Дейност 1: Анализ на медийното законодателство и нормативна уредба в Р. България и тяхното прилагане: Анализ на медийното законодателство и нормативна уредба в Р. България и тяхното прилагане. Тази дейност е от група „а“ на допустимите дейности, посочени в т. 13 от Насоките за кандидатстване.
Целеви групи:
• Държавни органи и административни структури на законодателната, изпълнителната и местната власти и техни структури в областта на медийната свобода;
• Бизнес;
• НПО, свързани с медийната свобода, както и техните служители;
• Социално-икономически партньори, както и техните служители;
• Общественост
В рамките на тази дейност ще бъдe анализиран Закона за радиото и телевизията и приложимите към него нормативни актове. Тя е насочена към установяване на проблемите в българското законодателство и има за цел да се осъществи граждански мониторинг на политиките и законодателството чрез анализ и оценяване на ефективността му, за да може да се изготвят в последствие предложения за преформулиране на политики и подобряване на законодателството в областта на медийната свобода.
България пада с една позиция в тазгодишната класация за свобода на медиите и вече заема 112-о място от общо 180 държави, включени в списъка. Страната ни е последна в ЕС по този показател, а като основни причини за влошаване на медийната среда у нас са посочени насилието над журналисти и непрозрачното финансиране на медии с европейски средства от българската държава. В доклада на „Репортери без граници“ за страната ни е записано, че критичните журналисти са подлагани на клеветнически кампании и тормоз от страна на държавата, на сплашване и насилие. Съдебният тормоз над независими медии, представлява постоянна заплаха за свободата на печата, се казва още в доклада за България.
Тази позиция е пряк резултат от дългото пренебрегване на проблемите и забавянето на реформите в медийния сектор. Все повече експерти са на мнение, че Законът за радиото и телевизията (ЗРТ) е неактуален и не отговаря на настоящите нужди на обществото. Той е приет през 1998 г. във време, в което обществените медии БНТ и БНР доминират медийното пространство, а думата “интернет” все още звучи екзотично. До края на 2021 г. ЗРТ е изменян общо 66 пъти или средно по близо 3 пъти на година. Въпреки това, ЗРТ остава дълбоко неактуален и неефективен.
Преодоляването на тази ситуация изисква серия от законодателни промени. За да бъде постигнат адекватен и устойчив резултат обаче е необходимо промените да бъдат извършени след провеждането на цялостен анализ на приложимите нормативни уредби, което ще даде възможност да се установят на проблемните места в законодателството като така ще се постигне конкретно влияние за решаване на проблемите.
Тази дейност ще създаде основа за изпълнение на дейности 2, 3 и 4 и се отнася към изпълнението на индикатор 3.
Дейността допринася за постигането на основната цел на проектното предложение и специфична цел 1 „да установи проблемните места в българското законодателство;“ и е насочена към интересите на целеви групи, давайки по-голяма яснота за съществуващи противоречия и пропуски в настоящата нормативна уредба, като регламентира изчерпателно специфичните цели и мерки.
Резултатите от дейността ще допринесат за удовлетворяване на идентифицираните потребности на целевите групи, а именно: подобряване на гражданското участие в процесите на преформулиране, изпълнение и мониторинг на политики и законодателство за подобряване на медийната среда в България и нейната свобода чрез анализ, проучване, оценка и препоръки за създаване на адекватни и ефективни мерки за повишаване на гражданското участие и насърчаване на взаимодействието между властите и гражданското общество в процесите на формулиране, изпълнение и популяризиране на политики, насочени към подобряване на медийната среда в България и преодоляване на натрупаните до момента значителни дефицити довели до класирането на България на последно място по свобода на медиите в ЕС. |
16 839.90
|
15 770.70
|
Дейност 2: Проучване на медийното законодателство и приложимата нормативна уредба в правото на Европейския съюз и прилагането й във вътрешното законодателство на Р. България : Дейността е относима е от група „а“ на допустимите дейности, посочени в т. 13 от Насоките за кандидатстване.
Целеви групи:
• Държавни органи и административни структури на законодателната, изпълнителната и местната власти и техни структури в областта на медийната свобода;
• Бизнес;
• НПО, свързани с медийната свобода, както и техните служители;
• Общественост
В рамките на дейността ще бъдe направено проучване от трима експерти на медийното законодателство и приложимата нормативна уредба в правото на Европейския съюз и прилагането му във вътрешното законодателство на Р. България. Съществена характеристика на методическия подход е при извършването на проучването да се търси и да се прави непрекъсната съпоставка на правната уредба със съществуващите реални обществени отношения и трайни практики в съответното направление на дейности за медийна свобода през призмата на намиране на ефективни нормотворчески решения на наличните трайни и съществени проблеми в прилагането на Директива 2018/1808 и Резолюция на Европейския парламент от 21 май 2013 г. относно хартата на ЕС: норми за свободата на медиите в Европа.
Необходимостта от дейността се базира на системните противоречия във вътрешното законодателство, които водят до трайна невъзможност страната ни да изпълни изискванията на ЕС. Липсата на стабилна нормативна основа, съобразена с актуалните проблеми на нашето време, вреди на целия сектор и създава предпоставки за политическо овладяване на част от медийните оператори и води до ограничаване на свободата на словото. За гражданите и бизнеса е от изключително значение да бъдат включени именно сега в активни обществени консултации на национално ниво, за да вземат проактивно участие в процесите по формулиране на нови, по-надеждни и прозрачни решения в тази държавна политика. В рамките на проектното предложение Сдружение ОГЪН И МОРЕ предлага интегриран комплекс от дейности, насочени към подобряване на партньорското управление с гражданите и бизнеса в областта на актуализиране на мисията на обществените медии и на медийния регулатор и промяна на модела, по който те да бъдат финансирани, за да се гарантира пълната им независимост.
Тази дейност ще създаде основа за изпълнение на дейности 3 и 4 и се отнася към изпълнението на индикатор 3.
В резултат на изпълнението на дейността ще бъдат идентифицирани добри практики в други страни-членки на ЕС, които ще бъдат използвани за разработването на предложения за изменения на сега действащата нормативна уредба, така че да бъдат синхронизирани със действащото Европейско право. Идентифицираните добри практики ще спомогнат за по-ефективното увеличаване гражданското участие в процесите по управление и мониторинг на прилагане на принципите за свобода на словото и медийната свобода в България.
Ангажирането на гражданите в процеса на вземане на решения по отношение на медийната свобода е от ключово значение за постигането на положителна промяна. Ето защо
след приключване на проучването ще бъде изготвено становище за установените изводи, предложения и добри практики, което ще бъде публикувано на страницата на Сдружението и изпратено до представители на целевите групи и заинтересовани лица.
Дейността допринася за постигане на цел 2: Да направи задълбочен анализ на медийното законодателство и приложимата нормативна уредба в правото на ЕС и във вътрешното законодателство на България и цел 4: Да подобри качеството на медийните услуги в България.
Резултатите от дейността ще допринесат за удовлетворяване на идентифицираните потребности на целевите групи, най-вече на представителите на бизнеса и гражданското общество. В същото време ще обогати практиките на държавните институции и НПО, работещи по прилагането на Директива 2018/1808 и Резолюция на Европейския парламент от 21 май 2013 г. относно хартата на ЕС: норми за свободата на медиите в Европа. |
16 839.90
|
16 839.90
|
Дейност 3 Разработка на предложение за законодателни и регулаторни промени и преформулиране на политики, които да доведат до гарантирането на медийната свобода и свободата на словото в Република България, включително и за подобряване на средата за гражданско участие в управлението: Дейността съответства на група а) от допустими дейности, посочени в т. 13.1 от Насокит.Основна цел на Дейност 3 е посредством осъществяването на граждански мониторинг на политики и законодателство чрез проучвания, анализи и оценяване на въздействието и отправяне на предложения за преформулиране на политики и подобряване на законодателството, да се дадат предложения, които биха довели до изменения и допълнения в Законът за радиото и телевизията (ЗРТ),които да го синхронизират с европейското законодателството и с новите изисквания на цифровия аудио-визуален пазар.
Целеви групи:
-Държавни органи и административни структури на законодателната, изпълнителната и местната власти
-Бизнес
-НПО, свързани с медийте и техните служители
-Общественост
До края на 2021 г. ЗРТ е изменян 66 пъти. Въпреки многобройните промени си остава дълбоко неактуален и неефективен.Липсата на стабилна нормативна основа, съобразена с актуалните проблеми на нашето време, вреди на целия сектор и води до ограничаване на свободата на словото. Електронните медии, по смисъла на ЗРТ се разделят на обществени и търговски. Роля на обществените медии е да гарантират плурализма на мненията, така че обществото да може да разчита на обективна и достоверна информация, която не е резултат от каквито и да е било предразсъдъци. В основата на тяхната дейност стои редакционната независимост, която е възможна само в условията на гарантирано независимо финансиране. Проблемът, който виждат всички стратегически партньори на България, обаче, е че този модел на изцяло независимо финансиране никога не е прилаган, в резултат на това, независимостта на обществените медии е поставена под въпрос.
Успоредно на тези процеси, българският законодател въведе регулацията и в интернет пространството и вмени на медийния регулатор нови правомощия, но без да му осигури ресурса, необходим за тяхното изпълнение. Съветът за електронни медии (СЕМ) вече осъществява мониторинг не само върху дейността на радиата и телевизиите в страната, но и в интернет. Правомощията, предоставени на регулатора му позволяват да осъществява широк кръг регулаторни дейности, но липсата на допълнително финансиране, прави този процес по скоро формален.
Така,една от основните ценности на всяко демократично общество - Свободата на словото е силно застрашена преди всичко поради неактуалната нормативна уредба.
С оглед на особеното значение на медийната среда за страната е наложително да бъдат изготвени предложения за законодателни промени, които да осигурят актуализиране на мисията на обществените медии и модела, по който те да бъдат финансирани. Ролята и мястото на медийния регулатор трябва да бъде актуализирана, с предвидим модел на финансиране, който да гарантира пълната му независимост.
Целите на препоръки ще бъдат свързани с идентифицираните проблеми:
-Укрепване независимостта на обществените медии -БТА,БНТ и БНР
-Повишаване на сигурността на журналистите и ускоряване на третирането на престъпленията извършени спрямо тях
-Защита на медиите от съдебен тормоз
-Разпределете публичните средства за обществена реклама и комуникация съгласно определени и прозрачни критерии
-Подобряване на достъпа до информация и ограничаване на възможни основания за отказ до такава, включително гаранция за еднаквано третиране от всички обществени институции на запитванията на журналисти и медии
-Насърчаване на работата на Националния съвет по журналистическа етика с цел изграждане на доверие в журналистиката
-Отваряне на диалог с медийната общност за укрепване на професионализма, плурализъм и независимост на СЕМ
Предложенията ще бъдат публикувани на интернет страницата на кандидата и ще бъде представени на конференция, която ще се проведе в рамките на Д4. С изпълнението на дейността ще се удовлетворят идентифицираните потребности на целевите групи за подобряване на гражданското участие в процесите на преформулиране, изпълнение и мониторинг на политики и законодателство с цел подобряване медийната среда на национално и местно ниво. |
16 839.90
|
16 038.00
|
Дейност 4: Информационни дейности с цел повишаване на гражданското участие в процесите на изпълнение и мониторинг на политики и законодателство : Информационните дейности с цел повишаване на гражданското участие в процесите на изпълнение и мониторинг на политики и законодателство, се провеждат текущо в процеса на изпълнение на проекта чрез публикуване на новини, информация на интернет страницата на Сдружението и изпращане на подготвените анализ, становище, доклад и препоръки до представители на целевите групи, като завършват с провеждането на конференция за представяне на резултатите и запознаване на участниците с изготвеното предложение за законодателни и регулаторни промени и преформулиране на политики, което ще доведе до повишаване нивото на медийната свобода в България, включително и за подобряване на средата за гражданско участие в управлението.
Дейност 4 е непосредствено произтичаща и пряко свързана с резултатите от изпълнението на дейности 1, 2 и 3 от проекта и в съответствие с допустимите дейности от група д) от Насоките по процедурата. Нейното изпълнение ще отговори на изискването да се отправят препоръки и предложение до компетентните органи на власт и/или администрации в рамките на проекта.
Конференция ще се проведе в гр. София. Изборът на място за провеждане е продиктуван от няколко причини. На първо място - София, като столица е града със седалище на БНТ, БНР, СЕМ и с най-висока концентрация на национални и местни медии в България. Второ - като град с най-голям брой население, столицата е и с най-голям брой регистрирани граждански организации, които работят в сферата на свободата на медиите. И не на последно място, акцентът на събитието е да се окаже въздействие на местно ниво - ниво област, като целта е да се разпространят резултатите от проекта и да повлияят в провеждането на различни кампании за активно гражданско общество за свободни медии. Конференцията ще бъде излъчвана онлайн чрез електронна платформа - zoom или подобна. По този начин ще се достигне до по-голям брой представители на целевите групи.
Предвижда се в Конференция да вземат участие 30 лица представители на целевите групи:
•Държавни органи и административни структури на законодателната и изпълнителна власт, областната и общинските администрации, както и техни структури в областта на медиите - национални медии и регулатори - БНТ, БНР и СЕМ
•Бизнес, различни частни медии;
•НПО, свързани със свободата на медиите, както и техните служители;
•Социално-икономически партньори, както и техните служители;
•Общественост
По своето същество, конференция е механизъм, удовлетворяващ констатираните нужди на целевите групи, чрез предоставяне на пространство за конструктивен и резултатен диалог. Целите, които ще бъдат постигнати са:
• привличане на представители на държавните органи и административни структури за активен диалог с обществеността, бизнеса и неправителствените организации за решаване на сериозни обществени проблеми;
• овластяване на гражданите да участват в процеса на формиране и контрол по изпълнение на политики;
• осведомяване за проблемите и възможностите за законодателни отговори;
• осведомяване за полезността и значимостта на участието на НПО за постигане на по-добра свобода на медиите в България
• сформиране на активно гражданско общество, което ще повиши ефективността при преформулиране и изпълнение на политиките;
Основна цел на конференцията е активиране участието на бизнеса, браншовите организации, гражданите и структурите на гражданското общество при формулирането, реализирането и мониторинга на политиките за повишаване свободата на словото, подобряване на проблемите с финансирането на обществените медии, регулирането на частните медии и собствеността, регулацията на медийната среда и регулациите в свободата на словото в интернет, както и да запознае участниците с направените препоръки за подобряване на свобода на словото в България. Дейността ще мобилизира целевите групи да участват в процеса на планиране, вземане на решения и мониторинг на мерките, обосновани и предвидени в бъдещите стратегическите документи за медийните политики на национално и местно ниво. |
4 998.00
|
4 165.00
|