| Дейност 1: Анализ на изпълнението на решенията на Европейския съд за правата на човека по ключови осъдителни дела срещу България: От 1992 г. България е страна по Европейската конвенция за правата на човека и основните свободи. По силата на този международен договор българските граждани, след изчерпване на защита пред българските съдилища, могат да търсят защита пред Европейския съд по правата на човека. За период от 26 г. се натрупа значителна по обем практика, която в основната си част отправя препоръки както за конкретни задължения от страна на държавата към осъдилото я лице в изпълнение на решението на ЕСПЧ, така и препоръки, свързани със системни нарушения на правата на гражданите поради законови и институционални дефицити. За последната отчетна година общият брой български решения на стадия на изпълнението е 290, от които около 94 са прецеденти (решения, които поставят самостоятелен проблем по Конвенцията), а останалите са решения, които установяват повтарящи се нарушения. Следва да се отбележи като тревожна тенденция обстоятелството, че по брой прецеденти в засилена процедура България се намира на четвърто място (заедно с Молдова) със 7% дял от всички решения-прецеденти в засилена процедура .
Целта на извършването на анализа е да разгледа редица дела и да отличи характерни и повтарящи се нарушения. В резултат на това екипът ще предложи специфични мерки за отстраняване на нарушенията. Това би подпомогнало институциите, и в частност Министерство на правосъдието, да предложи конкретни предложения пред Комитета на министрите на Съвета на Европа и Отдела за изпълнение на решенията с цел изпълнение на международните задължения на страната. Като последица от това ще се гарантират правата на гражданите, ще се свали мониторингът върху България по редица въпроси, ще се отстранят в цялост обичайно повтарящи се проблеми, предмет на осъдителни решения.
|
3 430.60
|
3 430.55
|
| Дейност 2: Анализ на ефектите от разделянето на Висшия съдебен съвет на две професионални колегии в контекста на целите на Актуализираната стратегия за съдебна реформа: С измененията на Конституцията на Република България от декември 2015 г. Висшият съдебен съвет бе разделен на две професионални колегии – съдийска колегия и колегия на прокурорите и следователите. Пленумът на ВСС бе запазен като форма за решаване на общи за съдебната власт устройствени въпроси. Изначалната цел на тази промяна бе да въведе стандарт, при който кариерните и дисциплинарни въпроси на съдиите да се разглеждат без възможност за влияние от страна на органите по разследване и обвиняване.
От измененията на Конституцията и Закона за съдебната власт насам седмият състав на ВСС приключи мандата си и встъпи в длъжност осмият пореден. Това дава възможност за сравнение в сравнително кратък период от време на множество практики по проблемни по принцип теми, ненамиращи разрешение като формирането и разходването на бюджета на съдебната власт, ефективността на отделните комисии на Съвета, последващото атестиране и оценяване на членовете на органа, определен за администриране на българското правосъдие.
Целта на извършване на изследването е да се анализира до каква степен са изпълнени заложените в Актуализираната стратегия за съдебна реформа и пътните карти към нея цели като:
- Съответствие на законовата рамка с целите, зададени от Стратегията,
- Изследване за съответствието на уредбата на ВСС с международните стандарти и конкретните препоръки към България относно устройството и организацията на ВСС,
- Изследване на работата на колегиите на ВСС и Пленума на ВСС по ключови въпроси,
- Изготвяне на конкретни препоръки и предложения за промяна на нормативно ниво.
|
3 405.20
|
5 511.16
|
| Дейност 3: Наблюдение на процедурата за избор на нов главен прокурор (2019 г.) и инспектори в ИВСС (2019 г.): През 2019 г. ще се проведат два важни за съдебната власт избора. От една страна ВСС следва да организира избора на следващ главен прокурор. Паралелно на това Народното събрание има задължението да проведе избор на инспектори през есента на 2019 г.
И двете процедури заслужават особено обществено внимание. Предвидената по Закона за съдебната власт организация дава възможност на юридически лица с нестопанска цел да представят становища и да отправят въпроси към кандидатите.
За да бъде ползотворно общественото обсъждане на кандидатурите е необходимо да бъдат представени задълбочени въпроси, почиващи на анализ на практиките, към потенциалните кандидати.
|
3 895.70
|
2 899.86
|
| Дейност 4: Събиране, обработка, анализ и визуализация на данни за натовареността на съдебната система : Задълбочена информация за работата на съдебната система се предоставя от ВСС на интернет страницата на съвета. Тя е под формата на публикувани доклади, отчети, анализи, както и отчетни данни за работата на съдебна статистика (обобщени статистически данни, справки и информации). Повечето от суровите данни са във формат, който не позволява обработка, т.е. не са в машинно четим вид, а някои от данните не могат лесно да се анализират, тъй като не са представени във вид, който да позволява лесно сравнение по структури или за минал период. Това води до парадокса наличието на голям масив от данни за работата на съдебната система на практика да не води до по-голяма отчетност и прозрачност, тъй като заинтересованите страни не могат лесно да ги използват за мониторинг и оценка. В допълнение, повечето заинтересовани страни не разбират данните така, че да анализират протичащите процеси у съдебната система, например данните за изпълнението на бюджета.
Целта на тази дейност е да „преведе” данните, публикувани от ВСС в разбираем формат, което да повиши разбирането и прозрачността на работата на съдебната власт сред граждани, медии, членовете на ВСС, всички представители на съдебната система и вземащите решения. През юли 2018 г. ИПИ изпрати запитване до ВСС за това дали данните за работата на съдилищата, които се публикуват в .pdf формат са налични и в машинно четим формат. След комуникация с администрацията на ВСС беше получен отговор, който гласи, че "Във връзка с вашето искане предприехме действия за конвертиране на обобщените статистически данни за дейността на съдилищата от 2008 година, досега, в друг отворен формат, който да е машинночетим, но това ще отнеме известно време. Дейността вече се изпълнява от отдел „Статистически анализ и обработка на данни“. Веднага щом стане възможно, информацията ще се публикува в сайта на ВСС, което ще даде възможност на органите на съдебната власт, гражданите, неправителствените организации, в т.ч. и на Института за пазарна икономика лесно да обработват данните." Това означава, че скоро огромният масив от данни (повече от 10000 реда с информация) ще е наличен и тази проектна дейност ще направи възможно обработката и анализа им. |
8 132.90
|
8 687.96
|
| Дейност 5: Семинар за НПО-та за оценка на въздействието за нормативни предложения, свързани със съдебната власт: Подходът за прилагане на оценка на въздействието е заложен в Закона за нормативните актове и цели правенето на политики с предварително знание за ефектите, разходите и очакваните ползи. Затова и през 2016 г. той беше включен като задължителен елемент в работата на изпълнителната власт. Подходът представлява процес, при който от самото начало на правене на политики се дефинира проблемът, който обществото очаква да бъде решен, вариантите за решаване на проблема, ползите и разходите за всеки вариант, публична консултация със заинтересованите страни и отразяване на коментари, които да подобрят избрания най-добър вариант за решаване на конкретния проблем. Правенето на политики по този начин води до ограничаване на неработещите нормативни актове, намаляване на разходите за бизнеса, гражданите и администрацията по прилагането и съобразяването със законодателството, ефективни публични политики и не на последно място – до силно ограничаване на лобистки инициативи, целящи облагодетелстване за сметка на данъкоплатците.
Основна роля в прилагането на подхода за оценка на въздействието имат неправителствените организации, които участват в публичните консултации, коментирайки и давайки обратна връзка на администрацията за очакваните ефекти от планираните политики. Затова е изключително важно тези организации да имат знание, капацитет и готовност, както и разбиране за ролята си. Сред основните проблеми, които администрацията посочва за обществените консултации е невъзможността гражданските организации да представят експертни, подкрепени с данни и анализи предложения, които да водят до по-добри политики. От своя страна, НПО-тата посочват, че им липсва аналитичен капацитет, за да участват пълноценно в този процес.
ИПИ е сред инициаторите за прилагане на подхода за оценка на въздействието в процеса на правене на политики и още от 2003 г. осъществява застъпническа кампания за това. През 2008 г. ИПИ изготви и Ръководство за оценка на въздействието и Стандарти за обществени консултации, които бяха приети през 2009 г. от Министерския съвет като задължителни за използване от изпълнителната власт. През 2016 г. ИПИ беше и част от работната група, която изготви и промените в Закона за нормативните актове, касаещи задължителната оценка на въздействието. Екипът на ИПИ има знанието, увереността, разбирането и опитът в изготвяне не само на методологичните материали, но и в обучението за прилагане на подхода. През 2008 г. екипът на ИПИ обучи над 400 държавни служители от централната и териториална администрация.
|
5 275.60
|
6 190.11
|
| Дейност 6: Текущи кратки анализи в помощ на работата на НПО, работещ в областта на съдебната реформа: Провеждането на съдебна реформа изисква дългосрочни усилия и наблюдение, което да води подобряване на работата на съдебната система. Често е необходима своевременна реакция, която да подкрепи работещи предложения, които имат нужда от обществена подкрепа или пък да бъдат спрени в зародиш лобистки/неработещи предложения на етап обсъждане, за да се предотвратят вредни въздействия. От 1993 г. екипът на ИПИ наблюдава преобладаващо икономическата политика и участва в обществения дебат, включително и с навременни, аргументирани становища под формата на кратки анализи по текущи теми. Подобни анализи сме изготвяли и за стратегически документи, като скорошни примери за това са Конвергентната програма, Националната програма за реформи и др. подобни.
Възможността, която екипът на центърът Право и икономика ще има е да разполага с достатъчно ресурс, за да предоставя такива кратки анализи – планирани и при необходимост. Те ще допринесат за повишаване на информираността на заинтересованите страни при обсъждането и формулирането на промени, касаещи съдебната система.
Кратките коментари ще комбинират икономическата и юридическата експертиза, която екипът притежава и ще представят пълната оценка на очакваните ефекти от обсъжданите предложения - нещо, което не е характерно в обсъжданията за съдебната реформа. Полезността на тази комбинация е изключително голяма в условията на бюджетни ограничения и дискутиране на ефективността на съдебната система.
|
13 834.30
|
15 167.27
|
| Дейност 7: Участие в работни групи за съдебната реформа – ВСС и МП: Обществените консултации са ключови за формулирането на работещи политики, в това число и за провеждане на устойчива съдебна реформа. Те позволяват обмен на идеи и предложения, събиране на обратна връзка и данни, тестване на конкретни предложения, както и въвличане на широк кръг от заинтересовани страни от самото начало в процеса. Така, трудни за комуникиране реформи, могат да получат обществена подкрепа, така необходима на отговорните за реформата. ИПИ участва от години в различни работни групи, целящи формулиране на политики. Екипът има опит и знание как да участва и е разпознат заради експертизата си и възможността да реагира своевременно, което често е ключово за успеха. Натрупаното знание у екипа на ИПИ позволява бързо формиране на позиция и извършване на експресна оценка на предложения или формулиране на нови.
В момента ИПИ е член на няколко съвета, свързани със съдебната реформа и гражданското участие:
- Граждански съвет към ВСС – ИПИ е член на съвета от 2016 г. и участва във всички заседания, включително е чрез предоставяне на становища;
- Съвет по прилагане на Актуализираната стратегия за продължаване на реформата на съдебната система към Министерство на правосъдието – ИПИ бе пълноправен член в периода януари – юли 2018 г., а в момента има статут на наблюдател поради прилагане на принципа на ротация за НПО членове;
- Обществен съвет към Комисия по взаимодействието с неправителствените организации и жалбите на гражданите към Народно събрание – ИПИ е член от 2017 г.
|
4 189.40
|
4 621.11
|
| Дейност 8: Участие в обсъждания, организирани от Комисия по правни въпроси в Народното събрание: Наблюдението на работата на Парламента и активното участие в усилията за ускоряване на съдебната реформа са важни за нейния успех. Често важни въпроси се обсъждат без възможност за представяне на алтернативни мнения и предложения, най-вече поради ограничение във времето за реакция от страна на заинтересованите страни, но и поради спешния характер на очакваните промени. Заседанията на Комисията по правни въпроси са публични и отворени за медии. Преглед на работата на комисията показва, че понякога тя организира работата си така, че да даде възможност за изказвания от заинтересовани страни, но по-често това не е практика. Ограниченото време, липсата на капацитет и невъзможността да се приложи икономическият анализ към правни въпроси, касаещи съдебната реформа водят до лоши предложения, липса на знание каква ще е цената на реформата, приемане на неработещи идеи, постоянни промени в законодателството.
Комисията по правни въпроси е имала общо 65 заседания от сформирането си (30 през 2017 г. и 35 през 2018 г.). Тя е една от най-активните комисии, а нейната работа най-често се коментира единствено от юридическа гледна точка, пропускайки общите ефекти върху съдебната система, бизнес средата и икономическия растеж. Този пропуск е сред една от целите на целия проект - да има комбинация между икономическа и юридическа експертиза, за да се постигнат ефективни институции и законодателства, а от там и ефективно управление.
ИПИ има значителен опит в наблюдение на работата на различни комисии в Парламента, в участие в обсъжданията и изготвянето на конкретни предложения за политики. От 1996 г. екипът на ИПИ наблюдава редовно заседанията икономическата, регионалната и правната комисия, а от 2008 г. - и на комисията по европейски въпроси. Опитът ни показва, че подобно наблюдение и участие има значителна ползи както за членовете на комисиите, така и за обществото като цяло, тъй като се получава информация от първа ръка и има възможност за реакция. Често медиите са единствените присъстващи, различни от членовете на комисиите и поради липсата на капацитет и знания пропускат важни развития или има неразбиране на обсъжданите въпроси. Присъствието лично на заседания позволява непосредствена реакция и планиране на действия, които да допринесат за работата на комисиите, включително и чрез предоставяне на становища.
|
4 672.30
|
4 583.93
|
| Дейност 9: Анализ на изпълнението на капиталовите разходи от бюджета на съдебната власт: През годините, в които управлението и стопанисването на сградите на съдебната власт беше отговорност на Министерство на правосъдието се наблюдаваше изключително недофинансиране на тези разходи, с което системата на практика са декапитализираше ускорено и все по-трудно беше да отговори на реалностите и очакванията на обществото за качествено правосъдие. От друга страна, работещите в системата бяха свидетели на влошаване на условията за работа, което се отразява на общата ефективност. Всичко това, наред с други фактори бе причина за връщане стопанисването на сградите в ръцете на съдебната власт в лицето на ВСС.
Наблюдението на изпълнението на капиталовите разходи, което ИПИ прави като част от наблюдението на работата на съдебната власт и изобщо на изпълнение на държвания бюджет показва, че то остава непостоянно през годините. В по-голямата част на всяка година то се движи в рамките на 30% от предвидените месечни капиталови разходи. В края на 2014 г. изведнъж средствата за капиталови разходи почти изцяло се усвояват, като основна заслуга за това имаше приключване на строителството на сграда, а останалите средства са раздадени за бонуси. През 2015 г. отново се наблюдава въздържане от правене на основни ремонти и придобиване на нови активи, но през ноември се взема решение за увеличение на заплатите в системата и те отново достигат над 80% изпълнение за годината. Изпълнението за 2016 г. на капиталовите разходи е 36,27%. За 2017 г. направените капиталови разходи са в размер на 34,89% от всички планирани.
Видното неизпълнение на заложените капиталови разходи силно противоречи на действията на съдебната власт. Всяка година при изготвяне на проекта за бюджет за следващата ВСС залага увеличение на капиталовите разходи от порядъка на поне 20-30%, което контрастира с редовното неизпълнение. Това поставя редица въпроси, като например (1) защо има хронично неизпълнение на капиталовите разходи в последните години; (2) възможно ли е по-добро планиране; (3) използват ли се капиталовите разходи за буфер за покриване на недостиг по други бюджетни пера и това предотвратимо ли е с оглед осъществяване на реална инвестиционна програма; (4) какво показва анализа на сградния фонд и има ли възможности за оптимизация, особено в конкретни региони с оглед реформата на съдебната карта; (5) използват ли се достатъчно новите технологии за оптимизиране на капиталовите разходи, вкл. и електронното правосъдие като ефективен способ за повишаване на ефективността на работа и др.
На тези и други въпроси екипът на ИПИ ще потърси отговори, извършвайки събиране на данни, обработка и анализ на информацията, като крайните резултати освен анализът ще е изготвяне на конкретни препоръки, насочени към ВСС. Подобен анализ до момента не е публикуван, а обсъжданията на бюджета на съдебната власт (от ВСС и при дискусията по проекта, предложен от МС) показват трайно неразбиране на темата.
Анализът ще се извърши от целия проектен екип (икономисти и юристи), което ще гарантира всеобхватност и задълбоченост.
|
10 945.40
|
12 449.85
|
| Дейност 10: Дейност за осигуряване на информация и комуникация по проекта: Тази дейност е ключова за проекта, тъй като всички резултити и очаквани ефекти по останалите дейности зависят от успеха на настоящата дейност.
Дейността предвижда популяризиране на дейностите по проекта и информиране на широката общественост и заинтересованите страни за целите, дейностите и очакваните резултати от проекта. Дейността е заложена в проекта съгласно изискванията на програмата.
Дейността ще бъде изпълнена от екипа за организация и управление на проекта, при стриктно спазване на изискванията, определени в Единния наръчник на бенефициента за прилагане на правилата за информация и комуникация 2014-2020 г. |
0.00
|
0.00
|
