подготовката на учениците от този етнос според учебните програми и планове е отделен и нерешен въпрос, върху който в проекта ще се наблегне специално.
|
16 500.00
|
0.00
|
| Преодоляване на негативни обществени нагласи, основани на етнически произход и културна идентичност: Специално в целевия регион на проекта – поради факта, че става въпрос за по-малко населено място, за относително дълги и успешни традиции всред местното население различните етноси да съжителства и да решават съвместно своите проблеми, въпросът за етническата нетърпимост и/или конфликти не стои така остро, както това често се случва в някои по-големи градове. Ромската общност в община Берковица и региона е относително социално-икономически интегрирана и участва в обществения живот. Въпреки това обаче инцидентно се срещат прояви на етническа критичност, проявяват се негативни обществени нагласи и спорадично възникват локални конфликти, на които трябва решително да се противодейства. Основната причина за тези търкания между етническите общности в региона са главно усещанията на по-бедните слоеве от българското население, че за ромската общност държавата полага по-големи грижи. Критикуват се и съществуващите на национално, регионално и общинско ниво механизми за социално подпомагане на ромите, които се приемат за „по-щедри“, отколкото тези в полза на старите и болни хора и/или по-бедните семейства от българския етнос. Съществува също така и предразсъдък, че голяма част от финансирането по проекти по линия на ЕС или чрез други нестопански организации и чуждестранни фондации се насочват именно към различните слоеве в ромския етнос, който се радва в този смисъл на специалната загриженост на българската държава и на ЕС и често не оправдава очакванията за честност, почтеност, активно изпълнение на общественополезен труд и други общественоважни функции. Използват се съща така и периодично възникващи конфликти от битов характер (дребни кражби, сбивания вследствие употреба на алкохол и значително по-рядко сериозни криминални прояви на роми), за да се поддържа схващането в някои социални слоеве - често пъти това са предимно политически неориентирани български младежи със симпатии към дясно-екстремистки движения и/или привърженици на попадащи под ударите на закона крайни политически движения – че ромите са причина за множество отрицателни социални явления и че тяхната обществена реализация е във вреда на българските им съграждани. Това може да бъде съответно и изходната база за мероприятията по проекта, насочени към преодоляване на негативни обществени нагласи и изглаждането на недоразумения, които в крайните си форми могат да доведат да абсолютно нежелателни прояви на сегрегация и омраза на етническа основа. Ударението при това трябва да се постави на разяснителната работа и на оповестяването на реални цифри за обема и насоките за социално подпомагане от страна на българската държава, за мотивите на ЕС и други международни НПО да подпомагат чрез реализацията на проекти ромското включване, както и да се ползва политиката на някои големи европейски държави по отношение на мигрантите от райони с конфликти в света, за да се разяснят важни принципи на политиката на ЕС спрямо малцинствата и нуждата от солидарност между хората.
Крайната цел на пакета мерки е да се създаде усещането за търпимост и толерантност между етносите, да се направи ударението върху специфичните достойнства на ромския етнос – като виталност, склонност към проява на по-силни емоции в начина на живот и при реакциите на едни или други обществени явления. Едновременно с това трябва да се постигне внушението, че демократичните принципи и спецификата на пазарноикономическия устройствен ред всъщност изискват наличие на личностни характеристики, които не зависят от етноса, а от базисното образование и от допълващите квалификации. В крайна сметка е необходимо да се постигне консенсус по въпроса, че, за да стане един подрастващ от ромския етнос добър труженик и гражданин, е задължително на него и семейството му да се оказва помощ на определен етап от неговия живот и обучение, за да може после той да върне на обществото с добавена стойност наученото и усвоеното в училище, във формите на базисна и последваща квалификация и в смесената етническа общност, в която се формира.
|
18 164.00
|
6 343.99
|
| Работа с родители без разлика от етническия им произход за разясняване ползите от образователната интеграция и приемането на различието: Работата с родителите е един от многото компоненти на цялостния механизъм, който ще подпомогне образователната интеграция на децата в неравностойно положение. При работата с родителите е важно да се спечели тяхното доверие и подкрепа. В съвременната ситуация, в която се оказва нашето общество, изпитваме потребност от нови модели на обществено възпитание на личността на детето в мултикултурна образователна и семейна среда. Днес изключително е актуален въпросът за взаимодействие между училището и семейството, защото пред тези две възпитателни институции стои една обща цел – формиране пълноценната личност на подрастващите. Дейността на сдружение "Рома - Берк" по проекта ще стартира с провеждане на седем въвеждащи опознавателни срещи с родителите, осъществени по време на редовни родителски срещи във всяко от учебните заведения партньори. На въвеждащите срещи родителите ще бъдат запознати с целите на проекта, със съдържанието и целите на отделните проектни дейности, както и ще бъдат проведени разговори с всеки от тях за включване в целевата група и участие в мероприятията по проекта като цяло. Предвижда се да се проведе изследване сред целева група от 100 родители относно нагласите им спрямо образователната интеграция и приемането на различието, разгледани от различни ъгли – напр. отнасящи се до тяхната успешна социализация на техните деца при постъпване в началния курс, за ползата от хармонично и всестранно развитие на децата при ранното включване в образователни и мотивационни практики към учебно-възпитателните институции в мултикултурна среда, за необходимостта от активно участие на младежите в извънкласната работа и ползата от участието им в различни кръжоци, във формите на художествена самодейност, в спортни мероприятия и т. н. Особено ударение ще бъде поставено върху дългосрочните ползи от образователните въздействия върху подрастващите при тяхната бъдеща успешна социална и професионална реализация, за подобряване на шансовете им за успешно трудоустройство и справяне с предизвикателствата на пазара на труда и т. н. Планира се да бъдат съставени подробни анкети, които да бъдат разпространени за попълване всред родителите от целевата група. Попълването ще става с помощта на експерти анкетьори, за да се избегнат формалните отговори и с оглед получаването по възможност най-пълна и точна емпирична информация. На база получените резултати от проведеното изследване сред 100 родители, участващи в проекта, по научна схема ще се идентифицират дефицитите в нагласите на родителите и ще се набележат подходи, както и ще се приведат „добри практики” от други региони на страната с компактно ромско население, както и утвърдени подходи и в други държави членки на ЕС с оглед взаимстване на тези практики и прилагането им в целевия регион на изследването. |
15 420.00
|
20 944.38
|
| Насърчаване участието на родителите в образователния процес: Характерна тенденция в общуването между деца и родители през последните години е намаляване на времето, през което са заедно. Според изследвания, които кандидатът и НПО са провели в рамките на предшестващи и успешно приключени проекти, допълнително нарушаване на традиционните взаимоотношения при семействата в ромския етнос в този смисъл е въвличането на децата в трудова дейност в помощ на родителите. Като прибавим това обстоятелство към отслабените вътрешносемейни връзки в съвременното българско общество като цяло можем да направим заключението, че при ромския етнос тенденциите за семейна дезинтеграция са даже по-силни, отколкото при българските семейства. Това допускане правим и с отчитане на отрицателното влияние върху някои представители на ромската младеж на улицата, на тенденции към подвеждане на подрастващите от етноса към криминални постъпки – то отрицателният тренд в смисъла, в който разглеждаме проблема с „разхлабване“ на вътрешносемейните връзки и контакти, става все по-отчетливо забележим при ромите. От своя страна това води до обезпокоително редуциране или модифициране на формите и времето за общуване между деца и родители, към емоционално-духовно обедняване на взаимоотношенията в семейството, към отглеждане на деца в непълни като състав или непълноценни като социална среда семейства. Всичко това налага да се обединят усилията в посока на оптималната социализация и постигане на най-добър образователен и социализиращ ефект върху учениците от ромския етнос. Наложително е изграждането на сплотена и действена връзка между подрастващите от ромския етнос, преподавателите в учебното заведение и техните родители. Включването на родителите в комплексния процес на образование, възпитание и социализация на техните деца следва да се превърне в част от стратегията за развитие на всяко училище. То трябва да бъде планирано, насърчавано, оценявано и подобрявано въз основа на събирането на обратна връзка и извършването на анализ. Фокусът в обмена на информация с родителите следва да е разширен и в него да се включат дискусии за възможностите за подобряване на цялостната дейност на училището, а не само в групата и индивидуалното развитие на подрастващите. Пълноценното включване на родителите изисква предварителна инвестиция в разясняване на техните права и начална и продължаваща подкрепа (вкл. обучения) за участие в социализационния процес под различни форми. За всяка година от провеждане на проекта се предвижда организирането на седем Родителски форуми (по един във всяко училище), на които експерти заедно с родители ще обсъдят и подкрепят нагласите и възможностите на родителите за по-активно участие в образователното израстване на техните деца. На форумите ще бъдат обхванати и широко представени разнообразни възможности педагози и родители да работят заедно, при които те могат да общуват, да споделят впечатления, да съгласуват уникалните потребности на всяко семейство от етноса. На родителските форуми ще бъдат разгледани схеми на взаимодействие, в които например родителите да имат възможност: Да оказват емоционална подкрепа на своите деца, като присъстват в часовете и участват пасивно в дейностите в клас; да избират според своите възможности и умения как да бъдат полезни на децата си и работата в училище; да повишават своята лична компетентност по проблеми на социализацията на подрастващите в техния етнос; да получават повече информация относно обучението; да формират ефективна родителска общност и активно да участват във функционирането на съответното учебно заведение. Форумите ще бъдат ползвани за оповестяване на данните от предшестващата дейност и преди съставянето сборника с материали от изследването. На проведените родителски форуми ще бъде извършена т. нар. „фина настройка“ на концепциите на експертно равнище и становищата на родителите, като ще се отстранят някои постановки, които не са релевантни за целевия регион и/или ще се уточнят постановки, касаещи конкретната целева група в конкретно време и конкретната локация. |
13 480.00
|
14 487.52
|
| Работа с родителите от етническите малцинства, които възпрепятстват децата си от редовно посещаване на учебни занятия: Въпросите, свързани с пълноценната интеграция на младите роми както в училищната система (с нейните различни степени), така и в съвременното общество като цяло е сложен и комплексен проблем, който налага комплексно разрешаване. Важен аспект в случая е непосещаването или нередовното посещаване на образователните институции, което през последните години става все по-съществен проблем – както чисто педагогически и образователен, така и социален. Ако сега не бъдат положени необходимите усилия, този проблем ще стане основен за така дискутираното днес социално изключване на ромите, но и на представители на другите малцинства и на самите български младежи на по-късен етап от живота. Непосещаването на задължителната предучилищна подготовка, а след това и на училище, се отразява изключително отирцателно на трудовата реализация на подрастващите от ромското малцинство. В общностите, в които няма стабилна култура на образованието (главно уязвими семейства, семейства в неравностойна ситуация от етнически малцинства), е необходимо въвеждането на мерки за ангажиране на родителите, за повишаване на тяхната информираност относно значението на образованието. Основната част от мерките в тази дейност се състои в провеждане на индивидуални посещения в семействата на младежи от целевата група, подлежащи на задължително образование в държавната образователна система, но при които се регистрират както отделни отклонения в редовната посещаемост, така и застрашени от изцяло напускане на училище. По предварителна оценка на партньора сдружение „Рома - Берк“ целевата група ще обхване около 30 родители от ромски семейства на територията на гр. Берковица, с. Замфирово и с. Бързия от община Берковица. На планираните посещения експертна група от трима представители на сдружението извършва обсъждане с родителите по предварително изготвена методика /чек-листа/ на основните причини за девиантността. Експертите на сдружението ще стартират кампания "от врата на врата", при която в индивидуални разговори родителите ще се мотивират да контролират посещаемостта на своите деца и при констатирани от самите тях, както и по сигнал на училищното ръководство отклонения, активно ще се включват в систнема за превенция на девиантността (непосещаването на учебното заведение). Първата задача при тази кампания е изграждането на доверие между експертите от проекта и целевата група – родителите от ромски семейства. По време на изпълнение на тази задача, наред с чек-листите и въпросите в тях, експертите ще съберат информация за: оценка на жилищните условия, оценка на обстоятелствата със заетостта (тип професия, случайна, временна и постоянна трудова заетост, получаване на социални помощи и др.), оценка на здравния статус, оценка на нивото на образование и отношение на семейството към формите на задължително държавно образование. По този начин ще се събере подробна и релевантна информация за анализ на очакванията, потребностите и настроенията сред целевата група родители. При работата с проблемни семейства трябва да се отдели внимание на всеки родител и да се попита какви са причините да не пуска детето си на училище и/или да не проявява строг контрол касателно посещаемостта на училище. Изграждането на доверие между експертния екип от проекта и целевата група родители е изключително важно. В тази дейност експертите на сдружението партньор ще използват възможностите за личен контакт с родителите за въздействие върху техните нагласи относно включването на децата им във възпитателно-образователни дейности както в клас, така и в съществуващите и новите форми на извънкласна заетост за постигане на положителни промени на упоменатите нагласи. |
21 600.00
|
31 649.21
|
| Информация и публичност: Основната цел на предвижданата дейност по информиране и публичност е широко да се популяризират специфичните цели и постигнатите резултати, натрупания опит при изпълнението на проекта, добрите практики по проекта и финансовата подкрепа на ЕС. Принцип в осъществяването на проекта е осигуряване на широка гласност на дейността и резултатите от изпълнението на проекта. Целта на всяко мероприятие по проекта е да се ангажира вниманието на широката общественост с целите на проекта, да се привлекат всички заинтересовани страни за съдействие при неговото изпълнение. Със стартиране изпълнението на проекта бенефициентът и партньорите предвиждат да проведат масова и открита информационна и рекламна кампания на територията на област Монтана. Ще бъдат използвани регионалните средства за масово осведомяване – печатни медии, кабелни телевизии, радиа и др. за информиране на обществеността относно приоритетите, целите и задачите на проекта и ОП „Наука и образование за интелигентен растеж" 2014 г. – 2020 г. В публични институции, местните администрации, на обществени форуми в общините от региона ще бъдат поставени плакати и раздадени диплянки с рекламно-информационна цел за стартирането и изпълнението на проекта. Ще бъдат отпечатани и разпространени информационно-рекламни материали (бележници, папки, календари, химикалки и др., носещи отличителните знаци на програмата) с оглед подобряване на социалната среда и формиране на позитивно обществено мнение в полза на образователно-интеграционните дейности по проекта. На местата за изпълнение на проекта ще бъде поставена информационна табела за визуализация на проекта. Всички материали за информиране и публичност, предназначени за целевите групи и широката общественост, ще съдържат емблемата на ЕС и ще отбелязват финансовата подкрепа на Европейския социален фонд. Методите за осигуряване публичност на проекта включват въвличането на различни комуникационни канали с оглед осигуряване на максимална ефективност. Една от формите на информиране, прилагани от екипа за организация и управление, ще бъде пряка комуникация – работни срещи, контакти чрез електронната поща или по телефона, в които ще бъдат представяни целите на проекта, средствата и дейностите за постигането им. Ръководителят на проекта ще има специално определени задължения за качество и пълнота на предоставяната информация при осъществяване на ефективно информиране и публичност. Целта е да бъдат въвлечени в максимална степен всички заинтересовани страни /и най-вече преките бенефициенти/ в постигането на заложените резултати. Проектът планира като основни комуникационни средства за осигуряване на публичност разработването и разпространяването на печатни информационни материали (плакати, диплянки и др.) за проектните дейности, публикации в местните медии, медийни изяви от всякакъв характер при спазване изискванията за информиране и публичност по ОП НОИР.
Обект на дейността по информиране и публичност са:
- представители на целевата група;
- представители на местни и регионални образователни институции, както и цялата общественост;
- представители на местните и регионални медии.
|
1 940.00
|
1 616.66
|
