• България

Целта на тази реформа е да продължи борбата с корупцията на всички равнища на публичната администрация, съдебната система и прокуратурата.
По-специално чрез тази реформа ще се:
• гарантира, че Националният съвет по антикорупционни политики наблюдава изпълнението на Националната стратегия за предотвратяване и борба с корупцията и свързаната с нея пътна карта, като приема доклад(и) за тяхното изпълнение;
• укрепи капацитетът на Инспектората към Висшия съдебен съвет за превенция и противодействие на корупцията чрез преглед на етичните насоки и провеждане на обучения. Това не води до увеличаване на дисциплинарните правомощия на Инспектората. Преди да преразгледа насоките и да организира обученията, Инспекторатът ще проведе консултации с Венецианската комисия;
• въведат инструменти за борба с корупцията и повишаване на почтеността на държавните служители, заемащи длъжности с голям риск от корупция в централната изпълнителна власт;
• въведат инструменти за борба с корупцията и повишаване на почтеността в държавните предприятия;
• създаде орган за борба с корупцията с правомощия да разследва и събира доказателства, при спазване на правните гаранции за правата и свободите на физическите лица и предприятията.
С цел да се гарантира ефективността на наказателните разследвания и отчетността и наказателната отговорност на главния прокурор, с реформата ще се:
• въведе възможност за съдебен контрол върху постановлението на прокурора за отказ да образува наказателно производство;
• въведат годишни доклади от главния прокурор относно разследванията и присъдите по дела за корупция;
• осигурят необходимите предпазни мерки и гаранции за независимост на разследванията на главния прокурор и неговите заместници.
Накрая, реформата включва законодателни мерки за защита на лицата, които подават сигнали за нарушения, и за уреждане на лобистките дейности в контекста на общественото вземане на решения.
Изпълнението на реформата ще приключи до 30 юни 2026 г.