English

Оперативна програма: Всички

Район за планиране: Всички

Идентификация

BG05M9OP001-1.025-0001-C02
Бъдещето на труда
ЕСФ ==> Развитие на човешките ресурси
04.04.2018
04.04.2018
31.12.2020
В изпълнение (от дата на стартиране)
Местонахождение
  • България

Описание

В рамките на проекта ще се разработят предложения за актуализиране на политиката по заетостта за посрещане на предизвикателствата на пазара на труда, отчитайки бързите и мащабни процеси на промяна и трансформация на организацията на труда от една страна, и нуждите от осигуряване и социално отговорни политики, от друга. 
В тази връзка с проекта се предвижда да бъдат анализирани идентифицираните нови „форми на труд“, факторите, които ги предизвикват и ще ги пораждат и в бъдеще, и определяне на пилотни сектори, в които се очакват значителни промени  в броя на заетите лица. Анализите трябва да послужат като основа за разработване на нови механизми за организация на труда, които да осигурят в бъдеще успешно преодоляване на най-значимите очаквани дефицити от гледна точка на защитата на правата на работниците, в т.ч. за безопасни и здравословни условия на труд.  Успоредно с това ще бъде анализирана съществуващата правна уредба и ще бъдат предложени промени в законовите и подзаконовите нормативни актове, с оглед осигуряване на адекватна регулаторна рамка в областта на трудовите отношения, като основа за развитие на производителността на труда, за подобряване на механизмите за спазване на трудовото законодателство и за защита на фундаменталните права на работниците и служителите при новите форми на труд.
На база на извършените анализи се предвижда да се развият нови модели за индустриални отношения, съответстващи на новите условия и новите форми на труд. В рамките на проекта са предвидени информационни и обучителни събития с цел запознаване на заинтересованите страни и широката общественост с новите тенденции и бъдещето на пазара на труда.
Дейности
  • Анализ на очакваните промени в сферата на организацията на труда, заетостта, нововъзникващите „нови форми на труд“, вследствие на интензивното навлизане на съвременните информационни и комуникационни технологии, иновациите, очакваните промени в демографската ситуация в страната и др.: Темата за бъдещето на труда и неговото отражение върху заетостта и работните места е актуална в изследванията на МОТ и на някои институции на ЕС, като Европейския икономически и социален съвет (ЕИСС) и „Европейската фондация за подобряване на условията на живот и труд“ (Eurofound). Посочените изследвания показват, че моделите на заетост са се променили значително през последното десетилетие и работните места, основани на стабилни трудови правоотношения, ще представляват все по-малка част от общия брой работни места през следващите години. Идентифицираните в редица развити икономики нови форми на труд ще навлизат все по-интензивно и ще изискват промени в организацията на труд. Такива нови форми на труд, определени според изследването на Eurofound са: споделяне на служителите /еmployeesharing/; споделяне на работа /jobsharing/; временни договори за управление /interimmanagement/; случайна, непостоянна работа /casualwork/; работа, базирана на информационни и телекомуникационни технологии /ICT-based mobile work/; работа, базирана на ваучери /voucher-based work/; работа, базирана на портфолио/portfolio work/; краудсорсинг /„цифрово номадство“/; съвместна независима работа, сътрудничество /collaborative models/, самонаети лица. Дигитализацията е един от основните двигатели на икономическата и социалната промяна, на която сме свидетели днес. Процесите на промяна се осъществяват с такава скорост и мащаб, че представляват трансформация в света на труда. Глобализацията и новите информационни и комуникационни технологии променят бизнес моделите, естеството на работата, работните места и кариерното развитие. В тази връзка е предвиденото специализирано изследване - анализ от гледна точка на националния контекст на настъпилите и очакваните промени в България в сферата на организацията на труда, нововъзникващите „нови форми на труд“, вследствие на интензивното навлизане на съвременните информационни и комуникационни технологии, иновациите, очакваните промени в демографската ситуация в страната и др. При анализа на бъдещето на организацията на труда и секторното му отражение ще бъдат взети предвид и икономическите сектори и области, обхванати от ИСИС и стратегически документи на МОН, а именно: • Приоритетите на Националната стратегия за развитие на научните изследвания 2025: - Мехатроника, чисти технологии и нови енергийни и енергийно ефективни технологии; - Здраве и качество на живот: зелени и екотехнологии, биотехнологии, екохрани, пречистващи и безотпадни технологии; - Опазване на околната среда. Оползотворяване на суровини и биоресурси. Екологичен мониторинг; - Материалознание и нанотехнологии; - Информационни и комуникационни технологии; - Национална идентичност и антропология. Социално- икономическо развитие и управление. • Тематичните области на ИСИС: - Информатика и ИКТ; - Мехатроника и чисти технологии; - Индустрии за здравословен живот и биотехнологии (включително храни); - Нови технологии в креативни (творчески) и рекреативни индустрии. Анализът по тази Дейност следва да покаже, за кои от посочените по-горе области ще се стигне до намаляване на заетостта в нейните традиционни форми на проявление. Анализът трябва да послужи като основа за разработване на нови механизми за организация на труда, които да осигурят в бъдеще успешно преодоляване на най-значимите очаквани дефицити от гледна точка на защитата на правата на работниците, в т.ч. за безопасни и здравословни условия на труд. На следващо място анализът трябва да обоснове необходимостта от промени в нормативната уредба, гарантиращи адекватна бизнес среда и защита на фундаменталните права на работниците и служителите при регламентиране на новите форми на труд. В резултат ще е възможно да се разработят и активни политики на пазара на труда в подкрепа на работниците и служителите, засегнати от цифровизацията и автоматизацията на труда. Разходите за изпълнение на дейността са заложени в секция 5 "Бюджет" по перо 4.2 .
  • Определяне на пилотни сектори/професии, в които се очакват значителни промени в броя на заетите лица: Технологичните промени са динамични процеси, които включват както загуба и създаване на работни места, така и преобразуване и преместване на съществуващи работни места. И двата аспекта имат критични последици за работниците, работодателите и индустриалните отношения като цяло. Това се отнася до всички сектори на икономиката, въпреки че някои от тях са по-засегнати. По дейността се предвижда да се извърши анализ за определяне тенденциите за развитие на заетостта в България и определяне на пилотни сектори, в които се очаква намаляване на броя на заетите лица, работещи по традиционните трудови правоотношения. При извършване на анализа ще се вземат предвид и икономическите сектори и области, обхванати от ИСИС и стратегически документи на МОН, посочени по Дейност 1, за които анализът по Дейност 1 покаже, че вследствие на интензивното навлизане на съвременните информационни и комуникационни технологии, иновациите, и очакваните промени в демографската ситуация в страната, ще се стигне до намаляване на заетостта в нейните традиционни форми на проявление. Като сектори/професии с най-висок риск за работните места, породен от дигитализацията, се считат професии като: офис служители, чиновници, търговци на едро и дребно, работници в транспорта и логистиката, работници в преработващата промишленост, строителството, някои професии, свързани с аспекти на финансовите услуги, предоставящите определени видове услуги (преводачески, данъчно консултиране и др.). От друга страна, демографските процеси обуславят нарастваща необходимост от работни места в сферата на обслужването и грижите, например в сферата на дългосрочната грижа за възрастните хора. Промените в режима на работа вероятно ще повлияят на тенденциите в съвкупното търсене и връзката между икономическия растеж, от една страна, и заетостта и производителността на труда, от друга страна. Променящият се характер на работните места увеличава риска от трайно намаляване на търсенето на работна ръка в глобален мащаб. Надомната работа, самонаемането, дистанционният труд и др. традиционни и нови форми на икономическа активност, в която индивидът и семейството, малките общности, са главни фигури, все повече се налагат като алтернатива на структурната безработица и несигурните форми на наемане. Анализът по настоящата дейност, трябва да послужи за определяне на секторите от икономиката, в които се очакват най-големи промени в броя на заетите лица. В тях ще се апробират новите механизми за организация на труда, с оглед успешно преодоляване на най-значимите очаквани дефицити от гледна точка на защитата на правата на работниците, в т.ч. за безопасни и здравословни условия на труд. Разходите за изпълнение на дейността са заложени в секция 5 "Бюджет" по перо 4.2 "Разходи за проучвания, анализи, изследвания, оценки, експертизи и други, пряко свързани и необходими за изпълнение на проектните дейности".
  • Подготовка на предложения за промени в нормативната база и подзаконовите нормативни актове, гарантиращи подобряване на механизмите за спазване на трудовото законодателство и фундаменталните права на наемните работници за регламентиране на новите форми на труд: Очаква се "новите форми на заетост" да окажат въздействие върху традиционните взаимоотношения между работодател и работник, като по този начин се поставя въпросът за адекватното регулиране на трудовото правоотношение. В тази връзка ще се изготви анализ на правната уредба на трудовите отношения, вкл. и тази в областта на безопасните и здравословни условия на труд, като се използват резултатите от Дейност 1 и/или Дейност 2. Целта е да се идентифицират предизвикателствата и да се направят съответни предложения за промени в нормативните актове в областта на трудовото законодателство, в т.ч. и за осигуряване на безопасност и здраве при работа, с оглед осигуряване на адекватна защита на фундаменталните трудови права на работниците и служителите. Следва да бъдат отчетени новите форми на заетост на българския трудов пазар, предвид техните характеристики в контекста както на традициите в областта на трудовото правоотношение, така и на промените на пазара на труда и социално-икономическата среда като цяло. Чрез създаване на адаптирано към промените трудовото законодателство, в т.ч. и за осигуряване на безопасност и здраве при работа, ще се осигури сигурност и гъвкавост на работното място и по висока мотивация за изпълнение на основни трудови права и отговорности както на работодателите, така и на работниците и служителите, т.е., ще се създадат необходимите механизми за спазване на трудовото законодателство. С оглед проучване и анализиране на непредвидени неблагоприятни икономически и социални ефекти от реализирането на предложенията за промяна на нормативните актове и осигуряване на обхватна и надеждна информация, необходима за осигуряване на качеството на регулаторната рамка, ще се направи и оценка на въздействие на предложенията. Предложенията за промяна на нормативните актове в областта на трудовото законодателство, в т.ч. и за осигуряване на безопасност и здраве при работа, ще бъдат обсъдени в структурите за тристранно сътрудничество на браншово и/или национално ниво, което ще гарантира спазването на основния принцип за информиране и консултиране при регулирането на трудовите и непосредствено свързаните с тях отношения. Разходите за изпълнение на дейността са заложени в секция 5 "Бюджет" по перо 4.2 "Разходи за проучвания, анализи, изследвания, оценки, експертизи и други, пряко свързани и необходими за изпълнение на проектните дейности".
  • Разработване на механизми за организация на труда и производството в контекста на нововъзникващите реалности и предизвикателства, вкл. и по отношение на безопасни и здравословни условия в новите форми на труда: С появата на нови бизнес модели се разчупват традиционните представи за организацията и управлението на производствения процес. Дистанционната работа далеч не означава вече само напускане на територията на предприятията и работа от дома, тя без проблеми прекосява граници на държави. „Споделената икономика”, започнала преди години като „он-лайн” търговия, утвърдила се впоследствие като „вещи и услуги за споделяне”, сега има много по-широк обхват и не касае само отделни индивиди – фирми също използват модела за наемане на хора, на офисни помещения и временно свободни производствени машини. Дигитализацията може да доведе не само до загуба на работни места, но и до влошаване на качеството на работните места в цифровата икономика. Дигитализацията и свързаните с това промени в света на труда генерират широк спектър от нови рискове и нестандартни форми на работа. Въпреки че има по-малко рискове, свързани с физическото здраве и безопасност, стресът, свързан с работата, става по-висок поради новите отговорности, новите форми на управление, включително непрекъснатия контрол в реално време и оценка на работата на работниците. Автономията на работата се увеличава, но също се увеличават отчуждението и монотонността. Използването на он-лайн технологиите за създаване на световни пазари за работа изглежда насърчава състезанието към дъното на заплатите и условията на труд, прехвърляйки риска и отговорността от работодателите към работниците. „Икономиката на платформите” предлага голяма доза свобода и гъвкавост за посредниците, повишена ефективност и намалени разходи за възложителите, но и опасно много несигурност и страх за изпълнителите, превръщайки ги в нов прекариат. Бързото увеличение на труда в „тълпата” може да доведе до разширяване на сенчестата икономика и недекларирания труд. В тясна обвързаност с дейности 1 и 3 по настоящата дейност се предвижда да бъдат изготвени предложения за разработване на механизми за организация на труда в контекста на нововъзникващите реалности и предизвикателства, вкл. и по отношение на безопасни и здравословни условия на труд. Предложенията за механизми следва да отчитат националния контекст по отношение на така наречените „нови форми на труд“, независимо от това, че в други страни вече са се наложили като стандартни практики. Освен това трябва да се прецени, кои от „новите форми на труд“ са нетрадиционни и имат характер на трудови отношения. Предмет на разглеждане на трудовото право следва да бъдат само отношенията между работодател и работник. Следователно, относими са трудовите правоотношения, включващи или множество работодатели за един работник, или един работодател за множество работници, или дори няколко работодатели за множество служители. Полагането на труд чрез предприятия, които осигуряват временна работа, което също би могло да се ползва от тази дефиниция, не се счита за нова форма на труд за целите на този проект. Други отклонения от традиционните трудови отношения може да има по посока предоставяне на работа прекъснато или периодично или за много ограничени периоди от време, а не непрекъснато или редовно. Работата на непълен работен ден и сезонната работа не се считат за нови за целите на този проект. Освен това, новите форми на заетост могат да се характеризират с: • работно място, различно от седалището на работодателя, като служителят е мобилен и работи от няколко местоположения, като евентуално включва свой офис (не се има предвид традиционната работа от разстояние); • силна или преобладаваща подкрепа на ИКТ, включително мобилни телефони, преносими компютри, iPads или други подобни, като тази технология променя естеството на трудовите взаимоотношения или модели на работа. Изготвените по дейността предложения следва да са съобразени с факта, че новите механизми за организация на труда трябва да осигурят в бъдеще успешно преодоляване на най-значимите очаквани дефицити от гледна точка на защитата на правата на работниците. Разходите са заложени в секция 5 "Бюджет" по перо 4.2 .
  • Развитие на модели за индустриални отношения в променените условия: Като система, индустриалните отношения представляват съвкупност от принципи, правила и норми, процедури, институции и инфраструктура, равнища и външна среда на взаимодействие за осъществяване на сътрудничество и провеждане на консултации между правителството, организациите на работниците и работодателите за уреждане и функциониране на трудовите и осигурителните отношения, както и за условията на живот. С тази дейност, като се имат предвид и извършените анализи по Дейност 1 и 2, се предвижда да се анализират съществуващите отношения, които възникват между организациите на работници, на работодателите и държавата; да се прогнозират, разработят и предложат нови модели за индустриални отношения, съответстващи на новите условия и „новите форми на труд“. Анализът ще извърши преглед на успешни модели на социален диалог в други европейски страни, във връзка с навлизането на „новите форми на труд“ и ще предложи тяхното интегриране в България при отчитане на спецификите и факторите на въздействие в страната. Анализът ще отчита и европейския контекст на индустриалните отношения във връзка с членството на България в Европейски съюз. Три характеристики подчертават уникалното за европейския социален модел: колективната представителност на интересите на служителите и работодателите; права за участие на работниците и служителите; ЕС като регулатор на заетостта и индустриалните отношения. При извършването на анализа следва да се вземе предвид и: 1.Дигитализацията поставя предизвикателства пред индустриалните отношения. По-голямото разнообразие от режими на работа, новите бизнес модели и пазарно ориентираното корпоративно управление, нарастващата фрагментация на икономическите субекти и появата на световни производствени мрежи и вериги от доставчици са предизвикателства пред индустриалните отношения и колективното договаряне. 2. Промените в структурата на заетостта и нарастващият брой на работещите без ясно обособено работно място и работодател намаляват традиционната социална база на синдикатите. Това също така затруднява организирането на работниците и осигуряването на традиционна защита от синдикатите чрез колективно договаряне. Съществува очевидна необходимост от по-нататъшно развитие на индустриалните отношения и по-кооперативен подход в индустриалните отношения, основаващ се на взаимно признаване на различните интереси, включително признаване и приемане на интересите на работниците за достоен труд, наред със стратегическите бизнес потребности на мениджмънта. 3.Социалните партньори се нуждаят от съвместно договорена иновативна, амбициозна и активна програма в областта на цифровите технологии. Те ще трябва да адаптират своите стратегии за преговори и искания към контекста на 21-ви век. В настоящия социален и икономически контекст социалният диалог, освен към количеството на работните места, трябва да се съсредоточи и към: въздействието върху качеството на работните места, като се има предвид продължаващата тенденция към увеличаване на гъвкавостта и поляризацията на труда; cоциалните и икономическите промени, обусловени от технологичните промени (напр. нови изисквания за умения, географско преместване) и (пре) разпределението на печалбите от производителността между различните икономически и социални групи, предвид глобалната тенденция на увеличаване на неравенството в доходите. Социалните партньори трябва да се договорят за съвместни действия по отношение на уменията, развитието на човешките ресурси, новите рискове на работното място. 4.Българските социални партньори трябва да продължат практиката на подписване на автономни споразумения, започнала с подписването на двете споразумения по дистанционния и надомния труд, чрез подписване на национално и секторни/браншови споразумения, свързани с дигитализацията в секторите, където тя най-бързо се развива. Трябва да продължи и развитието на социалния диалог на ниво отрасъл, за да се обхванат по-добре спецификите на прилагането на цифровизацията.
  • Провеждане на обучителни събития във връзка с дейности 1, 2, 3, 4 и 5.: Предвид необходимостта от повишаване на информираността и разбирането сред работодателите и сред служителите на институциите, работещи на пазара на труда, относно новите тенденции на пазара на труда, очертани в резултат на проведените анализи по дейности 1 , 2, 3, 4 и 5 ще бъдат организирани 5 бр. обучителни събития. Обученията ще се провеждат на етапи - по едно след приключване на всяка от дейности 1, 2, 3, 4 и 5. За участие ще бъдат поканени представители на целевите групи - служители на институциите, работещи на пазара на труда (Министерство на труда и социалната политика, Агенцията по заетостта и Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда") и работодатели. По време на обученията ще бъдат представени направените анализи и разработените предложения за механизми за организация на труда в контекста на нововъзникващите реалности и предизвикателства, вкл. и по отношение на безопасни и здравословни условия в новите форми на труда. Ще се представят и дискутират предложенията за нови модели за индустриални отношения, съответстващи на новите условия и „новите форми на труд“. Ще бъдат предложени и обсъдени и евентуални промени в нормативната уредба, които да позволят от една страна осигуряване на гъвкавост за бизнеса и насърчаване на предприемачеството и самостоятелната заетост, а от друга - да отчитат нуждата от високо ниво на защита на трудовите права, в т. ч. гарантиране на сигурни и безопасни работни места, както и работна среда, която стимулира добро здраве и условия за дълъг професионален живот. Обученията ще се са двудневни, с продължителност от 10 учебни часа и ще се провеждат извън София. Разходите за изпълнение на дейността са предвидени в секция 5 "Бюджет" в перо " Разходи за конференции, семинари и други, пряко свързани и необходими за изпълнение на проектните дейности".

Партньори

Няма
Няма
Няма
Няма

Индикатори

Брой проекти, насочени към публични администрации и публични услуги в сферата на пазара на труда, Целева стойност: 1.00, Достигната стойност: 0.00
Брой въведени нови или актуализирани процеси и модели на планиране и изпълнение на политики и услуги на пазара на труда, Целева стойност: 1.00, Достигната стойност: 0.00

Финансова информация

984 400.00 BGN
984 400.00 BGN
0.00 BGN
85.00 %
  • [1] Модернизиране на институциите на пазара на труда, като публични и частни служби по заетостта, и повишаване на адекватността спрямо потребностите на пазара на труда, включително чрез действия за повишаване на транснационалната мобилност на работната сила, както и чрез схеми за мобилност и по-добро сътрудничество между институциите и съответните заинтересовани страни
  • [2] Безвъзмездни средства
  • [3] Не се прилага
  • [4] Не се прилага
  • [5] Не се прилага (само техническа помощ)
  • [6] Не се прилага
  • [7] Публична администрация

Обща стойност на проекта

Програмен период НФ СФ ЕСФ Общо
2015 0.00 0.00 0.00 0.00
2016 0.00 0.00 0.00 0.00
2017 0.00 0.00 0.00 0.00
2018 147 660.00 0.00 836 740.00 984 400.00
2019 0.00 0.00 0.00 0.00
2020 0.00 0.00 0.00 0.00
2021 0.00 0.00 0.00 0.00
2022 0.00 0.00 0.00 0.00
2023 0.00 0.00 0.00 0.00
Общо 147 660.00 0.00 836 740.00 984 400.00

Тръжни процедури

Забележки

[1] Област на интервенция
[2] Форма на финансиране
[3] Вид на територията
[4] Механизми за териториално изпълнение
[5] Тематична цел (ЕФРР и Кохезионен фонд)
[6] Вторична тема на ЕСФ
[7] Икономическа дейност
Елемент в светло синьо позволява показване на детайли при избирането му
Всички суми са в български лева (BGN) /1 EUR = 1,95583 BGN
Проектът се финансира от Оперативна програма „Добро управление”, съфинансирана от Европейския съюз чрез Европейския социален фонд.
В изпълнение на проект BG05SFOP001-4.002-0003 „Повишаване на ефективността и ефикасността на Централното координационно звено“.