| Проучване и анализ на законодателството, политиките и добрите практики, както и отправяне на предложения за подобряване на политиките и законодателството в сферата на медийната свобода и медийният плурализъм: Качествената журналистика има решаваща роля за мониторинга на властите и информиране на обществото.
За да може да изпълнява тези си функции е нужна медийна среда, която гарантира свободата на словото и плурализма на мнения.
По редица причини – политически, икономически, медийни - средата в България в последните години трудно може да бъде определена като благоприятстваща развитието на качествени медии, които допринасят за утвърждаване на гражданското общество. Липсата на ефективни гаранции за свободните и независими медии създават порочна среда особено в страни като България с нездравословно оплитане на политика, бизнес и медии. Пленяване и безпардонна употреба на медиите за политически и икономически цели, концентрация на медийна собственост задушаваща плурализма, тормоз над малкото останали независими медии, доминация на дезинформацията и езикът на омразата – това са характеристиките на медийната среда в България видими и с невъоръжено око. Тоталният срив в на България в реномираната класация на международната неправителствена организация „Репортери без граници“ – от 34-о място през 2003 г. до 112-о през 2021 г. - официализира това статукво на България като последна по медийна свобода в ЕС.
А междувременно Съветът на Европейския съюз алармира, че медийната независимост и плурализъм са от съществено значение не само за демокрацията, но и за засилването на икономическия растеж и за неговата устойчивост.
С Дeйност № 1 от проекта предвиждаме да проучим чуждите добри практики в сферата на медийната свобода и медийният плурализъм и да направим релевантни предположения за промени в съответното законодателство и/или политиките в България.
Дейността ще допринесе за създаване на по-добра нормативна среда даваща възможност на качествени медии, спазващи етични професионални стандарти, да изпълняват пълноценно ролята си на коректив на властта и доставчик на пълноценна и обективна информация за обществото.
Дейността попада в т. 13.1.а) от допустимите за финансиране дейности, съгласно НК.
Целевите групи на дейността са:
• Медийни организации регистрирани като бизнес-предприятия или като НПО - пряка целева група;
• Структури на държавната администрация и органи на държавна власт, общини, както и техните служители - крайна целева група, краен ползвател на резултатите от проекта;
• Широка общественост - крайна целева група, краен ползвател на резултатите от проекта;
Дейността ще допринесе за удовлетворяване на идентифицираната потребност на целевите групи от създаване на здравословна медийно-информационна среда, в която качествените медии изпълняват обществено полезната си функция, институциите успешно комуникират политики, нормативи и действия, разчитайки на активно гражданско участие и диалог, а обществото има възможност да взема ефективни решения на база на достоверна информация.
Изпълнението на тази дейност допринася за постигане на целта на проектното предложение за създаване на по-качествена медийно-информационна среда както предпоставка за повишаване на обществено доверие, информираност и ефективно функциониране на обществените институции и отношения.
Дейността допринася и за постигане на двете цели на процедурата:
1. Партньорско управление с гражданите и бизнеса - благодарение на партньорството във формулиране на по-добра регулаторна среда и по-ефективния диалог с граждани, НПО и медии;
2. Открито и отговорно управление - чрез подобряване на мониторинга и оценката на провежданите политики на централно и местно ниво от независими медии и произтичащото от това засилване на отговорността на ръководители и служители.
Изпълнението на дейността допринася за постигането на целевата стойност на заложените в този проект и в процедурата индикатори, а именно а) “Брой проекти....“, б) „Подкрепени анализи, проучвания....и в) „Отправени препоръки....“. |
13 906.50
|
13 906.50
|
| Проучване и анализ на законодателството, политиките и добрите практики, както и отправяне на предложения за подобряване на политиките и законодателството за противодействие на дезинформацията, фалшивите новини, езика на омразата. : В резултат на динамичното развитие на технологиите почти неусетно се оказахме в свят обхванат от „информационно задръстване“, в който всеки желаещ може да създава и разпространява „новини“ и „истини“ воден от личните си интереси – били те благородни и невинни или користни и злонамерени. Основен, макар и не единствен, канал за разпространение на създаването от потребителите съдържание са социалните мрежи. А редица изследвания показват, че в тях фалшивите новини се разпространяват в многократно по-бързо от достоверните. В резултат все по-често информационната среда се оказва не просто претрупана, но и доминирана от дезинформации, манипулации, реч на омразата.
Макар да е световен феномен, в повечето от държавите по света дезинформационно-конспиративната зараза се разпространява предимно в социалните мрежи, където по принцип не се спазват професионалните и етични медийни стандарти. Но в България дезинформацията поглъща и значителна част от тези, които претендират да са медии – печатни, електронни, онлайн. В резултат авторитетните и независими медии се оказват малцинство, което прави кампаниите за фалшиви новини, дезинформация и разпалване на омраза лесно осъществими. Те могат да се окажат особено опасни, дори пагубни, в критични за обществото ситуации.
„Заплахите, породени от дезинформацията онлайн, бързо се развиват и ние трябва да защитим демократичното информационно пространство. Единственият начин за борба с дезинформацията е да работим заедно: гражданското общество, компаниите и регулаторите“, коментира Вера Йоурова, заместник-председател на Европейския съюз по въпросите на ценностите и прозрачността.
Дейност 2 ще допринесе за утвърждаване на по-здравословна информационна среда, в която доминират фактите, истината и доверието, а дезинформацията, манипулацията и недоверието са ограничени.
Дейността попада в т. 13.1.а) от допустимите за финансиране дейности, съгласно Насоките за кандидатстване.
Целевите групи на дейността са:
• Медийни организации регистрирани като бизнес-предприятия или като НПО - пряка целева група;
• Структури на държавната администрация и органи на държавна власт, общини, както и техните служители - крайна целева група, краен ползвател на резултатите от проекта;
• Широка общественост - крайна целева група, краен ползвател на резултатите от проекта;
Дейността ще допринесе за удовлетворяване на идентифицираната потребност на целевите групи от създаване на здравословна медийно-информационна среда, в която качествените медии изпълняват обществено полезната си функция, институциите успешно комуникират политики, нормативи и действия, разчитайки на активно гражданско участие и диалог, а обществото има възможност да взема ефективни решения на база на достоверна информация.
Изпълнението на тази дейност допринася за постигане на целта на проектното предложение за създаване на по-качествена медийно-информационна среда както предпоставка за повишаване на обществено доверие, информираност и ефективно функциониране на обществените институции и отношения.
Дейността допринася и за постигане на двете цели на процедурата:
1. Партньорско управление с гражданите и бизнеса - благодарение на партньорството във формулиране на по-добра регулаторна среда и по-ефективния диалог с граждани, НПО и медии;
2. Открито и отговорно управление - чрез подобряване на мониторинга и оценката на провежданите политики на централно и местно ниво от независими медии и произтичащото от това засилване на отговорността на ръководители и служители.
Изпълнението на дейността допринася за постигането на целевата стойност на заложените в този проект и в процедурата индикатори, а именно а) “Брой проекти, изцяло или частично изпълнени от социални партньори или неправителствени организации“, б) „Подкрепени анализи, проучвания, изследвания, методики, одити и оценки за администрацията“ и в) „Отправени препоръки от НПО и мрежи от НПО към процеса на формиране, осъществяване и мониторинг на политики“. |
13 587.70
|
13 587.70
|
| Проучване и анализ на законодателството, политиките и добрите практики, както и отправяне на предложения за подобряване на политиките и законодателството в сферата на финансирането и други методи за подкрепа на качествени медии в България: Независимите медии са фундамент на една демокрация, но тяхното съществуване е зависимо от редица фактори. Финансирането е един от най-важните. Радикалните технологични иновации, които промениха начина на създаване и потребяване на медийно съдържание промениха драстично и моделите на финансиране на независими медии. Или казано директно – разрушиха ги. Много по-малко хора вече купуват хартиени издания, рекламата мигрира онлайн, а там е в плен на големите онлайн платформи като Google и Facebook. В резултат медиите нямат финансова възможност да инвестират в качествен персонал, обучение, модерно оборудване и задълбочени разследвания от обществен интерес. В България този проблем е катализиран от особеностите на политико-икономическо-медийната среда, която прави функционирането на медии, спазващи професионалните стандарти, на ръба на невъзможното.
Ето защо в световен мащаб, а в страни като България още повече, погледите все по-често са отправени към общественото финансиране на медии.
„Медиите не са само икономически сектор, те са стълб на нашата демокрация. Разчитаме на държавите-членки да свършат своята роля и да използват инструментите, с които разполагат, за да подкрепят сектора, като същевременно зачитат напълно неговата независимост и медиен плурализъм“. Думите са на заместник-председателя на ЕС по въпросите на ценностите и прозрачността Вера Йоурова. Световната среща на медиите преди година също отправи посланието, че журналистиката в полза на обществото в бъдеще ще разчита основно на обществено финансиране. Осигуряване на независимо финансиране на медиите е основна препоръка и в годишното проучване на Асоциацията на европейските журналисти свободата на словото в България през 2020.
Предлаганата дейност ще допринесе за подобряване финансирането на качествени медии в България, като проучи чужд опит и добри практики и, сравнявайки със ситуацията в България, направи препоръки за преформулиране на законодателство и/или политики.
Дейността попада в т. 13.1.а) от допустимите за финансиране дейности, съгласно НК.
Целевите групи на дейността са:
• Медийни организации - пряка целева група;
• Структури на държавната администрация и органи на държавна власт - крайна целева група;
• Широка общественост - крайна целева група;
Дейността ще допринесе за удовлетворяване на идентифицираната потребност на целева група „Медийни организации“ от намиране на финансиране и на друга подкрепа, за да могат да създават качествено и пълноценно съдържание в обществен интерес с професионални екипи и модерни технологии.
Дейността ще допринесе за удовлетворяване на потребностите на целевите групи „Широка общественост“ и „Структури на държавната администрация..." като спомогне за утвърждаване на една от важните предпоставки за необходимата им здравословна информационна среда – финансово независими качествени медии, които прилагат професионални стандарти и създават подходяща среда за отчетност на институциите и граждански диалог.
Изпълнението на дейността допринася за постигане на целта на проекта за утвърждаване на по-качествена информационна среда както предпоставка за повишено обществено доверие, информираност и ефективно функциониране на обществените институции и отношения.
Дейността допринася и за постигане на двете цели на процедурата:
1. Партньорско управление с гражданите и бизнеса - благодарение на партньорството във формулиране на по-добра регулаторна среда и по-ефективния диалог с граждани, НПО и медии, базиран на ефективно функциониращи качествени медии;
2. Открито и отговорно управление - чрез подобряване на мониторинга и оценката на провежданите политики на централно и местно от независими медии и произтичащото от това засилване на отговорността на ръководители и служители.
Изпълнението на дейността допринася за постигането на целевата стойност на индикаторите: а) “Брой проекти, изцяло или частично изпълнени ....“, б) „Подкрепени анализи, проучвания..." и в) „Отправени препоръки от НПО ...“. |
13 809.50
|
15 071.94
|
