English

Оперативна програма: Всички

Район за планиране: Международен

Идентификация

BG05M9OP001-4.001-0054-C02
Три подхода за равни възможности за хората с психични заболявания
ЕСФ ==> Развитие на човешките ресурси
25.09.2017
25.09.2017
25.12.2018
В изпълнение (от дата на стартиране)
Местонахождение
  • Територията на ЕС

Описание

Задачите, които предложението си поставя, са свързани със създаване и подобряване на транснационалните сътрудничества между кандидата и три организации от различни  европейски държави, за да се постигне трансфериране на добри подходи, които да бъдат основа за разработка на три отделни социални иновации. Иновативните практики са насочени към подобряване условията на живот и заетост, както и социално включване на едни от най-уязвимите лица – хората с психични увреждания и заболявания, техните деца и семейства.
Предложението е обвързано с ИП 5 – за приспособяване на работниците и предприятията към промените и ИП 8 - за активно приобщаване, насърчаване на равните възможности и повишаване средствата за заетост на хората с психични увреждания и снижаване риска от социално изключване на децата с психичноболен родител.
Иновация I представлява модел за приобщаване на хората с психични увреждания към работна среда и осигурява комплекс от мерки и похвати за повишаване на пригодността им към заетост.
Иновация II е система за подкрепа на деца в риск, които имат родител с психично заболяване.
Иновация III – методика за борба с депресията и самоубийствата, насочена към служители и работодатели.
Трите социални иновации, с ноу-хау на партньорите от Австрия, Германия и Унгария, съдържат  включване на всички етапи за въвеждане на нови практики, проучване, разработка, внедряване и оценка. Въведените иновации повишават капацитета на кандидата при работа със съответните рискови и уязвими групи хора, а с разпространението на методите към институции; хора, формиращи политики; работодатели и специалисти – се постига устойчивост и е предпоставка за формулиране на ефикасни политики на национално ниво. Предвидените мрежи, семинари и форуми гарантират реализиране на добавена стойност и прилагане на разработките в реалната практика. Проектът повишава ефективността на мерките в България в борбата с бедността, социалния риск, стимулира равните възможности и подобрява условията на труд.
Дейности
  • Проучване на методи за заетост за хората с психични увреждания : Целта на Иновация I е да бъдат проучени, трансферирани и адаптирани нови за кандидата и България методи за приобщаване на хората с психични увреждания към работна среда и осигуряване на комплекс от мерки и похвати за повишаване на пригодността им към заетост. Дейността проучване на социалната иновация има за задача изследване на опита на първия партньор към проекта -JOB Személyzeti Tanácsadó /REHAB JOB/ и работещите практики в Унгария и ЕС, теренно проучване, изготвяне на анализ на използваните подходи и добри практики за трансфериране. REHAB JOB, една от най-активните в сектора фирми в Унгария, има разработен и действащ модел за осигуряване на помощ и насочване към заетост за лица с намалена трудоспособност, вкл. и с психически увреждания. Партньорът предоставя достъп до информация, работи със самите лица с увреждания и със семействата им, подготвяйки за заетост лицето с увреждане, информира и обучава работодатели относно значението на социалната отговорност и предимствата да наемеш човек с увреждане, дава възможност за активното участие на всички заинтересовани страни в социалното развитие на държавата, подпомага развитието и създаването на приобщаващи среди, посредничи при решаване на проблеми, обучава медиатори – служители на доставчици на социални и здравни услуги. REHAB JOB ще предложи при чрез партньорството и своите специфични умения и опит, които биха допринесли за по-доброто изпълнение на целите на настоящия проект. "Работа за хора с психични увреждания" е един от най-уязвимите сегменти в трудовата среда в България. Трансферирането на похвати за подобряване трудовата заетост на психично болните у нас е иновативна, навременна и изключително необходима практика. Мнозинството от хората с психични заболявания могат да бъдат наети на платена работа. Това е заключението на европейските потребители на услуги, клиничните специалисти и научните изследователи, които разполагат с огромно количество доказателства за успеха в държави, членки на ЕС, като Унгария е сред тях. Партньорската компания успява да интегрира хората с увреждания в реална работна среда. Има дългогодишен успешен опит и цялостна система за подкрепа на уязвимите лица, предоставяйки им възможности за равен шанс и заетост. Самата компания поддържа редица полета за дейност - социални предприятия, обособени пространства, заведения, магазини и др., в които хората с увреждания работят. В централата си, REHAB JOB е създала информационен портал за възможни работни позиции за целевата група. Поддържа екип от над 60 специалисти - психолози за подкрепа на лица с увреждания и семействата им, социални работници, обучители. Организира регулярни национални обучения за работодатели и медиатори. По време на теренното посещение и обмена, екипът към дейността на място ще анализира методите в системата, които партньора прилага. Ще обобщи в рамка за трансфериране компонентите: Представяне на непрекъсната и актуална информация относно съществуващи работни места за хора с психични увреждания; Консултации и лична подкрепа за справяне с психичното заболяване на работното място; Медиация с работодатели относно приемливите промени и процесите в областта на човешките ресурси; Насочване на хората с увреждания към подкрепящи услуги; Обучение на близките и семействата в подкрепа на психичноболния и др. Проучването и наблюдението, оформени в доклад и анализ към дейността, ще бъдат основа за трансфериране на социална иновация „Модел за заетост за хората с психични увреждания“. Дейността е обвързана с ИП 8 - за активно приобщаване, насърчаване на равните възможности и повишаване пригодността за заетост на целевите групи, а именно хора с психични увреждания и постига пълна синергия за допустимост на кандидат/партньор и отговаряне на специфична цел за транснационален обмен на добри практики за социално включване на уязвими групи. Тя представлява първи етап за въвеждане на иновативни практики – етап „Проучване на социалната иновация“.
  • Създаване на модел за заетост за хората с психични увреждания : Цел на дейността е да бъде реализиран процес по разработване на нов метод за заетост на хората с психични увреждания, чрез трансфериране на унгарските добри практики, прилагани от партньор REHAB JOB и адаптирането им към локални условия. Приобщаването на хора с ментални проблеми като трудоспособна сила е един от белезите на напредналите икономики и цивилизованите общества. Основна роля играят работодателите, които паралелно с разкриването на работни места и динамизирането на националния стопански живот, извършват и социални функции. Това са двустранно зависими процеси, чийто симетричен паралелизъм предопределя успеха или неуспеха на икономическата дейност. Осъзнаването на подобна релация (бизнес – хора с ментални проблеми) е една от предпоставките за реализиране на идеята за заетост на хората с психични увреждания. Предпроектни проучвания сочат, че в страни от ЕС с функциониращи системи за заетост на психично болните, хората с психични увреждания имат положително отношение към възможност за упражняване на трудова дейност, тъй като я възприемат като част от социалното им включване. У нас липсват актуални данни за нагласите за заетост на съответната целева група и пречките пред нея. Необходими са доказателствени статистически данни, на които да се базира разработвания модел. Изследването на нагласите на таргета (хора с психични увреждания и техните семейства), срещаните проблеми и трудности – са необходим фундамент при трансфериране на мерки и разработка на иновативен модел за заетост. Опитът на кандидата от предишни проекти, свързани с хората с психични увреждания сочи, че стигмите към тях от страна на обществото и работодателите са изключително силни и отхвърлящи. Липсва достатъчно информация в общността какъв е човека с психичен проблем и какво представляват психичните заболявания. Неинформираността води до наличие на страхове, предразсъдъци, стигма към психично болните и автостигма – самите психично болни се срамуват от болестта си и си налагат самоограничения за общуване и работа, което води до социалното им изключване. За адаптиране и разработване на иновативната практика ще бъде анализирана българската среда, за да бъде постигнато аргументирано предложение за приобщаване и включване на хората с психични увреждания в работна среда. Ще бъдат изследвани и нагласите за работа на лица с психични увреждания у нас, трудностите пред тях и близките им. Тези отхвърлящи причини на средата, предразсъдъците и страховете на общността ще бъдат анализирани и обобщени за създаване на основа за разработка на иновативна практика. Данните са необходими за да бъде избегнато автоматично трансфериране на практики, които са отнесени към друга среда и респективно - няма да бъдат работещи в българската. Разработваният в дейността иновативен модел за осигуряване на помощ за хора с психични увреждания, ще бъде базиран на изследователските данни, набраните добри практики и проучения партньорски социален подход, но съобразени с българските специфики и нагласи, изведени от локалните данни и изследвания. Дейността е обвързана с ИП 8 - за активно приобщаване, насърчаване на равните възможности и повишаване пригодността за заетост на целевите групи, а именно хора с психични увреждания и отговаря на специфична цел за транснационален обмен на добри практики за социално включване на уязвими групи. Тя представлява втори етап за въвеждане на иновативни практики –„адаптиране, разработка и прототипиране“. Разработената иновативна практика изцяло отговаря на хоризонталните принципи, заложени по Програмата, за насърчаване на равните възможности и предотвратяването на всякаква дискриминация, основана на пол, увреждане и др.
  • Апробиране и внедряване на иновативния модел за заетост за хората с психични увреждания: Цел на дейността е да бъдат насърчени към заетост и да им бъдат осигурени равни възможности на „невидимите“ граждани на България. По данни на Световната търговска организация, хората с увреждания са приблизително 10% от населението на всяка държава. Уврежданията са едновременно причина и следствие от бедността, а според Организацията на обединените нации 82% от хората с увреждания живеят под линията на бедността. От тях, хората с психични увреждания търпят най-висока форма на дискриминация и са силно отхвърлени от социалния, трудовия и политическия живот на общността. С въвеждането на разработената практика, проектната дейност отговаря на изискванията на ОП РЧР, както и на Договора за създаване на Европейската общност, в който се въведе специална регламентация за защита на лицата с всякакъв тип увреждания за: „…борба срещу дискриминацията“ и член 137: „равни възможности и борба със социалното отхвърляне“. Задачата на дейността е привеждане в практиката на кандидата, а след това и в България на Националните стратегически изисквания за „достъп до работа на българите с психично увреждане“. Дейността е в пълно съответствие с изискванията на ИП 8, специфичната цел на приоритета и допустимите към него целеви групи. При провеждането на предходни анти-стигма кампании в подкрепа на хората с психични заболявания, кандидатът Сдружение СПОК изготви регистър на хора от целевата група, от подадени запитвания от тях или техни близки. В последния проект с европейско финансиране на сдружението, дейностите бяха насочени основно към промяна на нагласите на обществото. Въпреки различната цел, в офиса на организацията бяха приети редица заявки за включване в последващи дейности и мерки, насочени към целевата група. Кандидатът поддържа партньорство с психиатрични отделения на здравните заведения, както и с Държавни психиатрични болници за настаняване. Въвеждане на практиката за заетост, разработена иновативно в настоящия проект, е форма за надграждане на предишни дейности на кандидата. Иновативните механизми за заетост продължават и ангажиментите на сдружението към хората с психични увреждания и техните семейства, което отговаря на изискването за надграждане на дейностите, финансирани по европейски схеми. Методите за апробиране и въвеждане на модела ще бъдат съобразени с локалните особености, изведени от проучванията. От хората с психически увреждания – делът на регистрираните като търсещи работа в момента у нас е изключително нисък. Изпълнението на дейността се базира на стимулиране на включването на хората с увреждания на пазара на труда, информирането им за възможности за работа, подходящи дейности и професии. Целевата група има необходимост от форма на „трудово посредничество“, съдействие пред работодатели, специализирано ориентиране, проверка на професионалната пригодност и консултиране за работа. Прилагането на социалната иновация ще бъде насочено към два основни таргета – хората с психически увреждания и служителите на доставчици на социални и здравни услуги. Обучението на специалисти ще отговори на задачата разработените иновативни модели да бъдат достъпни за прилагане от максимално широк кръг страни, които работят с целевата група. Процесът на апробиране и въвеждане на модела за заетост за хората с психични увреждания ще бъде методически наблюдаван, супервизиран и допълнен, ако се налага. Тази оценка е отделна и се различава от цялостната външна оценка на проекта, поставените в него цели и отговор на избраните инвестиционни приоритети. Вътрешното наблюдение и супервизия ще формулира преценка за качеството на конкретната разработка и ефективното й приложение в българския контекст, усъвършенстването й, супервизирайки процеса в момента на прилагане. С планираното обучение на специалисти, дейността кореспондира с включената в проекта дейност за „разпространение на получените резултати“ и за „повишаване на капацитета на други заинтересовани страни“. Тя е трети и четвърти етапи от въвеждане на социалната иновация.
  • Проучване на модел за подкрепа на деца в риск, които имат родител с психично заболяване: За въвеждане на Иновация II, в настоящата дейност се предвижда проучване, анализиране и изследване на методите за подкрепа на деца в риск от отключване на психогенно или криминогенно поведение, при съжителство с родител с психично заболяване. Австрийската организация Kontoauszug "Chance B", партньор по проекта, над 30 години работи за цяла област като основен изпълнител и координатор на дейности, насочени към хора с увреждания и техните семейства. Партньорът се е наложил като авторитет в редица социални дейности и услуги за лица и семейства с психически увреждания. Организацията постига успехи на световно ниво в работата си и е партньор и ментор на редица европейски социални и здравни организации. Партньорът може да предложи на кандидата своите специфични умения и опит, иновативни подходи и разработки, които да допринесат за по-доброто изпълнение на целите на проекта. Избраната за трансфериране практика от опита на австрийския партньор, е свързана с неразработен в България подход за консултиране и подкрепа на деца, които имат родител с психично заболяване. Повече от 500000 деца в България имат родител с тежко или по-леко психично заболяване като шизофрения, биполярно разстройство, тежка депресия, зависимости и др. Противно на общоприетото схващане, хора с разстройство на личността или посттравматичен стрес в България и Европа са родители. Всяко дете с родител с психично заболяване е объркано и уплашено. Родителите, живеещи с психично заболяване, често се борят със суицидни мисли. Когато родителите имат психичен проблем, децата им могат да ги виждат като враждебни, плашещи, извън контрол и непредсказуеми. От своя страна, децата се чувстват неспокойни, срамуват се или са тъжни и ядосани. Тези деца у нас не получават никакво специално внимание. Много родители с психично разстройство развиват емоционална скованост, което пречи на развитието на близки отношения с детето. Физическото разделяне заради хоспитализиране, приеманите лекарства от родителя с психично заболяване, може пряко да повлияят на способността му да се ангажира с детето в ежедневните му дейности. Объркани от родителската липса, децата често се чувстват пренебрегнати, изоставени и самотни. Децата на родители с психично заболяване или проблем са рискова група подрастващи. Тяхното бъдеще и равен шанс са несигурни. От една страна са жертва на непълноценно родителство, от друга – липсват им равни финансови и социални възможности в обществената среда. В повечето случаи, тези деца са в риск от социално изключване или са изключени от общността и средата. Партньорът има разработени и изпитани в практиката методи и подходи за подкрепа на деца и семейства на психично болни, в риск от социално изключване. Дейността ще бъде насочена към намиране на решения за общи проблеми при проучване на подходите за подкрепа на деца с родител с психичен проблем, които партньора използва в своята дейност, както и преглед на подходите за терапевтиране, прилагани в Австрия. Партньорът разполага с практики, които дават възможност да се облекчат страховете на децата, има ресурси за попълване на празноти или грешна информация. Разполага с работещи системи за насърчаване на децата в риск за включване в общността, за насърчаването им да получат достъп до социални опори и консултиране. Организираните семинари, работни дискусии между експерти от СПОК и „Chance B“ по време на обмена, както и четиристранните срещи между всички партньори при работните срещи и конференцията в България, ще допринесат за повишаване на капацитета на партньорите по отношение разработването, прилагането, мониторинга и оценката на подходи в сферата. Дейността е обвързана с ИП 8 - за активно приобщаване и равни възможности за децата в риск и деца от семейство на човек с психично увреждане и отговаря на съответната специфична цел за транснационален обмен на добри практики за социално включване на уязвими групи. Тя представлява първи етап за въвеждане на иновативни практики –„Проучване на социалната иновация“.
  • Адаптиране и разработка на система за консултиране на дете на психично болен: В рамките на дейността се предвижда трансфериране на практиките за грижа и подкрепа на деца в риск, които живеят с родител с психичен проблем, чрез адаптиране и разработка на иновативен за България модел. От 2001 г. в България няма регистър за хората с психични заболявания, които трябва да останат под наблюдение и лечение. Тогава отпадна задължителната регистрация хората с психични проблеми и се премина към доброволна. Тежестта за обслужването на тези болни хора пада върху близките и децата. Липсва единна информация колко са точно тези деца у нас и какви са проблемите, пред които ги изправя болестта на родителя. Необходимо е да се проучат най-честите рискове, с които се сблъскват децата на психично болни в страната. На база изведените резултати, ще бъдат адаптирани приложими към българските особености подходи и ще бъде създадена система за подкрепа на децата в риск. Иновативната за България практика ще бъде с характер на нова разработка, базирана на австрийския модел, но адаптирана и съобразена с нашите особености и законови уредби. В България, за разлика от редица европейски държави, стигмата и предразсъдъците към хората с психични заболявания, определят начините за подкрепа. Криенето и пазенето на болестта в тайна, мистифицира темата за психичното здраве в обществото и пречи за формирането на рационално отношение към пациентите. Това сериозно затруднява процеса възстановяване на засегнатите от болестта и рефлектира върху начина на живот на техните семейства и деца. В практиката си кандидата се е сблъсквал с редица подобни казуси, при които детето развива специфична симптоматика на чувство за вина, срам, изолира се от връстниците си, самоизключва се от средата – предпоставки за риск от проблемно развитие, бъдещи здравословни и психични проблеми, криминогенно и изключващо поведение. Друга локална специфика, която екипът на СПОК е констатирал в практиката си, е фиксиране на семейството върху психично болния, задържането му в домашна среда, поради липсата на култура за психиатрично консултиране, което води до неглижиране на децата в семейството и лишаването им от адекватни грижи по отглеждането и възпитанието им. Научно-изследователските разработки наричат тези подрастващи „засенчени деца“. На тях често им е вменена идеята, че трябва да се грижат за болния родител. Прекомерните отговорности влияят на психиката на подрастващите от целевата група. В редица случаи детето е в риск да остане само с психично болния родител - и след пълнолетието си, да не създаде свое семейство и да води асоциален и изключен от средата живот. Поемането изцяло на грижите за родителя, ресурсоемко отнема възможността на младия човек да учи, да работи и да поддържа социален живот. Разработката на социалната иновация ще вземе предвид, че дете в семейство с психично болен родител, не е с равен житейски старт. Иновативната система е в ответ на отговорността на държавата и неправителствения сектор да съдейства за изравняване на шанса за всяко българско дете. Настоящата дейност предвижда създаване на ресурси за подкрепа и даване на възможност за равно включване на целевата група. Новият модел ще повиши капацитета на организацията кандидат да се справя с последващи случаи на деца в риск, с които систематично и научно обосновано трябва да се работи за снижаване на опасностите пред тях за социално изключване, както и снижаване на риска пред тях за развиване на криминогенни или психогенни проблеми. Чрез последващото валидиране на системата, ще бъде повишен и капацитета на специалистите в страната, работещи с деца на родител с психичен проблем. Дейността е обвързана с ИП 8 - за активно приобщаване, насърчаване на равните възможности на целевите групи, а именно деца в риск и техните родители с психични увреждания и отговаря на специфична цел за транснационален обмен на добри практики за социално включване на уязвими групи. Тя представлява втори етап за въвеждане на иновативни практики –„Разработка и прототипиране на социалната иновация“.
  • Пилотиране и прилагане на иновативната система за деца с психичноболен родител: С оглед на това, че психичната болест поставя отпечатък не само върху страдащите от нея, но и върху семействата им, целта на съответната дейност е да въведе в България създадената система за снижаване на рисковете пред развитието на децата. При въвеждането на модела ще бъдат валидирани и апробирани похватите за снижаване на отраженията върху детската психика от съжителството с болния родител. За включените в изпробването на системата деца ще се работи за влиянието на семейните отношения и на взаимоотношенията родител-дете, върху риска от тревожната експресия при подрастващите. От началото на 20-ти век в психологията и психопатологията расте интересът към ролята на семейния фактор в развитието и поддържането на различни форми на дисфункция. Семейството се разглежда като значим фактор във възникването и развитието на различни психични заболявания и емоционални и личностови нарушения. Отношенията между родители и деца са самостоятелен предмет на психологическите изследвания. Когато родителят е с психично заболяване, проблемите се усложняват многократно. За въвеждането на иновативната практика екипът ще използва своя база с данни, но и ще набере заявки и насочване на деца от целевата група от специалисти, които работят в областта, и които срещат затруднения. Кандидатът провежда регулярни групи за подкрепа на деца с различен риск, има разработени разнообразни по характер системи и методики, работи в училища с проблемни деца и провежда обучения за специалисти. В практиката си СПОК се е сблъсквал нееднократно с необходимостта от инструментариум за ефективна работа със съответния таргет. При създаването на условия за внедряването на разработената иновативна система за деца с психично болен родител, кандидатът ще разчита на всички тези изградени партньорства и подадени заявки от специалисти, които се нуждаят от допълване на и уменията им. В Д. 6.1., кандидатът ще използва своите бази, с подходящи за целта помещения за консултиране и терапевтиране. Въвеждането на иновацията се състои в консултиране на целевата група деца и подкрепа на чувство на тревога, страх или срам поради заболяване поведение на родителите; работа върху риска за тези деца от оттегляне и изолиране, защото те развиват чувство на тревожност изправени пред непредвидима среда; работа за повлияване на риска при децата да развият поведенчески проблеми от сблъсъка със ситуации, за които не са подготвени, риска от криминогенни проявления или отдаване на зависимости, агресивни прояви и др. Д. 6.2. Предвиденото обучение е двудневно и, за да се включат специалисти от цялата страна – ще бъде изнесено в отделна база. За настаняване и храна, организиране на семинара и обезпечаване на ресурсите за провеждане ще бъде избран подизпълнител. Въвеждането на иновацията се състои в подготовка на специалисти, социални и здравни доставчици на услуги, които да работят ефективно с децата от целевата група. Специалистите ще бъдат подготвени за това, че децата на психично болни родители имат по-висок риск от развитие на психични заболявания в течение на живота си. Този известен риск, трябва да бъде взиман под внимание при предоставяне на здравни и социални грижи. Децата от тази целева група са с повишен риск от психосоциален стрес, при тях се срещан социално-икономически и социално-културни фактори като бедност, неподходящи жилища, маргинален социален статус и дискриминиране на семейството. Участниците в семинара ще бъдат подготвени и за осъществяване на превантивни стратегии за рисковата група – да бъдат засилвани индивидуалните и социалните защитни фактори, за да се даде възможност за нормално развитие на детето. Към днешна дата няма превантивни стратегии за тази рискова група, чиято ефективност да е била тествана в рандомизирани клинични проучвания. Това е гарант, че въвеждането на социалната иновация ще срещне широк интерес от специалисти и желание за включване в семинара. За супервизиране на процеса ще бъде назначен 1 експерт, който да наблюдава въвеждането на иновацията.
  • Проучване на методи за борба с депресията и самоубийствата при заети лица: Цел на дейността е да бъде проучена за трансфериране и внедряване в България на третата предвидена в проекта практика, наречена Иновация III, а именно „Иновативна система за борба с депресията и самоубийството за заети лица и работодатели“. Проучването на системата е с участието на третия партньор по проекта – Европейски алианс за борба с депресията (EAAD). EAAD е организация с нестопанска цел със седалище в Лайпциг, Германия, с десетки европейски членове и регионални партньори в мрежата на алианса в Европа. Причината за създаване на Европейския алианс е да се подобри грижата и да бъдат взети мерки за работещите хора с депресивни разстройства и за предотвратяване на суицидното поведение при тях. EAAD е създаден през 2008 г. от редица експерти от различни европейски изследователски институции, за да се поддържат превантивните дейности в Европа по отношение на депресия и самоубийство. Партньорът ще предложи своите умения, опит и подходи за изпълнение на поставените цели в проектното предложение. За служителите и работещите в България и ЕС стресът на работното място се е превърнал в един от главните фактори за увреждане на физическото и психическо здраве. У нас стресовите фактори в условията на труд са и утежнени от безработицата, обществените промени, ниския стандарт на живот. Проблемите във всяко конкретно населено място не са изолирано явление, а естествена последица от общонационалните. Трудно е справянето с психосоциалните рискове на работното място. Семейната среда не е изолирана, а е огледало на причините за психични проблеми. В България липсва единна система за подкрепа на хора с депресивни разстройства, които са включени в заетост. Депресията е подценявана в страната като психично заболяване, въпреки общоевропейските статистики за проблема: По последни данни на Световната здравна организация от март 2017 г., депресията вече е водещата причина за влошено здраве и трайни увреждания в света; България е с данни над средноевропейските – един от всеки 12 българи страда от депресия; 50-70% от пациентите с депресия у нас не са диагностицирани, въпреки приемането, че депресията е основен проблем на общественото здраве; До 2020 г., броят на хората с депресия ще се утрои; 88% от причините за депресия ще бъде загуба на работно място; Самоубийството е втората основна причина за смърт при хората от всички възрасти. Инвестициите в подобряването на условията на труд в ЕС отдавна касаят не само физическото, но и психичното здраве. Безопасността на труда се свързва и с психо-социалната работна среда и организационните фактори, пораждащи стрес, психично-здравни проблеми, които водят до депресия и риск от самоубийства и се превръщат във все по-голямо предизвикателство с продължаващата промяна на естеството на труда от гледна точка на качество на живот на работника, социалното включване, устойчивото икономическо развитие. Дейността предвижда проучване на работещите механизми и системи за подкрепа на работещите в състояние на депресия, с цел трансфериране на инструменти, създаване на модел за подкрепа и имплементирането му в българска среда. Дейността е обвързана с ИП 5 - за приспособяване на работниците и предприятията към промените и отговаря на специфичната цел към приоритета за транснационален обмен на добри практики за въвеждане на нови системи и инструменти за подобряване организацията и условията на труд. Тя представлява първи етап за въвеждане на иновативни практики –„Проучване на социалната иновация“.
  • Адаптиране и разработка на иновативна система срещу депресия и самоубийство за заети лица и работодатели: Иновация III е отнесена към процеси и предвижда разработка на иновативен модел за борба с депресията и самоубийствата, на база особеностите и спецификите на трудовите длъжности и компаниите в България. През последното десетилетие на XXІ век голяма част от хората променят отношението си към професията. Губят увереността и стабилността на своето социално и материално положение, за да гарантират запазване на работното си място. Конкуренцията за по-престижна и по-високоплатена работа е голяма, а пазарът на труда в България бързо се променя. Непрекъснато пада рейтингът на социално значимите професии – учители, университетски преподаватели, учени, лекари, полицаи, медицински сестри и др. Като следствие расте психическото и емоционалното напрежение свързано със стреса на работното място – повишава се тревожността, появяват се депресии, „бърнаут”- синдрома, психосоматични разстройства, зависимости от психоактивни вещества (алкохол, транквиланти, наркотици и др.) – симптоми на депресивни разстройства и водещи до повишена суицидност при заетите лица. В резултат на динамичните промени в нашето общество, този феномен на депресивните разстройства и рисковото суицидно поведение започва да се наблюдава все по-често и при други професионални групи. Дейността предвижда локално изследване на аспектите на професионалното изтощение и склонност към рисково психично поведение от избран подизпълнител. Извеждането на професиите в България, които водят до общо чувство на неудовлетворение, ще бъдат използвани като база за апробиране и валидиране на иновативния модел срещу депресията и самоубийствата. Социалната иновация ще акцентира и върху трансферираните европейски политики за ограничен достъп до смъртоносни средства; ограничението на алкохолната консумация; грижата след опит за самоубийство; нисък праг за критична интервенция при безпомощност и други многопластови обществени политики. Създадената социална иновация за психичното здраве и благосъстоянието за работещите отговаря на Стратегията на общността по здраве и безопасност при работа, както и на продължението й с новата стратегия „Европа 2020”. Иновативната практика се отнася до ролята на доброто здраве - за обезпечаване на качеството и производителността на труда и по този начин за икономическия растеж и заетост. Европейските документи подчертават общите и увеличаващи се последствия на свързаните с работата стрес и лошо психично здраве като причини за отсъствия от работа и намалена работоспособност или инвалидност, основани на доказателства. По време на процеса по адаптиране на модела и разработка на работеща за България система, експертите на кандидата ще поддържат конферентни и онлайн връзки за съдействие с експерти от партньора – от централата на EAAD, както и с отделни специалисти от членовете на Алианса в отделните европейски държави. Дейността представлява втори етап от системата за въвеждане на социални иновации според Наръчника на социалните иновации на Европейската комисия. Кандидатът СПОК има предпроектни договорки за включване на организацията като член, представляващ България, което е бенефит към нашата държава, представлява добавена стойност на проекта и предпоставя устойчивост. Присъединяването на Сдружение СПОК към EAAD отговаря и на изискването на настоящата схема за включване в партньорски мрежи. Дейността допълва мерките в подкрепа на транснационалното сътрудничество в сферата на пазара на труда и социалното включване, реализирани по ОП „Развитие на човешките ресурси” 2007-2013 г., към която кандидата успешно изпълни проект по адаптиране на работещите в сферата на сигурността към промените и новите обществени опасности.
  • Внедряване на система срещу депресията и самоубийствата при заети лица: Въвеждането и апробирането на иновативната система ще повиши капацитета на кандидата и заинтересованите страни в сферата на подобряване на условията на труд в компаниите и организациите, с оглед психическото натоварване за отделните професии и заети лица. Според Националната здравна стратегия 2020, в глава ОПАЗВАНЕ И ПОДОБРЯВАНЕ НА ПСИХИЧНОТО ЗДРАВЕ като ключови предизвикателства на първо място е поставена „нарастваща честота на депресията и самоубийствата“. През последните десетилетия необходимостта психичното здраве да бъде включено сред най-важните приоритети на общественото здраве получава все по-голямо признание в Европа и света. Промоцията на психичното здраве е най-ефективна, когато действа в критични моменти от живота на индивида и общността и използва комбинация от методи за усилване на капацитета на всеки индивид за поддържане на психичното му благополучие и за консолидиране на общностите за справяне с факторите, които застрашават психичното здраве. Проблемите на безопасността и здравето трябва да са основна част в ежедневния процес по управление на всяка организация, било то голяма или малка. Ако не се извършва управление на безопасността и здравето, организацията не се управлява ефективно като цяло. Ръководителите трябва да са в течение на последните развития в областта на безопасността и здравето, особено в частта психично. Това важи в особена степен за малките и средните организации и предприятия, където обикновено няма назначени специалисти по психично здраве при работа или психолози. Психичното здраве е важна интегрална част от общото или глобалното здраве на хората, определяно като «състояние на пълно физическо, психично и социално благополучие, а не просто отсъствие на болест или инвалидност.» (СЗО). В българският мениджмънт рядко се среща или напълно отсъства знанието, че психическото, физическото и социалното функциониране са взаимно зависими. Психичното здраве и благополучие са неща от всекидневния живот и трябва да интересуват всеки ръководител и работодател, защото състоянието на депресия може да повлияе или изложи на заплаха както работата на служителя, организацията на фирмата, така и живота на индивида. Дейността предвижда постигане на целта „превениране на риска за работещите в страната от изпадане в депресивни състояния и суицидни намерения, а от там – към по-добри и качествени условия на труд и благоденствие“. С цел гарантиране ефективното достигане до целевите групи – заети лица и работодатели, при апробирането и валидирането на иновативния подход кандидатът ще подбере компании на географски принцип за максимално регионално покритие. Изпробването и приемането на иновативния модел ще бъде разделено на две поддейности: превенция на депресия и/или суицидни намерения сред заети лица и обучение за работодатели/ръководители във фирми и организации. За супервизиране на практиката по време на валидиране на Иновация III, ще бъде извършено вътрешно наблюдение и анализ. След изготвяне на доклада, ако се налага ще бъдат въведени допълнения, гарантиращи устойчивост и максимална ефективност. Дейността е последен етап от въвеждането на социални иновации и изцяло е съобразена с ИП 5 (за приспособяване към житейските и трудовите промени), целевите групи към приоритета (заети лица и работодатели) и специфичната цел за трансфериране на добри транснационални практики за подобряване на организацията в предприятията и условията на труд за заетите.
  • Оценка на постигнатите резултати: Цел на дейността е да бъде проследена логическата връзка между заложеното във Формуляра за кандидатстване и неговото реално изпълнение. Предвидената оценка е насочена към ефективността и отчетността, ефикасността и качеството на изпълнението на заложените проектни цели и дейности. По отношение на ефективността основните въпроси са колко успешни са трансферираните и валидирани иновативни практики, постигнали ли са те своите цели, какви са техните положителни и отрицателни въздействия. Оценка на ефикасността дава възможност да се прецени как се разпределят и използват ресурсите и адекватни ли са направените разходи на получените резултати. При оценка на качеството на изпълнението важните проблеми на оценката се отнасят до ефективното функциониране на структурата на проекта, правилното поставените цели, осигуряването на качествени резултати, спазването на времевите графици и т.н. Кандидатът приема, че заложената оценка, която ще бъде реализирана от външен изпълнител, е преди всичко инструмент за развитие. Обратната връзка от въвеждане на практиките и препоръките са от полза за утвърждаването на въведените модели и механизми. Сдружение СПОК има мисия за дългосрочно въздействие за устойчива промяна в равния достъп до заетост за хората с психични увреждания и в адаптивността на работниците и организациите към социалните и психологическите промени. Ключовите въпроси, на които ще се търсят отговори в оценката, са съобразени с потребностите за преосмисляне и подобряване на националните политики. Практическата полза от оценката ще се гарантира от представените препоръки за подобряване на програмите и на подходите за осъществяване на дългосрочните и краткосрочните цели на проекта и Кандидата. Сдружение СПОК очаква да открие и да осмисли добрите практики и научените уроци в хода на изпълнението на проекта. Бенефициенти на оценката ще бъдат и целевите групи, които ще се възползват от новите възможности за развитие на своя потенциал и изравняване на перспективите за обществена и трудова реализация. Същевременно, усъвършенстваните политики и практики на трите въведени иновации ще дадат съществен принос за цялостното качествено подобряване на капацитета на човешките ресурси, прието като стратегически приоритет в развитието на България.
  • Разпространение на въведените иновации и постигнатите резултати : България формулира свои национални цели в изпълнение на стратегията „Европа 2020“: не по-малко от 76% от населението между 20 и 64-годишна възраст да е в заетостта към 2020 г. и намаляване броя на хората в бедност. Постигането на тези цели е от основополагащо значение за визията и стратегията на ОП РЧР и на настоящия проект. Реализирането на подобни мащабни цели е възможно, ако работещите иновативни идеи и добри практики не остават затворени в рамките на знанията на една организация. Процедурата дава възможност за организацията кандидат да проучи, трансферира и адаптира опита на държави членки на ЕС. Всичко, което е постигнато в проекта като идеи, знания, ноу-хау, разработени и внедрени иновативни практики трябва да бъде разпространено и предоставено за използване от максимум заинтересовани страни. Добавената стойност на всяка прототипирана и приложена в рамките на проекта социална иновация може да бъде постигната единствено чрез въвеждането й от други специалисти и организации в страната. Разпространението и трансфера на иновативните резултати в практиките на максимум организации в България е предпоставка за допълване, надграждане и промяна на политиките; както и снижаване на риска пред уязвимите групи лица. Цел на дейността е информацията за съществуващите апробирани и въведени иновативни похвати да достигне до всички, които имат нужда от нови разработки в практиките си – институции; хора, формиращи политики; работодатели, от които зависи успешното валидиране на социалните иновации; обществото, като необходим участник в социалното включване на целевите групи; целевите групи уязвими лица. Да бъдат представени начините за въвеждане на всяка от трите иновативни практики – с всички позитиви и негативни пречки, съпътстващи валидирането на новите системи и модели. Целта ще бъде постигната чрез: - създаването и поддържането на специална секция за проекта сайта на организацията и разработена отделна страница в социалните мрежи; - стимулиране на експертите по проекта за участие в научни конференции и публикации за представяне и разпространение на трите социални иновации; - изработка на социален видеоклип и 1 аудиоспот, които да бъдат излъчени в телевизии и в радио - за достигане на промени сред обществото на национално ниво; - отпечатване и разпространение на материали в София и страната с брандиран автомобил, който също да бъде част от разпространителската кампания. Разнасянето на материали с брандиран автомобил в страната се фокусира върху възможността да бъдат таргетирани по-малките населени места, в които рядко или почти никога не се организират събития. Проблемите на целевите групи по проекта са особено изразени в по-малките селища. Посредством предвидените канали за разпространение на информация, проектът ще достигне до широка национална група от заинтересовани страни. Заинтересованите страни ще имат възможност да интегрират резултатите от проекта в своите бъдещи планове за дейности от съответния характер.
  • Повишаване на капацитета на партньорите и заинтересованите страни и мрежи за сътрудничество: Стълбовете, на които се основава стратегията на ОП РЧР са: „По-висока и по-качествена заетост“ и „Намаляване на бедността и насърчаване на социалното включване“. За да може да постигне своите цели, Оперативната програма инвестира в отделни разработки, които да постигнат социално включване и борба с бедността при уязвимите групи, по-добро здраве, равни възможности и недискриминация, добри условия на труд. Този резултат е възможен единствено чрез финансирането на проекти, които да доведат до изграждането на капацитет в горните области у институциите, организациите и работещите специалисти. Придобитата от настоящия проект експертиза за кандидата устойчиво ще допринася за постигането на стратегическите цели на Програмата. И трите предложени в настоящия проект иновации и партньорства ще повишат капацитета на кандидата. Чрез трансфера и въвеждане на социалните подходи, добри практики, партньорските срещи и обсъждания, конференцията в България - кандидатът ще допринесе за транснационалното сътрудничество между четирима партньори от страни-членки на ЕС. С изпълняване на заложените цели и постигане на предвидените резултати, кандидатът допълва мерките в подкрепа на транснационалното сътрудничество в сферата на пазара на труда и социалното включване, реализирани по ОП РЧР 2007-2013 г. Сдружение СПОК успешно изпълни проект в предишния програмен период. Пет години по-късно сдружението продължава да прилага въведените по проекта социални практики. С настоящото проектно предложение се постига надграждане и допълване на разработените мерки. Цел на настоящата дейност е и да бъде предоставена възможност на чуждите партньори, национални и регионални институции и организации, експерти и специалисти да бъдат включени в обсъждането и прилагането на новите модели по време на организирана Международна конференция. Това е формата, под която ще бъде повишен капацитета на останалите заинтересовани страни. Насърчаването на българските специалисти да използват и прилагат новите модели в своята практика ще доведе до формулиране на ефективни и ефикасни политики на национално ниво. Сдружение СПОК ще използва своите изградени структури от партньори от гражданския сектор в мрежата която координира „Региони в развитие“, за да създаде сегментирана група от заинтересовани страни от институции и специалисти, които работят по проблемите на психичното здраве и социалното включване на тези уязвими групи. В новата структура ще бъдат обсъждани и предприети редица мерки за изпълнението на оперативните цели на проекта. Със създадената мрежа дейността ще отговори на следните поставени цели: Повишаване на капацитета на широк кръг организации; Повишаване на качеството на услугите чрез повишаването на квалификацията на персонала и разширяването на кръга от специалисти, грижещи се за хората с ментални проблеми; Постигане на по-добро взаимодействие и координация между здравните и социалните услуги; Повишаване на ролята на участниците, призвани да реализират едновременно принципите на социалната справедливост и възможностите за равни възможности на хората с ментални проблеми. Кандидатът Сдружение СПОК ще се включи в Европейския алианс срещу депресията (партньор към настоящия проект), което е изключителна възможност за повишаване на капацитета на кандидата и включване и представяне на България в една от най-мащабните европейски мрежи на изтъкнати специалисти. В момента нашата страна няма представителство като равноправен член-участник в Алианса.
  • Визуализация и публичност: Цел на дейността е да бъдат спазени и реализирани насоките за изпълнение на дейностите за информация и комуникация - съгласно условията и изискванията, описани в Единен наръчник на бенефициента за прилагане на правилата за информация и комуникация 2014-2020 г. и разпоредбите на чл. 7, ал. 2, т. 1 от ПМС 189/28.07.2016 г. Дейността обезпечава публичността на проекта и осигурява визуализация с необходимите реквизити за коректно изпълнение на ангажиментите на бенефициента на безвъзмездна финансова помощ. Изпълнението на дейността по популяризиране на проекта ще допринесе за информиране на обществеността за извършените по проекта дейности, за постигнатите резултати и за оказаните въздействия за изпълнение на целите по проекта. Планираните дейности ще гарантират прозрачност и ще допринесат за мултиплициране на ползите. Ще бъдат разработени визуализационни материали, съдържащи задължителните реквизити на донора, както и проведени две инфо-събития за представяне на процедурата ”Транснационални и дунавски партньорства за заетост и растеж “. В рамките на изпълнение на проекта екипът регулярно ще информира средствата за масова информация по отношение на успешните практики и предвидени инициативи. В уебсайта на Кандидата, страницата във фейсбук на СПОК ще бъдат публикувани целите, дейностите, описание на проекта. Периодично ще се публикуват резултати, продукти и снимков материал с изричното подчертаване на финансовата подкрепа от донора. Всички участници в дейностите ще бъдат информирани за източника на финансиране. Документите по проекта ще съдържат задължителните лога, реквизити и упоменаване на финансовия принос. Във всички обяви и публикации, свързани с изпълнението на проекта, ще бъде оповестено, че проектът е получил финансиране от Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“ 2014-2020. Ще бъде организирано едно информационно събитие в края на проекта за представяне на финансиращия орган и резултатите по проекта. Пресконференцията, както и всички останали публични събития в проекта ще бъдат онагледени с информация за финансовия принос и финансиращия орган. Реквизитите и текстовете за приноса ще присъстват в междинния и окончателните отчети. На закупеното оборудване на видно място ще бъдат поставяни стикери (лепенки), визуализирани с реквизитите на програмата, мярката и номера на договора за безвъзмездна финансова помощ. При публични изказвания и презентации ще бъде подчертавана ролята на програмата и финансиращия орган. Дейността ще стартира още първия месец и ще продължи до края на проекта. За изпълнението й ще бъдат реализирани процедури за избор на изпълнители за организация на информационното събитие и изработка и отпечатване на материалите.
  • Управление на проекта: Цел: Осигуряване на необходимите условия, организация, ресурси, мониторинг и екип за успешно изпълнение на проектните дейности. Дейността включва старт на проекта, запознаване на екипа по проекта с Ръководството на Бенефициента по схемата; Изготвяне на подробен план за изпълнение на проекта; изготвяне График на тръжни процедури за избор на изпълнители; разпределение на задачите за изпълнение на проекта; изготвяне на вътрешни правила за работа на екипа, въвеждане на система за вътрешен мониторинг на дейностите и резултатите, като инструментариум за наблюдение и анализ на информацията за напредъка на проектните дейности.

Индикатори

Идентифицирани иновативни практики - ИП5, Целева стойност: 1.00, Достигната стойност: 1.00
Трансферирани иновативни практики - ИП5, Целева стойност: 1.00, Достигната стойност: 1.00
Трансферирани иновативни практики - ИП8, Целева стойност: 2.00, Достигната стойност: 2.00
Идентифицирани иновативни практики - ИП8, Целева стойност: 2.00, Достигната стойност: 2.00

Финансова информация

198 737.56 BGN
198 737.56 BGN
183 455.71 BGN
95.00 %
  • [1] Приспособяване на работниците, предприятията и предприемачите към промените
  • [2] Безвъзмездни средства
  • [3] Транснационално сътрудничество по ЕСФ
  • [4] Не се прилага
  • [5] Не се прилага (само техническа помощ)
  • [6] Социални иновации
  • [7] Други услуги, некласифицирани другаде

Обща стойност на проекта

Програмен период НФ СФ ЕСФ Общо
2015 0.00 0.00 0.00 0.00
2016 0.00 0.00 0.00 0.00
2017 9 936.88 0.00 188 800.68 198 737.56
2018 0.00 0.00 0.00 0.00
2019 0.00 0.00 0.00 0.00
2020 0.00 0.00 0.00 0.00
2021 0.00 0.00 0.00 0.00
2022 0.00 0.00 0.00 0.00
2023 0.00 0.00 0.00 0.00
Общо 9 936.88 0.00 188 800.68 198 737.56

Тръжни процедури

Забележки

[1] Област на интервенция
[2] Форма на финансиране
[3] Вид на територията
[4] Механизми за териториално изпълнение
[5] Тематична цел (ЕФРР и Кохезионен фонд)
[6] Вторична тема на ЕСФ
[7] Икономическа дейност
Елемент в светло синьо позволява показване на детайли при избирането му
Всички суми са в български лева (BGN) /1 EUR = 1,95583 BGN
Проектът се финансира от Оперативна програма „Добро управление”, съфинансирана от Европейския съюз чрез Европейския социален фонд.
В изпълнение на проект BG05SFOP001-4.002-0003 „Повишаване на ефективността и ефикасността на Централното координационно звено“.