| Оценка на удовлетвореността от съдебната власт: Актуализираната стратегия за продължаване на реформата на съдебната система беше приета с внушително мнозинство от Народното събрание през м. януари 2015 г. в отговор на обществените очаквания, включително и от страна на част от магистратите, за промяна на съществуващия модел. Извършените в последните няколко години проучвания, възложени от Съюза на съдиите в България, ВСС и Министерството на правосъдието показват, че независимостта, ефективността и прозрачността на съдебната система са едни от най-сериозните проблеми, идентифицирани от обществото. В тази насока са и препоръките на Европейската комисия (ЕК) в рамките на ежегодните доклади за изпълнение на показателите за напредък в рамките на Механизма за сътрудничество и оценка. В същото време, в рамките на провеждано от няколко години изследване от страна на ЕК по Табло за правосъдие (Justice Scoreboard), отнасящо се до всички държави членки на ЕС, българската съдебна система показва много добри резултати по конкретни показатели, включително по някои от тях се нарежда преди държави членки с по-стари демократични традиции. Единствено по показателя „ефективност на съдебната система“ България традиционно е на последно място в изследването на ЕК. Ефективността на съдебната система би трябвало да е пряко свързана с удовлетвореността на гражданите и бизнеса от нейната работа, което на практика не личи да е така. Актуализираната стратегия изисква да се извършват периодично такива проучвания, но при липсата на методология, резултатите от периодичните проучвания са трудно съпоставими. В тази връзка е необходимо да се разработи методология с конкретни критерии, за да може удовлетвореността на гражданите от съдебната система да се определя нееднозначно.
В рамките на тази дейност ще бъде разработена и пилотирана методология за проучване на общественото мнение относно удовлетвореността от съдебната власт. Методологията ще бъде използвана при провеждане на ежегодни национално-представителни проучвания за удовлетвореността от съдебната система. Резултатите от тях ще се обсъждат от Съвета за прилагане на Актуализираната стратегия за продължаване реформата на съдебната система, който се председателства от министъра на правосъдието.
Ще бъде извършено пилотно прилагане на методологията чрез извършване на оценка на удовлетвореността от съдебната власт. Резултатите от пилотно прилагане ще преминат обществено обсъждане с представители на магистратите, неправителствените и професионалните организации, бизнеса и членовете на Съвета за прилагане на Актуализираната стратегия.
Ефективното ежегодно проучване на удовлетвореността предполага добро познаване и ангажираност от страна на органите на изпълнителната и съдебната власт. В тази връзка е предвидено съпътстващо обучение по съдържанието и приложението на методологията в рамките на два дни.
Резултатите от пилотирането ще бъдат взети предвид при изпълнението на Дейност 3 от проекта. |
65 298.88
|
61 776.00
|
| Въвеждане на мерки за повишаване на независимостта на съдебната власт: Независимостта на съдебната власт е един от основните стълбове на демократичното общество, с основна съставка върховенството на закона. Безпристрастните съдилища са гаранция за гражданите, че могат да се обръщат към държавата за защита и прилагане на законните им права чрез справедлив и прозрачен съдебен процес. Магистратите следва да могат да вземат решения единствено въз основа на закона, в условията на безпристрастност и независимост, без да им се налага неправомерна намеса на външни интереси. Същевременно съдебната власт трябва да се отчита пред обществото. Произволните решения, продиктувани от личен интерес или предубеденост, трябва да подлежат на проверка посредством подходящи процедури. Решенията по въпроси, като назначенията на ключови съдебни длъжности и разпределението на делата на отделните магистрати следва да се вземат в условията на откритост и прозрачност.
Съдебната независимост е нещо много повече от възможността съдията да постановява съдебни решения, свободен от политическо влияние. Независимостта има редица дефиниции и измерения, включително свързани със структурните, организационни и административни аспекти на съдебната власт. Международната асоциация на съдиите е декларирала, че „съдебната независимост е независимост от всяко външно влияние върху решенията на съдията по съдебни въпроси, гарантираща за гражданите безпристрастен процес съгласно закона. Това означава, че съдията трябва да е защитен от възможността да му бъде оказван натиск и друго влияние от страна на изпълнителната и законодателна власт, както и от страна на медиите, бизнеса, общественото мнение и т.н. Същевременно обаче независимостта предполага и наличието на гаранции срещу влияние, вътрешно за самата съдебна власт.
Извършените в последните няколко години проучвания, възложени от Министерството на правосъдието и неправителствени организации показват, че независимостта, ефективността и прозрачността на съдебната система са едни от най-сериозните проблеми за България. Този проблем е изведен и в последният доклад на ЕК в рамките на МСО от 27.01.2016 г. Макар и да са отчетени конкретни елементи на напредък и по конкретно в управлението на съдебната власт, Комисията е отправила препоръка за предприемане на действия в област „Независимост, отчетност и етика на съдебната власт“. Актуализираната стратегия за продължаване на реформата в съдебната система изисква да се извърши проучване относно независимостта на съдебната власт – самооценка и външна оценка. Същевременно извършването на едно проучване, за ограничен период от не би имало обективен резултат. Необходимо е да се извърши анализ на проведените проучвания относно независимостта на съдебната власт до момента, на базата на което се изготви доклад за качеството и адекватността на проучванията, който обхване и релевантния международен и европейски опит. Въз основа на доклада следва да се разработи инструментариум-въпросник за оценка и анализ на независимостта в две части – за магистратите, като самооценка и за лица, извън съдебната система - юристи и граждани. Въпросникът ще се използва при проучването, което ще се осъществи в 2 етапа- пробен, при който ще се провери как въпросникът „работи“ сред минимум по 50 представители на целевите групи, след което ще се извърши анализ на резултатите и оценка за ефективността му и необходимостта от подобрения, и същински етап на проучването, който обхване представителен за проучването брой лица от целевите групи. В резултат на проведеното проучване и изготвените аналитичен доклад ще се изработи методология за анализ на факторите, водещи до зависимост на съдебната власт. Методологията ще бъде подложена на публична дискусия с представители на магистратите, неправителствени и професионални организации, медии, юристи и граждани. За прилагане на Методологията ще се проведат обучения. По разработената методология ще бъде изготвен пилотен доклад, който ще се приеме с решение на Пленума на ВСС и обяви публично. |
171 269.17
|
171 269.17
|
| Модел за оценка на достъпа до правосъдие за гражданите и бизнеса: Проучването на мнението и обратната връзка са част от системите за управление на качеството, изискващи общи стандарти и услуги, на дадена система. В областта на правосъдието това е от особена важност, тъй като гражданите и бизнеса в различните части от страната трябва да имат сигурността, че достъпът до правосъдие е гарантиран чрез различни способи, но ще бъде осигурен по непротиворечив начин. Хартата на основните права на Европейския съюз (чл. 47 от глава „Правосъдие“) гарантира правото на ефективен достъп до правосъдие. Съгласно международното и европейското право държавите членки на ЕС са задължени да гарантират на всеки, чиито права са нарушени, правото да се обърне към съд или към орган за извънсъдебно разрешаване на спорове, за да получи правна защита, познато като право на достъп до правосъдие. Освен това, всеки има право на ефективни правни средства за защита пред съд, чрез които да се обезпечи упражняването на неговите права.
Необходимо е да се изготви обективна и всеобхватна оценка на достъпа до правосъдие на гражданите и бизнеса като се включи и оценка на възможностите за достъп до правосъдие по изпълнителните производства, каквото е частното и държавно съдебно изпълнение. Броят и местонахождението на държавните съдебни изпълнители е ясен, но не така стоят нещата по отношение на частните съдебни изпълнители, които имат право да действат в един съдебен район, но сами могат да определят къде точно да бъдат позиционирани. Поради това няма яснота доколко и как гражданите и бизнесът могат да защитят правата си в извънсъдебното производство.
В рамките на дейността първоначално ще бъдат анализирани възможностите за защита в извънсъдебното производство, каквото е частното изпълнение, като се вземат предвид и резултатите по Дейност 1.
На базата на горепосочения анализ ще бъде разработен модел за оценка на достъпа до правосъдие на ниво окръжен район. Моделът ще съдържа най-малко следните параметри: брой съдилища, създадени условия за реализация на медиация, условия за реализация на детско правосъдие, достъп до правна помощ, достъпна информация относно съдебните актове, възможности за видеоконферентни връзки, брой частни и държавни съдебни изпълнители и местата им на действие и др.
Предвижда се последващо проучване на мнението относно разработения модел. Проучването ще обхване гражданите и бизнеса и ще има национална представителност.
Резултатите от последващото проучване ще преминат обществено обсъждане с представители на гражданите и бизнеса, включително от професионални, съсловни и обществени организации, представляващи интересите на бизнеса, както и граждански организации и лица с нестопанска цел, представляващи интересите на гражданите.
Проектът на модел ще бъде внесен за обсъждане от Съвета за прилагане на Актуализираната стратегия за продължаване реформата на съдебната система. Проектът на модел ще бъде използван, за да се въведат впоследствие същите стандарти във всеки окръжен район, така че да се гарантира, че всички граждани в страната имат равен достъп до правосъдие. |
67 327.74
|
66 600.00
|
| Въвеждане на методология за оценка на прилагането на ГПК, НПК и АПК: Приложението на процесуалните норми понякога са условие за забавяне на производството или връщане на делата на по-ниска по степен инстанция или друг орган поради непознаването им, неправилното им прилагане или неясноти в нормативната уредба. Често самите граждани и бизнесът не разбират съществуващите обективни затруднения при прилагането на някои процесуални норми, които са неясни, предпоставят формализъм и създават условия за противоречиво тълкуване. Затова приемат, че достъпът до правосъдие не е релевантен и понякога се остава с впечатлението, че са постановени неправилни решения/присъди от страна на съдебния състав.
Затова е необходимо да се анализира приложението на процесуалните норми в съдебното производство и по-специално на прилагането на ГПК, НПК и АПК, и това да се извършва по предварително зададена методология. Освен това, необходимо е преди всяка промяна в процесуалните закони да се извършва оценка на тяхното прилагане с оглед информирано и обосновано решение за предложение на промени в тях.
В рамките на тази дейност ще бъде разработена методология за оценка на посочените процесуални кодекси, която да се прилага в бъдеще. Методологията ще включва изследване най-малко на следните критерии: пречки пред бързината на процеса (обективни обстоятелства), възможности страните да забавят движението на делото (субективни обстоятелства), изисквания за висока степен на доказаност, адекватност на доказателствените средства, приложимост на инструментите за международно сътрудничество, както и специфични за всеки от трите кодекса критерии. Ще бъде изследвано и до каква степен в разпоредбите на трите кодекса са включени релевантните норми от правото на Европейския съюз.
Разработената методология ще бъде пилотирана чрез извършване на анализ на ефекта от приложението на ГПК, НПК и АПК.
Методологията и анализът ще бъдат дискутирани с професионалната общност. Предвидено е участието на най-малко 100 представители на магистратите, неправителствените и професионалните организации, бизнеса и членовете на Съвета за прилагане на Актуализираната стратегия, като мероприятието ще е с продължителност един ден. |
82 111.41
|
78 480.00
|
| Мерки за информация и комуникация по проекта: При реализиране на дейността екипът за управление на проекта и избраният изпълнител ще съблюдават изискванията заложени в Единния наръчник на бенефициента за прилагане на правилата за информация и комуникация 2014-2020 г.
Мерките, обезпечаващи публичността, включват следните елементи:
→ 2 броя рол-банери за поставяне на видно място при провеждане на публични прояви;
→ 20 броя постери с размер А3;
→ 200 комплекта рекламно-презентационни материали като всеки комплект ще съдържа: химикалка, еко чанта, тефтер и флаш памет/USB;
→ 1 заключителна пресконференция за 75 участника - половин ден, в гр. София, кафе-пауза. |
6 077.49
|
4 374.00
|
