Описание
Проектно предложение „Събиране, управление и използване на данни за целите на научния анализ и изпълнението на Общата политика в областта на рибарството за периода 2023-2024 г.” е в съответствие със законодателните актове на Европейския Съюз и препоръките на Общата политика в областта на рибарството за вземането на правилни и ефективни решения за управлението на сектор „Рибарство“. Вземането на оптимални решения следва да бъде подкрепено съобразно събирането на качествени данни (биологични, технически и икономически данни за стопански и любителски риболов, аквакултурите и рибопреработвателните предприятия). Като отговорна институция за изпълнението на Рамката за събиране на данни, Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури е задължена да следва установените в Работния план по програмата за събиране на данни мерки, като настоящето проектно предложение ще послужи като инструмент за ефективното изпълнение на съответните мерки. ИАРА е юридическо лице на бюджетна издръжка - второстепенен разпоредител с бюджет към Министерство на земеделието и храните, със седалище Бургас, с четири териториални звена. Агенцията осъществява дейностите, свързани с прилагането на политиката в областта на рибарството в рамките на Общата политика в областта на рибарството, държавния надзор, контрола върху риболовните дейности в рибностопански води и обекти, като осъществява и други дейности, възложени ѝ със закон или с акт на Министерския съвет. Числеността на персонала в организационните структури и административните звена на агенцията - 226 щатни бройки. В съответствие с целите на Общата политика на ЕС в областта на рибарството за опазване, управление и експлоатация на живите водни ресурси, както и за осъществяване на преход към щадящ екосистемите подход за управление на рибните ресурси, ИАРА е изготвила и предоставила на ЕК „Програма за събиране, обработване и използване на данни в областта на рибарството“. От 2008 г. Агенцията изпълнява тази програма.
| Дейност | Договорена стойност | Отчетена стойност |
|---|---|---|
| Командировки през 2023 г.: Причината за избор на дейността, е че страната ни е задължена да осигури присъствието на национални експерти във всички срещи свързани с програмата за събиране на данни. Не е възможно да бъдат посочени конкретни срещи и територията, на която ще бъдат проведени през 2023 г., поради факта, че няма точно регламентиран брой срещи, които се провеждат по Програмата за събиране на данни, а местонахожденията им се определят на предварителни технически срещи, като в много случаи определеното място за провеждане на дадена среща търпи промяна поради невъзможността на избраната страна членка да организира събитието. При формиране на стойността за разхода са предвидени средства на база изразходваните средства и броя участници в командировките през предходните години. По време на срещите експертите участват в обсъждания на политиките в рибарството и в процеса на вземане на решения, касаещи оптимизирането на процеса на събиране на данни и повишаване на качеството. В допълнение се разработват методологически документи, които да подпомагат качеството на процесите при събиране, обработване и докладване на данни за сектор рибарство. Участие в срещи с други държави членки и представители на ЕС във връзка със задълженията на Република България по изпълнението на Регламент (ЕС) 2017/1004 на Европейския парламент и на Съвета от 17 май 2017 година за установяване на рамка на Съюза за събиране, управление и използване на данни в сектора на рибарството и за подкрепа при изготвянето на научни становища във връзка с общата политика в областта на рибарството, и за отмяна на Регламент (ЕО) № 199/2008 на Съвета. Участие в срещи към Регионални организации за управление на рибарството - срещи на Генералната комисия по рибарство в Средиземно море (GFCM), които имат отношение и връзка с дейностите по изпълнение на програмата за събиране на данни. | 10 000.00 | 0.00 |
| Изследване за оценка на запасите от дънни видове риби пред българския бряг на Черно море в рамките на две изследвания - едно през пролетния сезон на 2023 г. и едно през есенно-зимния сезон на 2023 г. на базата на две трални снимки.: Причината за избор на дейността, е че България е задължена да изпълнява изследванията заложени в разпоредбите на Решение за изпълнение (ЕС) 2021/1168 на Комисията от 27 април 2021 година за утвърждаване на списъка на задължителните научни изследвания в открито море и праговите стойности в рамките на многогодишната програма на Съюза за събиране и управление на данни в секторите на рибарството и аквакултурите от 2022 г. нататък, а именно две пелагични трални изследвания за оценка на запасите от пелагични видове риби и две дънни трални изследвания за оценка на запасите от дънни видове риби в Черно море, които са заложени и в раздел 2 - Биологични данни и таблица 2.6 - Научни изследвания в открито море от Работния план на Република България за събиране, управление и използване на данни в сектор „Рибарство“ 2023-2024. За да бъде осъществена дейността се наема научноизследователски институт, който да осъществи научното изследване за оценка на запасите от калкан, черноморска акула, меджид и други дънни видове риби пред българския бряг на Черно море през пролетния и есенно-зимния сезон на 2023 г. През месеците май-юни 2023 г. и месеците ноември-декември на същата година, в рамките на Работния план за събиране на данни за рибарството, изследователски екип от научен институт провежда пролетно и есенно-зимно дънно изследване в българската акватория на Черно море, между Дуранкулак и Ахтопол в близост до 100 м изобата. Основната цел на дънните трални изследвания е да се оцени обилието и биомасата на калкан (Scophthalmus maximus), черноморска акула (Squalus acanthias) и меджид (Merlangus merlangius) в българското черноморско крайбрежие въз основа на трални снимки. Биологическият анализ се базира на разпределението и величините на относителната биомаса на референтните видове по време на изследванията. Представя се и разпределението на видовете, уловени като прилов, на всички станции. Всички анализи се основават на оценка на биомасата и плътността по дълбочинни страти. Екипът осъществява статистическа оценка, използвайки софтуерни продукти и методология, в съответствие със стандартната методика, използвана при предходните трални изследвания на състоянието на калкана. Дънното проучване включва следните дейности: - Събиране на проби с дънен трал; - Качествен и количествен анализ на улова, установяване на биологичното разнообразие, биометрични измервания, събиране на биологични проби от риби; - Събиране на материал за определяне на възрастта на калкана; - Събиране на стомаси от калкан за установяване на съдържанието на консумираната храна. За установяване на моментната численост и биомаса на референтните видове пред българския бряг на Черно море е приложена стандартна методика за стратифицирано пробовземане (Gulland, 1966; Sparre, Venema, 1998). За целите на изследването, районът предварително е разделен на четири страти в зависимост от дълбочината – Стратум 1 (15 - 35 м), Стратум 2 (35 - 50 м), Стратум 3 (50 - 75 м) и Стратум 4 (75 - 100 м). Изследваната площ предварително е разделена на равни по размер непокриващи се полета, разположени на дълбочина между 15 - 100 м. В изследваните полета се извършват дънни тралирания на случаен принцип. След събиране на пробите и тяхната обработка институтът следва да изготви научни отчети с оценка на биомасата и обилието на калкан, черноморска акула и меджид, заключения и препоръки, които се предоставят на Европейската комисия и на Генералната комисия за Средиземно море, за да бъдат използвани при оценката на запаса в целия черноморски басейн и в процеса по вземане на решения за управление на сектор Рибарство. | 271 260.00 | 0.00 |
| Научно изследване (пелагично) за оценка на запасите от пелагични видове риби пред българския бряг на Черно море през пролетно-летния и есенно-зимния сезон на 2023 г. на базата на две трални снимки.: Причината за избор на дейността, е че България е задължена да изпълнява изследванията заложени в разпоредбите на Решение за изпълнение (ЕС) 2021/1168 на Комисията от 27 април 2021 година за утвърждаване на списъка на задължителните научни изследвания в открито море и праговите стойности в рамките на многогодишната програма на Съюза за събиране и управление на данни в секторите на рибарството и аквакултурите от 2022 г. нататък, а именно две пелагични трални изследвания за оценка на запасите от пелагични видове риби и две дънни трални изследвания за оценка на запасите от дънни видове риби в Черно море, които са заложени и в раздел 2 - Биологични данни и таблица 2.6 - Научни изследвания в открито море от Работния план на Република България за събиране, управление и използване на данни в сектор „Рибарство“ 2023-2024. За да бъде осъществена дейността се наема научноизследователски институт, който да осъществи научните изследвания за оценка на запасите от трицона, хамсия, сафрид, барбуня и други съпътстващи видове пред българския бряг на Черно море през пролетно-летния и есенно-зимния сезон на 2023 г. Научните изследвания се осъществяват в съответствие с Работния план на Република България за събиране, управление и използване на данни в сектор „Рибарство“ 2023-2024 г. в българската зона на Черно море. Биологичния анализ се базира на биомасата на вида трицона (Sprattus sprattus) в зоната на проучването. Наред с това се представя анализ на разпределението и обилието на останалите видове уловени като прилов. Проучванията се провеждат в зоната, между Дуранкулак и Ахтопол (България) с обща дължина на бреговата линия от 370 км. Проучваната зона обхваща водите между 42ᵒ05 'и 43ᵒ45' N и 27ᵒ55 и 29ᵒ55 E. За да се установи обилието на референтния вид (Sprattus sprattus) в българската част на Черно море се използва стандартна методология за стратифицирано изследване (Gulland,1966). Районът на изследването се разделя в четири подгрупи в зависимост от дълбочината - Страта 1 (15 - 35 м) Страта 2 (35 - 50 м), Страта 3 (50 - 75 м) и Страта 4 (75 - 100 м). Областта на изследване в български води се разпределя в 128 равни по размер не покриващи се полигона, разположени на дълбочина между 10 - 100 м. В 36 от областите, избрани на случаен принцип, е извършено вземане на проби с помощта на тралиране с пелагичен трал. След събиране на пробите и тяхната обработка институтът изготвя научни отчети с оценка на биомасата и обилието на видовете обект на изследването, заключения и препоръки, които се предоставят на Европейската комисия и на Генералната комисия за Средиземно море, за да бъдат използвани при оценката на запаса в целия черноморски басейн и в процеса по вземане на решения за управление на сектор Рибарство. | 258 000.00 | 0.00 |
| Биологичен мониторинг (събиране на биологични проби) от уловите на калкан при разтоварвания от риболовния флот на Република България в рамките на четири изследвания - по едно през всяко тримесечие на 2023 г.: Причината за избор на дейността, е че България е задължена да събира биологични данни, чрез мониторинг на разтоварванията за видове, който попадат в групите от 1 до 3 от списъка със значими видове на GFCM-DCRF. Събирането на биологични данни е заложено и в разпоредбите на Делегирано решение (ЕС) 2021/1167 на Комисията от 27 април 2021 година за утвърждаване на многогодишната програма на Съюза за събиране и управление на биологични, екологични, технически и социално-икономически данни в секторите на рибарството и аквакултурите от 2022 г. нататък. Съгласно тези разпоредби събирането на биологични данни е заложено в раздел 2 - Биологични данни и таблици 2.2, 2.5 и 4.1 от Работния план на Република България за събиране, управление и използване на данни в сектор „Рибарство“ 2023-2024. За да бъде осъществена дейността се наема научноизследователски институт, който да осъществи научното изследване, чрез събиране и анализиране на биологични проби от разтоварванията на калкан в български пристанища. Целта на биологичния мониторинг върху уловите от калкан пред българския бряг на Черно море е да се съберат биологични данни, които да послужат за анализ на уловите, а също така и за формирането на база данни с цел проследяване на биологичната структура на уловите през годините. Основните задачи по време на изследванията включват измервания върху теглото, абсолютната и стандартната дължина на тялото на калкана от разтоварвания, за определяне на размерната и тегловната структура на уловите, както и анализ на получените резултати. Наред с това се цели и събирането на информация относно други основни биологични данни за вида, касаещи основно репродукцията и хранителния спектър на вида. Събирането на биологични данни от разтоварванията се осъществява в рамките на четири изследвания - по едно през всяко тримесечие на 2023 г. в българската Черноморска акватория. От разрешените за разтоварвания на калкан пристанища, за събиране на биологични данни се предвиждат минимум четири пристанища, от които да бъдат събрани пробите. През различните периоди на изследването се събират биологични данни от уловите на различни кораби подбрани на случен принцип. Измерванията на рибите се извършват на борда на корабите, веднага след тяхното акостиране в пристанищата, върху свежи, охладени с лед екземпляри. След събиране на пробите и тяхната обработка институтът изготвя научни доклади с оценка на размерния и тегловен състав на разтоварванията от калкан, заключения и препоръки, които се предоставят на Европейската комисия и на Генералната комисия за Средиземно море, за да бъдат използвани при оценката на запаса в целия черноморски басейн и в процеса по вземане на решения за управление на сектор Рибарство. | 58 977.60 | 0.00 |
| Биологичен мониторинг на разтоварванията от уловите на трицона, хамсия, сафрид, барбуня, меджид и черноморска акула при разтоварвания от риболовния флот на Република България в рамките на четири изследвания - по едно през всяко тримесечие на 2023 г.: Причината за избор на дейността, е че България е задължена да събира биологични данни, чрез мониторинг на разтоварванията за видове, който попадат в групите от 1 до 3 от списъка със значими видове на GFCM-DCRF. Събирането на биологични данни е заложено и в разпоредбите на Делегирано решение (ЕС) 2021/1167 на Комисията от 27 април 2021 година за утвърждаване на многогодишната програма на Съюза за събиране и управление на биологични, екологични, технически и социално-икономически данни в секторите на рибарството и аквакултурите от 2022 г. нататък. Съгласно тези разпоредби събирането на биологични данни е заложено в раздел 2 - Биологични данни и таблици 2.2, 2.5 и 4.1 от Работния план на Република България за събиране, управление и използване на данни в сектор „Рибарство“ 2023-2024. За да бъде осъществена дейността се наема научноизследователски институт, който да осъществи научното изследване, чрез събиране и анализиране на биологични проби от промишлените улови от трицона, хамсия, сафрид, барбуня, меджид и черноморска акула на риболовния флот на Република България за 2023 г. Многогодишният биологичен мониторинг на разтоварванията осигурява така наречената "зависима от рибарството" информация. Целта на това изследване е да се събере и анализира динамиката на разпределението на дължината, теглото и възрастта, както и да се определи състоянието на наблюдаваните видове, използвайки така наречения условен фактор. Така биологичната информация за даден вид, анализирана и сравнена за предишни периоди, може да се използва за оценка на параметрите на растежа. Тези показатели са от голямо значение за животните с кратък жизнен цикъл. Дългосрочна информация е от решаващо значение за оценката на рибните запаси, управлението на рибарството и вземането на решения при формирането на Общата политика в областта на рибарството. След събиране на пробите и тяхната обработка институтът изготвя научни доклади за биологичния мониторинг, заключения и препоръки, които се предоставят на Европейската комисия и на Генералната комисия за Средиземно море, за да бъдат използвани при оценката на запасите в целия черноморски басейн и в процеса по вземане на решения за управление на сектор Рибарство. | 60 000.00 | 0.00 |
| Биологичен мониторинг (събиране на биологични проби) от уловите на рапан при разтоварвания от риболовния флот на Република България в рамките на четири изследвания - по едно през всяко тримесечие на 2023 г.: Причината за избор на дейността, е че България е задължена да събира биологични данни, чрез мониторинг на разтоварванията за видове, който попадат в групите от 1 до 3 от списъка със значими видове на GFCM-DCRF. Събирането на биологични данни е заложено и в разпоредбите на Делегирано решение (ЕС) 2021/1167 на Комисията от 27 април 2021 година за утвърждаване на многогодишната програма на Съюза за събиране и управление на биологични, екологични, технически и социално-икономически данни в секторите на рибарството и аквакултурите от 2022 г. нататък. Съгласно тези разпоредби събирането на биологични данни е заложено в раздел 2 - Биологични данни и таблици 2.2 и 2.5 от Работния план на Република България за събиране, управление и използване на данни в сектор „Рибарство“ 2023-2024. За да бъде осъществена дейността се наема научноизследователски институт, който да осъществи научното изследване, чрез събиране и анализиране на биологични проби от промишлените улови от рапан на риболовния флот на Република България за 2023 г. Биологичен мониторинг на разтоварванията осигурява така наречената "зависима от рибарството" информация. Целта на това изследване е да се събере и анализира динамиката на разпределението на дължината и теглото, както и да се определи състоянието на наблюдаваните видове, използвайки така наречения условен фактор. Така биологичната информация за даден вид, анализирана и сравнена, може да се използва за оценка на параметрите на растежа. Тези показатели са от голямо значение за животните с кратък жизнен цикъл. Събраната информация е от решаващо значение за оценката на запасите, управлението на рибарството и вземането на решения при формирането на Общата политика в областта на рибарството. След събиране на пробите и тяхната обработка институтът изготвя доклад за биологичния мониторинг, заключения и препоръки, които се предоставят на Европейската комисия и на Генералната комисия за Средиземно море, за да бъдат използвани при оценката на запаса в целия черноморски басейн и в процеса по вземане на решения за управление на сектор Рибарство. | 27 588.00 | 0.00 |
| Научно изследване за оценка на улова, приулова, изхвърленото и разтоварено количество, събиране на биологични данни за всички видове риби и други морски организми, и събиране на данни за уязвими, защитени и застрашени видове, чрез наблюдатели на борда на риболовни кораби от флота на Република България, които осъществяват риболовни дейности в Черно море през 2023 г.: Причината за избор на дейността, е че съгласно разпоредбите на Делегирано решение (ЕС) 2021/1167 на Комисията от 27 април 2021 година за утвърждаване на многогодишната програма на Съюза за събиране и управление на биологични, екологични, технически и социално-икономически данни в секторите на рибарството и аквакултурите от 2022 г. нататък всички държави членки следва да прилагат научни изследвания за оценка на инцидентния приулов на всички птици, бозайници, влечуги и риби защитени от законодателството на съюза или международни споразумения и се класифицират, като застрашени. В допълнение към оценката на рибарството върху морските екосистеми следва да се оценява и нивото на изхвърлянията при осъществяване на риболовните дейности. За да се изпълнят разпоредбите за наблюдатели на борда на риболовните кораби, произтичащи от многогодишната програма на Съюза за събиране и управление на биологични, екологични, технически и социално-икономически данни в секторите на рибарството и аквакултурите от 2022 г. нататък следва да се изпълняват ежегодно научни изследвания, чрез наблюдатели на борда на корабите, които да оценят въздействието от различните риболовни дейности осъществявани от риболовния флот на Република България. В раздел 4 - Въздействие на рибарството върху морските биологични ресурси и таблица 2.5 от Работния план на Република България за събиране, управление и използване на данни в сектор „Рибарство“ 2023-2024 са описани дейностите, които България следва да изпълнява по отношение на изследванията, чрез наблюдатели на борда на риболовни кораби. За да бъде осъществена дейността се наема научноизследователски институт, който да осъществи научното изследване за оценка въздействието от различните дейности при стопански риболов в Черно море, с цел да се оцени въздействието му върху морските екосистеми. Научното изследване се осъществява посредством наблюдатели (научни работници) на борда на плавателните съдове упражняващи риболов в Черно море през 2023 г. Научните работници от избрания институт провеждат изследването съгласно утвърдените от ЕК и ФАО методики и следва да предоставят доклад, който се изпраща на Комисията в необходимия формат, за да бъде използван при формиране на бъдещи мерки за управление на риболова в Черно море. | 249 480.00 | 0.00 |
| Подкрепа за изпълнението на функциите на секретариат в подкрепа на Регионалните координационни групи (RCGs) през 2023 г.: Причината за избор на дейността, е че въз основа на разпоредбите на член 25 от Регламент (ЕС) № 1380/2013 - държавите членки координират своите дейности за събиране на данни с другите държави членки в същия морски регион и полагат всички усилия за координиране на действията си с трети държави, които имат суверенитет или юрисдикция върху води в същия морски регион, и в съответствие с чл. 9 от Регламент (ЕС) № 1004/2017 - с цел да се улесни регионалната координация съответните държави членки създават регионални групи за координация за всеки морски регион, всички държави членки единодушно решиха (по време на срещата на националните кореспонденти, която се състоя на 20 септември, 2022 г. в гр. Брюксел, Белгия) функциите на секретариат в подкрепа на Регионалните координационни групи да продължат да се изпълняват от Технологичния център за морето (CETMAR). В следствие на взетото решение държавите членки включиха в работните си планове по програмата за събиране на данни за 2023-2024 текст, който пояснява функциите на секретариата на RCGs и ангажираността им към секретариата. В допълнение, включването на този текст в работните планове осигурява допустимостта на разходите за секретариат за възстановяеми от страна на националните оперативни програми и ЕФМДРА. В раздел 1b Други дейности свързани с програмата за събиране на данни от Работния план на Република България за събиране, управление и използване на данни в сектор „Рибарство“ 2023-2024 са описани дейностите, въз основа на които България следва да предоставя подкрепете работата и функционирането на секретариата на RCGs за регионална координация на дейностите по събиране на данни.. За да бъде осъществена дейността всички държави членки на ЕС и Европейската комисия възлагат на Технологичния център за морето да изпълнява функциите на секретариат на регионалните координационни групи през 2023 г. Чрез осъществяване на функциите на секретариата на Регионалните координационни групи (RCGs) изпълнявани от Технологичен център за морето (CETMAR) или друга организация одобрена от всички държави членки на ЕС, които участват в Регионални координационни групи и Европейската комисия (ЕК), ще се осигури висококачествена административна подкрепа на регионалните координационни групи, улеснявайки координацията и връзката между цялата мрежа от RCGs, и по-специално с председателите на съответното RCG и Европейската комисия. Секретариатът ще поддържа и допълнително ще развива комуникационната стратегия на RCGs и нейните дейности. | 5 513.50 | 0.00 |
| Командировки през 2024 г.: Причината за избор на дейността, е че страната ни е задължена да осигури присъствието на национални експерти във всички срещи свързани с програмата за събиране на данни. Не е възможно да бъдат посочени конкретни срещи и територията, на която ще бъдат проведени през 2024 г., поради факта, че няма точно регламентиран брой срещи, които се провеждат по Програмата за събиране на данни, а местонахожденията им се определят на предварителни технически срещи, като в много случаи определеното място за провеждане на дадена среща търпи промяна поради невъзможността на избраната страна членка да организира събитието. При формиране на стойността за разхода са предвидени средства на база изразходваните средства и броя участници в командировките през предходните години. По време на срещите експертите участват в обсъждания на политиките в рибарството и в процеса на вземане на решения, касаещи оптимизирането на процеса на събиране на данни и повишаване на качеството. В допълнение се разработват методологически документи, които да подпомагат качеството на процесите при събиране, обработване и докладване на данни за сектор рибарство. Участие в срещи с други държави членки и представители на ЕС във връзка със задълженията на Република България по изпълнението на Регламент (ЕС) 2017/1004 на Европейския парламент и на Съвета от 17 май 2017 година за установяване на рамка на Съюза за събиране, управление и използване на данни в сектора на рибарството и за подкрепа при изготвянето на научни становища във връзка с общата политика в областта на рибарството, и за отмяна на Регламент (ЕО) № 199/2008 на Съвета. Участие в срещи към Регионални организации за управление на рибарството - срещи на Генералната комисия по рибарство в Средиземно море (GFCM), които имат отношение и връзка с дейностите по изпълнение на програмата за събиране на данни. | 25 000.00 | 0.00 |
| Изследване за оценка на запасите от дънни видове риби пред българския бряг на Черно море в рамките на две изследвания - едно през пролетния сезон на 2024 г. и едно през есенно-зимния сезон на 2024 г. на базата на две трални снимки.: Причината за избор на дейността, е че България е задължена да изпълнява изследванията заложени в разпоредбите на Решение за изпълнение (ЕС) 2021/1168 на Комисията от 27 април 2021 година за утвърждаване на списъка на задължителните научни изследвания в открито море и праговите стойности в рамките на многогодишната програма на Съюза за събиране и управление на данни в секторите на рибарството и аквакултурите от 2022 г. нататък, а именно две пелагични трални изследвания за оценка на запасите от пелагични видове риби и две дънни трални изследвания за оценка на запасите от дънни видове риби в Черно море, които са заложени и в раздел 2 - Биологични данни и таблица 2.6 - Научни изследвания в открито море от Работния план на Република България за събиране, управление и използване на данни в сектор „Рибарство“ 2023-2024. За да бъде осъществена дейността се наема научноизследователски институт, който да осъществи научното изследване за оценка на запасите от калкан, черноморска акула, меджид и други дънни видове риби пред българския бряг на Черно море през пролетния и есенно-зимния сезон на 2024 г. През месеците май-юни 2024 г. и месеците ноември-декември на същата година, в рамките на Работния план за събиране на данни за рибарството, изследователски екип от научен институт провежда пролетно и есенно-зимно дънно изследване в българската акватория на Черно море, между Дуранкулак и Ахтопол в близост до 100 м изобата. Основната цел на дънните трални изследвания е да се оцени обилието и биомасата на калкан (Scophthalmus maximus), черноморска акула (Squalus acanthias) и меджид (Merlangus merlangius) в българското черноморско крайбрежие въз основа на трални снимки. Биологическият анализ се базира на разпределението и величините на относителната биомаса на референтните видове по време на изследванията. Представя се и разпределението на видовете, уловени като прилов, на всички станции. Всички анализи се основават на оценка на биомасата и плътността по дълбочинни страти. Екипът осъществява статистическа оценка, използвайки софтуерни продукти и методология, в съответствие със стандартната методика, използвана при предходните трални изследвания на състоянието на калкана. Дънното проучване включва следните дейности: - Събиране на проби с дънен трал; - Качествен и количествен анализ на улова, установяване на биологичното разнообразие, биометрични измервания, събиране на биологични проби от риби; - Събиране на материал за определяне на възрастта на калкана; - Събиране на стомаси от калкан за установяване на съдържанието на консумираната храна. За установяване на моментната численост и биомаса на референтните видове пред българския бряг на Черно море е приложена стандартна методика за стратифицирано пробовземане (Gulland, 1966; Sparre, Venema, 1998). За целите на изследването, районът предварително е разделен на четири страти в зависимост от дълбочината – Стратум 1 (15 - 35 м), Стратум 2 (35 - 50 м), Стратум 3 (50 - 75 м) и Стратум 4 (75 - 100 м). Изследваната площ предварително е разделена на равни по размер непокриващи се полета, разположени на дълбочина между 15 - 100 м. В изследваните полета се извършват дънни тралирания на случаен принцип. След събиране на пробите и тяхната обработка институтът следва да изготви научни отчети с оценка на биомасата и обилието на калкан, черноморска акула и меджид, заключения и препоръки, които се предоставят на Европейската комисия и на Генералната комисия за Средиземно море, за да бъдат използвани при оценката на запаса в целия черноморски басейн и в процеса по вземане на решения за управление на сектор Рибарство. | 271 260.00 | 0.00 |
| Научно изследване (пелагично) за оценка на запасите от пелагични видове риби пред българския бряг на Черно море през пролетно-летния и есенно-зимния сезон на 2024 г. на базата на две трални снимки.: Причината за избор на дейността, е че България е задължена да изпълнява изследванията заложени в разпоредбите на Решение за изпълнение (ЕС) 2021/1168 на Комисията от 27 април 2021 година за утвърждаване на списъка на задължителните научни изследвания в открито море и праговите стойности в рамките на многогодишната програма на Съюза за събиране и управление на данни в секторите на рибарството и аквакултурите от 2022 г. нататък, а именно две пелагични трални изследвания за оценка на запасите от пелагични видове риби и две дънни трални изследвания за оценка на запасите от дънни видове риби в Черно море, които са заложени и в раздел 2 - Биологични данни и таблица 2.6 - Научни изследвания в открито море от Работния план на Република България за събиране, управление и използване на данни в сектор „Рибарство“ 2023-2024. За да бъде осъществена дейността се наема научноизследователски институт, който да осъществи научните изследвания за оценка на запасите от трицона, хамсия, сафрид, барбуня и други съпътстващи водове пред българския бряг на Черно море през пролетно-летния и есенно-зимния сезон на 2024 г. Научните изследвания се осъществяват в съответствие с Работния план на Република България за събиране, управление и използване на данни в сектор „Рибарство“ 2023-2024 г. в българската зона на Черно море. Биологичния анализ се базира на биомасата на вида трицона (Sprattus sprattus) в зоната на проучването. Наред с това се представя анализ на разпределението и обилието на останалите видове уловени като прилов. Проучванията се провеждат в зоната, между Дуранкулак и Ахтопол (България) с обща дължина на бреговата линия от 370 км. Проучваната зона обхваща водите между 42ᵒ05 'и 43ᵒ45' N и 27ᵒ55 и 29ᵒ55 E. За да се установи обилието на референтния вид (Sprattus sprattus) в българската част на Черно море се използва стандартна методология за стратифицирано изследване (Gulland,1966). Районът на изследването се разделя в четири подгрупи в зависимост от дълбочината - Страта 1 (15 - 35 м) Страта 2 (35 - 50 м), Страта 3 (50 - 75 м) и Страта 4 (75 - 100 м). Областта на изследване в български води се разпределя в 128 равни по размер не покриващи се полигона, разположени на дълбочина между 10 - 100 м. В 36 от областите, избрани на случаен принцип, е извършено вземане на проби с помощта на тралиране с пелагичен трал. След събиране на пробите и тяхната обработка институтът изготвя научни отчети с оценка на биомасата и обилието на видовете обект на изследването, заключения и препоръки, които се предоставят на Европейската комисия и на Генералната комисия за Средиземно море, за да бъдат използвани при оценката на запаса в целия черноморски басейн и в процеса по вземане на решения за управление на сектор Рибарство. | 258 000.00 | 0.00 |
| Биологичен мониторинг (събиране на биологични проби) от уловите на калкан при разтоварвания от риболовния флот на Република България в рамките на четири изследвания - по едно през всяко тримесечие на 2024 г.: Причината за избор на дейността, е че България е задължена да събира биологични данни, чрез мониторинг на разтоварванията за видове, който попадат в групите от 1 до 3 от списъка със значими видове на GFCM-DCRF. Събирането на биологични данни е заложено и в разпоредбите на Делегирано решение (ЕС) 2021/1167 на Комисията от 27 април 2021 година за утвърждаване на многогодишната програма на Съюза за събиране и управление на биологични, екологични, технически и социално-икономически данни в секторите на рибарството и аквакултурите от 2022 г. нататък. Съгласно тези разпоредби събирането на биологични данни е заложено в раздел 2 - Биологични данни и таблици 2.2, 2.5 и 4.1 от Работния план на Република България за събиране, управление и използване на данни в сектор „Рибарство“ 2023-2024. За да бъде осъществена дейността се наема научноизследователски институт, който да осъществи научното изследване, чрез събиране и анализиране на биологични проби от разтоварванията на калкан в български пристанища. Целта на биологичния мониторинг върху уловите от калкан пред българския бряг на Черно море е да се съберат биологични данни, които да послужат за анализ на уловите, а също така и за формирането на база данни с цел проследяване на биологичната структура на уловите през годините. Основните задачи по време на изследванията включват измервания върху теглото, абсолютната и стандартната дължина на тялото на калкана от разтоварвания, за определяне на размерната и тегловната структура на уловите, както и анализ на получените резултати. Наред с това се цели и събирането на информация относно други основни биологични данни за вида, касаещи основно репродукцията и хранителния спектър на вида. Събирането на биологични данни от разтоварванията се осъществява в рамките на четири изследвания - по едно през всяко тримесечие на 2024 г. в българската Черноморска акватория. От разрешените за разтоварвания на калкан пристанища, за събиране на биологични данни се предвиждат минимум четири пристанища, от които да бъдат събрани пробите. През различните периоди на изследването се събират биологични данни от уловите на различни кораби подбрани на случен принцип. Измерванията на рибите се извършват на борда на корабите, веднага след тяхното акостиране в пристанищата, върху свежи, охладени с лед екземпляри. След събиране на пробите и тяхната обработка институтът изготвя научни доклади с оценка на размерния и тегловен състав на разтоварванията от калкан, заключения и препоръки, които се предоставят на Европейската комисия и на Генералната комисия за Средиземно море, за да бъдат използвани при оценката на запаса в целия черноморски басейн и в процеса по вземане на решения за управление на сектор Рибарство. | 58 977.60 | 0.00 |
| Биологичен мониторинг на разтоварванията от уловите на трицона, хамсия, сафрид, барбуня, меджид и черноморска акула при разтоварвания от риболовния флот на Република България в рамките на четири изследвания - по едно през всяко тримесечие на 2024 г.: Причината за избор на дейността, е че България е задължена да събира биологични данни, чрез мониторинг на разтоварванията за видове, който попадат в групите от 1 до 3 от списъка със значими видове на GFCM-DCRF. Събирането на биологични данни е заложено и в разпоредбите на Делегирано решение (ЕС) 2021/1167 на Комисията от 27 април 2021 година за утвърждаване на многогодишната програма на Съюза за събиране и управление на биологични, екологични, технически и социално-икономически данни в секторите на рибарството и аквакултурите от 2022 г. нататък. Съгласно тези разпоредби събирането на биологични данни е заложено в раздел 2 - Биологични данни и таблици 2.2, 2.5 и 4.1 от Работния план на Република България за събиране, управление и използване на данни в сектор „Рибарство“ 2023-2024. За да бъде осъществена дейността се наема научноизследователски институт, който да осъществи научното изследване, чрез събиране и анализиране на биологични проби от промишлените улови от трицона, хамсия, сафрид, барбуня, меджид и черноморска акула на риболовния флот на Република България за 2024 г. Многогодишният биологичен мониторинг на разтоварванията осигурява така наречената "зависима от рибарството" информация. Целта на това изследване е да се събере и анализира динамиката на разпределението на дължината, теглото и възрастта, както и да се определи състоянието на наблюдаваните видове, използвайки така наречения условен фактор. Така биологичната информация за даден вид, анализирана и сравнена за предишни периоди, може да се използва за оценка на параметрите на растежа. Тези показатели са от голямо значение за животните с кратък жизнен цикъл. Дългосрочна информация е от решаващо значение за оценката на рибните запаси, управлението на рибарството и вземането на решения при формирането на Общата политика в областта на рибарството. След събиране на пробите и тяхната обработка институтът изготвя научни доклади за биологичния мониторинг, заключения и препоръки, които се предоставят на Европейската комисия и на Генералната комисия за Средиземно море, за да бъдат използвани при оценката на запасите в целия черноморски басейн и в процеса по вземане на решения за управление на сектор Рибарство. | 60 000.00 | 0.00 |
| Биологичен мониторинг (събиране на биологични проби) от уловите на рапан при разтоварвания от риболовния флот на Република България в рамките на четири изследвания - по едно през всяко тримесечие на 2024 г.: Причината за избор на дейността, е че България е задължена да събира биологични данни, чрез мониторинг на разтоварванията за видове, който попадат в групите от 1 до 3 от списъка със значими видове на GFCM-DCRF. Събирането на биологични данни е заложено и в разпоредбите на Делегирано решение (ЕС) 2021/1167 на Комисията от 27 април 2021 година за утвърждаване на многогодишната програма на Съюза за събиране и управление на биологични, екологични, технически и социално-икономически данни в секторите на рибарството и аквакултурите от 2022 г. нататък. Съгласно тези разпоредби събирането на биологични данни е заложено в раздел 2 - Биологични данни и таблици 2.2 и 2.5 от Работния план на Република България за събиране, управление и използване на данни в сектор „Рибарство“ 2023-2024. За да бъде осъществена дейността се наема научноизследователски институт, който да осъществи научното изследване, чрез събиране и анализиране на биологични проби от промишлените улови от рапан на риболовния флот на Република България за 2024 г. Биологичен мониторинг на разтоварванията осигурява така наречената "зависима от рибарството" информация. Целта на това изследване е да се събере и анализира динамиката на разпределението на дължината и теглото, както и да се определи състоянието на наблюдаваните видове, използвайки така наречения условен фактор. Така биологичната информация за даден вид, анализирана и сравнена, може да се използва за оценка на параметрите на растежа. Тези показатели са от голямо значение за животните с кратък жизнен цикъл. Събраната информация е от решаващо значение за оценката на запасите, управлението на рибарството и вземането на решения при формирането на Общата политика в областта на рибарството. След събиране на пробите и тяхната обработка институтът изготвя доклад за биологичния мониторинг, заключения и препоръки, които се предоставят на Европейската комисия и на Генералната комисия за Средиземно море, за да бъдат използвани при оценката на запаса в целия черноморски басейн и в процеса по вземане на решения за управление на сектор Рибарство. | 27 588.00 | 0.00 |
| Научно изследване за оценка на улова, приулова, изхвърленото и разтоварено количество, събиране на биологични данни за всички видове риби и други морски организми, и събиране на данни за уязвими, защитени и застрашени видове, чрез наблюдатели на борда на риболовни кораби от флота на Република България, които осъществяват риболовни дейности в Черно море през 2024 г.: Причината за избор на дейността, е че съгласно разпоредбите на Делегирано решение (ЕС) 2021/1167 на Комисията от 27 април 2021 година за утвърждаване на многогодишната програма на Съюза за събиране и управление на биологични, екологични, технически и социално-икономически данни в секторите на рибарството и аквакултурите от 2022 г. нататък всички държави членки следва да прилагат научни изследвания за оценка на инцидентния приулов на всички птици, бозайници, влечуги и риби защитени от законодателството на съюза или международни споразумения и се класифицират, като застрашени. В допълнение към оценката на рибарството върху морските екосистеми следва да се оценява и нивото на изхвърлянията при осъществяване на риболовните дейности. За да се изпълнят разпоредбите за наблюдатели на борда на риболовните кораби, произтичащи от многогодишната програма на Съюза за събиране и управление на биологични, екологични, технически и социално-икономически данни в секторите на рибарството и аквакултурите от 2022 г. нататък следва да се изпълняват ежегодно научни изследвания, чрез наблюдатели на борда на корабите, които да оценят въздействието от различните риболовни дейности осъществявани от риболовния флот на Република България. В раздел 4 - Въздействие на рибарството върху морските биологични ресурси и таблица 2.5 от Работния план на Република България за събиране, управление и използване на данни в сектор „Рибарство“ 2023-2024 са описани дейностите, които България следва да изпълнява по отношение на изследванията, чрез наблюдатели на борда на риболовни кораби. За да бъде осъществена дейността се наема научноизследователски институт, който да осъществи научното изследване за оценка въздействието от различните дейности при стопански риболов в Черно море, с цел да се оцени въздействието му върху морските екосистеми. Научното изследване се осъществява посредством наблюдатели (научни работници) на борда на плавателните съдове упражняващи риболов в Черно море през 2024 г. Научните работници от избрания институт провеждат изследването съгласно утвърдените от ЕК и ФАО методики и следва да предоставят доклад, който се изпраща на Комисията в необходимия формат, за да бъде използван при формиране на бъдещи мерки за управление на риболова в Черно море. | 249 480.00 | 0.00 |
| Подкрепа за изпълнението на функциите на секретариат в подкрепа на Регионалните координационни групи (RCGs) през 2024 г.: Причината за избор на дейността, е че въз основа на разпоредбите на член 25 от Регламент (ЕС) № 1380/2013 - държавите членки координират своите дейности за събиране на данни с другите държави членки в същия морски регион и полагат всички усилия за координиране на действията си с трети държави, които имат суверенитет или юрисдикция върху води в същия морски регион, и в съответствие с чл. 9 от Регламент (ЕС) № 1004/2017 - с цел да се улесни регионалната координация съответните държави членки създават регионални групи за координация за всеки морски регион, всички държави членки единодушно решиха (по време на срещата на националните кореспонденти, която се състоя на 20 септември, 2022 г. в гр. Брюксел, Белгия) функциите на секретариат в подкрепа на Регионалните координационни групи да продължат да се изпълняват от Технологичния център за морето (CETMAR). В следствие на взетото решение държавите членки включиха в работните си планове по програмата за събиране на данни за 2023-2024 текст, който пояснява функциите на секретариата на RCGs и ангажираността им към секретариата. В допълнение, включването на този текст в работните планове осигурява допустимостта на разходите за секретариат за възстановяеми от страна на националните оперативни програми и ЕФМДРА. В раздел 1b Други дейности свързани с програмата за събиране на данни от Работния план на Република България за събиране, управление и използване на данни в сектор „Рибарство“ 2023-2024 са описани дейностите, въз основа на които България следва да предоставя подкрепете работата и функционирането на секретариата на RCGs за регионална координация на дейностите по събиране на данни.. За да бъде осъществена дейността всички държави членки на ЕС и Европейската комисия възлагат на Технологичния център за морето да изпълнява функциите на секретариат на регионалните координационни групи през 2024 г. Чрез осъществяване на функциите на секретариата на Регионалните координационни групи (RCGs) изпълнявани от Технологичен център за морето (CETMAR) или друга организация одобрена от всички държави членки на ЕС, които участват в Регионални координационни групи и Европейската комисия (ЕК), ще се осигури висококачествена административна подкрепа на регионалните координационни групи, улеснявайки координацията и връзката между цялата мрежа от RCGs, и по-специално с председателите на съответното RCG и Европейската комисия. Секретариатът ще поддържа и допълнително ще развива комуникационната стратегия на RCGs и нейните дейности. | 5 513.50 | 0.00 |
| Проучванe за любителския риболов във водите на Черно море, чрез социологическо изследване подкрепено от интервюта на място.: Причината за избор на дейността, е че съгласно разпоредбите на Делегирано решение (ЕС) 2021/1167 на Комисията от 27 април 2021 година за утвърждаване на многогодишната програма на Съюза за събиране и управление на биологични, екологични, технически и социално-икономически данни в секторите на рибарството и аквакултурите от 2022 г. нататък всички ДЧ следва да прилагат научни изследвания за оценка на състоянието на запасите във водите на ЕС, като в това число попада и въздействието, което се указва от страна на любителския риболов в морето. За да се изпълнят разпоредбите за осъществяване на проучванията за въздействието на любителския риболов върху рибните запаси, произтичащи от многогодишната програма на Съюза за събиране и управление на биологични, екологични, технически и социално-икономически данни в секторите на рибарството и аквакултурите от 2022 г. нататък в Работния план на Република България за събиране, управление и използване на данни в сектор „Рибарство“ 2023-2024 бе заложено провеждането на Социологическо проучване за любителския риболов във водите на Черно море, което да подкрепи получените резултати от проведеното през предходния период пилотно проучване на любителския риболов във водите на Черно море. За целта е необходимо да се проведе от фирма, която има опит в провеждането на социологически изследвания, за да може да се оцени дела на улова от любителския риболов във водите на Черно море и да се оцени състоянието на любителския риболов осъществяван във водите на Черно море. Като допълнителна подкрепа могат да послужат и 10 на брой интервюта на място - 5 в южното и 5 в северното Черноморие. В Секция 2 "Биологични данни", раздел Любителски риболов от Работния план на Република България за събиране, управление и използване на данни в сектор „Рибарство“ 2023-2024 са описани дейностите, които България следва да изпълнява по отношение на проучването за любителския риболов и последващото сравнение на данните с тези от стопанския риболов. За да бъде осъществена дейността се наема фирма, която да осъществи проучването и предостави на ИАРА резултатите от провеждането му. Социологическото проучване се осъществява посредством телефонни обаждания, електронна комуникация и интервюта на място с упражняващите любителски риболов в Черно море. Избраната фирма ще проведе проучването по предварително задание с необходимите целеви данни, които са необходими и ще предостави доклад, който да бъде изпратен на Комисията в необходимия формат, за да бъде използван при формиране на бъдещи мерки за управление на риболова в Черно море. | 32 472.00 | 0.00 |
| Дейностите за видимост, прозрачност и комуникация на дейностите по проекта.: За да бъде осъществена дейността за видимост, прозрачност и комуникация на дейностите по проекта ще бъде необходимо да се наеме фирма, която да изготви информационни материали за информираност на обществеността. Ще се публикува на електронната страница на агенцията кратко описание на проекта и неговите цели и резултати, като ще се посочи финансовата подкрепа от ЕС. На входа на сградата на ИАРА ще бъде поставен плакат с информация за проекта. Ще бъдат изготвени брошури, плакати и други информационни материали. При одобрение на проекта за финансиране ще се публикува подробна информация за проекта на електронната страница на ИАРА и в профила на агенцията в социална медия. Дейността е съобразена с приоритетите на ЕС, като ще се спазва принципа на свободна и лоялна конкуренция, равнопоставеност и недопускане на дискриминация, публичност и прозрачност, спазване на основните права, устойчиво развитие, опазване на околната среда и ще се избягва всякаква дискриминация. | 19 291.10 | 0.00 |
| Дейности за организация, управление и изпълнение на проектно предложение и проекта.: За да бъде осъществена дейността е издадена заповед на изпълнителния директор на ИАРА за сформиране на екип за организация, управление и изпълнение на проектно предложение и проект по процедура чрез директно предоставяне BG14MFPR001-1.002 - Вид дейност 1.4.2 „Събиране и обработване на данни за управление на рибарството и аквакултурите и за научни цели.“ по Програма за морско дело, рибарство и аквакултури 2021-2027 г. Часовите таблици (Тime Sheets) за доказване на изработеното от екипа време ще бъдат приложени на етап искане за плащане, като са попълнени за съответния период на изпълнение на проекта. | 96 455.51 | 0.00 |
Забележки:
Елемент в светло синьо позволява показване на детайли при избирането му
Всички суми са в български лева (BGN) /1 EUR = 1,95583 BGN
Всички суми са в български лева (BGN) /1 EUR = 1,95583 BGN
