Спасени дървета
Благодарение на потребителите на ИСУН бяха спасени 55 065 дървета
English

Програма: Програма за морско дело и рибарство

Район за планиране: Всички

Описание

Проектно предложение „Събиране, управление и използване на данни за целите на научния анализ и изпълнението на Общата политика в областта на рибарството за периода 2020-2021 г.” е в съответствие със законодателните актове на Европейския Съюз и препоръките на Общата политика в областта на рибарството за вземането на правилни и ефективни решения за управлението на сектор „Рибарство“. Вземането на оптимални решения следва да бъде подкрепено съобразно събирането на качествени данни (биологични, технически и икономически данни за стопански и любителски риболов, аквакултурите и рибопреработвателните предприятия). Като отговорна институция за изпълнението на Рамката за събиране на данни, Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури е задължена да следва установените в Работния план по програмата за събиране на данни мерки, като настоящето проектно предложение ще послужи като инструмент за ефективното изпълнение на съответните мерки.
ИАРА е юридическо лице на бюджетна издръжка - второстепенен разпоредител с бюджет към министъра на земеделието, храните и горите, със седалище Бургас, с четири териториални звена. Агенцията осъществява дейностите, свързани с прилагането на политиката в областта на рибарството в рамките на Общата политика в областта на рибарството, държавния надзор, контрола върху риболовните дейности в рибностопански води и обекти, като осъществява и други дейности, възложени й със закон или с акт на Министерския съвет. Числеността на персонала в организационните структури и административните звена на агенцията - 226 щатни бройки. В съответствие с целите на Общата политика на ЕС в областта на рибарството за опазване, управление и експлоатация на живите водни ресурси, както и за осъществяване на преход към щадящ екосистемите подход за управление на рибните ресурси, ИАРА е изготвила и предоставила на ЕК „Програма за събиране, обработване и използване на данни в областта на рибарството“. От 2008 г. Агенцията изпълнява тази програма.
Дейности
Дейност Договорена стойност Отчетена стойност
Командировки през 2020 г.: Причината за избор на дейността, е че страната ни е задължена да осигури присъствието на национални експерти във всички срещи свързани с програмата за събиране на данни. Не е възможно да бъдат посочени конкретни срещи и територията, на която ще бъдат проведени през 2020 г., поради факта, че няма точно регламентиран брой срещи, които се провеждат по Програмата за събиране на данни, а местонахожденията им се определят на предварителни технически срещи, като в много случаи определеното място за провеждане на дадена среща търпи промяна поради невъзможността на избраната страна членка да организира събитието. При формиране на стойността за разхода са предвидени средства на база изразходваните средства и броя участници в командировките през 2017 г. и 2018 г. По време на срещите експертите участват в обсъждания на политиките в рибарството и в процеса на вземане на решения, касаещи оптимизирането на процеса на събиране на данни и повишаване на качеството. Участие в срещи с други държави членки и представители на ЕС във връзка със задълженията на Република България по изпълнението на Регламент (ЕС) 2017/1004 на Европейския парламент и на Съвета от 17 май 2017 година за установяване на рамка на Съюза за събиране, управление и използване на данни в сектора на рибарството и за подкрепа при изготвянето на научни становища във връзка с общата политика в областта на рибарството, и за отмяна на Регламент (ЕО) № 199/2008 на Съвета. 30 000.00 0.00
Изследване за оценка на запасите от дънни видове риби пред българския бряг на Черно море в рамките на две изследвания - едно през пролетния сезон на 2020 г. и едно през есенно-зимния сезон на 2020 г. на базата на две трални снимки.: Причината за избор на дейността, е че България е задължена да изпълнява изследванията заложени в разпоредбите на Решение за изпълнение (ЕС) 2019/909 на Комисията от 18 февруари 2019 година за съставяне на списъка на задължителните научни изследвания и праговите стойности за целите на многогодишната програма на Съюза за събиране и управление на данни от секторите на рибарството и аквакултурите за периода 2020—2021 година, а именно две пелагични изследвания за оценка на запасите от пелагични видове риби и две дънни изследвания за оценка на запасите от дънни видове риби в Черно море, които са заложени и в раздел 1G - Списък с научните изследвания на море и таблица 1H - Събиране на данни чрез научни изследвания от Работния план на Република България за събиране, управление и използване на данни в сектор „Рибарство“ 2020-2021. За да бъде осъществена дейността се наема научноизследователски институт, който да осъществи научното изследване за оценка на запасите от калкан и други дънни видове риби пред българския бряг на Черно море. През месец май 2020 г. и месеците ноември-декември на същата година, в рамките на Работния план за събиране на данни за рибарството, изследователски екип от научен институт провежда пролетно и есенно-зимно дънно изследване в българската акватория на Черно море, между Дуранкулак и Ахтопол в близост до 100 м изобата. Основната цел на дънните трални изследвания е да се оцени обилието и биомасата на калкан (Psetta maxima) в българското черноморско крайбрежие въз основа на трални снимки. Биологическият анализ се базира на разпределението и величините на относителната биомаса на референтния вид (Psetta maxima) по време на изследванията. Представя се и разпределението на видовете, уловени като прилов, на всички станции. Всички анализи се основават на оценка на биомасата и плътността по дълбочинни страти. Екипът осъществява статистическа оценка, използвайки софтуерни продукти и методология, в съответствие със стандартната методика, използвана при предходните трални изследвания на състоянието на калкана. Дънното проучване включва следните дейности: - Събиране на проби с дънен трал; - Качествен и количествен анализ на улова, установяване на биологичното разнообразие, биометрични измервания, събиране на биологични проби от риби; - Събиране на материал за определяне на възрастта на калкана; - Събиране на стомаси от калкан за установяване на съдържанието на консумираната храна; - Събиране на генетични проби от калкан P.maxima. За установяване на моментната численост и биомаса на референтния вид (Psetta maxima) пред българския бряг на Черно море е приложена стандартна методика за стратифицирано пробовземане (Gulland, 1966; Sparre, Venema, 1998; Sabatella, Franquesa, 2004). За целите на изследването, районът предварително е разделен на четири страти в зависимост от дълбочината – Стратум 1 (15 - 35 м), Стратум 2 (35 - 50 м), Стратум 3 (50 - 75 м) и Стратум 4 (75 - 100 м). Изследваната площ предварително е разделена на равни по размер непокриващи се полета, разположени на дълбочина между 15 - 100 м. В изледваните полета се извършват дънни тралирания на случаен принцип. След събиране на пробите и тяхната обработка институтът следва да изготви оценка на биомасата и обилието на калкан, заключения и препоръки, които се предоставят на ЕК за да бъдат използвани при оценката на запаса в целия черноморски басейн. 240 000.00 235 026.00
Научни изследвания (пелагични) за оценка на запасите от трицона, хамсия, сафрид, барбуня, черноморска акула, меджид и други съпътстващи видове пред българския бряг на Черно море през пролетно-летния и есенно-зимния сезон на 2020 г. на базата на две трални снимки.: Причината за избор на дейността, е че България е задължена да изпълнява изследванията заложени в разпоредбите на Решение за изпълнение (ЕС) 2019/909 на Комисията от 18 февруари 2019 година за съставяне на списъка на задължителните научни изследвания и праговите стойности за целите на многогодишната програма на Съюза за събиране и управление на данни от секторите на рибарството и аквакултурите за периода 2020—2021 година, а именно две пелагични изследвания за оценка на запасите от пелагични видове риби и две дънни изследвания за оценка на запасите от дънни видове риби в Черно море, които са заложени и в раздел 1G - Списък с научните изследвания на море и таблица 1H - Събиране на данни чрез научни изследвания от Работния план на Република България за събиране, управление и използване на данни в сектор „Рибарство“ 2020-2021. За да бъде осъществена дейността се наема научноизследователски институт, който да осъществи научните изследвания за оценка на запасите от трицона, хамсия, сафрид, барбуня, черноморска акула, меджит и други съпътстващи водове пред българския бряг на Черно море през пролетно-летния и есенно-зимния сезон на 2020 г. Научните изследвания се осъществяват в съответствие с Работния план на Република България за събиране, управление и използване на данни в сектор „Рибарство“ 2020-2021 г. в българската зона на Черно море. Биологичния анализ се базира на биомасата на вида трицона (Sprattus sprattus) в зоната на проучването. Наред с това се представя анализ на разпределението и обилието на останалите видове уловени като прилов. Проучванията се провеждат в зоната, затворена между Дуранкулак и Ахтопол (България) с обща дължина на бреговата линия от 370 км. Проучваната зона обхваща водите между 42ᵒ05 'и 43ᵒ45' N и 27ᵒ55 и 29ᵒ55 E. За да се установи обилието на референтния вид (Sprattus sprattus) в българската част на Черно море се използва стандартна методология за стратифицирано изследване (Gulland,1966). Районът на изследването се разделя в четири подгрупи в зависимост от дълбочината - Страта 1 (15 - 35 м) Страта 2 (35 - 50 м), Страта 3 (50 - 75 м) и Страта 4 (75 - 100 м). Областта на изследване в български води се разпределя в 128 равни по размер не покриващи се полигона, разположени на дълбочина между 10 - 100 м. В 36 от областите, избрани на случаен принцип, е извършено вземане на проби с помощта на тралиране с пелагичен трал. След събиране на пробите и тяхната обработка институтът изготвя оценка на биомасата и обилието на видовете обект на изследването, заключения и препоръки, които се предоставят на ЕК за да бъдат използвани при оценката на запаса в целия черноморски басейн. 240 000.00 238 418.40
Биологичен мониторинг (събиране на биологични проби) от уловите на калкан при разтоварвания от риболовния флот на Република България в рамките на три изследвания - едно през първото тримесечие, едно през третото тримесечие и едно през четвъртото тримесечие на 2020 г.: Причината за избор на дейността, е че България е задължена да събира биологични данни, чрез мониторинг на разтоварванията за видове, който попадат в гпупите от 1 до 3 от списъка със значими видове на GFCM-DCRF. Събирането на биологични данни е заложено и в разпоредбите на Делегирано решение (ЕС) 2019/910 на Комисията от 13 март 2019 година за утвърждаване на многогодишната програма на Съюза за събиране и управление на биологични, екологични, технически и социално-икономически данни в секторите на рибарството и аквакултурата за периода 2020—2021 година. Съгласно тези разпоредби събирането на биологични данни са заложени и в раздел 4А - Описание на плана за вземане на проби за биологични данни и таблици 1А, 1В и 1С от Работния план на Република България за събиране, управление и използване на данни в сектор „Рибарство“ 2020-2021. За да бъде осъществена дейността се наема научноизследователски институт, който да осъществи научното изследване, чрез събиране и анализиране на биологични проби от разтоварванията на калкан в български пристанища. Целта на биологичния мониторинг върху уловите от калкан пред българския бряг на Черно море е да се съберат биологични данни, които да послужат за анализ на уловите, а също така и за формирането на база данни с цел проследяване на структурата на уловите през годините. Основните задачи по време на изследванията включват измервания върху теглото, абсолютната и стандартната дължина на тялото на калкана от наземни разтоварвания, за определяне на размерната и тегловната структура на уловите, както и анализ на получените резултати. Наред с това се цели и събирането на информация относно други основни биологични данни за вида, касаещи основно репродукцията. Събирането на биологични данни от разтоварванията се осъществявя в рамките на три изследвания - едно през първото тримесечие, едно през третото тримесечие и едно през четвъртото тримесечие на 2020 г. в българската Черноморска акватория. От разрешените за разтоварвания на калкан пристанища, за събиране на биологични данни се предвиждат минимум три пристанища, от които да бъдат събрани пробите. През различните периоди на изследването се събират биологични данни от уловите на различни кораби подбрани на случен принцип. Измерванията на рибите се извършват на борда на корабите, веднага след тяхното акостиране в пристанищата, върху свежи, охладени с лед екземпляри. След събиране на пробите и тяхната обработка институтът изготвя оценка на размерния и тегловен състав на разтоварванията от калкан, заключения и препоръки, които се предоставят на ЕК за да бъдат използвани при оценката на запаса в целия черноморски басейн. 55 000.00 53 672.00
Биологичен мониторинг на разтоварванията от уловите на трицона, хамсия, сафрид, барбуня, меджид и черноморска акула при разтоварвания от риболовния флот на Република България в рамките на четири изследвания - по едно през всяко тримесечие на 2020 г.: Причината за избор на дейността, е че България е задължена да събира биологични данни, чрез мониторинг на разтоварванията за видове, който попадат в гпупите от 1 до 3 от списъка със значими видове на GFCM-DCRF. Събирането на биологични данни е заложено и в разпоредбите на Делегирано решение (ЕС) 2019/910 на Комисията от 13 март 2019 година за утвърждаване на многогодишната програма на Съюза за събиране и управление на биологични, екологични, технически и социално-икономически данни в секторите на рибарството и аквакултурата за периода 2020—2021 година. Съгласно тези разпоредби събирането на биологични данни са заложени и в раздел 4А - Описание на плана за вземане на проби за биологични данни и таблици 1А, 1В и 1С от Работния план на Република България за събиране, управление и използване на данни в сектор „Рибарство“ 2020-2021. За да бъде осъществена дейността се наема научноизследователски институт, който да осъществи научното изследване, чрез събиране и анализиране на биологични проби от промишлените улови от трицона, хамсия, сафрид, барбуня, меджид и черноморска акула на риболовния флот на Република България за 2020 г. Многогодишният биологичен мониторинг на разтоварванията осигурява така наречената "зависима от рибарството" информация. Целта на това изследване е да се събере и анализира динамиката на разпределението на дължината, теглото и възрастта, както и да се определи състоянието на наблюдаваните видове, използвайки така наречения условен фактор. Така биологичната информация за даден вид, анализирана и сравнена за предишни периоди, може да се използва за оценка на параметрите на растежа. Тези показатели са от голямо значение за животните с кратък жизнен цикъл. Дългосрочна информация е от решаващо значение за оценката на рибните запаси, управлението на рибарството и вземането на решения при формирането на Общата политика в областта на рибарството. След събиране на пробите и тяхната обработка институтът изготвя доклад за биологичния мониторинг, заключения и препоръки, които се предоставят на ЕК за да бъдат използвани при оценката на запаса в целия черноморски басейн. 55 000.00 53 927.00
Биологичен мониторинг (събиране на биологични проби) от уловите на рапан при разтоварвания от риболовния флот на Република България в рамките на четири изследвания - по едно през всяко тримесечие на 2020 г.: Причината за избор на дейността, е че България е задължена да събира биологични данни, чрез мониторинг на разтоварванията за видове, който попадат в гпупите от 1 до 3 от списъка със значими видове на GFCM-DCRF. Събирането на биологични данни е заложено и в разпоредбите на Делегирано решение (ЕС) 2019/910 на Комисията от 13 март 2019 година за утвърждаване на многогодишната програма на Съюза за събиране и управление на биологични, екологични, технически и социално-икономически данни в секторите на рибарството и аквакултурата за периода 2020—2021 година. Съгласно тези разпоредби събирането на биологични данни са заложени и в раздел 4А - Описание на плана за вземане на проби за биологични данни и таблици 1А, 1В и 1С от Работния план на Република България за събиране, управление и използване на данни в сектор „Рибарство“ 2020-2021. За да бъде осъществена дейността се наема научноизследователски институт, който да осъществи научното изследване, чрез събиране и анализиране на биологични проби от промишлените улови от рапан на риболовния флот на Република България за 2020 г. Биологичен мониторинг на разтоварванията осигурява така наречената "зависима от рибарството" информация. Целта на това изследване е да се събере и анализира динамиката на разпределението на дължината и теглото, както и да се определи състоянието на наблюдаваните видове, използвайки така наречения условен фактор. Така биологичната информация за даден вид, анализирана и сравнена, може да се използва за оценка на параметрите на растежа. Тези показатели са от голямо значение за животните с кратък жизнен цикъл. Събраната информация е от решаващо значение за оценката на рибните запаси, управлението на рибарството и вземането на решения при формирането на Общата политика в областта на рибарството. След събиране на пробите и тяхната обработка институтът изготвя доклад за биологичния мониторинг, заключения и препоръки, които се предоставят на ЕК за да бъдат използвани при оценката на запаса в целия черноморски басейн. 26 000.00 26 000.00
Научно изследване за оценка на уловеното, изхвърленото и разтоварено количество, и събиране на биологични данни за всички видове риби и други морски организми, чрез наблюдатели на борда на риболовни кораби от флота на Република България, които осъществяват риболовни дейности в Черно море през 2020 г.: Причината за избор на дейността, е че съгласно разпоредбите на Решение за изпълнение на Комисията от 12.7.2016 година за приемане на многогодишна програма на Съюза за събиране, управление и използване на данни в секторите на рибарството и аквакултурите за периода 2017—2019 година всички ДЧ следва да прилагат научни изследвания за оценка на инцидентния приулов на всички птици, бозайници, влечуги и риби защитени от законодателството на съюза или международни споразумения. В Делегирано решение (ЕС) 2019/910 на Комисията от 13 март 2019 година за утвърждаване на многогодишната програма на Съюза за събиране и управление на биологични, екологични, технически и социално-икономически данни в секторите на рибарството и аквакултурата за периода 2020—2021 тези разпоредби се запазват и ДЧ следва да продължат провеждането на този тип изследвания. За да се изпълнят разпоредбите за наблюдатели на борда на риболовните кораби, произтичащи от многогодишна програма на Съюза за събиране, управление и използване на данни в секторите на рибарството и аквакултурите за периода 2020—2021 година в Работния план на Република България за събиране, управление и използване на данни в сектор „Рибарство“ 2020-2021 бяха запазени научните изследвания, чрез наблюдатели на борда на корабите, които да оценят въздействието от различните риболовни дейности осъществявани от риболовния флот на Република България. В раздел 4А - Описание на плана за вземане на проби за биологични данни и таблици 4А и 4B - Описание на вземанията на проби от Работния план на Република България за събиране, управление и използване на данни в сектор „Рибарство“ 2020-2021 са описани дейностите, които България следва да изпълнява по отношение на изследванията, чрез наблюдатели на борда на риболовни кораби. За да бъде осъществена дейността се наема научноизследователски институт, който да осъществи научното изследване за оценка въздействието от различните дейности при стопански риболов на в Черно море, с цел да се оцени въздействието му. Научното изследване се осъществява посредством наблюдатели (научни работници) на борда на плавателните съдове упражняващи риболов в Черно море. Научните работници от избрания институт провеждат изследването съгласно утвърдените от ЕК методики и да предоставят доклад, който да бъде изпратен на Комисията в необходимия формат, за да бъде използван при формиране на бъдещи мерки за управление на риболова в Черно море. 140 000.00 138 870.00
Командировки през 2021 г.: Причината за избор на дейността, е че страната ни е задължена да осигури присъствието на национални експерти във всички срещи свързани с програмата за събиране на данни. Не е възможно да бъдат посочени конкретни срещи и територията, на която ще бъдат проведени през 2021 г., поради факта, че няма точно регламентиран брой срещи, които се провеждат по Програмата за събиране на данни, а местонахожденията им се определят на предварителни технически срещи, като в много случаи определеното място за провеждане на дадена среща търпи промяна поради невъзможността на избраната страна членка да организира събитието. При формиране на стойността за разхода са предвидени средства на база изразходваните средства и броя участници в командировките през 2017 г. и 2018 г. По време на срещите експертите участват в обсъждания на политиките в рибарството и в процеса на вземане на решения, касаещи оптимизирането на процеса на събиране на данни и повишаване на качеството. Участие в срещи с други държави членки и представители на ЕС във връзка със задълженията на Република България по изпълнението на Регламент (ЕС) 2017/1004 на Европейския парламент и на Съвета от 17 май 2017 година за установяване на рамка на Съюза за събиране, управление и използване на данни в сектора на рибарството и за подкрепа при изготвянето на научни становища във връзка с общата политика в областта на рибарството, и за отмяна на Регламент (ЕО) № 199/2008 на Съвета. 30 000.00 0.00
Изследване за оценка на запасите от дънни видове риби пред българския бряг на Черно море в рамките на две изследвания - едно през пролетния сезон на 2021 г. и едно през есенно-зимния сезон на 2021 г. на базата на две трални снимки.: Причината за избор на дейността, е че България е задължена да изпълнява изследванията заложени в разпоредбите на Решение за изпълнение (ЕС) 2019/909 на Комисията от 18 февруари 2019 година за съставяне на списъка на задължителните научни изследвания и праговите стойности за целите на многогодишната програма на Съюза за събиране и управление на данни от секторите на рибарството и аквакултурите за периода 2020—2021 година, а именно две пелагични изследвания за оценка на запасите от пелагични видове риби и две дънни изследвания за оценка на запасите от дънни видове риби в Черно море, които са заложени и в раздел 1G - Списък с научните изследвания на море и таблица 1H - Събиране на данни чрез научни изследвания от Работния план на Република България за събиране, управление и използване на данни в сектор „Рибарство“ 2020-2021. За да бъде осъществена дейността се наема научноизследователски институт, който да осъществи научното изследване за оценка на запасите от калкан и други дънни видове риби пред българския бряг на Черно море. През месец май 2021 г. и месеците ноември-декември на същата година, в рамките на Работния план за събиране на данни за рибарството, изследователски екип от научен институт провежда пролетно и есенно-зимно дънно изследване в българската акватория на Черно море, между Дуранкулак и Ахтопол в близост до 100 м изобата. Основната цел на дънните трални изследвания е да се оцени обилието и биомасата на калкан (Psetta maxima) в българското черноморско крайбрежие въз основа на трални снимки. Биологическият анализ се базира на разпределението и величините на относителната биомаса на референтния вид (Psetta maxima) по време на изследванията. Представя се и разпределението на видовете, уловени като прилов, на всички станции. Всички анализи се основават на оценка на биомасата и плътността по дълбочинни страти. Екипът осъществява статистическа оценка, използвайки софтуерни продукти и методология, в съответствие със стандартната методика, използвана при предходните трални изследвания на състоянието на калкана. Дънното проучване включва следните дейности: - Събиране на проби с дънен трал; - Качествен и количествен анализ на улова, установяване на биологичното разнообразие, биометрични измервания, събиране на биологични проби от риби; - Събиране на материал за определяне на възрастта на калкана; - Събиране на стомаси от калкан за установяване на съдържанието на консумираната храна; - Събиране на генетични проби от калкан P.maxima. За установяване на моментната численост и биомаса на референтния вид (Psetta maxima) пред българския бряг на Черно море е приложена стандартна методика за стратифицирано пробовземане (Gulland, 1966; Sparre, Venema, 1998; Sabatella, Franquesa, 2004). За целите на изследването, районът предварително е разделен на четири страти в зависимост от дълбочината – Стратум 1 (15 - 35 м), Стратум 2 (35 - 50 м), Стратум 3 (50 - 75 м) и Стратум 4 (75 - 100 м). Изследваната площ предварително е разделена на равни по размер непокриващи се полета, разположени на дълбочина между 15 - 100 м. В изледваните полета се извършват дънни тралирания на случаен принцип. След събиране на пробите и тяхната обработка институтът следва да изготви оценка на биомасата и обилието на калкан, заключения и препоръки, които се предоставят на ЕК за да бъдат използвани при оценката на запаса в целия черноморски басейн 240 000.00 235 026.00
Научни изследвания (пелагични) за оценка на запасите от трицона, хамсия, сафрид, барбуня, черноморска акула, меджид и други съпътстващи видове пред българския бряг на Черно море през пролетно-летния и есенно-зимния сезон на 2021 г. на базата на две трални снимки.: Причината за избор на дейността, е че България е задължена да изпълнява изследванията заложени в разпоредбите на Решение за изпълнение (ЕС) 2019/909 на Комисията от 18 февруари 2019 година за съставяне на списъка на задължителните научни изследвания и праговите стойности за целите на многогодишната програма на Съюза за събиране и управление на данни от секторите на рибарството и аквакултурите за периода 2020—2021 година, а именно две пелагични изследвания за оценка на запасите от пелагични видове риби и две дънни изследвания за оценка на запасите от дънни видове риби в Черно море, които са заложени и в раздел 1G - Списък с научните изследвания на море и таблица 1H - Събиране на данни чрез научни изследвания от Работния план на Република България за събиране, управление и използване на данни в сектор „Рибарство“ 2020-2021. За да бъде осъществена дейността се наема научноизследователски институт, който да осъществи научните изследвания за оценка на запасите от трицона, хамсия, сафрид, барбуня, черноморска акула, меджит и други съпътстващи водове пред българския бряг на Черно море през пролетно-летния и есенно-зимния сезон на 2021 г. Научните изследвания се осъществяват в съответствие с Работния план на Република България за събиране, управление и използване на данни в сектор „Рибарство“ 2020-2021 г. в българската зона на Черно море. Биологичния анализ се базира на биомасата на вида трицона (Sprattus sprattus) в зоната на проучването. Наред с това се представя анализ на разпределението и обилието на останалите видове уловени като прилов. Проучванията се провеждат в зоната, затворена между Дуранкулак и Ахтопол (България) с обща дължина на бреговата линия от 370 км. Проучваната зона обхваща водите между 42ᵒ05 'и 43ᵒ45' N и 27ᵒ55 и 29ᵒ55 E. За да се установи обилието на референтния вид (Sprattus sprattus) в българската част на Черно море се използва стандартна методология за стратифицирано изследване (Gulland,1966). Районът на изследването се разделя в четири подгрупи в зависимост от дълбочината - Страта 1 (15 - 35 м) Страта 2 (35 - 50 м), Страта 3 (50 - 75 м) и Страта 4 (75 - 100 м). Областта на изследване в български води се разпределя в 128 равни по размер не покриващи се полигона, разположени на дълбочина между 10 - 100 м. В 36 от областите, избрани на случаен принцип, е извършено вземане на проби с помощта на тралиране с пелагичен трал. След събиране на пробите и тяхната обработка институтът изготвя оценка на биомасата и обилието на видовете обект на изследването, заключения и препоръки, които се предоставят на ЕК за да бъдат използвани при оценката на запаса в целия черноморски басейн. 240 000.00 238 418.40
Биологичен мониторинг (събиране на биологични проби) от уловите на калкан при разтоварвания от риболовния флот на Република България в рамките на три изследвания - едно през първото тримесечие, едно през третото тримесечие и едно през четвъртото тримесечие на 2021 г. : Причината за избор на дейността, е че България е задължена да събира биологични данни, чрез мониторинг на разтоварванията за видове, който попадат в гпупите от 1 до 3 от списъка със значими видове на GFCM-DCRF. Събирането на биологични данни е заложено и в разпоредбите на Делегирано решение (ЕС) 2019/910 на Комисията от 13 март 2019 година за утвърждаване на многогодишната програма на Съюза за събиране и управление на биологични, екологични, технически и социално-икономически данни в секторите на рибарството и аквакултурата за периода 2020—2021 година. Съгласно тези разпоредби събирането на биологични данни са заложени и в раздел 4А - Описание на плана за вземане на проби за биологични данни и таблици 1А, 1В и 1С от Работния план на Република България за събиране, управление и използване на данни в сектор „Рибарство“ 2020-2021. За да бъде осъществена дейността се наема научноизследователски институт, който да осъществи научното изследване, чрез събиране и анализиране на биологични проби от разтоварванията на калкан в български пристанища. Целта на биологичния мониторинг върху уловите от калкан пред българския бряг на Черно море е да се съберат биологични данни, които да послужат за анализ на уловите, а също така и за формирането на база данни с цел проследяване на структурата на уловите през годините. Основните задачи по време на изследванията включват измервания върху теглото, абсолютната и стандартната дължина на тялото на калкана от наземни разтоварвания, за определяне на размерната и тегловната структура на уловите, както и анализ на получените резултати. Наред с това се цели и събирането на информация относно други основни биологични данни за вида, касаещи основно репродукцията. Събирането на биологични данни от разтоварванията се осъществявя в рамките на три изследвания - едно през първото тримесечие, едно през третото тримесечие и едно през четвъртото тримесечие на 2021 г. в българската Черноморска акватория. От разрешените за разтоварвания на калкан пристанища, за събиране на биологични данни се предвиждат минимум три пристанища, от които да бъдат събрани пробите. През различните периоди на изследването се събират биологични данни от уловите на различни кораби подбрани на случен принцип. Измерванията на рибите се извършват на борда на корабите, веднага след тяхното акостиране в пристанищата, върху свежи, охладени с лед екземпляри. След събиране на пробите и тяхната обработка институтът изготвя оценка на размерния и тегловен състав на разтоварванията от калкан, заключения и препоръки, които се предоставят на ЕК за да бъдат използвани при оценката на запаса в целия черноморски басейн. 55 000.00 53 672.00
Биологичен мониторинг на разтоварванията от уловите на трицона, хамсия, сафрид, барбуня, меджид и черноморска акула при разтоварвания от риболовния флот на Република България в рамките на четири изследвания - по едно през всяко тримесечие на 2021 г. : Причината за избор на дейността, е че България е задължена да събира биологични данни, чрез мониторинг на разтоварванията за видове, който попадат в гпупите от 1 до 3 от списъка със значими видове на GFCM-DCRF. Събирането на биологични данни е заложено и в разпоредбите на Делегирано решение (ЕС) 2019/910 на Комисията от 13 март 2019 година за утвърждаване на многогодишната програма на Съюза за събиране и управление на биологични, екологични, технически и социално-икономически данни в секторите на рибарството и аквакултурата за периода 2020—2021 година. Съгласно тези разпоредби събирането на биологични данни са заложени и в раздел 4А - Описание на плана за вземане на проби за биологични данни и таблици 1А, 1В и 1С от Работния план на Република България за събиране, управление и използване на данни в сектор „Рибарство“ 2020-2021. За да бъде осъществена дейността се наема научноизследователски институт, който да осъществи научното изследване, чрез събиране и анализиране на биологични проби от промишлените улови от трицона, хамсия, сафрид, барбуня, меджид и черноморска акула на риболовния флот на Република България за 2021 г. Многогодишният биологичен мониторинг на разтоварванията осигурява така наречената "зависима от рибарството" информация. Целта на това изследване е да се събере и анализира динамиката на разпределението на дължината, теглото и възрастта, както и да се определи състоянието на наблюдаваните видове, използвайки така наречения условен фактор. Така биологичната информация за даден вид, анализирана и сравнена за предишни периоди, може да се използва за оценка на параметрите на растежа. Тези показатели са от голямо значение за животните с кратък жизнен цикъл. Дългосрочна информация е от решаващо значение за оценката на рибните запаси, управлението на рибарството и вземането на решения при формирането на Общата политика в областта на рибарството. След събиране на пробите и тяхната обработка институтът изготвя доклад за биологичния мониторинг, заключения и препоръки, които се предоставят на ЕК за да бъдат използвани при оценката на запаса в целия черноморски басейн. 55 000.00 53 927.00
Биологичен мониторинг (събиране на биологични проби) от уловите на рапан при разтоварвания от риболовния флот на Република България в рамките на четири изследвания - по едно през всяко тримесечие на 2021 г. : Причината за избор на дейността, е че България е задължена да събира биологични данни, чрез мониторинг на разтоварванията за видове, който попадат в гпупите от 1 до 3 от списъка със значими видове на GFCM-DCRF. Събирането на биологични данни е заложено и в разпоредбите на Делегирано решение (ЕС) 2019/910 на Комисията от 13 март 2019 година за утвърждаване на многогодишната програма на Съюза за събиране и управление на биологични, екологични, технически и социално-икономически данни в секторите на рибарството и аквакултурата за периода 2020—2021 година. Съгласно тези разпоредби събирането на биологични данни са заложени и в раздел 4А - Описание на плана за вземане на проби за биологични данни и таблици 1А, 1В и 1С от Работния план на Република България за събиране, управление и използване на данни в сектор „Рибарство“ 2020-2021. За да бъде осъществена дейността се наема научноизследователски институт, който да осъществи научното изследване, чрез събиране и анализиране на биологични проби от промишлените улови от рапан на риболовния флот на Република България за 2021 г. Биологичен мониторинг на разтоварванията осигурява така наречената "зависима от рибарството" информация. Целта на това изследване е да се събере и анализира динамиката на разпределението на дължината и теглото, както и да се определи състоянието на наблюдаваните видове, използвайки така наречения условен фактор. Така биологичната информация за даден вид, анализирана и сравнена, може да се използва за оценка на параметрите на растежа. Тези показатели са от голямо значение за животните с кратък жизнен цикъл. Събраната информация е от решаващо значение за оценката на рибните запаси, управлението на рибарството и вземането на решения при формирането на Общата политика в областта на рибарството. След събиране на пробите и тяхната обработка институтът изготвя доклад за биологичния мониторинг, заключения и препоръки, които се предоставят на ЕК за да бъдат използвани при оценката на запаса в целия черноморски басейн. 26 000.00 26 000.00
Научно изследване за оценка на уловеното, изхвърленото и разтоварено количество, и събиране на биологични данни за всички видове риби и други морски организми, чрез наблюдатели на борда на риболовни кораби от флота на Република България, които осъществяват риболовни дейности в Черно море през 2021 г. : Причината за избор на дейността, е че съгласно разпоредбите на Решение за изпълнение на Комисията от 12.7.2016 година за приемане на многогодишна програма на Съюза за събиране, управление и използване на данни в секторите на рибарството и аквакултурите за периода 2017—2019 година всички ДЧ следва да прилагат научни изследвания за оценка на инцидентния приулов на всички птици, бозайници, влечуги и риби защитени от законодателството на съюза или международни споразумения. В Делегирано решение (ЕС) 2019/910 на Комисията от 13 март 2019 година за утвърждаване на многогодишната програма на Съюза за събиране и управление на биологични, екологични, технически и социално-икономически данни в секторите на рибарството и аквакултурата за периода 2020—2021 тези разпоредби се запазват и ДЧ следва да продължат провеждането на този тип изследвания. За да се изпълнят разпоредбите за наблюдатели на борда на риболовните кораби, произтичащи от многогодишна програма на Съюза за събиране, управление и използване на данни в секторите на рибарството и аквакултурите за периода 2020—2021 година в Работния план на Република България за събиране, управление и използване на данни в сектор „Рибарство“ 2020-2021 бяха запазени научните изследвания, чрез наблюдатели на борда на корабите, които да оценят въздействието от различните риболовни дейности осъществявани от риболовния флот на Република България. В раздел 4А - Описание на плана за вземане на проби за биологични данни и таблици 4А и 4B - Описание на вземанията на проби от Работния план на Република България за събиране, управление и използване на данни в сектор „Рибарство“ 2020-2021 са описани дейностите, които България следва да изпълнява по отношение на изследванията, чрез наблюдатели на борда на риболовни кораби. За да бъде осъществена дейността се наема научноизследователски институт, който да осъществи научното изследване за оценка въздействието от различните дейности при стопански риболов на в Черно море, с цел да се оцени въздействието му. Научното изследване се осъществява посредством наблюдатели (научни работници) на борда на плавателните съдове упражняващи риболов в Черно море. Научните работници от избрания институт провеждат изследването съгласно утвърдените от ЕК методики и да предоставят доклад, който да бъде изпратен на Комисията в необходимия формат, за да бъде използван при формиране на бъдещи мерки за управление на риболова в Черно море. 140 000.00 138 870.00
Провеждане на семинари, координационни срещи и работни групи свързани с Програмата за събиране на данни.: България, като държава-членка (ДЧ) на ЕС е задължена да осигури присъствието на национални експерти във всички срещи свързани с програмата за събиране на данни. Срещите по програмата за събиране на данни се организират съгласно изискванията на ЕК и процедурните правилници на разцилчните координационни групи. Съгласно тези правила всяка година заседанията на различните регионални координационни групи и работни групи се организират от една или друга държава-членка, като това се осъществява на ротационен принцип. В края на всяко заседание се предлага коя държава да организира заседанието през следващата година, като това се координира предварително между ЕК и две или повече ДЧ, на които им предстои да поемат организацията на селдващото заседание в тяхната страна. През последните 10 години страната ни, не е приемала заседание на работни групи и/или регионални координационни групи. Също така България никога не е организирала заседание на Планиращата група по икономически въпроси по Програмата за събиране на данни. Причината за избор на дейността, е че по време на заседанието на Планиращата група по икономически въпроси по Програмата за събиране на данни през 2019 г. България бе избрана за приемаща страна на заседанието през 2020 г. От страна ан ЕК и другите държави от Средиземно и Черно море бе отправено запитване и за приемане на заседанието на Регионалната координационна група за Средиземно и Черно море през 2021 г. По време на срещите се осъществяват обсъждания на политиките в рибарството и в процеса на вземане на решения, касаещи оптимизирането на процеса на събиране на данни и повишаване на качеството. 40 000.00 0.00
Разходи за информация и комуникация на дейностите по проекта.: За да бъде осъществена дейността за информация и комуникация на дейностите по проекта ще бъде необходимо да се наеме фирма, която да изготви материали за информираност. Ще публикуваме в уеб-сайта на агенцията кратко описание на проекта и неговите цели и резултати, като ще посочим финансовата подкрепа от ЕС. На входа на сградата на ИАРА ще бъде поставен плакат с информация за проекта. Ще бъдат организирани две публични събития и ще бъдат изготвени брошури, плакати и други информационни материали. В случай, че проектът бъде одобрен за финансиране ще публикуваме на интернет страницата на ИАРА подробна информация за проекта. 16 120.00 15 912.00
Разходи за екип за организация, управление и изпълнение на проектно предложение.: За да бъде осъществена дейността бе издадена заповед на изпълнителния директор на ИАРА за сформиране на екип за организация, управление и изпълнение на проектно предложение по процедура чрез директно предоставяне BG14МFOP001-3.003 „Събиране на данни по Национална програма за събиране и управление на данни от сектор „Рибарство“ 2017-2019 година“. Часовите таблици (Тime Sheets) за доказване на изработеното от екипа време ще бъдат приложени на етап искане за плащане, като са попълнени за съответния период на изпълнение на проекта. Допълнителна информация за цялостното изпълнение на проектното предложение: Всички гореспоменати дейности се смятат за непреключени, като тяхното изпълнение и отчитане ще бъде осъществено посредством окончателен доклад с анализ за целия период, към който ще бъде приложен Доклад за качествена оценка на въздействието на риболовните дейности върху морските екосистеми, развитието на сектора на аквакултурата и рибопреработвателната промишленост. Като допълнение към окончателния доклад ще бъдат включени окончателни доклади от научните институти, които изготвят доклади за извършената работа през периода 2020-2021 г. във връзка с програмата за събиране на данни. Като бенефициент по процедура чрез директно предоставяне BG14МFOP001-3.003 „Събиране на данни по Национална програма за събиране и управление на данни от сектор „Рибарство“ 2017-2019 година“ ИАРА ще заяви авансово и междинно искане за плащане. 80 600.00 72 385.58

Забележки:

Елемент в светло синьо позволява показване на детайли при избирането му
Всички суми са в български лева (BGN) /1 EUR = 1,95583 BGN
Проектът се финансира от Оперативна програма „Добро управление”, съфинансирана от Европейския съюз чрез Европейския социален фонд.
В изпълнение на проект BG05SFOP001-4.002-0003 „Повишаване на ефективността и ефикасността на Централното координационно звено“.